НИКОЛА БЕНИН
1. В кой ред думата е изписана правилно?
А) укоражавам Б) маниста В) очуден Г) интелигент
2. В кое изречение е допусната правописна грешка?
А) Първата държава, в която се появява професионален театър, е Древна Гърция.
Б) Приема се, че елинизмът е нов етап в културното развитие на Древна Елада.
В) По време на Възраждането от училищата и читалищата започва своя път
българският театър.
Г) На 15 Август 1856г. на импровизирана сцена в Шумен е изиграна пиесата ,,Михал
Мишкоед".
3. В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?
А) Майстори дърво резбари предават занаята през поколенията.
Б) Седем талантливи дърворезбаря представят красиви фигури и пластики от дърво.
В) Уникална къща с дърворезби привлича гости от близо и далеч в разградското село
Малък поровец.
Г)) Немислейки за старостта, майсторът продължава да твори чудни икони.
4. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?
А) През 59г. пр.н.е. първия прототип на вестникът се появява в Рим.
Б) Българско национално радио получи приз за обективна и безпристрастна
журналистика.
В) Пристъпвайки внимателно, се наведе, та зави отпечатъка на Апостолът с грубия
конски чул.
Г) Първите и последните новини ги зарадваха много.
5. В кое изречение е допусната граматична грешка?
А) Скоро се уверих, че той е най-забавният журналист.
Б) Министерството на културата връчи награди на дърворезбарите.
В) Имаш билет за представлението, защото обичаш и се прекланяш пред изкуството.
Г) Госпожо Директор, бихте ли поканили тримата участници?
6. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) България - това е мястото, на което мога да почувствам свободата, и да бъда себе
си.
Б) Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето
отечество!
В) Будителите са малцина, но ги има, затова и българският народ ще го има, казва
известният историк.
Г) Пожелавам Ви, уважаеми гости, вълнуващи минути с нашата програма.
7. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) До края на XIX в. театърът у нас нито има сцена, нито разполага с професионални
актьори, а разчита на самодейци.
Б) Преди да бъде построен театърът, трупата, която го основава, играе в „Славянска
беседа“ или обикаля из страната.
В) След като е открит, Народният театър се запазва до 1923 г., тъй като избухва пожар,
в резултат, на който е унищожен..
Г) Въпреки че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят
пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона.
8. Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.
Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните (статия)...
................................................................................................................
9. Запишете правилно САМО думата, в която е допусната правописна грешка.
Той беше млад, здрав мъж, хубав с младоста си и голямата си сила.
................................................................................................................
10. Запишете правилната за изречението форма на думата, поставена в скоби.
Мижава работа, пет (бройлер) свирят на цигулки...
................................................................................................................
11. Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична
грешка.
Ама като дойдеме в театъра, сме простотии, така ли?
................................................................................................................
12. Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична
грешка.
Според мълвата у Апостола са се намирали много пари, който той успял да разхвърли
в снега.
.......................................................................................................
13. В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ
текст, като поставите пропуснатите знаци.
История славянобългарска на отец Паисий не остава заключена в манастирската
библиотека, за разлика от други съчинения а вълнува просветените българи в
последните десетилетия на XVIII в. и през целия XIX в. Свидетелство за това са
многобройните преписи на съчинението, добавки, компилации в чиято основа стои
Паисиевата книжица. В момента имаме данни за съществуването на над 70 преписа
пазещи различните текстологични версии писани из различни краища на нашите земи,
а често и извън тях.
................................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
...............................................................................................................
Прочетете текста, разгледайте диаграмата и изпълнете задачите към тях (от 14.
до 21. включително)
ТЕКСТ 1
На него пръв обръща внимание Паисий Хилендарски в средата на ХVIII век. В
„История славянобългарска" той презира колениченето пред чуждото и омерзението
пред родното, както и сервилността пред гърците, съпроводена със забравата и
нежеланието да познаваме собствената си история. Паисий е първият, който разглежда
склонността на българина „да се срамува от своя род и език", да се „влачи" по чужди
обичаи и традиции и да се възхищава от тяхната примамливост. На тази национална
черта спира вниманието си и Добри Войников в своята знаменита „Криворазбрана
цивилизация", където осмива и пародира „нискостеблието" на българската душевност.
По този повод Любен Каравелов посочва: „Ни един народ не се отказва от своята
народност, от своето име и от гробовете на своите бащи и деди, както се отказва
българинът". Още по-краен е Петко Р. Славейков. В статията си „Народите в Турско"
той с възмущение и горест пише за сгазената ни гордост: „У българите именно, или
изобщо у славените в Турско, няма ни най-малка част от онази народна гордост,
каквато има у турците. Българите не отхвърлят тъй като турците с презрение все що е
чуждо, но и напротив даже: те почти всякога отдават по-голяма почест на чуждото, и то
не затуй защото отбират, че чуждото е по-хубаво от тяхното, но тъкмо само затова,
защото е чуждо и ново за тях". Казал го е авторът едно към едно.
Да напомним: патриотизмът е най-вече обич към родното място, готовност да
пожертваш нещо от себе си за отечеството. Нещата не са чак толкова сложни: ако
хората, живеещи в една държава, не обичат своя дом, език, семейство, традиции и
обичаи, ако те не искат да се жертват за родината си, то тя би се разпаднала рано или
късно. Най-просто речено - в усещането за родолюбие е закодирано понятието дълг.
Това, заради което Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Бенковски,
Васил Петлешков и стотици български патриоти са отишли на бесилото или са били
застреляни. За разлика от днес, когато да говориш за българското не е на мода.
Така ние отново се озовахме на „опашката на Европа". Разколебаването на
националното самосъзнание провокира в европейския свят и обратния процес:
препотвърждаване на неговата същност и утвърждаване на нов, модерен вариант на
националната идентичност. Същността ѝ е свързана с налагането на родолюбието като
национална доктрина. Някои биха възразили, че подобна теза е в разрез с налагането на
„европейските ценности", но в развитите държави никой не говори или пише за
раздържавяване, отродяване и разпродаване на националното богатство; за загубване и
унищожаване на историческата и културната памет. Точно обратното: в Западна Европа
и в САЩ, е налице респект към националните идеали и националното самочувствие.
Докато в България различни „явни" и „тайни" глобалисти ни уверяват, че родината на
човека е там, където му е добре. Независимо от лъжите и скудоумието на множеството
платени дезинформатори, в Европа не искат хора без корени и не уважават човека,
който няма историческа памет. Нека да си припомним думите на Мишле, че държава
Европа няма и няма и да има за в бъдеще.
Най-лошото е, че чуждопоклонството у нас се наложи като идеал на младите
хора, повечето от които виждат житейския си избор в изходите на „Терминал 1" и
„Терминал 2". Това неминуемо ще доведе до окончателен срив на националното ни
съзнание и самосъзнание. Ето защо бъдещето на България е свързано с двете
спасителни понятия – „отечество" и „отечествен дълг". Доминирането на формулата
„гражданин на света", илюзията, че можеш да се чувстваш като у дома си във всяка
точка на света, обрича държавата и българщината на гибел. Ясно е, че крайната цел на
тази политика е духовното обезличаване и омаломощаване на нашия народ, подмяната
на националното му самосъзнание с „европейско" и „световно", т.е. с космополитно;
както и изчезването на понятия като дълг, семейство, православие, отечество.
Още Христо Ботев акцентира в своята публицистика върху връзките и
взаимозависимостта на българските обществени проблеми с цялостното европейско
развитие. Чисто и просто интеграцията си има своите здравословни граници; тя е преди
всичко взаимодействие, а не претопяване. Защото бъдещето ни е заложено именно в
съхраняването на нашата духовна самоличност в глобалния свят, във „възкръсването на
попарената обич към отечеството“.
„Българинът в глобалния свят“
Ивайло Христов
ДИАГРАМА
Източник: „Алфа рисърч“, май 2002 г.
14. Защо според Текст 1 родолюбието е нужно днес?
А) Защото е свързано с родината и дълга към нея.
Б) Защото е знак за национална идентичност.
В) Защото ще защити мястото на родината ни в света..
Г) Защото е свързано с миналото..
15. Коя от посочените позиции се оспорва в Текст 1?
А) Патриотизмът е основание за гордост.
Б) Зависимостта на родното от чуждото.
В) Защита на българщината в големия свят .
Г) Асимилиране на българското в съвременния свят.
16. Какъв извод за чуждото може да се направи въз основа на Текст 1?
А) Българското не се повлиява от чуждото.
Б) Чуждопоклонничеството убива българщината.
В) Младите се доказват с родното.
Г) Саможертвата за родното води до чуждото.
17. Каква е връзката между родното и гордостта на българина според диаграмата?
А) Българинът се гордее с възстановената българска държавност.
Б) Гордост за българина са духовните ценности от миналото.
В) Българинът се гордее с първите писани норми.
Г) Гордост са успехите на младите от близкото минало.
52%
42%
26% 25% 24%
0%
10%
20%
30%
40%
50%
60%
Българската
писменост
Освобождението "История
славянобългарска"
Крумово
законодателство
Успехи на
бъгарските деца
ГОРД СЪМ, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН
ДА
18. Като имате предвид информацията от Текст 1, запишете ЕДИН факт в подкрепа
на твърдението, че „българското днес не е на мода.“.
..............................................................................................................
..............................................................................................................
19. Като имате предвид информацията от Текст 1 и от диаграмата, запишете СЪС
СВОИ ДУМИ ЕДИН аргумент в подкрепа на твърдението, че миналото е
причина за гордост в настоящето.
..............................................................................................................
..............................................................................................................
20. Запишете ДВЕ отрицателни последици за родното според Текст 1.
1...............................................................................................................
.................................................................................................................
2...............................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
..................................................................................................................
..................................................................................................................
..................................................................................................................
Решете задачите от 22. до 40. включително
22. Запишете САМО паронима, с който да поправите лексикалната грешка в
изречението.
Театралната сцена на Стратиев заменя реда с хауса.
..........................................................................................................
23. За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу
съответната буква.
Очакваните ................. от обучението по български език и литература в XI клас се
свързват с това учениците да могат да ................. и оценяват в художествени творби
специфични начини за ................... и за внушение на определена гледна точка,
свързана с общочовешка тема като родното и чуждото.
А)произведения, резултати, извлечения
Б) подправят, идентифицират, симулират
В) възприятие, въздействие, възхищение
А)....................... Б)......................... В).......................
24. Кой конфликт е заложен в интерпретацията на темата за родното и чуждото в
„Бай Ганьо журналист“?
А) природа – човек
Б) власт – църква
В) патриот – псевдопатриот
Г) личност – народ
25. Кой от проблемите е интерпретиран и в двата посочени откъса?
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова що сте напоени (...)
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам! (Ив. Вазов, Паисий)
Вместо да бъдат първенци на народа си, те се отказваха от своето и възлюбваха
чуждото, срамуваха се от своето и се гордееха с чуждото. (Д. Талев, Железният
светилник)
А) за срамното родоотстъпничество
Б) за страха от поемане на отговорност
В) за нуждата на народа от водачество
Г) за необходимостта от саможертва
26. Кой от мотивите е интерпретиран в „Паисий“ на Иван Вазов?
А) за изкушението и самотата
Б) за природата и човека
В) за силата на словото
Г) за категоричния избор
27. Каква е ролята на епиграфа към одата „Паисий“ на Иван Вазов?
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш
да се наречиш Болгарин?... Или не са имали
Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино,
не прелщайся, знай свой род и язик...
„ Паисий“ (1762)
А) Пресъздава атмосферата от края на Възраждането
Б) Отправя към читателя послание, лишено от патос.
В) Поставя проблема за отродилите се българи.
Г) Внушава страх от непознаването на историческото минало.
28. Какъв е смисълът на началното обръщение на лирическия говорител в
„История“?
Какво ще ни дадеш, историйо,/ от пожълтелите си страници?
А) Подчертава иронията на лирическия говорител към историята като отживелица.
Б) Внушава примирението на лирическото „ние“ пред равнодушието на историята.
В) Разкрива идеята на лирическото „ние“, че историята е без значение, защото е
остаряла.
Г) Изразява полемичната нагласа на лирическия говорител в диалога му с историята.
29. Какво внушават думите на Рилския монах от „Железният светилник“?
Човек не бива и не може да живее само за себе си. Имаме свой дом и своя челяд, но
имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно.
А) Човек принадлежи на семейството си.
Б) Човек принадлежи не само на своя род, но и на своя народ и на историята.
В) Човек принадлежи на историята и на миналото.
Г) Човек, който няма род, народ и история, е силен в самотата си.
30. Кое от твърденията за началната картина от „Бай Ганьо журналист“ е
НЕВЯРНО?
Оркестърът свиреше румънската „Дойна". По-право казано, свиреше само Анчето, с
флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон. Ама, ще
речете, кои са тези ний? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело, Стувенчо и аз.
Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло Chateau Sandrovo и друго Giesshuebler.
Безгрижно разположени около масата, с папироски в уста, ний ловяхме фиоритурите
на „Дойна" и бяхме се предали на приятно far niente. Утре е неделя - няма работа,
може да поседим и по-късничко. Музиката сносна, слечинките хубавички, ний -
попревтасали ергени. Тамам!
А) Внушава приятно и безгрижно настроение у читателя.
Б) Разкрива критичната позиция на разказвача спрямо бохемското общество.
В) Създава смислови връзки между свое и чуждо.
Г) Подсказва изолираността на интелигентите от обществено-политическия живот.
31. Родното като свят на здрави морални устои е интерпретирано в:
А) „Балкански синдром“
Б) „Ноев ковчег“
В) „Бай Ганьо журналист“
Г) „Железният светилник“
32. Кое от твърденията е вярно?
А) За разлика от „Паисий“ в „История“ истинският творец на историята е отделната
личност.
Б) Както в „Паисий“, така и в „История“ миналото се явява под знака на книжовността
и знанието.
В)За разлика от „Паисий“ в „История“ историческият разказ има нужда и от
обикновения, незнаен човек от фабрики и канцеларии.
Г) Както в „Паисий“, така и в „История“ пространството на героите е идеализирано.
33. В коя творба паметта се гради върху тъжното човешко съществуване, изпълнено
със страдание и самота?
А) „Ноев ковчег“
Б) „Железният светилник“
В) „История“
Г) „Паисий“
34. В кои две творби родното се утвърждава като ценност?
А) „До моето първо либе“ и „Ноев ковчег“
Б) „История“ и „Индже“
В) „Балкански синдром“ и „Писмо“
Г) „Железният светилник“ и „Паисий“
35. Съпоставете интерпретациите на темата за родното в „Бай Ганьо журналист“ и в
„Балкански синдром“ и запишете ЕДНА разлика между тях.
................................................................................................................
................................................................................................................
................................................................................................................
.................................................................................................................
................................................................................................................
36. Разтълкувайте заглавието „Балкански синдром“ в контекста на творбата.
................................................................................................................
................................................................................................................
................................................................................................................
.................................................................................................................
................................................................................................................
37. Запишете ЕДНА функция на аз-повествованието в „Ноев ковчег“ за смисъла на
творбата.
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
38. Запишете ЕДНА характерна черта за жанра на одата, проявена в „Паисий“.
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
39. Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор, като срещу
съответната буква запишете номера, под който е записано името на автора.
А) „Ноев ковчег“ 1. Йордан Радичков
Б) „Балкански синдром“ 2. Димитър Талев
В) „Железният светилник“ 3. Станислав Стратиев
А)............... Б)........... В)...........
40. В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за миналото и
паметта в посочените откъси от „Бойното поле при Сливница“, Иван Вазов и
„История“, Никола Вапацаров.
Хей, Сливнице, хей, Сливнице, Какво ще ни дадеш, историйо,
не си веч просто слово. от пожълтелите си страници? –
Историо, разкривай се, Ний бяхме неизвестни хора.
впиши туй име ново. от фабрики и канцеларии,
Впиши го и предавай го ний бяхме селяни, които
кат бляскаво наследье миришеха на лук и вкиснало,
на всички поколения и под мустаците увиснали
и векове напреде – живота псувахме сърдито.
със Гредетин жестокия Ще бъдеш ли поне признателна,
и с Перущица мрачна, че те нахранихме с събития
с Загората трагичната и те напоихме богато
и с Шипката юначна. с кръвта на хиляди убити.
Та в хижите, в Балканите, Ще хванеш контурите само,
от Дрин до Черно мòре, а вътре, знам, ще бъде празно
за славата на нашите и няма никой да разказва
герои да говори. за простата човешка драма.
...
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
.................................................................................................................
. ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
РОДНОТО И ЧУЖДОТО, МИНАЛОТО И ПАМЕТТА 11.КЛАС
No ОТГОВОР ТОЧКИ
1 Г 1
2 Г 1
3 В 1
4 Г 1
5 В 1
6 А 1
7 В 1
8 статии 2
9 младостта 2
10 бройлера 2
11 дойдем 2
12 които 2
13 „История славянобългарска“ на отец Паисий не остава
заключена в манастирската библиотека, за разлика от други
съчинения, а вълнува просветените българи в последните
десетилетия на XVIII в. и през целия XIX в. Свидетелство за
това са многобройните преписи на съчинението, добавки,
компилации, в чиято основа стои Паисиевата книжица. В
момента имаме данни за съществуването на над 70 преписа,
пазещи различните текстологични версии, писани из различни
краища на нашите земи, а често и извън тях.
5
14 В 1
15 Г 1
16 Б 1
17 Б 1
18 Примерни отговори:
Размиване на границите родно -чуждо сред младите.
1
Напускане на родното пространство от младите.
19 Примерни отговори:
Духовното наследство на България е повод за гордост и в
настоящето.
Саможертвата в името на родината е причина за гордост в
настоящето.
20 Примерни отговори:
Срамът от родното води до неуспехи в глобалния свят.
Народ, който потъпква миналото си, е обречен на гибел.
Липсата на саможертва обрича родното на разруха.
Отричането от родното е пагубно за бъдещето.
22 хаос/хаоса 2
23 А) резултати
Б) идентифицират
В) въздействие
3
24 В 1
25 А 1
26 В 1
27 В 1
28 Г 1
29 Б 1
30 Б 1
31 Г 1
32 В 1
33 А 1
34 Г 1
35 Примерни отговори:
В „Бай Ганьо журналист“ родното е средство за постигане на
материалните интереси, а в „Балкански синдром“ то е
представено като болестно състояние.
2
В „Бай Ганьо журналист“ родното е в избора си между
европейско и байганьовско, а в „Балкански синдром“ родното в
комична светлина имитира промяна.
36 Примерни отговори:
Заглавието се свързва с диагнозата/болестното състояние на
времето, в което няма морални устои, но има балкански черти.
2
37 Примерни отговори:
Аз-повествованието внушава достоверност на разказваната
история.
Аз-повествованието свързва отделните части на текста в едно
цяло.
2
38 Характерна за жанра на одата черта, проявена в „Паисий“, е
възторгът от делото на Паисий/възхвалата/прославата на делото
на Паисий.
2
39 А) 1
Б) 3
В) 2
3
40 Текст
