"Късметът" на Марко Тотев

 Никола Бенин

Все на Марко ще се случи! Името на Марко Тотев е станало нарицателно за несполука. Днес думите "Голям маркототевец съм" са единица мярка за липса на късмет. Роден е през 1858 г. във Велико Търново. Марко станал един от първите ни адвокати, макар тази чуждоезична дума да не го изпълвала с чинопочитание. Той бил много добър адвокат, но по характер си останал "добра душа". По време на освобождението от турско робство на руския губернатор на Търново му затрябвал учен и честен младеж и той направил шеф на своята канцелария Марко Тотев. По-късно станал съдия в Търново и инспектор в новооснованото министерство на правосъдието в София.

Адвокат тогава можело да се стане без специално образование. Марко Тотев знаел турски, сам изучил френски и твърде добре се справял с френската правна литература. Парите не били цел, а средство за него и най-вече заради това му отношение произлязло името му на несретник. Ако се захванел с нещо, то твърде често не успявал и претърпявал финансови загуби, но пък с философска примиреност, достойна за възвишените умове, които стоят над нещата, отсичал: "Няма зарар (загуба)." Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене." В Търново и до ден-днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия - бастунът и шапката му. И до днес се използва фразата: "На Марко Тотев все тъй ще се случи!" Тя е свързана със следния факт: слабост му бил покерът и непрекъснато губел. Веднъж обаче съдбата му се усмихнала. В ръцете си стискал "кент флош роял" и непрекъснато увеличавал мизата. На масата се струпва купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Гръмнала траурната музика, всички наскачали да гледат кой е умрял и играта се развалила. Марко Тотев останал като гръмнат на масата, стискал вече ненужния му "кент флош роял" и тъжно отронил знаменитата и до днес фраза. Сред най-големите му загуби е проиграването на покер на семейната воденица край Търново. Съдбата на несретник не го оставила дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Някакъв завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"