Снимка на група самураи пред Сфинкса, 1864 година

 Никола Бенин

Група самураи отиват на туристическа обиколка в Египет и правят снимка пред Сфинкса, 1864 г.

Тази рядка снимка от 1864 г. запечатва група японски самураи от мисията Икеда, стоящи пред Големия сфинкс в Гиза. Делегацията е изпратена в чужбина от шогуната Токугава през последните години на феодалната епоха на Япония. Целта им е била да изучат западните институции, военните системи и технологии във време, когато Япония започва да се отваря към света след повече от два века изолация.

Докато мисията си проправя път към Европа, те преминават през Египет, тогава под османско владичество, но дълбоко повлиян от европейското присъствие. Спирането им при Сфинкса създава един от най-поразителните междукултурни образи на 19-ти век: японски воини в традиционни дрехи, стоящи пред един от най-старите паметници на Земята. По това време Сфинксът е все още наполовина заровен в пясъка, като тялото му е до голяма степен скрито и само главата е напълно видима.

Фотографията представлява символична среща между два свята - средновековната самурайска култура на Япония и древната цивилизация на Египет, и двата стоящи на прага на огромна промяна. Само за няколко години, Реставрацията Мейджи (1868 г.) ще премахне самурайската класа, слагайки край на тяхната роля в японското общество.

Манса Муса I от Мали (починал през 1327 г.) - най-богатият човек в света

 НИКОЛА БЕНИН

Картата на Африка, Европа и Азия, създадена от испанския еврейски картограф Абрахам Крескес, съдържа рядко средновековно изображение на Манса Муса I от Мали (починал през 1327 г.). Златните богатства на този западноафрикански владетел били толкова големи, че и до днес той е ненадминат по лично богатство. Като благочестив мюсюлманин, Манса Муса извършил хадж (поклонение) в Мека с огромна свита, за която се твърди, че се състои от 60 000 поданици, 80 камили и хиляди паунда златен прах. Неговите дарения за бедните и дипломатическите му подаръци по пътя влили толкова много злато в икономиката на Средиземноморието, че това обезценило златната валута в богатите европейски търговски градове като Флоренция в продължение на десетилетия.

Арабският учен Ибн Фадл Аллах ал-Умари (1300-1349) е живял в Кайро по това време и по-късно описва владетеля в своята енциклопедия: „Този ​​човек заля Кайро с даровете си. Не остави нито един придворен емир, нито титуляр на кралска длъжност, без да получи подарък от товар злато. Хората тук печелеха много от него и от неговото обкръжение, купувайки, продавайки, давайки и вземайки. Те търгуваха със злато, докато това не намали стойността му в Египет, което доведе до падане на цената му...“

Изображение: Манса Муса и пустинята Сахара в Каталунския атлас на Абрахам Крескес, Майорка, Испания, 1375 г. Париж, Национална библиотека на Франция.

Училище "Йордже Димитров"в село Ковачевица

 Никола Бенин

Някога в родопското село Ковачевица живеели будни люде. Имали си килийно училище към голямата и богата църква „Свети Николай“. По-късно в селото било открито едно от първите светски училища по българските земи. Днес то е превърнато в музей.

До края на 50-те години на миналия век, когато и в това село започнала колективизацията, тук живеели около 3 500 души. Училището трудно събирало всички деца от 1. до 7. клас.

83-годишната Гълъбица Жуглева разказва, че в тяхната паралелка са били 80 ученици. И днес възрастната жена обича да седи в музея и да отговаря на въпросите, които посетителите й задават.

Музейната сбирка се състои от многобройни и добре запазени експонати. Ето ги някогашните дървени чинове, мастилниците и перодръжките до тях. Запазени са и ученически чанти, дори и прилежно изписани тетрадки.

В автентичния си вид е и някогашната дирекция. Върху масивно бюро могат да се видят едновремешна пишеща машина и телефон „на преклонна възраст“.

Богатата училищна колекция се допълва от ценна етнографска сбирка. В някои от бившите ученически стаи са изложени предмети от бита. Показано е всичко, което е служело в домакинството – като се започне от масата паралия и дървената бебешка люлка и се стигне до тъкачния стан.

В друга стая са показани пушки и други оръжия, използвани от местните революционери.

Училището, носещо името на тукашния даскал Йордже Димитров, днес служи и за картинна галерия. Между художниците, които излагат тук своите творби, е и Алисия Санча – внучка на писателя академик Людмил Стоянов, най-видния син на Ковачевица.

Бански Суходол, Кончето и Кутело

 

Древен египетски саркофаг / ancient Egyptian sarcophagus

 Никола Бенин

Този масивен каменен артефакт е древен египетски саркофаг, сложно издълбан с йероглифи и фигура на крилата богиня – вероятно Изида или Маат – предлагаща защита на починалия. Такива саркофази са били предназначени да поберат ковчега и да пазят тялото за вечността, с надписи, призоваващи божествени благословии и заклинания от Книгата на мъртвите. Изработката и мащабът отразяват важността на погребания вътре индивид, най-вероятно фараон или високопоставен благородник.

This massive stone artifact is an ancient Egyptian sarcophagus, intricately carved with hieroglyphs and the figure of a winged goddess—likely Isis or Ma’at—offering protection to the deceased. Such sarcophagi were designed to house the coffin and safeguard the body for eternity, with inscriptions invoking divine blessings and spells from the Book of the Dead. The craftsmanship and scale reflect the importance of the individual buried within, most likely a pharaoh or high-ranking noble.

Русе - Общ изглед от града - стара снимка

 Никола Бенин

Русе - ул. "Александровска" - стара снимка

 Никола Бенин