1.
Бурите целуват добрата стара земя
малко грубичко чрез мощните си
гръмотевични тласъци върху
разцъфтелия тучен килим.
Светкавиците оставят следите си
по плътта на земята напръхнала
и в очакване на Еньовден опитват
от всичките изкушения на късната
пролет.
2.
Знам неизвестно, тайнствено място,
с координати нарочно объркани,
с дъбове иглолистни обраснало
и с цветя от лунни сенки изпъстрени.
Ходя там през нощта на Еньовден,
в полумрака стъпвам на пръсти
от зова на самодивите воден,
но само едно цветенце откъсвам.
Цяла година над него треперя -
пътя натам дали пак ще намеря?
3.
Изгубиш ли на планината контура
или дантелата на морския прилив,
колкото и в котлето си да дотуряш
старите спомени и мъдрите мисли,
елексирът вълшебен не ще се получи
без тайнствената билка горчива.
Най-много в тресавището да се забучиш,
търсейки я сред подмолите криви.
Но на Еньовден разцъфтява в омарата
и те примамва да я откъснеш със вяра.
4.
Закърняха ми божествените рецептори,
не следя вече фазите на Луната.
Забравям направлението на векторите,
по които Бог наблюдава Земята.
Не помня кога се пада Еньовден
и денят за солидарност с различните.
Не чета на неграмотници спомените
и не разбирам на облаците поличбите.
Но вечер зад тухлите на стената
слушам как дишат нежно децата.
5.
Летим ли далеко на север,
в чаровната нощ на Еньовден,
от мрака навлизаме в сферите
на светлия свят неизброден.
Денят там е скучна история,
щом нощта без умора сияе
в митичната добра траектория,
блестяща, докато слънцето грее.
Щастливи сме, че има оцелели
земи, където нощите са бели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар