Никола Бенин
Най-старият ръкопис от славянската сбирка на манастира са т.нар. Зографски листове (сигнатура Зогр. 281), вероятно от XI в. (а може би и от края на Х в.) – два пергаментни листа, на които е преписан ранният старобългарски превод на правилата за монашеския живот от св. Василий Велики (ок. 329/330 – 1. I. 379): глави (въпроси) № 34 и 35 от т.нар. Пространни монашески правила (Κεφαλαία τῶν κατὰ πλάτος ὅρων). Не знаем имената нито на преводача, нито на писача, но тези отломки от голям кодекс са ценно свидетелство за книжовната работа в ранната епоха на средновековната българска книжовност ‒ преводът от гръцки на старобългарски книжовен език е направен по време на Първото българско царство, не по-късно от средата на Х в. Поради голямата ценност на тези фрагментите, тексът им е издаван три пъти – от Пьотр Лавров през 1926 г., от Пьотр Лавров и Андре Вайан през 1930 г. (с идентификация на гръцкия източник на превода) и най-новото издание (заедно с успореден гръцки текст от Patrologia graeca XXXI (3), col. 1000-1005) от Ангелина Минчева. Старобългарски кирилски откъслеци. София, 1978, стр. 39-45.
Библиография:
- Lavrov P. А. Les Feuillets du Zograph. – Revue des études slaves, 6, 1926, 5-23
- Miklas, H. Ein Beitrag zu den slavischen Handschriften auf dem Athos. – Palaeobulgarica, 1, 1977, бр. 1, с.65 – 76
- Минчева, А. Зографски листове. – В: Кирило Методиевска енциклопедия. София, 1985, том 1, с. 728 – 730
- Петков, П., К. Поповски, А. Бояджиев, Пергаментни кирилски откъселци от библиотеката на Зографската света обител. Св. Гора Атон, 2019, 23 – 36, 197 – 200
Няма коментари:
Публикуване на коментар