„Изборът“от Кристин Димитрова. Преразказ от името на неутрален разказвач

 

 

В един слънчев и топъл априлски ден Таня и Калина се прибират от училище. Лятото вече се усеща във въздуха и Калина си мисли как е изминала цяла учебна година, откакто е дошла да учи в този клас, а все още минава за „новата“. В онзи първи ден единствено Таня я кани да седне до нея, и оттогава двете момичета са най-добри приятелки.

Таня пита Калина дали би искала през лятната ваканция да им гостува на вилата, която всъщност е селската къща на нейните баба и дядо. Наблизо имало река, която ставала и за плаж. Поглежда към приятелката си с безпокойство, защото не е сигурна как ще бъде прието предложението ѝ. Калина го харесва, но чувства необходимост да каже онова, което и другите ѝ съученици вече знаят. Споделя, че лятото трябва да замине в Италия при майка си, даже вече ѝ е изпратен билет. Също така доверява на приятелката си, че не понася новия съпруг на майка си – италианец, който има много хотели – заради това, че всички трябва да се съобразяват с капризите му.

Таня я поглежда с недоумение, защото не разбира от какво всъщност се оплаква приятелката ѝ. В сравнение с историите за нейните близки в чужбина семействата на другите деца изглеждат съвсем обикновени – майки, които пържат кюфтета, и бащи, които в събота и неделя все нещо поправят.

Когато стигат до края на улицата, където трябва да се разделят, Таня с неудобство се обръща към Калина с молба дали не би помолила майка си да намери в някой от хотелите си сезонна работа за нейния брат, който е студент. Споделя, че откакто баща им тръгнал по болници, семейството изпитва финансови затруднения. Уверява Калина, че брат ѝ е много съвестен и ще се справи със задълженията си.

Калина е смутена от отправената молба и като се старае да не ѝ проличи, успява само да каже, че ще опита, но нищо не обещава. Забелязва как погледът на приятелката ѝ помръква.

Когато се прибира вкъщи, вижда баба си да шие чаршафи на шевната машина, което означава, че е получила нова поръчка. Без да вдига глава от работата си, възрастната жена казва на внучката си да сложи масата за обяд. В кухнята ухае на любимата на Калина картофена яхния, но момичето чувства, че му прилошава. Подрежда приборите и хляба за обяд, след което захлупва лице на масата. Когато баба ѝ идва, Калина се втурва към спалнята и се хвърля на леглото разплакана.

Бабата отива при нея и я пита какво се е случило. Внучката споделя за молбата на най-добрата си приятелка, която се надява брат ѝ да получи работа в някой от хотелите на майка ѝ в Италия.

Бабата е изненадана от израза „нейните хотели“, но след малко разбира как стоят нещата. Казва на Таня, че сега тя трябва да направи избор дали да запази лъжата, или да запази приятелката си.

На другия ден през междучасието Таня дръпва настрана Калина ѝ и признава, че всъщност майка ѝ е камериерка в Италия и няма никакъв съпруг. Таня ще отиде там да ѝ помага, а добрата новина е, че ще вземат на работа и брата на Калина.

Таня е много озадачена от това признание. Пита приятелката си защо е трябвало изобщо да я лъже. Калина признава, че като нова в класа се е опасявала, че няма да бъде приета от съучениците си, на което получава отговор с прегръдка, че това са дивотии, и двете момичета влизат в клас, хванати за ръка.

 

„Изборът“от Кристин Димитрова

С Таня се прибирахме от училище. Беше слънчев ден, твърде топъл дори за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше минала, откакто дойдох да уча в този клас, но още минавах за "новата". Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, единствено Таня ме покани да седна до нея. Оттогава сме най-добри приятелки.

- Калина - попита ме по едно време тя, - искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на гости на вилата? Е, то не е точно вила, това е селската къща на баба и дядо, но тя си е като вила. Наблизо има река и дори става за плаж.

Погледна ме с безпокойство. Не беше сигурна доколко ми е харесала поканата ù. Много ми хареса, но нямаше как. Налагаше се да ù откажа, като повторя това, което целият клас вече знаеше за мен.

- Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията заминавам за Италия? Майка ми вече ми е изпратила билета. Аз също нямам търпение да я видя, само дето въобще не понасям новия ù съпруг там. Какво като има толкова хотели? Това не значи, че всички трябва да му угаждат на капризите.

Таня ме погледна с неразбиране. Какво ли още исках от този човек? Знаех, че в сравнение с историите, които разказвам, родителите на другите изглеждаха ужасно обикновени хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек сам избира дали да е обикновен, или не.

В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крак на крак и сякаш имаше да ми каже нещо важно, но не знаеше откъде да започне.

- Калина, искам да те помоля за нещо - престраши се накрая тя.

- Брат ми е студент, но се налага да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му намери работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е много старателен. Вкъщи стана доста трудно, откакто татко тръгна по болниците.

Обзе ме паника. Стиснах устни, за да не ми проличи. Казах ù, че ще попитам, но да не очаква чудеса. Видях как погледът ù угасна. Беше се надявала на повече подкрепа от мен.

У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ù пръсти. Без да отмества поглед от иглата, баба ме прати да приготвя масата за обяд.

В кухнята ухаеше на любимата ми картофена яхния, но от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах хляб и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.

- Калинче, какво се е случило?

Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ù разказах как най-добрата ми приятелка в училище моли майка ми да даде работа на брат ù в някой от хотелите си.

- В някой от нейните хотели?
- Да - потвърдих аз.

Усетих как се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.

- Е - каза накрая тя, - сега сама трябва да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.

До вечерта нищо не хапнах. На другия ден през междучасието издърпах Таня настрана и ù казах:

- Таня, майка ми няма нито съпруг, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но наистина ми е изпратила билет. Отивам, за да ù помагам. През лятото хотелите търсят повече персонал. Вече ù писах. Ще вземат и брат ти.

Таня беше толкова озадачена, че почти не чу добрата новина.

- Но защо си ме лъгала досега?

- Беше ме страх, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.

- Ама че дивотия! - каза тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и така влязохме в час.