Димитър Подвързачов - царят на афоризма

 Никола Бенин

Журналист, който осмива професията си, поет, който не таи илюзии за висините на поетичното, човек на изкуството, който не го цени. Димитър Подвързачов - царят на афоризма е бил искрен, парадоксален и имал своя марка за живота и хората на изкуството. „Някога Уайлд е казал: "Изкуството е най-безполезното нещо на света". Без да искам да се натрапвам за събеседник на Уайлд, аз бих добавил: И няма нужда от други доказателства за това: достатъчно е да се доближиш до хората на изкуствата, за да видиш, че ако и да се занимават с възвишени неща, те наравно с обикновените човеци - са най-често като тях подлеци и мошеници."

Дебелянов, Лилиев и Константин Константинов го наричат "Бащата", а Лилиев споделя: „Обичаше живота, но беше влюбен в смъртта."

--

ЕПИТАФИЯ

„Другари, моят скърбен ден

отхожда бързо на залязване;

кога умра – над мен, за мен

не искам никакво приказване.

Казвате: да почива в мир душата му! -

и ме затрупайте във ровеца,

и надращете с тебешир

последната ми игрословица:

“Самия Сатана

съдбата му нарече я:

животът му мина

в безброй противоречия.

Живеейки според общата редакция,

но само с настроения,

и без да бе поет –

писа стихотворения.

Роден аристократ –

във вечно безпаричие,

живя като във ад,

но с нужното приличие.

И в своя нежен страх

и радостна липса на воля,

редактор бе на “Смях”, –

умря от меланхолия!”

СЕМЕЙСТВО

„Обичам те като жена,

повлякла ме с безброй оглавници,

о, малка, хубава страна

на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство, и във независимост –

тъй важно-весела – почти

погрешно за Симплицисимус.

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести –

о, бедна, хубава страна

на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме –

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания –

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!"

--

"Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва."

"Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните като го прави смешен пред тях, разбира се."

"Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене."

"Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, защо се е напил човек? Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос. Някой се напива, може би, само за да се приравни с вас, трезвите…"

"Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление."

"Моето нещастие е само в това: всеки човек, с когото се сближа, много скоро вижда, че аз всъщност не съм негов, не съм техен."

"Едно проклятие ми тежи: аз не мога да почувствувам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от любов - аз тръпна погнусен от предубеждението, че той нарочно иска да ми предаде някаква страшна болест."

"За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други."

"Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно."