| ||
60-годишнина на доц. д-р Владимир Янев. Премиера на книгата „На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература” 26 януари 2010 г., 17,30 ч. 6 аудитория, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” Слова: Христо Карастоянов и Георги Янев ◊ ЗА ЮБИЛЯРА И АВТОРАВладимир Янев е роден на 26.01.1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ "Лиляна Димитрова" (днес СОУ "Св. Патриарх Евтимий") в родния си град. През 1972 година завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Става учител по български език и литература в градовете: Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 до днес е преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1995 до 1999 е лектор по българска литература в Санкт-Петербургския университет. Защитава докторска дисертация на тема: "Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература". Доцент е в Катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Член е на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор е както на литературоведски трудове и учебни помагала, така и на творби с поезия и проза. Литературоведските му изследвания са в областта на най-новата българска литература: "Живея и препрочитам" (1990); "Признати и непознати" (1999); "Христо Смирненски. Маскарадът и празникът" (2000; ІІ осн. прер. изд. - 2008); "С вас, седмокласници, да прочетем заедно" (2002); "Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)" (2002); "Българска литература след Първата световна война" (2002); "Живият разказвач Николай Хайтов" (2008); „Златната река. Думи за Георги Богданов" (2008). Като поет и писател издава двуезичните поетични книги "Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма" (1999) и "Петербургски стихове. / Петербургские стихи" (1999); "Цигулката на Енгр. Строшените огледала" (2000, 2006 - 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея "Скоростта на мрака" в студентския театър "Алма алтер" - София, реж. Николай Георгиев); "Съдържания. Разкази и още нещо" (2000); "Втора цигулка. Строшени херми" (2007). Публикува и книги за деца и юноши: "Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства" (1994); "История на световната литература, разказана за деца и юноши" (1994, т. 1); "История на световната литература, разказана за деца; т.2", 2003, т. 2); "Световната литература. Разказана за деца и юноши" (2006, т. 1). Автор е и на хумористичните книги: "Анекдоти и истории за Древна Гърция" (1994); "Ние сме за Локо Пловдив" (2001); "Големия/т/ Хълм. Казармени истории" (2004); "Живи души. Енциклопедична поема от първо лице за множествени числа" (2006; 2007). ◊ ЗА КНИГАТА „На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература” е книга – съсредоточие както на проникновени литературоведски търсения, така и художествен поглед към света и живота. Научните размисли на Владимир Янев са казани мъдро и с образно слово. Така смисловото богатство на литературните творби се обогатява заедно с философско-литературоведските му разсъждения. Неговите обобщения, след интерпретация на „своята” литература, звучат като сентенции. Ето финала на разсъжденията му за компромисите и достойнството на поета: „От Стезихор има няколко откъса, познати на специалистите. Творецът на „Илиада” и „Одисея” не е направил компромис. Хубавата Елена си е хубава, но не е по-висока от хекзаметрите. И е много, много по-ниска от гордостта на поета.” Като всеки човек и литературовед Владимир Янев има автори, които са му присърце. Ще споменем само някои от тези автори: Омир, Ърнест Хемингуей,Джон Стайнбек, Константинос Кавафис, Албер Камю, Стефан Цвайг, Монтен и др. Личният му духовен свят се идентифицира като световъзприемане с техните разбирания за човека и битието. Чрез общуването с тях той преминава в необикновени духовни светове и пресича „границата на безграничното”. | ||
|
събота, 19 ноември 2016 г.
Премиера на "На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература" от Владимир Янев
Множествеността на човешкото "да" в романа "Да" от Николай Табаков
| ||
  Проф. д-р Валери Стефанов и проф. д-р Цветан Ракьовски представиха новия роман на Николай Табаков "Да" в Русе Представянето на „Да” от Николай Табаков започна с прочит на откъс, избран от актрисата на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов” Ралица Константинова. Преди да започне тълкуването на творбата, проф. д-р Валери Стефанов, чрез оптиката на неговия естетико-философски поглед към света и литературата и/или света в литературата, разясни значението на думата „анахронизъм”. Той каза, че тя не носи само отрицателно значение. Анахронично е например „отиването в друг времеви срез”. Професор Стефанов направи алюзорна връзка между салона на Клуба на дейците на културата в Русе и салоните в миналото, където са чели и възприемали литературните творби. Читателските общности са разпокъсани и салоните са тези, които ги обединяват както в миналото, така и днес. Изтъкнато бе, че също анахроничен е и погледът на Николай Табаков към битието на човека. Според проф. Валери Стефанов в романа на Николай Табаков се изследва човешкото ДА. Човекът е подозрително същество и обикновено казва НЕ. Радичковият човек обикаля подозрително около нещата в света, цъка многозначително и е изправен пред избор и пред проклетите въпроси на живота. Безспорен факт е, че сянката на Йордан Радичков наднича из страниците на романа „Да”. Човек трудно познава призванието си. Много е лесно да сгреши призванието си. Ето защо той е поставен пред множество ситуации от първото ДА, когато се роди, та до смъртта си. Именно в тези съдбовни ситуации човек трябва да отключи потенциала си и ние трябва да му помогнем да го отключи. Човек сам обаче трябва да каже ДА и да осъществи своето призвание. Само на Бога се отговаря с едно ДА. На света и човека се дава различно ДА. Ето защо е налице нюансировка на това ДА и всеки търси своя път към ДА. Проф. Стефанов завърши в неговия характерен стил на обобщаване, като каза, че човешкият живот е обвързан с нюансираното ДА – дали казваме ДА на даден човек, или ДА на някакво предизвикателство. Професор Цветан Ракьовски започна и завърши своя прочит на романа чрез обсъждане на повествованието посредством синтаксиса и употребата на думите. Според него Николай Табаков си играе с думите в тяхното поставяне в смисловите конструкции и в това отношение се чувства близостта му до стила на Йордан Радичков. След като изясни поетиката на творбата, проф. Ракьовски обсъди смисъла на живота за отделните персонажи. Беше подчертано, че земята в романа „Да” не е земята на Йордан Йовков и Константин Петканов. Патриархалният бит и земята са начала, от които героите излизат, за да осмислят битието си от философска гледна точка. В този смисъл е уместно да се посочи доближаването на наратива в романа до книгата на Георги Каприев„Хомоспиритуалис”. След двамата професори авторът на романа Николай Табаков изясни смисъла на тези срещи с четящата публика не само в Русе, но и в цялата страна. Той и неговите приятели проф. Валери Стефанов и проф. Цветан Ракьовски са водени от благородната амбиция не толкова да популяризират романа „Да”, колкото да стимулират четенето, да провокират различни нюансировки на четенето. Той е уверен, че всеки читател по различен начин ще възприеме персонажите и ще си изгради различен образ за тях, така както по различен начин е възприел героите на Лев Николаевич Толстой. ◊ ЗА АВТОРА Николай Табаков е роден на 13 ноември 1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност "Българска филология". Собственик е на издателска къща „Анубис”. Автор е на: „Да рисуваш по водата” (1991), „Изгубено поколение” (1994), романа „Пинокио” (2001), сборника с разкази „На всички местоимения” (2004), „Роман S” (2007), „Няма да е все така” (2009), романа „Да” (2011). Автор е и на книжката за деца „Малката принцеса” (1998). √ Може да поръчате романа на Николай Табаков от книжарница "Книгосвят" -> "Да". | ||
|
Кралицата на акордеона Мие Мики и кралят на цигулката Минчо Минчев пред русенска публика
| ||
| ◊ СЪБИТИЕТО От 19 часа в Доходно здание - Русе ще бъде представен концерт с участието на Мие Мики – акордеони Минчо Минчев – цигулка Програма: Д. Скарлати, Г. Ф. Хендел, А. Корели, Е. Григ, Ф. Глас, А. Пиацола ◊ ЗА МУЗИКАНТИТЕ Мие Мики е родена на 15 септември 1956 година в Токио. Тя започва да свири на акордеон, когато е на четиригодишна възраст. Осемгодишна тя прави първото си публично изпълнение, радиозапис за NHK в Токио. За три години (1981, 1985 и 1986) тя е поканена да въведе свиренето на акордеон в Китай чрез концерти и майсторски класове. През 1989 година й е присъдена наградата за млад изпълнител - Foerderungspreis des Landes Nordrhein-Westfalen, с която за първи път се удостоява изпълнител на акордеон. Като млад изпълнител тя печели първа награда на Международния конкурс по акордеон в Клингентар, Германия и първа награда на Международния конкурс по акордеон в Анеси, Франция. Двадесет и петгодишна е преподавател в Хохшуле фюр мюзик в Детмолд, Германия, а в момента е професор във Folkwang Hochschule в Есен (Германия). Над петдесет солови и камерни творби са създали за нея композиторите: Хосокава, Хубер, Тоши, Ишии, Такахаши и др. Мие Мики е солист на множество известни оркестри като Suisse Romande оркестър, New Japan филхармония, Симфоничния оркестър на NHK, Гьотеборгския симфоничен оркестър, Националния оркестър на Белгия и др. Тя има издадени над 30 компактдиска от водещи звукозаписни фирми. Музикалните критици я определят като кралица на класическия акордеон. Минчо Минчев е роден е на 17 септември 1950 година в Габрово. Учи цигулка при Петър Чаръкчиев. Първия си самостоятелен концерт изнася в Драматичния театър в родния си град, когато е на 9 години. Завършва националното музикално училище „Любомир Пипков” и Музикалната академия в София. Той печели десетки първи награди на конкурси, сред които: конкурса "Карл Флеш" в Лондон (награда на журито, награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на музика на Бетовен). Става лауреат на международните авторитетни конкурси "Виенявски" - Полша, и "Паганини" – Италия. Минчо Минчев е бил солист на световноизвестни оркестри като: Дрезденската филхармония, Филхармонията на Санкт Петербург, Букурещката филхармония, Амстердамската филхармония и др. Изнасял е концерти под диригентството на сър Алексадър Гибсън, Невил Маринър, Ленърд Слаткин и други световноизвестни диригенти. От 1990 година е професор в Университета за изкуства „Фолкванг” в град Есен. Канен е да води майсторски класове в много страни от Европа, Америка, Азия и Австралия. | ||
|
Представяне на Енциклопедия "Българска еротика" в Русе
| ||
◊ СЪБИТИЕТО Представяне на Енциклопедия "Българска еротика" от Радослав Радев в Русе На 02.02.2011 г. от 18.00 часа в Регионалния исторически музей, Русе ◊ ЗА КНИГАТА След тегнещото табу върху еротичното по времето на социализма Енциклопедия "Българска еротика” е първото систематично представяне на еротичното от древността до съвременността. Като всяка енциклопедия тя е плод на дълго проучване на различни социо-културни факти и явления в българската действителност, както и на множество литературни творби. Статиите в нея изясняват задълбочено и проникновено еротичното в нравите, обичаите, предметите и народопсихологията. В отделни статии е представена и „географията на сексулността” в резултат на изследването на десетки градове и села. Така проучването постига своята амбициозна цел, идентифицирайки еротиката у българина.Радослав Радев държи да направи разлика между еротичното и порнографията, съотнасяйки ги спрямо изконните ценности и естетически категории. Ако трябва да бъдем по-конкретни – еротизмът е потърсен и разпознат в тайните преживявания на човека, в пренебрегването и забравата на забраняващите традиционни принципи и норми на поведение. Всичко това е илюстрирано с множество примери от еротичните помисли и подвизи на българина. Енциклопедия "Българска еротика” е написана с много хумор, който не принизява нейната научна стойност. Напротив, веселият поглед към еротизма е подходящ, защото той е адекватен на еротичните помисли и сексуалните стремежи на човека, който в желанието да скрие половия си нагон, изпада в комични ситуации. Радослав Радев е убеден в правотата на този подход и афористично заключава, че „Хубавата дреха на еротичното се тъче с тънката, но здрава нишка на смеха.” ◊ ЗА АВТОРА Доц. Радослав Димитров Радев е роден на 5 октомври 1954 година в гр. Главеница. През 1979 г. завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където понастоящем е преподавател по методика на литературното обучение. Автор е на книгите: „Алеко Константинов. Лице и опако”, „Иван Вазов и българското предвечерие”, „Енциклопедия на българската възрожденска литература (в съавторство с акад. Иван Радев), „История и култура на България в дати. Възраждане” (в съавторство с акад. Иван Радев), „От калпака до цървулите”, Енциклопедия „Българска еротика”. Интересите му в областта изобразителното изкуство пораждат монографиите: „Размисли за иконата и стенописа в българската литература”, „Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката” (в съавторство с доц. Румяна Лебедова). Редактор на алманах „Света гора”. | ||
|
Седми Арнаудови четения
| ||
| ◊ ПРОГРАМАТА Пленарни доклади 22 октомври 2010 г. – 9.30 ч. 1. Васил Балевски (София) – Шишманов – Михаил Арнаудов: писмата от 1909-1910 г. 2. Радослав Радев (В. Търново) – Фантастичните приказки и конструирането на българския смехотворец 3. Емил Димитров (София) – представяне на авторското изследване: “Михаил Арнаудов. Дневник. Публицистика. Речи” Секция Михаил Арнаудов - личност, творчество, идеи 22 октомври 2010 г. Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Рая Кунчева 1. Емил Димитров (София) – Михаил Арнаудов и Митрополит Симеон 2. Иван Марков (Русе) – Русенският възрожденец Йосиф Дайнелов в творческото полезрение на проф. Михаил Арнаудов 3. Цоня Дражева (Бургас) – Приносът на проф. Михаил Арнаудов за изследване на нестинарството 4. Цветанка Горанова (София) – Към въпроса за възникването на българската народонаучна школа 5. Красимира Танева (Пловдив) – Идеите на Михаил Арнаудов за фолклорен празничен календар и тяхната актуалност при изучаването му в среден курс Дискусия: 14.00-14.30 ч. Почивка: 14.30-14.45 ч. Второ заседание – 14.45 ч Председател – Никола Бенин 1. Рая Кунчева (София) – Михаил Арнаудов и Жана Николова-Гълъбова 2. Никола Бенин (Русе) – Неофит Рилски през погледа на Михаил Арнаудов и Боян Пенев 3. Теодоричка Готовска (София) – Михаил Арнаудов – изследовател на славистичните контакти на Васил Априлов 4. Кремена Митева (Добрич) – Михаил Арнаудов и Йордан Йовков – едно литературно приятелство 5. Веселина Дюлгерова (Русе) – М. Арнаудов – редактор на спомените на Никола Обретенов 6. Атанас Ганчев (Русе) – Професор Михаил Арнаудов – още един поглед към живота и делото на Георги Стойков Раковски Дискусия: 16.00-16.30 ч. Секция Фолклор и етнология 22 октомври 2010 г. Зала 2Г 104 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Николай Ненов 1. Анчо Калоянов (В. Търново) – Кой, кога, къде и защо е написал Слово на Тълкувателя? 2. Гинка Димитрова, Зоя Петкова (Русе) – Зимните празници на с. Караманово, Русенско 3. Виталий Сърф (Русия) – Мифология и примитивные формы религии гагаузов Буджака. Номенклатура предметно-понятийного аппарата 4. Яна Сивилова, Владимир Пенчев (София) – За названията на някои етнически общности на Балканите 5. Весела Тончева (София) – Гергьовден в Гора – традиционна обредност и музика(върху материал от с. Борье, Албанска Гора) 6. Искра Тодорова (Русе) – Възможни измерения на култа към личността (по материали от с. Пиргово) 7. Росен Малчев (София) – Семинарът по практическа етнология и медиевистика “Проф. д-р Иван Шишманов” – 22 години академичен живот в СУ “Св. Климент Охридски” Дискусия: 14.15-14.45 ч. Почивка: 14.45-15.00 ч. Второ заседание – 15.00 ч. Председател – Росен Малчев 1. Кремена Митева (Русе) – Градски митове от Свищов 2. Николай Ненов (Русе) – Тутракан - градски митове и национална идентичност 3. Мариана Бърчева (Русе) – Отново за “Първите неща в България”, Яхт-клуб Русе (1931–1946) 4. Константин Рангочев (София) – Език и сакралност ІІ: Великден в Самоков6. Десислава Димитрова (Русе) – Хоровото изкуство в Русе – проблеми, личности, акценти Дискусия: 16.15-16.45 ч. Секция Литературознание 22 октомври 2010 г. Зала 2.203 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Николай Димитров 1. Иван Радев (В. Търново) – Реквием за богатия и ценен архив на Неофит Бозвели 2. Невена Михова (В. Търново) – “На хората кусурите” от П. Р. Славейков. За жанра и стила на една поема в проза 3. Даниела Беличовска (София) – Проблемът за труда в българската белетристика от края на 19. и първата половина на 20. век – съпоставителни ракурси, опозитивност и преливания 4. Ивайло Димитров (София) – Иван Вазов като литературен критик 5. Димитър Бурла (София) – Турското царство и раждането на нацията в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов 6. Петър Петров (Русе) – Синромът “под иго” в романа “Под игото” на Иван Вазов Дискусия: 14.30-14.45 ч. Почивка: 14.45-15.00 ч. 1. Николай Димитров (В. Търново) – Пенчо Славейков и античната литература 2. Петър Стефанов (В. Търново) – Аспекти на художествената многозначност в “Пет приказки” на Валери Петров 3. Юлиан Жилиев (София) – Наративни техники в днешната проза 4. Илиана Димитрова (В. Търново) – Култура на етажността в българската литература от втората половина на ХХ век 5. Ана Златева (София) – Щрих към мита Инсаров Катранов на Тургенев от романа "В навечерието” и образът на българския политик и държавник Александър Людсканов (по непубликуваните спомени на Недялка Цанкова-Людсканова от БИА – НБКМ) (вж. Владимир Пенчев) 6. Румен Горанов (Русе) – Измеренията на човечността в разказа на Йордан Йовков “Последна радост” Дискусия: 16.30–16.45 ч. 17.30 – Кръгла маса “България (Българията???) на Дж. Б. Шоу – конструкция и рецепция”, зала Европа в Доходното здание 23 октомври 2010 г. Зала 2.203 (Втори корпус) Председател - Илияна Бенина 1. Илиана Бенина (Русе) – Магическите огледала на Джоан Роулинг: аспекти на женската идентичност 2. Таня Живкова (Русе) – Творчески задачи в обучението по литература на ученици и студенти 3. Цветанка Цветанова (Русе) – “Портретът на У. Х.” като протороман на “Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд 3. Пламен Пенев (Русе) – Въвеждащи критико-аналитични екскурси в поезията на Веселин Тачев Дискусия: 12.15-12.30 ч. Секция Езикознание 22 октомври 2010 г. Зала 2Г 404 (Втори корпус) 1. Дойчил Войводич (Сърбия) – Аппелятивные формы в славянских языках (в коммуникативно-синтаксическом и лингвокультурном аспектах) 2. Румяна Петрова (Русе) – Родители и деца в Книгата на Притчите в авторизираната Библия 3. Андрей Бобев (София) – Проблеми и перспективи при използването на приписки и бележки от българските ръкописи ХІ–ХVІІІ в. Като материал за исторически речник на българския език 4. Иво Братанов (Русе) – Произход и значение на името Молох 5. Илияна Кунева (София) – Йерархия на формалните показатели за комуникативния тип “възклицание” 6. Любка Стоичкова (В. Търново) – Още веднъж за (не)усетеното и (не)истинското (лингвистични щрихи за романа “Непотребния” на Г. Гроздев) Дискусия: 14.00-14.30 ч. Почивка: 14.30-14.45 ч. 1. Наталия Тупикова, Олга Черноусова (Волгоград, Русия) – Экспрессивно-стилистическая роль сравнений в произведения Н. В. Сухова 2. Даниела Камаринчева (Русе) – Отчуждаемите корелати в сферата на неотчуждаемото притежание 3. Ваня Димитрова (Русе) – Метаформоза на емоциите на Ирина в романа “Тютюн” 4. Мариана Георгиева (Русе) – Експресивната функция на езика в ученическия текст – похвати за постигането й Дискусия: 16.15-16.45 ч. Секция Културология 22 октомври 2010 г. Зала 2.110 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Атанас Колев 1. Станимира Цанева-Бакърджива (Русе) – Архитектът-аристократ Никола Лазаров 2. Стоян Стоянов, Гинка Димитрова (Русе) – Град Русе и измеренията на градското пространство в поредицата на Боян Драганов “Зад завесата на големите скандали” – І и ІІ част 3. Стоян Стоянов (Русе) – Проучване за облеклото на Васил Левски в дните преди обесването му 4. Диана Маринова (Русе) – Чешкият дипломатически архив за първото консулство на Чехословашката република в Царство България със седалище в Русе (1924 – 1932) 5. Димитрина Хамзе (Пловдив) – “Нещата извън нас – и те са наши”. Прозорците на Андрей Даниел 6. Атанас Колев (Русе) – Русе в живота и дейността на българските академици Дискусия: 15.00-15.30 ч. | ||
|
Умберто Еко отиде на небето да разгадава знаци
| ||
На 84 години почина един от най-големите
енциклопедисти и хуманисти на света
След като дълго време тълкува знаците на земята,
семиотикът и писателят Умберто Еко се пресели завинаги на небето, за да чете и
разгадава тамошните знаци – знаците на вечността. Трудно ще намерим
по-прозорливо и философски казани думи за отношението на човека към небето от
тези в интервюто от 11 ноември 2009 година във вестник „Дер Шпигел”: „Как човек
се чувства, когато гледа небето? Той си мисли, че той не разполага с достатъчно
езици, за да опише, което вижда. Въпреки това, хората никога не спират да
описват небето, да правят списъци на това, което виждат... Ние имаме лимит...
много обезкуражаваща, унизителна граница: смърт. Ето защо ние приемаме всички
неща, които нямат ограничения и следователно нямат край. Това е начин за
бягство от смъртта. Ние като списъци, защото ние не искаме да умрем”.
Не е необходимо да спорим доколко ученият е повлиял
на романиста и дали интуицията на белетриста е помагала на професора по
семиотика, защото безспорен факт е, че в неговите романи персонажите са
изправени пред съдбовната необходимост да проумеят знаците на битието, а в
семиотичните му трудове са въплътени елементи на прозата. Достатъчно е само да
споменем имената на задълбочените академични изследвания „Кант и птицечовката”
(Kant e l'ornitorinco) (1997) „Мишка или плъх?: Преводът като споразумение”
(Mouse or Rat?: Translation as negotiation) (2003), за да усетим
метафоричността и играта на думи в тях. В неговите творби, независимо дали са
научни или белетристични, ще открием комбинация от енциклопедични познания
върху културата на човечеството, сократовска ирония и дяволит поглед върху
случващото се в света, мъдро слово и разбира се – постоянно вперен поглед към
семиоазиса. Така че ученият семиотик и романистът са сдвоени творци, те
непрекъснато спорят със себе си и постоянно се подкрепят.
Ние се прекланяме пред гения Умберто Еко, пред
всестранността на познанието му и мащабността на творческото му дело. Неговите
книги и статии и като обем, и като разнообразие на тематични раздели могат да
бъдат схванати като библиотека. Самият той е библиотека. Италия няма друга
енциклопедична личност след Данте Алигиери и Леонардо да Винчи. Той притежава
лична библиотека с около 50 000 тома и сам създава библиотека. Написаните от
него книги представляват дълг списък (любим обект в изследванията му), в различни
области на човешкото познание – семиотика, философия, етика, лингвистика,
интерпретация, културология, история, белетристика. Не е забравил да пише и за
деца – "La bomba e il generale“ (1966), „I tre cosmonauti“ (1966), „Gli
gnomi di Gnu“ (1992), „Tre racconti“ (2004), „La storia de „I promessi sposi“
(2010). В същото интервю във вестник „Дер Шпигел Умберто Еко споделя: „Между
другото, моите интереси се променят непрекъснато и така правя моята библиотека.
Между другото, ако постоянно се променят интересите ви, вашата библиотека ще
казва нещо по-различно от вас. Освен това дори и без каталог, аз съм принуден
да си спомням за моите книги. Имам коридор за литература, който е дълъг 70
метра. Вървя през него няколко пъти на ден и аз се чувствам много добре, като
го правя”.
Несъмнено най-известният, най-знаковият негов роман
е „Името на розата” (The Name of the Rose), публикуван през 1980 година. Спорен
е обаче фактът дали това е най-добрата негова творба от общо 7-те романа.
Самият Умберто Еко се чувства „като в капан” от славата на романа и не обича да
говори за него. Книгата „Името на розата” е преведена на 30 езика и са
продадени 10 милиона нейни копия в целия свят. Това е оригинална преработка на
криминалните разкази за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл, която ни пренася в
XIV век в Италия. Критиците откриват в средновековния детективски сюжет
съчетаването в творбата елементи от поетиката на един блестящ Артър Хейли и
модернистична натруфеност. Другите негови романи са: „Махалото на Фуко” („Il
pendolo di Foucault“) (1988), „Островът от предишния ден” („L'isola del giorno
prima“) (1994), „Баудолино” („Baudolino“) (2000), „Тайнственият пламък на
кралица Лоана” („La misteriosa fiamma della regina Loana“) (2004), „Пражкото
гробище” „Il cimitero di Praga“ (2010), „Нулев брой” („Numero zero“) (2015).
От научните му трудове ще споменем дисертационния му
труд „Естетическата проблематика на Тома Аквински” („Il problema estetico in San Tommaso”) (1956),
„Трактат по обща семиотика” (Trattato di semiotica generale) (1975), „От
дървото до лабиринта: студии върху знака и интерпретацията” („Dall'albero al
labirinto: studi storici sul segno e l'interpretazione”) (2007), („Безкраят на
списъците: илюстровано есе”) („The Infinity of Lists: An Illustrated Essay”)
(2008) „История на легендарните места и земи” (Storia delle terre e dei luoghi
leggendari) (2013).
Поклон пред гения и човека библиотека Умберто Еко!
Автор: Никола Бенин
четвъртък, 17 ноември 2016 г.
Регионални сътрудничества в Дунавското пространство – заедно по Дунав към Европа
IV Дунавска
културна конференция гр. Русе, 24-25 ноември 2016 г.
◊
ПРОГРАМА
23
ноември
Пристигане
в рамките на деня
Вечерта
– Събитие за откриване на конференцията
Културна
програма и прием
Формация
TRINITAS – Гласове на България: Гласове, чрез които ще се докоснете до духа и
културата на града на Канети
24
ноември
10.00
Поздравителни адреси
Пламен
Стоилов, Кмет на Община Русе
Вежди
Рашидов, Министър на културата на Република България (очаква се потвърждение)
Николина
Ангелкова, Министър на туризма на Република България (очаква се потвърждение)
Петра
Олшовски, Държавен секретар в Министерството на науката, изследванията и
изкуствата, Баден-Вюртенберг (Германия)
Матия
Вилфан, Ръководител на Дунавска стратегическа точка, Брюксел
10.30
Откриващо изказвне (25 мин.)
Iryna
Vikyrchak (Киев), поетеса, издател, куратор, ръководител на офиса на програма
„Творческа Европа“ в Украйна
11.00
ПАНЕЛ 1:
От
Европа към Дунава: регионални проекти за сътрудничество и мрежи като модел
Модериранапанелна дискусия (40 мин.) В рамките
на този панел
ще бъдат представени
успешно приключили и изпълнявани в момента европейски проекти,
както и ефективно функциониращи мрежи, служещи като пример за подобни дейности
и инициативи в Дунавския регион. При избора са подбрани както „големи”, така и
по-малки проекти, от областта на културното
наследство, съвременното изкуство
и култура. Тематичният фокус е поставен върху литературата, театъра и
сценичното изкуство. Представените проекти имат поне един или няколко партньори
от Дунавския регион. Панелистите и проектите, които ще представят:
.
Barna Petrányi (Будапеща): RIVE Реките на Европа (Програма „Култура“2007-13)
.
Mia Zabelka (Виена): Ехо от невидими пейзажи (текущ проект по програма
„Творческа Европа“)
.
Sergiu Vasilov (Четате): Културно пристанище Четате – Международна резиденция,
литературен и филмов фестивал в Културно пристанище Четате
.
Andrej Lovsin (Берлин): Традуки – Международна мрежа за превод на литература от
и на езиците на страните от Югоизточна Европа
.
Орлин Дяков (Русе): Европейска театрална работилница – проект на Русенския
театър
.
Елена Минкова (Русе): Фондация „Русе – град на свободния дух“ – Модел за
успешно сътрудничество между културни организации на градско ниво
Модератор:
Elisa Calosi (Барселона/Берлин), международен културен мениджър (бивш сътрудник
на Международно дружество „Елиас Канети“ – Русе и Akademie Schloss
Solitude-Щутгарт)
Следва:
Интерактивен диалог (60 мин.)
Модерирана,
отворена дискусия, с участието на публиката.
13.00
Обяд
14.00
ПАНЕЛ 2:
От
Дунав към Европа: Успешно стартирали дунавски културни проекти и перспективни
инициативи Модерирана панелна дискусия (40 мин.) От една страна ще бъда
представени успешно приключили проекти за сътрудничество в Дунавския
регион, които са от значение за Дунавската стратегия. От друга, проекти,
ориентирани към бъдещето и многообещаващи концепции и стратегии. При избора са
подбрани както „големи”, така и по-малки проекти, от областта на културното
наследство, съвременното изкуство и култура. Тематичният фокус е поставен върху
литературата, театъра и сценичното изкуство. Панелистите и проектите, които ще
представят:
.
Siegfried Atteneder (Линц): Плувна
академия – Проектно предложение по транснационална програма „Дунав“ за артистичен и научен обмен и
сътрудничество
.
Elisabeth Pacher (Виена): Културна платформа на Дунавския регион – Креативни
пространства на 21-ви век (нов стратегически проект по транснационална програма
„Дунав“)
.
Gábor Móczár (Печ): Zsolnay Cultural Quarter Pécs – Отваряне на вратите към Юга
(дългосрочна стратегия за културно сътрудничество със страните от бивша
Югославия)
.
Ralf Rainer Reimann (Улм): ЕИТ – Европейски институт за театрално образование
към Академията за сценични изкуства в Улм
.
Attila Balázs (Тимишоара): Тимишоара 2021, Европейска столица на културата –
Програми за регионална литература и театър
.
Vuk Radulović (Нови Сад): Нови Сад 2021, Европейска столица на културата –
Програмна линия за Дунавско сътрудничество
.
Пенка Ангелова (Русе): Проектите на Международно дружество „Елиас Канети“ като
бъдещи модели
Модератор:
Петя Колева (София), международен изследовател и консултант, гост-преподавател
в Националната академия за театрално и филмово изкуство - София, основател и
директор на Intercultura Consult
Следва:
Интерактивен диалог (60 мин.)
Модерирана,
отворена дискусия, с участието на публиката.
16.00
Кафе пауза
Следобед/вечерта
Културна програма в Русе, включваща следните предложения от Международно
дружество „Елиас Канети“:
.
Литературно четене – писателката Кристин Димитрова ще чете от новия си роман
„Сабазий“ в Дом „Канети“.
.
Съпътстваща изложба на книги публикувани от издателство „Канети“ на немски
език. Изложби в Дом „Канети“:
–
„Неохраняема зона“, визуални изкуства и графичен дизайн, изложба с куратор
Димитър Трайчев „Балканско вуду и Борхес“
–
изложба на художничката Еслица Попова
25
ноември
9.30
Поздравителни
адреси:
.
Любомир Сираков (България), Съкоординатор по Приоритетна област „Култура и
Туризъм“ на Стратегията на ЕС за Дунавския регион
.
Михаеле Врабете (Румъния), Съкоординатор по Приоритетна област „Култура и Туризъм“
на Стратегията на ЕС за Дунавския регион
9.45
Презентация
„Къде е мястото на културата?” – кратък преглед на финансовите инструменти
за държави-членки и държавите извън ЕС и
перспективи за проекти а сътрудничество
в Дунавския регион в сферата на културата
10.15
Проектна
борса – Дунавски регион Добри практики, успешни инициативи, многообещаващи
идеи... Тази сесия е посветена на директния обмен на информация, опит и
проектни идеи. В рамките на 3-4 кръгли
маси, панелистите и всички други участници в конференцията ще имат възможност
да се съберат и да открият общи идеи и нови партньорства. Всички ще имат
възможност да представят проектната си идея (ще разполагат с от 3-5 минути на
идея). Целта е да се свържат потенциални партньори, да се идентифицират общи
интереси и да се обсъди практичността на проектните предложения. Събраните
предложения може да бъдат използвани като бъдещи проектни идеи по ПО 3 на Стратегията на ЕС за Дунавския регион,
след конференцията. (По време на проектната борса ще се предлага кафе и чай)
13.15
Обяд
14.00
Заключителни
слова: Д-р Фолкер Ведекинд,
Правителствен директор, Министерство на науката, изследванията и изкуствата,
Баден-Вюртенберг (Германия)
Край
на официалната програма с предаване на щафетата на град Печ (Унгария) Д-р
Страхил Карапчански, Зам.-кмет на Община Русе, Dr. Zsolt Páva, Кмет на град Печ
(очаква се потвърждение)
15.00
Усетете
свободния дух – Обиколка на Русе с екскурзовод със следните предложения от
Международно дружество „Елиас Канети“:
-
Усетете свободния дух
-
По стъпките на Елиас Канети в Русе
-„ДАДА
100: Тристан Цара и неговият свят“ в Художествена галерия - Русе. Литографии на
Ханс Арп, Андре Масон, Анри Матис, Пабло Пикасо към 4 книги със стихове на
Тристан Цара. От колекцията на Томас Емерлинг.
17.00
Край
на конференцията, Отпътуване на участниците
Организатори:
Министерство
на науката, изследванията и изкуствата, Баден-Вюртенберг
Община
Русе
Общинска
фондация „Русе –град на свободния дух
Европейска
дунавска академия, Улм
Асоциация
на дунавските общини „Дунав“
Културен
референт Югоизточна Европа, Улм
Дунавски
културен клъстер, Виена
Съвет
на дунавските градове и региони
Работна
общност „Дунавски страни“
Международно
дружество „Елиас Канети“, Русе
Автор:
Никола Бенин
16.11.2016
- 23:32
Абонамент за:
Публикации (Atom)