Унамуно и релационният аз

 Никола Бенин

Теорията за релационното аз, както я нарекох за употреба за собствено наблюдение на определени мои склонности на личност и някои поведенчески патологии, мои и други, ще се състои от следното: (изведен до крайна карикатура): ние нямаме самата личност, а система от социални отношения, които водят до появата на личност.

Ние сме нашите социални взаимоотношения; Ние сме хората, с които общуваме и в резултат на нашите различни взаимоотношения с различни хора, в различни модалности и интензитети, хора, които от своя страна са фикция на личността и резултат от вашите отношения с нас и с други хора, С което сме малко по-различни (или не малко).

Всеки човек, във всяко конкретно взаимодействие, е само един очевидна или неизбежна последица от това състояние на нещата. (Че всеки от нас е цял маскен бал, би могло да каже.

Това е теория, която може да бъде формулирана за по-малко карикатура и поставя във връзка с други теории за социална психология, която ме интересува особено, като драматизма на Гофман.

Накратко, аз не съм измислил релационното аз, въпреки че го нарекох така; и може да се намери изобилие от примери или интуиции по този въпрос литература, научната, ненаучната и полупансионно порубарна. Днес говорим за Мигел де Унамуно, любител на парадокса и парадоксалната психология, които той ни представя в някои свои статии, проникновени наблюдения върху релационната природа на себе си (и на теб, лицемерен читателю). Препоръчителна е статия "Тайната в живота": Преди време най-скъпият ми приятел, моето сърце, ме помоли да ти пиша. Нито той, нито аз знаехме за какво става дума, тъй като не беше нищо друго освен неистово желание да говоря поверително с вас, а не с друг.

Много пъти сте ме чували да казвам, че всеки нов приятел ни помага да печелим в надпреварата на живота, усъвършенства ни и обогатява, дори повече от това, което самият той ни дава,за това, което разкрива за нас самите. Във всеки от нас има духовни проблеми, кътчета на душата, скривалища и кътчета на съзнание, което лежи латентно и инертно. Оттук може би и ние умираме, без да  покажем себе си, поради липса на хора, с които чрез общуването ние разкриваме духа в нас

 Всички ние носим идеи и чувства потенциали, които ще преминат от потентност към действие само ако идва този, който ни събужда. Всеки носи в себе сиЛазар, който се нуждае само от Христос, за да го възкреси, и горко на бедните лазарки, които свършват под слънцето състезанието от любови и привидни болки без да могат да срещнат Христос, който им казва: "Станете!"

И точно както има региони на нашия дух, които са повече, те процъфтяват и дават плод под погледа на този или онзи човек.

Според Унамуно,  тайната на човешкия живот, общото, тайната коренът, от който извират всички останали, е жаждата за повече животът, тава ее яростното и ненаситно желание да бъдеш всичко над другите, без да преставаме да бъдем себе си, да поемаме собственост на цялата Вселена, без Вселената да ни поеме и за ни поглъща: това е желанието да бъдеш друг, без да напускаш да бъда аз и да продължавам да бъда аз, докато съм някой друг; е, в една дума, апетитът за божественост, гладът за Бог.

(Есета, 841-42).