Праисторическото развитие на българските земи - Kарановска хронологична система

 Никола Бенин

Kарановска хронологична система е базата за определяне на относителната хронология на неолита, халколита и ранната бронзова епоха в древна Тракия. Изработена е въз основа на стратиграфията на седемте културни пласта в Карановската селищна могила.

Караново I-II (култура Караново I - II) - ранен неолит.

Караново III (култура Веселиново - Караново III) - среден неолит.

Караново IV (култура Калояновец) - късен неолит.

Караново V-VI (култура Марица и културен комплекс Коджадермен - Гумелница - Караново VI) - халколит.

Караново VII (култура Езеро) - края на ранната бронзова епоха.

Караново VII (култура Езеро) - края на ранната бронзова епоха.

Праисторическото развитие на българските земи показва локални особености в различните райони на страната, които позволяват да бъдат проследени отделните археологически култури. Така например в Софийското и Златишко-Пирдопското поле ранният неолит (Караново I-II) е представен от културата Кремиковци - Чавдар, а късният халколит - от културния комплекс Криводол - Сълкуца - Бакърно гумно. 

Kарановска хронологична система е формулирана от археолога-праисторик Васил Миков през 1958г., разширена и допълнена от Г. Георгиев през 1959г.. По-късните проучвания на Азмашката могила при Стара Загора, селищната могила при с. Езеро, Сливенска област, и Казанлъшката селищна могила допълват и уточняват съдържанието й. Днес с помощта на системата се определя относителната хронология на праисторическите култури в Югоизточна Европа.