Александър Сергеевич Пушкин - 220 години от рождението му

Никола Бенин

Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин, 6 юни 1799 – 10 февруари 1837) е руски поет, драматург и прозаик, считан за най-великия руски поет и създател на съвременния руски литературен език. Той пръв използва простонароден език в поемите и пиесите си, а също създава нов стил в разказите — драма, примесена с любовна история и малко сатира, който се следва от по-късните руски писатели. Умира на дуел на 37 годишна възраст.

Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

За българите са изключително интересни едноименните му стихотворение и повест „Кърджали“ описващи живота на българите в северното Придунавие – Бесарабия (Буджак) и Молдова в онази епоха с усета на видял ги със собствените си очи творец и на легендарния кърджалия Стоян Индже войвода в този край. И за да не остане в никого съмнение за кого точно пише той ясно посочва в стихотворението си : „В степях зелёных Буджака…Семействами болгары тут.“ и също в едноименната повест „Кърджалията“:“Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец

Неговият син генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Руско-турската война (1877-1878) в българските земи под османско владичество и е командващ на 13 Нарвски хусарски полк, част от „летящия отряд“ на генерал Александър Лермонтов, който освобождава Бургас.

МИСЛИ И СТИХОВЕ :

1. Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.

2. Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.

3. Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.

4. Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

5. Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.
6. Злословието, дори и без доказателства, оставя почти вечни следи.

7. Завистта е сестра на съревнованието.

8. Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.

9. Вдъхновението е необходимо в геометрията не по-малко, отколкото в поезията.   10. Истинското въображение изисква гениално знание.

11. Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствена преценка е невъзможно.

12. Приказката е лъжа, но в нея има истина.

13. Народът е като децата. Трябват му занимания.

14. Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.

15. Глупавата критика не се забелязва толкова както глупавата похвала.

16. Пиша за себе си, печатам за пари.

17. Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.

18. Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.

19. Любовта – това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.

20. Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.

21. Няма истина там, където няма любов.

22. Там, където няма любов, не е забавно.

23. Не отлагай нещо за вечеря, което можеш да изядеш за обяд.

24. Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството.

25. Скуката е една от способностите на мислещите същества.

26. Възпитателят трябва така да се държи, че с всяко свое действие той трябва да знае какво иска и какво не иска. Ако възпитателят не знае това, кого изобщо може да възпита?

27. Мисъл! Велика дума! В какво се състои величието на човек, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човек.
28. Учените са много, умните хора – малко.

29. Първият признак на интелигентност в един човек – от пръв поглед да прецени с кого си има работа, а не да хвърля бисери.

30. Животът не е само подготовка за утрешния ден, но и непосредствената, жива радост.

---

ОБИЧАХ ВИ

Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим…

СОНЕТЪТ

И Данте даже влюбен бил в сонета,
Петрарка в него Лаура, възпял,
от автора на Макбет бил подет той,
Камоинш скръбни мисли в него влял.

И в наши дни пленява той поети:
Уърдсуърд за модел го бе избрал,
когато чужд на светската суетност
природата превърна в идеал.

Под сенките на Таврия далечна
Мицкевич сред размерите му вечни
мечтите свои мигом въдворил.

У нас непопулярен си остава,
но Делвиг четиристъпния дактил
заради него сякаш позабрави.

Лаура – любимата на Петрарка, за която той написал 317 сонета.
Луиш Ваш ди Камоинш португалски поет (1524 – 1580г.).
Уилям Уърдсуърт английски поет-романтик (1770-1850г).

––––––––––––––––––––––-

ЦВЕТЧЕ

В забравен том без мирис цвете
видях – хербарий изсушен.
Така ме трогна, след което
събуди странни мисли в мен:

Къде цъфтяло е напролет?
Позната, чужда ли ръка
го е откъснала отколе?
Защо е скрито тук така?

От тайна среща ли е спомен?
Разлъка зарад орис зла
или пък излет мил напомня?
Или разходка в полски злак?

Дали са живи и са двойка?
Къде е свидният им кът?
Или в земята спят спокойно,
тъй както в книгата – цветът?

1828

---

ЗИМНО УТРО

Чудесен ден. Мраз, слънце вън,
а ти все още в сладък сън
унасяш се. Стани любима,
с очи щастливо засияли
срещни Аврора бореалис,
красива и неповторима!

Ти помниш, снощи хали виха,
мъгли небето мътно скриха,
зад облаци петното бледо
на жълтата луна пълзеше,
и ти с печален вид седеше.
А днес… отвън вълшебство гледа!

Под небосвод необозрим
постлан е приказен килим,
снегът на слънцето сияе,
лесът прозрачен се чернее,
през скреж ела се зеленее
и ручей под леда играе.

А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
дърво в камината пламти.
С мечти приятно е в кревата.
Но хайде кончето в шейната
да впрегнем и да полети.

Да полетим сред девствен сняг,
любима, нека в своя бяг
ни носи конят устремен —
в полето пусто без умора,
леса, непроходим до скоро,
и този бряг, тъй скъп за мен.