ПУБЛИЦИСТИЧЕН СТИЛ. Основни понятия и дефиниции

 Никола Бенин

Сферата на обществена дейност, т.е. речевата сфера на публицистичния стил е обществено-политическият живот. В този стил са написани текстовете, които обслужват т. нар. средства за масова информация: вестници, списания, радио, телевизия, интернет медии, а също и някои публични изяви – митинги, събрания. В сравнение с научния и официално-деловия стил темите на общуване са още по-разнообразни, понеже засягат (понякога едновременно и няколко) всички области на обществения живот: политика, икономика, култура, образование, изкуство, религия, спорт, бит и т.н. Публицистичният стил като подсистема на книжовния език заема особено място между останалите подсистеми. От една страна, той се формира най-рано (още преди Възраждането), а от друга страна, най-бързо и непосредствено отразява промените в обществото, което го прави и изразител на процесите и тенденциите в развитието на книжовния език. За разлика от научния и официално-деловия стил, при които целта на общуване е една – съобщаването на научни факти или на факти, уреждащи административноделови отношения, като се въздейства предимно на разума, при публицистичния стил са налице две цели: съобщение и въздействие. 

С други думи публицистичният стил трябва и да информира, и да въздейства, като тези две цели са задължителни за всеки отделен текст, т. е. те присъстват едновременно в текста. Освен това съотношението между информацията и въздействието не е едно и също в различните жанрове на публицистичния стил. Съдържателният диапазон на публицистичния стил е необикновено широк и много разнообразен, тьй като самият обществено-политически живот, който се отразява, е безкрайно богат; изразява се чрез различни стилно-езикови средства в различна и от различна гледна точка в съзнанието на хората. За публицистичния стил е характерно обобщеното, събирателното мислене, тъй като съдържателният план не отразява взаимоотношения между отделните индивиди, а между цели социални групи, за които е типичен обобщеният тип мислене. Социалната обобщеност, присъща на публицистичния стил, предопределя не само основния тип мислене, но и типовете информация, а те са също твърде разнообразни – фактологична, обобщена, обектно-оценъчна, субективнооценъчна и модално-императивна. 

Публицистичния стил, наред с художествения стил, е предназначен за най-широка употреба и затова може да се приеме като най-прякото и най-непосредствено отражение на книжовноезиковите процеси в диахронен план. Периодичният печат, радиото, телевизията, в последно време и интернет разширяват неимоверно много неговата роля и дават възможност за засилване на съществуващите процеси и за възникване на нови процеси в книжовния език. Текстовете на публицистичния стил са предназначени за масовия читател и слушател (т.е. адресатът има събирателен характер) и трябва да бъдат създавани така, че да се възприемат от всеки един, независимо от това в каква обществена сфера е ангажиран. 

 Общуването е офицално, непряко (пряко общуване е налице при публичните изяви – митинги, събрания), неспонтанно (при публичните изяви и спонтанно), монологично или диалогично, писмено или устно. За да се засили въздействието върху адресата и да се спечели неговото доверие, при устните форми на публицистичния стил се наблюдава стремеж към пряк контакт и по-ниска степен на официалност, което от своя страна доближава текстовете на публицистичния стил до текстовете на разговорния стил (вж. например някои предавания на радиото и телевизията). Основни и допълнителни функционални стилистико-семантични категории на публицистичния стил, които се проявяват във всеки публицистичен текст: 

• Информативността е основна стилова черта на публицистичния стил. Определя се още като фактологична, документално-фактологична, но във всички случаи публицистичният преди всичко информира, съобщава за всекидневните събития, явления, процеси от всички области на обществено-политическия, икономическия, културния, социалния живот на обществото. Функционалната категория информативност се проявява по различен начин в подстиловете и  жанровете на публицистичния стил, като своеобразно съчетава фактологичност с обобщеност, абстрактност с конкретност и глобалност. 

• Въздействието е другата задължителна функционална стилистико-семантична категория на публицистичния стил, обусловена от същността, философията на избора на информация, чрез която да се оказва влияние, да се въздейства върху съзнанието на реципиента (т.е. на обществото). Следователно характеристиките на текста са: информативност и експресивност (те се редуват и създават контраст, а така се привлича вниманието на реципиента), актуалност, открита оценъчност от страна на адресанта – позицията на публициста трябва да се разбира от текста, а не от подтекста.  Двете категории са тясно свързани и взаимообусловени. Не случайно медиите се определят като „четвърта власт“, тьй като във всеки публицистичен текст има едновременно новина и експресия, информативност и въздействие, използвайки стандартни езикови средства за по-бърза от гледна точка на крайната цел информация, и експресивни езикови (неезикови) средства за въздействие. При наблюдаване лингвистичните особености на публицистичния стил (за разлика напр. от научния и официално-деловия) е необходимо да се има предвид следното: 

1. Разнообразието от теми, засягагащи различни области на обществения живот, както и комуникативното намерение на адресанта (да информира и да въздейства) позволяват в текстовете на публицистичния стил да са налице езикови елементи от останалите стилове (научен, официално-делови, разговорен, художествен). Т.е. може да се говори за една своеобразна „разностилност“ на публицистичната реч. 

2. Двете цели на общуване – информация и въздействие, налагат обособяване на два вида езикови средства: информативни, наречени още стандартни (те са стилистично неутрални и се отличават с възпроизводимост) и експресивни (т.е. въздействащи, усилващи изразителността). Както стандартните, така и експресивните езикови средства се откриват при всички равнища на езиковата система. Освен това стандартните средства сближават публицистичния стил с научния и официално-деловия, а експресивните – с разговорния и художествения стил. Стилоопределящи фактори: Екстралингвистичните и лингвистичните стилоопределящи фактори се намират в определена йерархическа взаимовръзка и система и са в зависимост от: 

• Степента на официалност или неофициалност при общуването. За публицистичния стил е характерна официалност, която предполага предварително обмислена композиция на текста, гарантираща точност, стегнатост и икономичност в използване на езиково-стилните средства. От друга страна, особено в някои средства за масова информация, живата реч се реализира в неофициална обстановка, при която преобладават езиково-стилни средства, характерни за разговорната реч, но подчинени на изискванията на публистичната реч. 

• Характерът на общуването също има стилоопределящо значение. За публицистичния стил е характерна полупряката и косвената връзка между отправителя и получателя. В публицистичния стил за разлика от разговорния се използва основно писмената реч, макар че е активна и устната реч. Характерът на субекта на речта в публицистичния стил е събирателен, социално-обобщен, макар че винаги присъства в индивидуалността на автора.