Елена Денисиева - предизвикателна жена

 Никола Бенин

На 15 юли 1850 година в Смолянка Елена Денисиева и Фьодор Тютчев, поетът и баща на нейния приятел от института, признават взаимната страст един на друг. Това признание обогати руската литература с десетки лирични шедьоври, а животът на горкото бездомниче се превърна в жестоко романтичен. Точно след обяснението е наета стая за тайни срещи. След 9 месеца се ражда Леля, първото от техните трите деца. Момичето умира през 1865 година.

Цели 14 години от романа им Леночка моли Фьодор Иванович да се разведе със съпругата си Ернестина Федоровна. А Фьодор Иванович обяснява, че е невъзможно, и безполезно, защото не могат да се оженят, дори и да стане свободен: православната църква забранява четвъртия брак, а това. Той лъже - Ернестина не беше третата, а втората съпруга негова. Освен това безгрижното съществуване на поета е гарантирано от нейните пари. И най-важното е, че тя е била преди любима съпруга, а той не мислел живота се без нея, което казвал редовно писмено и словесно.

Любовта към Леночка го вдъхновява да напише множество лирически творби, въпреки че не й посвещава нито едно. 

О, колко убийствено обичаме,

Както в яростната слепота на страстите

Съсипваме всичко най-вече,

което сърцето ни милее!

 

Към края на живота си, той ще напише на жена си: "Единствената сянка на мисълта, че трябва да направя избор, беше достатъчна, за да ме накара да почувствам бездната, лежаща между теб и всичко, което не си ти. Бедният ти старец те обича повече от всичко".