Затварянето ни казва, че светът е клиника, а не място на здрави, свободни и щастливи хора. Ние ставаме затворници на болестта, институциите и страха. Можем да си представим какви са последиците. В условията на паника човекът е обречен да изговаря страховете си, но не и да действа рационално, да разпознава алтернативни ценности и да отстоява съдбовни права.
Намираме се в голямо изпитание, може би не осъзнаваме параметрите му, но е добре да се замислим върху тях. ... Ако не управляваме дългосрочните последици, щетите ще бъдат огромни. Екзистенциалният хоризонт на човека не е оцеляването, а спасението. Трябва да се заемем с тази нова ситуация на нарастваща тревожност на човешкото битие. Имаме редукция на общуването, а и невъзможност за огромна част от хората да полагат своя труд. Когато оцеляването ти стане основен хоризонт на поведението, а всичко останало може да чака, да се изостави, това е много опасно, а за съжаление тази идея започва да управлява света.
Има норми на покорност, които са постигнати в целия свят, не само в България. Моят извод е, че тези норми на покорност се постигат с непрестанни призиви за солидарен конформизъм. Когато ситуацията се опрости до една проста алтернатива - или се крием, или мрем - решенията се оказват много лесни и жертвата декларира своята пълна готовност да плати исканата от нея цена, т.е. да се откаже от своите права, от своята гражданственост, от универсалните човешки ценности.
Гредата в окото на другия е ключова парола в днешния политически живот. Властта има в себе си ресурса на насилието и ефектите на страха. Когато сцените на насилие доминират една публичност, неминуемо раждат страх и конформизъм.
Интервю на проф. Валери Стефанов пред БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар