събота, 13 ноември 2021 г.

"Дон Жуан" от Джордж Гордън, Лорд Байрон - анализ на VIII песен

 Никола Бенин


Поема (старогръцки, Ποίημα) – означава творба, творение. Древните гърци са наричали поема всяко произведение в литературата, създадено на основата на митове и народни предания.

Поемата е написана в стихове и има повествователно и лирическо съдържание. Тези две същностни литературни начала могат да бъдат в различно съотношение.

При лирическата поема преобладават чертите на лириката, докато при епическата поема основополагащо е повествованието, разказването. Казано по друг начин, същностно ядро на лирическата поема са емоциите и преживяванията в света, а на епическата поема – сюжетното развитие и значими събития в живота на героите.

В световната литературната история са известни класически образци на епически поеми – „Махабхарата“ в древна Индия, „Илиада“ и „Одисея“ от Омир, „Енеида“ от Вергилий. В българската литература значими поеми са „Стоян и Рада“ на Найден Геров, „Изворът на белоногата“ на Петко Р. Славейков,  „Хайдути“ на Христо Ботев и др.


"Дон Жуан" – епическа поема

      Темата за войната

   Байрон описва подвига на Дон Жуан, след бягството му от харема и попадането му на бойното поле при обсадата на Измаил, където той участва заедно с войниците от руската армия, водена от прочутия генерал Суворов. Поетът явно изразява симпатиите си към всяка справедлива кауза за освобождаването на потиснатите народи. Това обяснява позицията му тук, въпреки определено негативното му отношение към войната като антихуманна и разрушителна човешка дейност: “Войната не само изсича клоните, но изтръгва и корените”, пише той. Романтичен епизод в тази песен е спасяването на малката Лейля  проява на състрадание и хуманизъм.

 

    

Няма коментари:

Публикуване на коментар