Главните световни култури – включително и нациите, езиците, философските и артистични движения и религиите – са се развивали постепенно в продължение на стотици или дори хиляди години. Повечето от идеите, които ги определят, включително и неексплицитните, притежават дълга история на пре-предаване от човек на човек. Това прави от тези идеи меми – идеи, които са репликатори (размножители).
Въпреки това културата се променя. Хората модифицират културните идеи в главите си и понякога предават по-нататък модифицираните версии. С неизбежност се появяват и неумишлени модификации, отчасти поради директни грешки, но също и защото неексплицитните идеи са трудни за акуратно пре-предаване: няма начин, по който те могат да бъдат даунлоудвани директно от един мозък до друг, подобно на компютърни програми. Дори и хората, говорещи на майчиния си език, нямат идентични дефиниции за всяка дума. Така че е възможно само много рядко, ако изобщо, двама души да имат в мисълта си точно същата културна идея. Ето защо, когато умре водачът на някое политическо или религиозно движение – а понякога и по-рано – обикновено се появява разкол. Най-верните последователи на движението често установяват с шок, че са на съвсем различни мнения по въпроса какво представлява тяхната доктрина „в действителност“. Разликата не е чак толкова голяма когато религията разполага със свещена книга, в която учението е изразено експлицитно: в такъв случай диспутите се въртят около значенията на думите и интерпретациите на изреченията.
По такъв начин на практика никоя култура не е дефинирана от набор от стриктно идентични меми, а от набор от варианти, които водят до леко различаващи се характерни поведения. Някои от вариантите тендират към това, че поддръжниците им са по-склонни да ги утвърждават или да говорят за тях, други – по-малко. Някои са по-лесни за възпроизвеждане в умовете на евентуалните си приемници. Тези и други фактори влияят върху начина, по който даден вариант на мема бива възпроизвеждан по-точно. Няколко изключителни варианта, щом само веднъж се появят в мисълта, тежнеят към разпространение с изключително дребни промени на значението им, вътре в тази култура (което се изразява в поведенията, които те причиняват). Такива меми са ни добре познати, защото дълготрайните култури са съставени от тях; въпреки това, в един друг смисъл, те са много странен вид идеи, защото повечето идеи са с кратък живот. Човешката мисъл преценява множество идеи, преди да се реши да действа според някои от тях, а само малка част от тези последните причинява поведение, забележимо за останалите – и, разбира се, само една още по-малка част биват копирани от други хора. Така че огромното мнозинство идеи изчезват в течение на един човешки живот или по-малко. Поведението на хората в една дълготрайна култура следователно се определя частично от скорошни идеи, които ще изчезнат след сравнително кратко време, и отчасти от дълготрайни меми: изключителни идеи, които са били репродуцирани в многократни последователности.
Дейвид Дойч
Няма коментари:
Публикуване на коментар