Никола Бенин
„Славяно-българско речниче” е използвано от Григор Попстанков, български учител и революционер в Ениджевардарско, грижливо скътано във вързопите, при изселването си в България през 1923 г. Съхранено през десетилетията, тази семейна реликва днес е с изключителна стойност за българската ни история в Македония! Използвал го е като ученик в Солунската българска мъжка гимназия ”Св.св. Кирил и Методий”, а след това и като учител в българските училища в Ениджевардарско, в които е преподавал до 1913 г., както и при богослужения в българските църкви. На много места в това 131 странично уникално „Речниче”, той си е водил бележки, нанасял е корекции, или е давал допълнителни обяснения.
Издадено е в 1889 г. от книжарницата на Никола Ив. Бояджиев & сие в Солун, а съставител е Тодор Василев. В Предговора съставителят на „Славяно-българско речниче” описва предназначението му: „В нашите училища Закон Божий се изучава още от първо отделение и продължава се във всички класове на средните ни учебни заведения.В книжнината ни по тоя предмет има доста учебници и пособия, но нямаме „Славяно-българско речниче”, с което да си помагат учащите се при разбиране смисъла на молитвите, текстовете, ектениците, блаженствата, десетте заповеди и други откъсляци, които се изучават по черковно-славянски език. От такова речниче се нуждаят и учениците в духовните училища тия от нашите свещенослужители, които слабо знаят черковно-славянския език и не разбират много места в църковно-богуслужебните книги. Може да помага такова речниче и при изучаването на старобългарската граматика, защото черковно славянския език не е никой друг, освен стария наш български език, на който правописанието изеха русите в 17-и век при техните патриарси Йосиф и Никон. Подбуден от горе казаното, авторът на тия редове състави настоящото славяно-Българско речниче, с което да си помагат ония, които имат нужда от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар