„Пространно житие на Константин-Кирил“

 Никола Бенин

Кой е „Златният век“ на българската книжнина?

През последните десетилетия на IX век в България настъпват коренни промени както в политическия, така и в духовния живот. Княз Борис I осъществява прехода на България от езичество към християнство. Утвърждаването на новата религия е сложно, защото богослужението се води на неразбираемия за хората гръцки език. Обратът настъпва, когато в края на 885 или началото на 886 г. прогонените от Великоморавия Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум и Ангеларий пристигат в столицата Плиска. С покровителството на княза градът бързо се превръща в първото българско книжовно и просветно средище, което трябва да осигури условията за развитие на държавата – преустановяване на богослужението на гръцки и излизане от сферата на влияние на Византия. През Константинопол идват други ученици на Солунските братя, сред които се откроява бъдещият епископ Константин Преславски. Книжовниците възстановяват и допълват направените от Кирил и Методий преводи на Библията, създават сборници с църковни песнопения и поместват в тях немалко свои оригинални произведения.

Следващата стъпка в развоя на Българската държава е свързана с решенията на Преславския църковен събор през 893 г.: • на трона сяда високообразованият най-малък син на Борис I – Симеон; • най-активните сред учениците – Климент и Константин, са ръкоположени за епископи; • столицата е преместена в Преслав; • старобългарският език е обявен за официален в администрацията и в Църквата; • Започва „Златният век“ на българската култура. Процъфтяват архитектурата, живописта, литературата; • В манастирските комплекси около Плиска и Преслав учениците на Кирил и Методий, както и последователите им, създават забележителни по обем и качество оригинални и преводни творби. В тях последователно се утвърждава присъщата на християнството идея за „богоизбрания народ“, който вдъхновено гради своето бъдеще; • Това става благодарение на светите братя Константин-Кирил и Методий, които извършват своя апостолски подвиг – затова и много от най-ранните творби на литературата ни са посветени именно на тях и на славянската писменост.

Кой е Климент Охридски?

Пространното житие на Константин-Кирил е открито от руски учен през 1843 г. Най-вероятно негов автор е ученикът на Солунските братя Климент Охридски. Климент Охридски е роден в Солунската област. Вероятно е участвал в превода на първите богослужебни книги от гръцки на славянски и е съпровождал двамата братя в тяхната мисия във Великоморавия. Предполага се, че при посещението им в Рим е ръкоположен от папата в духовен сан и там е получил името си. След смъртта на Методий Климент е хвърлен от немското духовенство в затвор, а по-късно заедно с Наум и Ангеларий пристига в България през Белград. Тримата са посрещнати радушно от княз Борис, който осъзнава важната необходимост от свещеници и църковни учители на български език. Климент е изпратен да работи за тази кауза в областта Кутмичевица в Западна Македония и Южна Албания. До 893 г. обучава около 3500 ученици, които да утвърждават новата азбука и да провеждат богослужение на славянски език. През същата 893 г. княз Симеон извиква Климент в новата столица Преслав, за да го назначи за епископ на Българската църква. Като такъв той ръкополага най-добрите си ученици за „четци, дякони, поддякони и свещеници“, както пише Теофилакт Охридски в своето житие на Климент. Освен това развива широка литературна и църковна дейност. Умира през 916 г. Погребан е в манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид.

Защо средновековният автор е анонимен?

Пространното житие на Константин-Кирил е написано през 881 или 882 г. във Великоморавия. По това време Методий е още жив. Като пряк ученик на двамата братя, Климент добре познава живота на Константин-Кирил, както и неговите произведения. Вероятно го е съпровождал в някои от най-важните му дела. По религиозно-етични причини Средновековието не дава възможност за изява на личното „аз“ на писателя – единственият истински творец е Бог. Затова и голяма част от литературните произведения от този период не са подписани. Това не означава, че са анонимни. Те имат автор, но често името му може да се открие само чрез анализ на езика и стила, чрез съпоставка на исторически данни или, както е в случая с „Пространно житие на св. Кирил“, чрез предположение, свързано с практиката на създаване на богослужебните текстове. Било е прието всички творби, необходими за честването в църквата на паметта на даден светец, да са дело на един и същ книжовник. Тъй като „Похвално слово на св. Кирил“ е създадено от Климент Охридски, то се смята за вероятно и пространното житие на славянския апостол да е написано от него.

Какво е житие?

Житие означава разказ за живота и подвизите на християнски светец. Другото название е „агиография“ – от гръцката дума agios – свят, светец. Житието обаче не може да се приеме за биография в днешния смисъл, тъй като описанието на живота на светеца е подчинено на съзнателен подбор във връзка с религиозната задача, изпъстрено е с чудеса и канонични моменти, идеализирано е. Всеки светец, който е герой на житие, има свой библейски прототип, като най-често в ролята на такъв влиза Исус Христос. Изключително важна е задачата на житието да поучава вярващите и да ги води към подражание на светеца и неговите библейски първоучители. Или, както пише самият Климент в увода на своето житие на Кирил: Слушайки за него, който иска, нека му подражава, като възприеме бодростта, а отхвърли леността според апостолските думи: „Подражавайте на мене, както аз на Христа.“ Житията биват два вида – кратки и пространни. Кратките жития се пишат за църковната служба и обикновено се слушат. Пространните са предназначени за самостоятелно четене. Те имат утвърдена композиционна форма. Започват с увод, изпълнен с библейски цитати, в който се изтъква величието на светеца и се обосновават задачите на творбата. После следва разказ за живота му в хронологичен ред – произход, детство, учение, подвизи, смърт, погребение. Накрая има заключение, в което се разказва за чудесата, които се случват около гроба на светеца.

Какво е житието на Константин-Кирил?

Житието на Константин-Кирил не прави изключение от правилото. Интересното е, че неговият сюжет в по-голяма степен произлиза от прякото познаване на живота му и затова може да служи като източник на биографични данни и в по-малка степен – на общите канонични правила, чрез които се „измисля“, донатъкмява биография. В този смисъл от огромно значение е фактът, че житиеписецът е бил близък сподвижник на житийния герой. Разбира се, не липсват и стандартни за житията подробности. Константин е от добро семейство, от дете е предопределен да служи на Бога, и е изпълнен с благочестиви помисли, явяват му се пророчески сънища като на старозаветния Йосиф. Особена символика в житието на Константин-Кирил има свещеното число седем. Константин е седмото дете на своите родители и когато е на седем години, му се явява насън София, премъдростта.

Какво е символ?

Символ наричаме знак, образ или дума, които изразяват скритата същност на друг образ, идея или явление въз основа на някаква връзка между тях. Думата „символ“ идва от древногръцкото symbolon, което е означавало двете части от нещо, което добива смисъл едва когато те бъдат съединени. Символът позволява да се разкрият същностни, но понякога невидими черти на някакво явление или идея чрез много по-кратък и ясен знак или образ. В християнството например кръстът е основният символ, свързан с мъченическата смърт на Исус Христос. Когато казваме, че нещо е символично, имаме предвид, че то изразява повече от видимото на пръв поглед, че ни разкрива скрития смисъл на нещата. Символиката на християнските числа най-често борави с три, седем и дванадесет, както и с техните производни. Три е свещеното число на Бога, защото той има три проявления (Светата Троица) – Бог Отец, който е невидим в небесата, Бог Дух, който е навсякъде около нас и вътре в нас, и Божия син Исус Христос, дошъл на Земята, за да изкупи с мъченическата си смърт на кръста първородния грях на човечеството. Седем е свещено число, защото се състои от три плюс четири – числото на Вселената. Древните философи смятат, че Вселената се състои от комбинацията на четири елемента – огън, въздух, суша и вода. Освен това четири са посоките на света, четири са реките, които изтичат от рая. Дванадесет е свещено число, защото се състои от умножението на три по четири. Дванадесет са синовете на Яков в Стария завет, от които тръгва потеклото на еврейския народ. Дванадесет са учениците на Христос, апостолите.

Християнството определя начина на мислене на средновековния човек, че има два свята. Единият е земният – видим и телесен, обитаван от грешните хора, а другият е небесният – невидим и безплътен, светът на съвършения Бог. Чрез Библията Господ изпраща на земята своите послания и хората трябва да се научат да откриват техния смисъл, за да бъдат близо до своя Бог и да следват волята му. Средновековната епоха се отличава с изключително богата система от символи както в изкуствата – живопис, литература, архитектура и др., така и в църковния ритуал. Ранните християни например използват рибата, за да обозначат принадлежността си към новата религия. Този знак представлява скрито съкращение, образувано от първите букви на израза „Исус Христос Син Божи Спасител“ (на гр. Исус Христос Теу Ииос Сотир) – ИХТИС, което в превод означава „риба“. Виното пък означава кръвта, а хлябът – тялото на Христос, които християните приемат като причастие, и т.н. В средновековните литературни творби символите имат двойно значение – те едновременно изобразяват нещо конкретно и носят някакъв духовен смисъл. Такъв характер има числото седем в житието на св. Кирил – той е седмото дете в семейството и когато е седемгодишен, сънува особен пророчески сън, който предопределя живота му. За образования християнски читател обаче тези символи имат и втори смислов пласт, свързан със символиката на седмѝцата – това число се мисли като сбор от тройката (Св. Троица) и четворката (земното число, числото на света, на четирите посоки, на четиримата евангелисти, които разнасят по земята Божието слово). Така седмѝцата се оказва знак за обединение на небесното и земното, на целостта и съвършенството, а белязаният от него е предопределен за посредник между божественото слово и хората, какъвто става и самият св. Кирил.