Освен на първи август, православните християни извършват поклонение пред Кръста Господен още три пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Разпети петък и на 14 септември.
От
8 до 14 август на площад „Никола Вапцаров” в Банско ще се проведе
Международен Джаз фестивал Банско
2020
Въпреки пандемията от КОВИД-19 Международният Джаз Фест Банско ще се проведе за 23-ти
път с участието на музиканти от България и други страни.За
първи път от неговото създаване фестивалът е съкратен с един ден, поради недостиг на средства, и входът ще бъде платен на
символична цена от 20 лв. Д-р Емил Георгиев сподели: "Можех
да направя фестивала три дни и да се справя отлично с финансирането от
общината, което тази година е намалено, и от спонсорите. Но освен че ще се
наруши една дългогодишна традиция, загуби щяха да понесат и местните хотели,
механи, къщи за гости, които живеят от туризма. Всъщност фестивалът е създаден
и за да подпомага издръжката на този бизнес".
8 август
– събота (19:00)
Хилда Казасян – вокал и Биг
бенд Благоевград с диригент Борис Янев със специален
гост Христо Йоцов – барабани (България)
Васил Петров & Ангел Заберски джаз трио (България) –
Васил Петров – вокал, Ангел Заберски син – пиано,
Борис Таслев – контрабас, Стоян Янкулов – Стунджи – барабани
Хълмът Хисарлик израства от много разрушени и заровени селища. В най-старите селища (Троя I и Троя II), датиращи от края на IV и III хилядолетие пр.н.е. е., сградите на пиратско гнездо, заградено от здрави стени, разположени на търговския път, водещ през Дарданелите към черноморските страни, са разкопани. Още в Троя I бяха открити мегарони - правоъгълни помещения, удължени по надлъжната ос, всяка от които заема целия или почти целия обем на съответната сграда. Големите мегарони от Троя II (III хилядолетие пр.н.е.) вече имат правилната конфигурация. Кръгло постоянното огнище се намира на главната ос на по-големия мегарон. В такива мегарони живеели патриархални семейства на водачи, чието пребиваване е отделено от вътрешна стена от наблъсканите една до друга, безредни сгради на обикновени комуни. Външна стена крепост порта, портите на вътрешната и входната част на мегарона са сходни по план, което показва примитивността на архитектурно мислене. Типът мегарон изиграва важна роля в развитието на античната архитектура: нейната схема по-късно стана основата за схемата на гръцкия храм.
Дунав - Русе отива към разпад, Говорих със собственика на клуба Красен Кръстев. Той ми каза, че се отказват и подаряват акциите". Това коментира днес на стадион "Дунав" Мартин Цирков, член на Управителния съвет на футболния клуб от Русе. Изпадналият от елита тим трябваше да започне днес подготовка, но на този етап няма яснота кога ще стане това. Според Цирков думите на собственика били: "Русенци, решете си дали искате да имате отбор, акциите ги подарявам".
"Не знам доколко това е реално, но в момента собственици няма. Те обещаха да дойдат днес и да се срещнат с футболистите, но ги няма. Тук сме с треньорите на школата, с част от футболистите и персонала. Преди месец новите собственици ми говориха за светлото бъдеще пред отбора, какви средства ще се инвестират и как ще се използват кадри от школата, но явно съм бил излъган", заяви Цирков.
Той каза, че в момента не се знае кой е треньор на Дунав, няма кой да каже в коя група ще се състезава отборът, а с договори са останали 7-8 футболисти и затова няма как да се проведе насрочената за днес първа тренировка от лятната подготовка. Бившият капитан на русенци Диан Димов, чийто договор изтече в края на сезона, заяви, че никой от футболистите не знае нищо за бъдещето на клуба.
"Никой не е дошъл да ни каже каквото и да било и това е срамно", категоричен беше Димов. Цирков все пак е оптимист и смята, че не всичко е изгубено. По думите му има основа и потенциал, върху които да се изгради нещо ново, а това са футболна база на Дунав и ДЮШ. "Сега е моментът да се обединим за доброто бъдеще на футболния клуб", заяви той. На клубния стадион бяха и фенове на отбора.
Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.
Огромна част от
красотата, огромна част от това, което ни тласка да търсим истината, произлиза
от невидими връзки – връзки между идеите, между науките, между обитателите на
конкретно време и конкретно място, между вътрешния свят на всеки новатор и
следата, която той оставя по стените на пещерата на културата, между бледите
фигури, които се разминават помежду си сред нощния пейзаж с леко, небрежно
приятелско кимване, преди факлата на някоя революция да освети новия ден и
преди клечката кибрит да е преминала от едни ръце в други.
Фигури изследва комплексните аспекти на любовта
и търсенето на смисъл, като в рамките на четири века преплита житейските пътища
на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях
незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома
Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън. Между тях се простира
галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили
Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот
те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен
отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са,
за да сме щастливи? Гениалността ли е отговорът? А може би любовта?
Обиколка на
фигури: всичко е взаимно
Йорданка Белева
В математиката обиколката на фигура е сумата от
дължините на нейните страни. Характерното за фигурите на Мария Попова е, че
техните дължини като притоци на река се вливат в общото тяло на разказването,
сякаш да ни подсетят, че ретроспективно всичко може да бъде едно и
едновременно, че всичко е взаимно в пресечните точки на неделимото. На
неотделимото. В тази свързаност на срещите чета книгата. Перцепцията от
тревожния ум на учения, от меланхолията на мечтателя, от тръпката на
откривателя. Изравняването им извън сигурните територии на календара. Защото
независимо от датировките, основното време на книгата е безвремието: в
биографията на всяка фигура има достатъчно основания да приемем човека като
обстоятелство. Като основание за фрагмент. И колкото повече фрагменти
възприемаме и анализираме, толкова повече създаваме от тях животоподобна
мозайка. Може би тази книга е предимно подреждане на мозайката. Групиране на
неподозирани места с памет за някого, внимателно свързване, философски прочит
на съединителната тъкан. Сякаш е възможна обща биография на света с дигиталния
език на единиците (личности) и нулите (анонимните), с тяхното писмо от точки. И
във всяка една точка светът да е равен на себе си. „Ние се движим в непознатите
граници на социалната вселена посредством секстант, измерващ взаимоотношенията
ни – почти всеки нов човек, когото срещаме, е само на няколко степени на
разделение от някого, когото вече познаваме. Но от време на време се намесва
чистият шанс, за да ни напомни, че каквито и структури на контрол да
използваме, колкото и да бъркаме илюзията за избор със самия факт на избора,
във Вселената управлява един монарх – и той е случайността“. Много неслучайна и
изключително амбициозна книга (впечатляващ изследователски труд), с основателна
претенция за елитарна читателска публика. Сред тези страници нямаш шанс, ако в
читателската памет не сработват интервръзките за хора, места и процеси. За
всичкото като едно цяло. На този принцип е написана и книгата: фигурата
препраща към друга, мястото отпраща другаде и само на пръв поглед не си част от
нечия биография.
„Корона чао“ е кавър на известната Bella Ciao и е изпълнена в акомпанимент на Брест Скопие.
Видеото е записано в ситуация на карантина, в дома на участниците, без използването на професионални камери и светлини. Записано е на телефони и редактирано от музикалния екип.
КОРОНА ЧАО
Што беше фино Пред карантинов Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао Дајте кафана, екипа збрана Инаку ќе полудиме! Во четири ѕида Каде да идам, Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао И пак по старо, да живне народ Ма, ќе се препородиме! Носиме маски Ко да сме хаски, Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао Покажи фаца, дај да те бацам, Без љубов ќе се мрднеме! Како на ланци Држи дистанци Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао Ни фали гужва, ни фали дружба Да може да се гушнеме! Не кашлај тамо Ти млада дамо Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао Фаќа нервоза од иста поза И само да се јадело! Ама ќе пројде Живот ќе дојде Корона чао, ајде чао, ајде чао чао чао Ни фали плажа, гужва, гњаважа И ко да ништо не било! Ни фали гужва, ни фали дружба само да биде весело!
Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на
Света Анна – блажената смърт на света Анна.
Света
Анна произхожда от Аароновия род и е била омъжена за Йоаким, наследник на
Давидовото племе. Милосърдното и щедро семейство живеело в Назарет, но голяма
мъка лежала на сърцата им – нямали си рожба. Един ден, докато работела в
градината, Анна видяла, че на лавровото дърво има гнездо с малки пиленца. Тя се
обърнала към Бог с гореща молба да я дари с рожба. Господ я чул и изпратил от
небесата ангел да съобщи, че е заченала. Така Анна родила Мария, бъдещата майка
на Исус.
Отминаха времената, когато гълтахме витамини и прахчета едва ли не с пълни шепи. Днес хората са значително по-внимателни с "изкуствените" витамини. Лекарите обръщат внимание на страничните ефекти и предупреждават за сериозните последици от безконтролното самолечение. Ако се страхувате от авитаминоза, яжте повече плодове и зеленчуци, и се припичайте повечко на слънце!
Какво цели превръщането на истанбулската църква „Света София“ в джамия? Зад това решение прозира политическият ислям, твърди ислямоведът Муханад Корхиде, професор в Университета в Мюнстер и автор на книгата "Фалшивите адвокати на господа“. В 30-минутно радиопредаване на "Дойчландфунк" Корхиде, който е роден в Бейрут, отраснал в Саудитска Арабия и следвал във Виена, обяснява защо и за кого е опасен политическият ислям и каква е разликата между него и джихадизма. От този дълъг разговор сме подбрали няколко интересни пасажа.
Ислямът трябва да бъде освободен от политическата инструментализация
Корхиде признава, че с книгата си е раздразнил както умерените мюсюлмани, така и радикалните им едноверци. "Седя между два стола", констатира с горчивина той и обяснява как се опитва да деконструира основите тъкмо на политическия ислям:Моята мисия е просвещение, казва Корхиде и обяснява: "Всяко просвещение започва със самокритика. Когато се вгледате в ислямската теология, веднага ще видите, че много от нещата в нея са изкуствено конструирани. Още от самото начало политическото измерение играе огромна роля в оформянето на исляма. Така че днес трябва да освободим исляма от тази политическа инструментализация, от това политическо измерение и да развием неговия духовен и морален потенциал."
"Първите политически структури възникват още през 661 година с първата династия. Нека да припомня, че Пророкът Мохамед умира през 632. Тоест първата династия възниква чак 30 години след смъртта му. Това кралство днес ние бихме определили като "строга диктатура в името на исляма". Тогава започват и манипулациите, защото халифите смятат себе си за божии представители на земята."
Манпулациите не се ограничават само на политическо равнище, те засягат и културния, и религиозния аспект, обяснява Корхиде. "Тези манипулирани, но и манипулативни структури и до днес доминират в главите на много мюсюлмани, които поради това не съумяват да подложат на критичен анализ редица позиции в исляма. (…) Превръщането на църквата "Света София" в джамия е класически пример за инструментализирането на религията. На пръв поглед, от ислямска гледна точка, това е благочестиво действие, но всъщност е демонстрация на власт. Това действие казва: "В името на исляма аз мога символично на унизя християните." Така в главите на хората се затвърждава разделението на "ние" и "другите", на "ислям" и "враговете - християните и Запада".
Джихадизмът е по-искрен от политическия ислям
А какви са опасностите, които създава политическият ислям? Корхиде отговаря така:
"Целта на този инструментализиран политически ислям е да властва над вас като немюсюлмани, да ви демонстрира надмощие, а ако го кажем още по-агресивно - да ви унизи в името на исляма. Това е претенцията на политическия ислям. Той иска да завладее Европа, макар и в одеждите на демокрацията и човешките права. Трябва обаче да правим разлика между политическия ислям, от една страна, и джихадизма и салафизма, от друга. Джихадизмът и салафизмът са много по-праволинейни, там всичко е видимо. Те декларират: Вие сте наши врагове и ние ще ви унищожим. Докато политическият ислям го върши далеч по-подмолно."
Корхиде обръща внимание на опасностите, които политическият ислям крие и за самите мюсюлмани:
"Той потиска свободолювия потенциал на исляма и превръща мюсюлманите в пасивни и подчиняващи се обекти, вместо да ги прави свободни. Той внася и разединение сред самите мюсюлмани. Истинските мюсюлмани са на наша страна, на страната на политическия ислям, казва той, това са добрите. Останалите са лоши. Те са привърженици на Запада и предатели."
Мохамед не би разпознал днешния ислям
професор Муханад Корхиде
Професор Корхиде смята, че много от пророчествата на Мохамед нарочно се пренебрегват: "Ако Пророкът Мохамед се прероди или се пробуди из мъртвите, той изобщо няма да познае своите възгледи. И сигурно би казал: "Чакайте малко, та аз исках свобода за хората." Защото по онова време има много силни племенни и обществени структури на подчинение. А Мохамед е искал равенство и свобода за хората. Къде го днес всичко това в името на исляма?"
Но дали все пак ислямът не е опасен в самата си сърцевина? На този въпрос Корхиде отговаря така:
"Всеки светоглед, който твърди, че е единственият истинен, се поддава на злоупотреби. И ислямът, но и християнството, юдаизмът, дори будизмът. Ето защо е особено важно е да се освободим от тази абсолютна претенция и да осъзнаем, че целта на религиите не е да разединяват хората."
Религиите трябва да са източник на свобода, любов и милосърдие
А това освобождаване, според него, може да се случи едва тогава, когато мюсюлманките и мюсюлманите осъзнаят себе си като субекти на своята религия: "В смисъл: Аз съм свободно същество. Божията воля е да бъде свободен, бог ми е дарил свободата сам да се определям и да решавам, дори когато става въпрос за религията. Не бива да приемам на сляпо каквото и да било, не бива да позволявам да ме назидават. Не бива да го позволявам нито на Корхиде, нито на някой имам или ходжа."
А тази свобода, смята авторът, не поставя истината или светогледа под съмнение, напротив: "Тя извлича самата есенция на исляма, каквато е и есенцията на християнството. Става дума за любов и милосърдие."
Това беше втората по продължителност среща на върха на ЕС досега: 27-те държавни и правителствени ръководители преговаряха за бъдещото финансиране на Европейския съюз повече от четири дни. Ето и един преглед на решенията:
Колко голям е договореният пакет за финансиране?
Пакетът включва общо 1,8 трилиона евро. От тях 1,074 трлн. евро са заделени за многогодишната финансова рамка, т.е. нормалния бюджет на ЕС за седемте години от 2021 г. до 2027 г., който се осигурява от вноските на държавите членки. Европейската комисия предложи 1,1 трилиона евро.
Нов и исторически е Фондът за възстановяване, с обем от 750 милиарда евро: за първи път в своята история ЕС стартира пакет от стимули, финансиран с дълг. Той има за цел да помогне за противодействие на рецесията, свързана с пандемията. Комисията е овластена да емитира облигации на финансовите пазари. Очаква се обаче програмата да остане временно изключение: планирано е емитирането на облигации да приключи през 2026 г., а парите да бъдат използвани само за облекчаване на последиците от кризата. Договорите на ЕС забраняват постоянната задлъжнялост.
Каква част от него ще се влива в държавите от ЕС като субсидия?
Общият обем на фонда съответства на предложението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лаейен, но съставът се промени: след тежки преговори ръководителите на правителствата се съгласиха да ограничат сумата на невъзстановими дарения на държавите членки до 390 милиарда евро.
Фон дер Лайен, като канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон, предложи 500 млрд. евро. За сметка на това обемът на средствата, които правителствата могат да вземат от заеми, бе увеличен до 360 милиарда евро. Това прави общо 750 милиарда евро. Икономистите обаче се съмняват, че обемът на кредитите ще бъде изчерпан. Досега никоя държава от ЕС не е имала проблеми с рефинансирането си на пазарите.
Размерът на субсидиите беше основният спорен въпрос на маратонската среща. Нетните платци Дания, Швеция, Холандия и Австрия първоначално бяха напълно против. Домакинът на срещата Шарл Мишел трябваше да се срещне с тях няколко пъти, за да проправи пътя за споразумение. Меркел и Макрон, от друга страна, изтъкнаха, че само заеми от ЕС ще донесат много малко облекчение за вече силно задлъжнелите страни като Италия.
Кои страни ще се възползват най-много?
Основните бенефициенти ще бъдат Италия, Испания и Франция. Досега тези три страни са най-силно засегнати от пандемията. Все още не е възможно да се определи точно коя държава ще получи високи субсидии. Премиерът на Италия Джузепе Конте очаква 81 милиарда евро като субсидии от възстановителния фонд, испанският му колега Педро Санчес очаква 72,7 милиарда евро. Франция, от своя страна, изчислява помощта на около 40 милиарда евро.
Средствата ще бъдат разпределени според формула за разпределение, която ще бъде изведена през 2021 и 2022 г. преди всичко чрез икономическата мощ и развитието на безработицата за последните пет години. През 2023 г. за изчисленията трябва да бъде използвано икономическото развитие от предходни години.
Как се разпределят парите?
За да получат пари от фонда, държавите членки трябва да представят национални планове за реформи и инвестиции за 2021-2023 г. в Брюксел. Тези планове първо трябва да бъдат одобрени от ЕК, а след това от Съвета на финансовите министри с квалифицирано мнозинство.
Средствата се изплащат на няколко транша - в зависимост от напредъка на реформата в съответната страна. За това решава ЕК след консултация със съответните местни власти.
Ако държава членка прецени, че реформите в държава получател са неадекватни, тя може да обжалва изплащането. Тогава ЕК първо трябва да спре плащането. След това спорът ще бъде уреден на ниво държавни и правителствени ръководители.
Трябва ли правителствата да се опасяват за еврофондовете, ако подкопаят съдебния контрол?
Не, поне не според Виктор Орбан. Унгарският премиер, заедно с полския си колега Матеуш Моравецки, триумфално обяви, че „успешно са се противопоставили на всички опити, които свързват достъпа до парите на ЕС с критерии, основани на върховенството на закона“. И двете национални консервативни правителства от години желаят да владеят съдебната система и медиите.
Европейската комисия предложи нова система за наказание, базирана нана нарушенията на общата норма на закона чрез намаляване на средствата на ЕС. Меркел също се застъпи за това. Заради ветото от Орбан и Моравиеки държавните и правителствените ръководители отложиха решението.
По темата има ожесточена критика от страна на Европейския парламент: Сигналът за Орбан и Сие е опустошителен, казва зеленият депутат Даниел Фройнд: „Ние ви критикуваме за вашите ежеседмични изказвания, но не е нужно да се страхувате от последствията“. Междувременно милиарди повече от европейските данъкоплатци кацат в джобовете на клана Орбан, оплаква се Фройнд.
До колко модерен е новият бюджет?
Съкращенията, реализирани от „спестовната четворка“, са изцяло за сметка на бюджета на ЕС - и по-специално за сметка на бъдещи програми. Средствата за финансиране на научни изследвания, дигитализация или отбрана са значително намалени в сравнение с предложението на ЕК.
Фактът, че например само 6,8 милиарда евро трябва да бъдат на разположение за дигиталната програма през следващите седем години, е „лоша шега“, критикува евродепутатът от Германската социалдемократическа партия Тимо Вьолкен.
Държавните и правителствените ръководители увеличиха парите за традиционните области на земеделието и структурните фондове в сравнение с първоначалното предложение, което предвиждаше само умерени съкращения. Редица икономисти разкритикуваха факта, че възможността за модернизиране на бюджета е „пропиляна“.
Колко зелен е бюджетът?
Общо 30 процента от пакета за възстановяване и седемгодишния бюджет на ЕС ще бъдат изразходвани за опазване на климата. На пръв поглед ЕС остава верен на своята амбициозна политика в областта на климата. Държавните и правителствените ръководители потвърдиха целта за климатична неутралност до 2050 г., както и планираното затягане на целта за намаляване на CO2 за 2030 г.
Въпреки това съкращенията в бюджета на ЕС са за сметка на Зелената сделка: за въглищните региони и промяната им след прекратяването на ползването на въглищата се планират няколко милиарда по-малко бюджетни средства. Съкращаването на научните изследвания може да повлияе и на климатичните технологии, например при производството на стомана без въглероден диоксид. „Това споразумение е за сметка на климата“, критикува говорителят на политиката за климата на Зелените в Европейския парламент Майкъл Блос.
Как трябва да се изплащат сега поетите дългове?
За 750 милиарда се твърди, че ще се финансират чрез дългове, които след това трябва да бъдат изплатени. Държавните и правителствените ръководители възнамеряват да започнат с това преди края на новия бюджетен период от 2027 г. Откъде трябва да дойдат средствата за изплащането, все още не е ясно.
На срещата на върха единственото решение беше да се въведе данък върху нерециклируемите отпадъци, ако е възможно през следващата година. Лидерите не можеха да се споразумеят за други налози. Приходите от търговията с емисии вече са планирани в националния бюджет, каза Меркел. Цифровият данък все още трябва да се преработи.
Преди седемдесет и пет години глобалните лидери проектираха мира, дори когато воюваха във войната. Днешните лидери трябва да направят нещо подобно.
Няколко седмици след нападението на Япония върху Пърл Харбър, Уинстън Чърчил беше гост в Белия дом. Президентът Франклин Рузвелт беше толкова нетърпелив да му каже, че е измислил име за това, което ще се превърне в нова световна организация за сигурност, че, той се втурнал в спалнята на Чърчил, за да го срещне гол по халат. Това, което е поразително за произхода на "Организацията на обединените нации", изборът на Рузвелт, не е ли този неортодоксален начин на общуване и фактът, че в разгара на войната държавниците вече планираха мира. На икономическия фронт това доведе до създаването през 1944 г. в Бретън Уудс в Ню Хемпшир на Световната банка и Международния валутен фонд.
С множеството си кули, стърчащи към хоризонта, Сан Джиминяно е една от най-емблематичните и разпознаваеми дестинации в Тоскана. Във всяко кътче на света живее някой с мечта да посети това древно село и да почувства преживяването да стъпи в перфектна средновековна картичка. Световното наследство на ЮНЕСКО от 1990 г., Сан Джиминяно, наричан още „Манхатън от средновековието“, дължи своята слава на невероятното количество кули, издигнати над покривите на малкия град, цели 65 през дните на разцвета на града. Тринадесет от тези великолепни кули съставят очевидно уникален силует днес.
Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина.
"В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант – потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач."
Йорданка Белева
"В българската литература се появява изключително интересен разказвач. Историите са свързани интонационно и психологически, а езикът им е образен, гъвкав и свеж."
Керана Ангелова
"Психологическа дълбочина, нюанси и чувствителност към детайла, езиково богатство и стилистично разточителство. Антония Апостолова разгръща необичайно сюжетите, има усет за добър финал и пише с увереност и размах."
Силвия Чолева
"Изящното изкуство на човешката двойка е пренесено в изоставени от литературата територии. В историите пробягват ледените пламъчета на променливата близост, а ожесточените поетически мигове сочат всички неосъществени възможности пред нас."
Марин Бодаков
♦ ♦ ♦
Антония Апостолова издава първата си книга още на 17 ("Солена ябълка", поезия). Има 15-годишен редакторски опит във водещи медии у нас. Създател и главен редактор е на сайта и фейсбук страницата "Литературни разговори".
Книгата е пръв опит за изследване на философската система на Емилиян Станев.
Макар да е фокусирано върху ранната анималистика на писателя от 1930-40-те години и особения, философски натоварения образ на животното в нея, изследването чете „целия” Станев. За пръв път се обръща специално внимание върху най-късния период в творчеството му от 70-те години (т. нар. „последни разкази”) като израз на страстна ангажираност с глобалните проблеми на „епохата” и преди всичко като опит за морална философия на науката.
Късният Станев аргументира онова, което ранният анималист-художник е осъществил спонтанно и донякъде несъзнавано в прозата си за природата и животните.
Немският философ Хайдегер също е обект на изследване наред с българския писател. Специален акцент е поставянето му в контекста на Изтока (Дао) и на разбирането на природата и битието, близко до което е и Станев.