Никола Бенин. Среща с хърватската писателка Соня Зубович

Соня Зубович представя „Пробудени камбани“ пред русенци

◊ СЪБИТИЕТО На 1 юни 2015 г. (понеделник) от 18 ч. в Екомузей с Аквариум – Русе ще бъде представена новата книга на Соня Зубович  „Пробудени камбани“ („Авангард принт”, 2015).  Представянето на творбата ще направи редакторът Нели Пигулева. Преводач от хърватски език е Димана Митева. ◊ ЗА АВТОРА Соня Зубович е родена през 1962 г. в Загреб. Завършила е Философския факултет на Загребския университет. Пише стихотворения, които публикува хърватското литературно списание „Република“. Автор е на стихосбирки и на творбата за деца „Най-красивата стоножка от Слънчевата градина” (Najljepša stonoga sunčanih vrtova) (2000). Това е история за стоножката и за нейните 100 обувки, които тя поделя между приятелите си”. Работи в областта на културата. ◊ ЗА КНИГАТА Романът „Пробудени камбани“ ни пренася в приказния свят на джуджета и вълшебни същества. Те обаче само по външност и по познати фантастични белези приличат на своите фолклорни прототипове. Всъщност са същества, натоварени с реални, кодове. В този аспект романът на Соня Зубович може да бъде отнесен към фентъзи литературата, в чиито паралелни светове, населени с митологични и приказни герои, се представят съвременни проблеми. Основният проблем в книгата „Пробудени камбани” е екологичен. В нея се говори предимно за виновниците за замърсяването на природата, за нарушаване на хармонията и красотата в средата за живот. Внушава се посланието, че спасението от всички негативни действия, водещи до нарушаване на екосистемата, е да се обича природата, да се цени всичко, което съществува в нея.

Автор: Никола Бенин 28.05.2015 - 09:06 Източник: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=21522&sid=8

Никола Бенин - член на ТЕМАТИЧНА РАБОТНА ГРУПА 10 към Национална селска мрежа

Звено за управление на Национална селска мрежа гр. София, бул. "Драган Цанков" 36, ИНТЕРПРЕД СТЦ, блок Б, офис 306 Телефон: 02/ 969 32 22, Факс: 02/ 969 32 26 office@nsm.bg, www.nsm.bg

ТЕМАТИЧНА РАБОТНА ГРУПА 10 „Възможности за пилотно прилагане на агроекологична дейност „Традиционни практики за сезонна паша в Природните паркове“

№ Име Организация Населено място Контакти 1. Атанас Кирилов Директор на Институт по фуражни култури, Плевен Плевен kirilovatanas@hotmail.com 2. Мая Петрова ЗП, зооинжинер София maya_ivanova_13@abv.bg 3. Никола Бенин Унuверситет Русе   4. Елена Арнаудова инж.-технолог с. Смочево, Благоевгр ад arnaudova.1963@abv.bg 5. Сийка Ангелова Еколог, член на НСМ Пловдив siika_angelova@abv.bg 6. Жечко Йорданов Председател на УС на Национална Асоциация Зелена Сьрница София iordanovbg@gmail.com 7. Лидия Чакръкчиева МЗХ, ПРСР София LChakrakchieva@mzh.government.bg 8. Лилия Емилова МЗХ, ПРСР София lemilova@ mzh.government.bg 9. Искрена Ненова МИКГ Троян Априлци Троян migta@abv.bg 10. Снежка Делчева член на НСМ София snejkad@yahoo.com 11. Ива Георгиева ДФЗ София IGeorgieva@dfz.bf 12. Иван Камбуров ст.експерт Биологично разнообразие ПП Странджа Малко Търново Ivan.kamburov@strandja.bg 13. Младен Граматиков еколог София m.gramatikov@mail.bg 14. Димо Георгиев ДФЗ, София Dimo_Georgiev@dfz.bg 15. Ангел Банев ДФЗ София Angel_Banev@dfz.bg 16. Вяра Стефанова ЗУ-НСМ София viara_mail@dir.bg Първа работна среща на тематична работна група 10 „Възможности за пилотно прилагане на агроекологична дейност „Традиционни практики за сезонна паша в Природните паркове“, София, 29 април 2015 г. Page 2 17. Янка Казакова ЗУ-НСМ София yanka.kazakova@gmail.com 18. Мира Милева ЗУ-НСМ София mmileva@nsm.bg

Никола Бенин. "Малпенса: топос на събиране и разделяне на човешки съдби в „Полет до Малпенса” от Лъчезар Георгиев

          Малпенса бе сводът на света, от който поемат невидимите въздушни мостове на човечеството; но Малпенса продължаваше да живее в свят на странни, объркани и търсещи пасажери. Лъчезар Георгиев1 Лъчезар Георгиев трудно се разделя със своите персонажи и намира интересен и провокативен начин в края на последния разказ „Героите пристигат на Малпенса” чрез думите на автора, отделени от повествованието, да се сбогува с „повече или по-малко близки на сърцето2 ” му герои: сеньор депутата, Виторио, професора… С героите, след увлекателния прочит, и ние трудно се разделяме, дълго продължаваме да съпреживяваме техните драматични, а понякога и трагични съдби, да разсъждаваме върху най-сложния въпрос в битието – за „общия смисъл на великия и безкраен живот”3 . Всеки голям автор в нашата и световната литература по един или друг начин проблематизира смисъла на човешкия живот, занимава се и осмисля малките и големи истини, внушава неотменни ценности. Лъчезар Георгиев като утвърден автор, също по един модерен начин и ако искаме да сме по-точни – по един постмодернистичен начин, търси и намира своя отговор на този фундаментален екзистенциален въпрос. Споменавайки термина „постмодернистичен”, се подсещаме, че тука е мястото да изясним жанровата специфика на книгата „Полет до Малпенса”. Определянето на жанра на дадена художествена творба в историята на литературата винаги е съпътствано с много спорове. И сякаш за да ни предпази от тези спорове, авторът изрично, преднамерено и предпоставено, още на корицата, заявява, че това са разкази. Естествено, право на всеки автор е да определи жанра на своите творби и още повече то е неоспоримо и задължително като че ли когато авторът е професор по книгознание. Ще припомним, че Джовани Бокачо определя своите 100 творби като новели, а Алеко Константинов след заглавието „Бай Ганьо” поставя като подзаглавие „невероятни разкази на един съвременен българин”. Литературната теория се съгласява с първия автор, но жанровото определение на втория подлага на усъмнявания и спорове. Ние се съгласяваме с Лъчезар Георгиев, че това са разкази като жанр, прибавяйки обаче едно НО. Това НО, което често срещаме при разказаните истории на отделните персонажи. В този смисъл разказите на Лъчезар Георгиев не са от типа на познатите ни класически разкази на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков и Константин Петканов. Това са постмодернистични разкази, които съчетават, поемат в себе си елементи от други жанрове. Така че е налице един типичен за постмодернистичното писане наративен похват на съчетаване на различни жанрове. И за да е по- убедително това твърдение, ще го подкрепим с мисълта на Пламен Дойнов: „Постмодерността смива границите между жанровете, отваря полета за среща между различните езици”4 . На първо място, една такава диалогична среща е между фикцията и пътеписа. Още самото заглавие „Полет до Малпенса”, съположено върху снимка на миланското летище, ни отвежда повече до представата за пътепис, отколкото до сборник с разкази. Също така, имайки предвид интереса на автора към пътеписа, е естествено първоначалното ни възприятие да е насочено по посока този литературен жанр. За потвърждение ще посочим изследването от Лъчезар Георгиев на пътеписите на Иван Вазов5 . Елементи на пътеписното начало при полетите от Малпенса до София и обратно може да открием във всеки един разказ. Ето един пасаж в творбата „Предчувствие за среща”: „За миг зърва планинските вериги, някъде долу под планината Яхорина на Сараево, на север е Зеница, в планинските вериги се е сгушил Травник, а из долината на река Врбас навярно са притаени Горни Вакуф, Яйце, Баня Лука и зад нея низината на Посавина с древната река Сава”6 . Също така границите на жанра на разказа са нарушени и от присъствието на репортажа в творбата „Депутатът в отпуска”, както и на политическия коментар от депутата Спиро Ганев за „наводнението на едно от китните села в Южна България”7 . Най-вероятно в разказа се прави алюзия с наводнението на село Бисер. Типичен постмодернистичен похват е и деконструкцията на модели в класически творби. Такава деконструкция на езиково равнище е приложена спрямо описанието на популярната начална природна картина в разказа на Елин Пелин „На браздата”. Нека я припомним: „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя…”8 Ето и нейната деконструкция в разказа „Последно повикване”: „Заваля и отиде цяла седмица – сипа, сипа ситен сняг, та скри мръсните и неугледни улици…”9 Постмодернистичната поетика на подредените разкази в „Полет до Малпенса” предполага модерен прочит на проблемно-естетическото съдържание в тях. Един такъв прочит в съвременното европейско литературознание се осъществява през призмата на концептуалните постмодернистични понятия: пол, класа и раса10. Проблемните ядра – пол, класа и раса, присъстват и са актуализирани по неповторим начин в творбите на Лъчезар Герогиев, ето защо, придържайки се към този модел на интерпретация, ще посочим, че жената е представена или като съвременна еманципирана личност, която не е подвластна на мъжката воля и опека и сама търси смисъла на своя живот, или като уповаваща се на мъжката грижа, любов и закрила. Според първата авторова гледна позиция тя отлита от традиционния свят - столетната къща е само място за временни ласки и целувки, и така се превръща във фатална жена. Понякога толкова фатална, каквато е в разказа „Изстрел в упор”, че предизвиква фатален край. Макар че авторът не казва дали Карло Бодони се самоубива, или убива Луке, творбата завършва с драматична смърт, след която завесата пада. Този фатален край е един от моментите в разказите в „Полет до Малпенса”, в който авторът използва наративния похват – загадка, недоизказване, за да ни остави замислени и да продължим да дописваме текста според теорията на Ролан Барт11. Дописвайки текста, имайки предвид унилото психическо състояние и „проядената от неистова болка душа” на Карло Бодони според нас, той се самоубива. Загадката е сполучливо използвана и в повествованието на творбата „Приземяване”, така че след нейния прочит продължаваме да правим догадки дали двайсетгодишната красавица, дъщеря на случайно срещнатата предишна любима на разказвача и която поразително му напомня на някого, не е и негова дъщеря. Другата авторова позиция представя жената като болна от тежка болест (разказът „Извънреден полет”) и напълно отдала се на грижите на съпруга си бизнесмен, който се разорява, за да я лекува в Италия. Отдадена на грижите и любовта на съпруга си е и Диана, момичето сираче от разказа „Отклонение”. Литературните пресъздавания на любовта, изневярата и раздялата като теми и мотиви са основни в световната литература и съставляват наистина един обемист каталог. И всеки автор или разказвач, запътил се, образно казано, по страните на любовния триъгълник, намира своята гледна точка да ги проблематизира. Лъчезар Георгиев ги интерпретира по интересен и неповторим начин, за да изгради концепцията в единадесетте разказа в „Полет до Малпенса” – смисъла на човешкия живот. За амбициозната Луке кариерата измества първата любов и за нея смисълът на живота е защитата на докторат в Щатите и престижна работа в голяма компания в Милано. Така красивата, елегантна със смолисти разпуснати коси жена, която е подхранвала илюзиите за щастие у Карло Бодони, се превръща в сурова, студена и недостъпна дама със „стъклен поглед”. Красивата и амбициозна жена фатум причинява болезнена пустота в душата на мъжа и без състрадание го развежда със съпругата му Марина и го откъсва от децата и дома. Също без угризения на съвестта студентката наранява жестоко душата на асистента и бъдещия професор Савов, разделяйки се с него, за да търси своето щастие в Италия. Нейният стремеж за печелене на пари я отвежда в Милано и тя се превръща в жената от пица „Малпенса”, една от многото жени, останали не само без идентичност, но и без ценности, с едничката цел в живота – печелене на пари. Тази цел я опустошава, тя деградира и стига дотам, че служи на мафията за осъществяване на трафика на бели робини. Запомнящ се антипод на тези две жени, подвластни на кариерата и парите, жени фатуми, е Диана, лишена като дете от дом и семейство, чийто смисъл на живота е любовта към мъжа и женитбата с него. Още нещо, този смисъл е допълнен и от мечтата й да има свой дом, който да подреди по свой вкус, да изгради свой свят, който да хармонизира. Ето как авторът описва подредбата на новото жилище след сватбата: „Диана откри неупотребявани килими, които покойната ми майка бе прибрала в един скрин, наново изми пода, варосахме стените, постлахме и неусетно старата къща се превърна в уютно и свято за двама ни място”12. Старата къща, в която се пазят иконите от Божи гроб, е противопоставена на голямата богата компания в Милано и пица „Малпенса” и така спомага за внушението на авторовото послание, че смисълът на човешкия живот се състои в дребните неща и малките, но вечни истини – чист и подреден дом и любовта и приятелството, здравето на близкия до тебе човек. Тази идея е потвърдена и чрез образа на Лазар Минев, който е „прозрял онези най-прости, обикновени и трайни неща, които винаги ще ни карат да усещаме смисъла на дните ни”13. Другото понятие „класа” е репрезентирано посредством персонажите на: депутата, политиците, професора, бизнесмена, момичето сираче, разбойниците и крадците от Коридора в Босна и Херцеговина и т.н. „Расата” пък е проблематизирана в разказа „Предчувствие за среща” чрез мисълта за сближаването на хора от различни раси и религии посредством опознаването на култури и нрави. След осмислянето на концепцията за смисъла на човешкия живот, която обединява на проблемно-естетическо ниво единадесетте разказа, не трябва да забравяме да изясним и художествените функции на топоса на миланското летище в Малпенса, който е ключов в заглавието на книгата. Летището в Малпенса има двойствена художествена функция. От една страна, то е място, където се разказват истории, място, подобно на Антимовския хан на Йордан Йовков14 и странноприемницата в Шпесарт на Вилхелм Хауф. От друга страна, то е пункт, където се събират и разделят човешките съдби. Летището в Малпенса е онова онтологически населено пространство, в което се представя модерната чувствителност за ценностите в битието, за борещите се със своята самота и болка хора, за удовлетворените и неудовлетворените стремления и полети на мечтите, за събраните и разпилените човешки светове. И още нещо съществено – Малпенса е емоционално съсредоточие, в което се проверява човешкото чрез смисъла на живота. Самолетите „Боинг”, излитащи и кацащи в Малпенса, би трябвало да преодоляват и заличават граници, защото това е тяхната техническа функция. Като художествени образи обаче в модерната книга на Лъчезар Георгиев те създават граници в човешките взаимоотношения или казано с думите на автора, очертават брегове, каквито подобни брегове има в човешкия свят в романа „Бряг” на Юрий Бондарев. На летището в Малпенса слиза и „преносвачът на граници”15, според сполучливото определение на Валери Стефанов за Бай Ганьо. Българската литература продължава да го мултиплицира и в разказа „Депутатът в отпуска” е представен посредством образа на Спиро Ганев. Не е трудно да забележим, че в още с името се търси да се създаде представата за междутекстово сходство. Съвременният Бай Ганьо е същият скъперник, подозрителен спрямо околните да не го ограбят и нахален тип. Образът на днешния Бай Ганьо обаче е и различен от първообраза на Алеко Константинов. Спиро Ганев на Лъчезар Георгиев проявява интерес към културните забележителности на Милано, с които предварително се е запознал в интернет, и неговата находчивост не е насочена към постигане на келепира, а към подпомагане на ограбеното българско семейство от румънските цигани в миланското метро. По този начин образът на новия Бай Ганьо е използван за внушението от автора на друг аспект на смисъла на човешкия живот. Ето с какво послание завършва разказът: „Ако вместо с политически манипулации и корупционни практики достойните отново се върнат сред нас и си изкарват насъщния само с онова, което им е дадено свише, навярно и този глобален свят ще е далече по-благо място за обитаване”16. Въз основа на нещата, казани дотук, можем да обобщим основните аспекти на нашата интерпретация. „Полет до Малпенса” е възможност да мислим за смисъла на човешкия живот. „Полет до Малпенса” е възможност да говорим за границите. „Полет до Малпенса” е възможност да отричаме разделите. „Полет до Малпенса” е възможност да мислим за постигането на по-добър свят за живеене. Бележки 1. Георгиев, Л. Полет до Малпенса. София: АН- ДИ, 2012, с. 8. 2. Пак там, с. 150-151. 3. Пак там, с. 8-9. 4. Дойнов, П. Скритият дебат за постмодернизма в българската литература. 5. Петров, М. С възрожденски патос. 6. Георгиев, Л. Цит. съч., с. 117. 7. Пак там, с. 146. 8. Пелин, Е. На браздата 9. Георгиев, Л. Цит. съч., с. 105. 10. Вж. Ishida, Yo, Modern and Postmodern Narratives of Race, Gender and identity. New York: Peter Lang Publishing, 2010. 11. Барт, Р. Въображението на знака, София, Народна култура, 1991. 12. Георгиев, Л. Цит. съч., с. 78. 13. Пак там, с. 144. 14. Според Цветан Ракьовски: „В класически текстове от българската литература често ценността на мястото (кръчмата, ханът, воденицата) идва от неговата непроменливост и повторимост. Вътре в него са ситуативните норми на предварително стандартизиран език - той действа като протокол, неговото властово обхващане и безкомпромисност диктува модели на поведение. Това ще рече, че според властта на този език се гради текстът. Съсредоточието на „Немили-недраги”, „Чичовци”, „Бай Ганю”, “Вечери в Антимовския хан”, “Мора”, “Летен дъжд” към такъв топос измества самия текст към сказови, устни модели на водене на повествованието. Те не са антихудожествени, по-скоро самото художество се пренарежда чрез тях”. Вж. Ракьовски, Ц. Как разказва българската класика. (Начална постановка). 15. Стефанов, В. Преносвачът на граници. (Етюди върху „Бай Гьньо” и чуждостта). 16. Георгиев, Л. Цит. съч., с. 70.

Източник: http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1294.pdf

Никола Бенин. РЕЦЕНЗИЯ за книгата „ВОЙНИК ИЛИ УПОВАНИЕ ЗА ОБЕЗСЪРЧЕНИТЕ“. Автор: КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 

 РЕЦЕНЗИЯ за книгата „ВОЙНИК ИЛИ УПОВАНИЕ ЗА ОБЕЗСЪРЧЕНИТЕ“ Автор: КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ 

Насърчаване и/или как да не провалиш живота си

 Никола Бенин

      Заглавието на романа „Войник или Упование за обезсърчените“ на Калин Терзийски, подобно на предишния му роман „Алкохол“, има двойствен, асоциативен смисъл. Въобще двойствеността и ако искаме да сме по точни, парадоксалната, абсурдната двойственост е едни от любимите естетически похвати на романиста. От една страна, войникът в заглавието ни отпраща към казармите и заставите във видинско, където войниците са изобразени гротескно като вълнени чували, като „бомбета“ и от друга – асоциативно се внушава мисълта, че трябва да си войник, мъж, железен, устойчив, за да оцелееш в жестокия и абсурден живот и да напълниш кофата,странно – философски дефинирана като живот, със смисъл, с достойно поведение, с хипарска виталност. Потвърждение за едно такова разбиране, освен закодираните смисли в проблемно-естетическото съдържание, е и мотото на романа, което е цитат от Орисън Марден „ И нека вашата първа грижа е да научите света, че не сте дървен материал, че има някакво желязо във вас“. Двойствеността е демонстрирана и чрез образите на двамата приятели Калин Терзийски, Кайо, и Джими, които модерното литературознание определя като „сдвоени“. Първите „сдвоени“ образи в европейската литература са Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса. Тук е мястото да кажем, колко много се е развил романът от първия реалистичен роман на Мигел де Сервантес Сааведра до днешния постмодернистичен роман. Разбира се съвременният роман ревизира, подкопава, усъмнява се в моделите, зададени от класическия роман. Това проличава и в двата персонажа – Кайо и Джими. Подобно на Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса, които кръстосват прашните пътища на Испания, двамата приятели от казармата тръгват в Североизточна България, за да представят новия роман на Калин Терзийски. И ако Санчо Панса в края на творбата възприема и се придържа към нравствените ценности и философските схващания на печалния рицар и започва да се държи като него, то Джими, в резултат на разговорите с Кайо и сполетелите го случки достига до прозрение за смисъла на живота. Само че Калин Терзийски не ни казва накрая кой е той, а трябва да се досещаме, да дописваме романа, според Дерида, пък и да попитаме автора, та нали той затова е тръгнал да представя своя роман. Другият начин е да се замислим върху нравствено-философските, странни и шокиращи размисли на Кайо в разговорите му с Джими за свободата, или по точно, за свободния избор, за достойнството, за границите в битието, за доброто и злото, за малкия човек – хлебарка и още и още, за да се досетим до какво прозрение е стигнал Джими след падането от скалата. Той четири пъти ще повтори „Добре, че паднах“. Отново оригинална двусмисленост се таи в тези думи. „Добре, че паднах“ означава добре, че се спасява да не вися цял живот в тази скала, „като издут корем“ и означава още нещо – падането, но не падението, страданието на човека. Само чрез страданието, тялото, след катастрофата, е цялото в кръв, но духът е здрав и просветлен. Калин Терзийски цитира философите: Исак Паси, Августин Блажени и Монтен, а ние ще продължим тази поредица, та нали дописваме РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 2 романа, с Николай Бердяев „който казва: „Пътят към храма минава през страданието“. Да Джими достига до храма, осъзнавайки, че трябва остане войник в живота, за да бъде в живота, да го изживее свободно и достойно и да отстоява големия морал в битовия план – в семейството и с приятеля Кайо. Впрочем свободата е ключово смислово ядро и в „Дон Кихот де ла Манча“. Лудият мъдрец Дон Кихот ще изрече емблематичните думи: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората“. Свободата в постмодернистичния роман на Калин Терзийски е проблематизирана чрез философията на екзистенциалистите и конкретно в „Четене на Камю в кула“. Свободният избор да избереш сам каква ще бъде твоята същност се обсъжда от двамата мними художници Кайо и Яни, които рисуват нагледна агитация по всичките 18 застави на „страховития (по-скоро смешния Видински граничен отряд). Естествено в духа на постмодернизма философията на екзистенциализма ще бъде снизена и сведена до кръчмата, след като двамата рисувачи на картината „На нож“ на Ярослав Вешин имат избор довечера „да бъдат пияни заляни или сдухани трезви уставняци“. Макар и подкопана, и окръчмена екзистенциалната идея за същността и съществунането, както и свободата на избора продължават да провокират нашето съзнание да края на романа, така както не дават спокойствие на духа и мисленето на двамата приятели Кайо и Джими. Ние, читателите, се питаме възможен ли е свободният избор, възможно ли да определиш сам същността на твоето съществуване в казармата и в тоталитарната, комунистическа държава? Отговорът естествено е не. В казармата и тоталтарните държави, независимо България или ГДР, има граници в буквалния и в символния смисъл на думата. Границата е също една от ключовите философски смисли в романа „Войник или Упование за обезсърчените“. Граница и свобода на избора две логически несъвместими философски понятия. Граница на свободния избор е абсурд. Абсурдно е съществуването в казармата и тоталитарната държава, където ставаш зависим, пасивен човек, конформист, не определящ правилата, живеещ в чужд дом и затова мразещ хазяите. Калин Терзийски безжалостно упреква своите родители, хората от предишните поколения, които са гръбнакът на социализма и без тяхното активно съдействие нямаше да има нито социализъм, нито фашизъм, нито Аушвиц, нито Гулаг… Романистът е справедлив и признава едно от достойнствата на неговите родители и хората от предишните поколения: „По отношение на семейството – те бяха железни. Там те бяха…ммм – истински морални. Там те пазеха чисто. Поне много от тях. Запазиха семейството, отношенията им – най обикновените… в битов план бяха чисти и хубави…човешки. Там – в кухнята и в кръчмата…Всъщност не – кръчмата вече е обществена сцена…но само в кухнята – те бяха честни хора и …любящи хора. Да, мамка му. Добри хора“. И отново, мамка му, казано с езика на Калин Терзийски, сме изправени пред поредния екзистенциален проблем. В тоталитарната страна, където нямаш възможност на свободен избор в общ, социален план, където се превръщаш в неморален индивид, същевременно в битов план имаш свободният избор да бъдеш морален, чист, честен и да съхраниш семейството си. Пред нас стои един от проклетите въпроси, на който романистът постмодернист, разбира се, не дава отговор – Кое е по-важно да бъдеш конформист, за да оцелееш и да съхраниш морала в семейството си или да се бунтуваш, да преминеш границата и да изгубиш семейството си. Романистът още повече ни затруднява с намирането на отговора, като в края на главата „В общ и битов план“ продължава разговора на двамата приятели Кайо и Джими, от който разбираме, че в РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – РУСЕ 3 общ план те са по-достойни и честни, бунтуват се, стачкуват, влизат в пандизите, но си зарязват семейството и не отглеждат децата си. Трудността в намирането на отговора и объркаността ни идва от категоричния отговор на Джими: „Всъщност, като помисли човек… – внезапно заговори Джими, – общият план, големият морал, въобще голямата работа е там – в семейството! При децата. Тия революции и простотии въобще нямат нищо общо с морала. Големият морал се вижда в битов план“. С проблема за конформизма, свободата и достойнството е свързан и проблемът за „малкия човек“, който е при Чехов, за тухличките в „Престъпление и наказание“ при Фьодор М. Достоевски и за хлебарките при Калин Терзийски. Посредством „налудничавата асоциация“ жениците с „рижаворуси коси и облечени с безлични шлифери. Работнички тъкачки от Германската Демократична република“ се припознати като жълтите хлебарки Blattella germanica. И когато тези хлебарки „откачат от прекалено много сив социализъм“ и се превърнат в хипита с шарени хипарски пуловери и решат да преминат границата, биват застрелвани от някой „строг мъничък глупак“ с шест 7,62 милиметрови куршума. Границата опазва безжалостно абсурдното живеене и съществуването като хлебарка. Накрая се налагат следните обобщения, които са начало на предстоящия разговор с автора, който въпреки Дерида е жив: Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е философски роман, който проблематизира темите за свободата, за границата, за същността на съществуването, за смъртта, за Бога. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е антитоталитарен роман, който описва Големият и малкия морал, както и животът на хлебарките. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ е постмодернистичен роман, написан художествено-изразните средства на постмодернизма – смесване на жанрове, ироничния и парадоксален език, гротеската, цинизмите и безпардонноста, както и подриването на всякакви модели, устави и правила, които се мъчат да регулират съществуването на човека. Романът „Войник или Упование за обезсърчените“ ни внушава да бъдем войници, железни в живота и сами да определяме същността на съществуването или казано с езика на Калин Терзийски сами да пълним кофата, наречена живот.

Източник: http://www.libruse.bg/sites/default/files/DOC/6NASRChAVANE.pdf

Никола Бенин. Статия в сборника "Непознатият Андерсен"

Автор: Сборник
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология | Литературна критика
Издателство: Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549124941
430 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2008 год.
Народност: сборник
Преводач: Надежда Михайлова, Владимир Старирадев

---

Материали от международната конференция, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (4-6 април 2005), посветена на двестагодишнината от Рождението на Ханс Кристиан Андерсен

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
Увод / Въведение
МЕГЛЕНА КУНЕВА - Европеецът Андерсен
МЕГЛЕНА Кунева - Андерсен европейската 
Свен Бойе MADSEN - Конференцията "Непознатият Андерсен" - истинска приказка 
СВЕН БОЙЕ МАДСЕН - Конференцията „Непознатият Андерсен" - една истинсна приказна 
ЛЕДА МИЛЕВА - С ореола на безсмъртието
ЛЕДА Ml ЛЕВА - С ореола на безсмъртие 
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - За X. K. Андерсен - великия разказвач на приказки
Валери Петров - За Н. С. Андерсен - великия разказвач на приказки 
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ - Думи за Андерсен 
GEORGI GOSPODINOV - Words about Andersen 
ИЗМЕРЕНИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО И НА ДУХА / IMENSIONS IN TIME AND OF THE SPIRIT
SIMON Грабовски - HC Andersen и отвъд единството на океанската историята на живота 
СИМОН ГРАБОВСКИ - X. K. Андерсен и трансценденталното единство на океанската житейска история 
ВЕРА ГАНЧЕВА - Ханс Кристиан Андерсен и неговата епоха 
ВЕРА ГАНЧЕВА -Hans Кристиан Андерсен и неговата епоха 
БОРИС МИНКОВ - X. K. Андерсен и парите на романтиците 
БОРИС МИНКОВ - Н. С Андерсен и парите на романтиците 
ЕЛИЗАРИЯ РУСКОВА - Драматургът X. K Андерсен 
ELIZARIA РУСКОВА - HC Andersen като драматург 
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА - Поетът Андерсен 
Надежда Михайлова - Андерсен поетът
KARL PONTUS LINDGREN - Andersen and Strindberg - two recluses from the North КАРЛ ПОНТУС ЛИНДГРЕН - Андерсен и Стриндберг - двама самотници от Севера 
КИНА КЪДРЕВА - Явлението Андерсен 
КИНА KUDREVA - Феноменът Andersen 
МАЛИНКА ДИМИТРОВА - Андерсен в съвременната западноевропейска литература за деца и юноши 
МАЛИНКА ДИМИТРОВА - Андерсен в съвременната западноевропейска децата и младежите литература
ГЕРГАНА АПОСТОЛОВА - Краят няма значение 
GERGANA APOSTOLOVA - The end is not important 
АЛБЕНА ИВАНОВА - Ханс Кристиан Андерсен във виртуалния свят
АЛБЕНА IVANONА - Ханс Кристиан Андерсен във виртуалния свят
ЕЛИЦА Стоицова - Ханс Кристиан Андерсен и свободния поток на приказките 
ЕЛИЦА СТОИЦОВА - Ханс Кристиан Андерсен и свободното движение на приказки
ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ - Да превеждаш Андерсен (психолингвистичен анализ) 
ВЛАДИМИР STARIADEV - превод Andersen (а психолингвистика анализ)
АНТОНИЯ БУЧУКОВСКА - Лингвистични аспекти при превода на Андерсеновите приказки на български език 
АНТОН IA BUCHUKOVSKA - Лингвистични аспекти на превода на приказките Андерсен на български език 
ТАНЯ СТОЯНОВА - Ран Босилек и Ханс Кристиан Андерсен - житейски паралели и творчески диалог 
ТАНЯ СТОЯНОВА - Ран Босилек и Ханс Кристиан Андерсен - паралели в живота и творческия диалог 
Gayane Орлова - Образът на HC Andersen в руската преса и преводите (края на 19 -В началото на 20 век) 
ГАЯНЕ ОРЛОВА - Образът на X. K. Андерсен в печата на Русия и в преводите му на руски език (края на XIX -началото на XX в.)
Свен Хакон Rossel - Най dgnische Mgrchendichter Ханс Кристиан Андерсен и Устер империя 
СВЕН ХАКОН РОСЕЛ - Датският творец на приказки Ханс Кристиан Андерсен
и Австрия
SARI РДIVДRINNE - Ханс Кристиан Андерсен във Финландия. 
САРИ ПЕЙВЕРИНЕ - Ханс Кристиан Андерсен във Финландия 
КИРЯК ЦОНЕВ - От Шахразад до Снежната кралица 
Киряк ЦОНЕВ - От Shahrazad на Снежната кралица 
ДАТЧАНИН И КОСМОПОЛИТ / датчанин И гражданин на света
ЕРИКА ЛАЗАРОВА - Пътешественикът X. K. Андерсен или пътят като метафора на живота 
Ерика ЛАЗАРОВА - Пътникът Н. С Андерсен или на пътя като метафора на живота 
LONE Funch KOFOED - Сянка снимки от пътуване до Харц -truth или речта 
ЛОНЕ ФУНК КОФОД - Сенчести картини от едно пътуване до Харц - истина или приказка 
ЕЛЕНА BALZAMO - Н. С Andersen`s Швеция: ".... Само минаретата липсват"
ЕЛЕНА БАЛЗАМО - Андерсеновата Швеция: „.. .Липсват само минаретата"
ЗДРАВКА ХРИСТОВА - Балканите в творчеството на X. К. Андерсен 
ЗДРАВКА ХРИСТОВА - Балканите в Н. С. Andersen`s работа 
БИСЕРА ДАКОВА - Парадоксалната повествователна перспектива в автобиографичната творба на X. К. Андерсен „Приказката на моя живот" (1847)
БИСЕРА Дакова - парадоксално разказ перспектива в автобиографичната работа HC Андерсен "Приказката на моя живот" (1847) 
МАРГАРИТА ХРИСТОВА - Поглед върху някои от автобиографичните произведения на X. К. Андерсен 
МАРГАРИТА ХРИСТОВА - Един поглед към някои от творбите на автобиографичната HC Andersen 
КАТЯ КУЗМОВА-ЗОГРАФОВА - Образът на твореца между вълшебството и болестта 
КАТЯ Кузмова-Зог RAFOVA - Образът на създателя между магия и заболяване
АРХИМАНДРИТ ПАВЕЛ СТЕФАНОВ - Религията на X. К. Андерсен 
ARCHIMANDRITE PAVEL STEFANOV - Н. С Andersen's religion 
ЦВЕТАНКА ЕЛЕНКОВА - Вярата в приказките на X. К. Андерсен 
TSVETANKA ELENKOVA - The faith in Andersen’s fairy tales 
КЛЕО ПРОТОХРИСТОВА - Огледалата на Андерсен - епистемология и сюжетоизграждане 
CLEO Протохристова - огледала Андерсен - епистемология и наративността
АНТОНИЯ ГОСПОДИНОВА - X. K. Андерсен и приказната традиция в Северна Европа
АНТОНИЯ ГОСПОДИНОВА - Н. С Андерсен и традиция приказка в Северна Европа 
ХРИСТО СТАНЧЕВ - Митопоетични аспекти в „Малката русалка" на X. К. Андерсен
ХРИСТО СТАНЧЕВ - Mythopoetical аспекти в "Малката русалка" от HC Andersen
Красимир Делчев - „Малката сирена" на X. К. Андерсен и самовилите в българския фолклор 
КРАСИМИР ДЕЛЧЕВ - "Малката русалка" от HC Andersen и нимфите в българския фолклор
ПРИКАЗКИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ /FAIRY TALES FOR YOUNG AND ADULTS
Петър Хаджинаков - Ханс Кристиан Андерсен - философия на приказката 
ПЕТЪР HADZHINAKOV - Ханс Кристиан Андерсен - философията на приказката 
Маргарита Терзиева - Научно-техническите постижения в приказното творчество на X. К Андерсен
МАРГАРИТА ТЕРЗИЕВА - Научните и технически достижения в приказките Андерсен 
Светлана Стойчева - Архетипност и персонализъм в приказките на Андерсен
СВЕТЛАНА STOYJCHEVA - архетипни относителността и персонализация в приказките Андерсен 
Маргарита Славова - Вълшебството на целувката в приказния свят на X. К Андерсен 
МАРГАРИТА СЛАВОВА - Магията на целувката в приказния свят на HC Andersen 
Мая Вуковска - Лоши ли са лошите герои на X. К. Андерсен? 
МАЯ VUKOVSKA - наистина е толкова зле са лошите герои в НС Andersen`s приказките? 
Илиана Бенина - Красивото в приказките на X. К Андерсен 
ИЛИАНА Бенина - Най-красивите в Н. С. Andersen`s приказки
Никола Бенин - Образът на смъртта в приказките на X. К Андерсен
NIKOLA BENIN - The image of the Death in Andersen's fairy tales
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ - Пет приказки от HC Andersen от гледна точка на Владимир Propp`s морфология на жанра
Владимир Найденов - Пет вълшебни приказки на Андерсен от гледна точка на морфологията на жанра според Владимир Проп
Елена Русинова - X. К. Андерсен и образованието 
ЕЛЕНА Русинова - HC Andersen и образованието
Надежда Мадолева - X. K. Андерсен и „Цветче-седмоцветче" -обич и мъдрост, вяра и надежда 
НАДЕЖДА MADOLEVA - Н. С. Андерсен и "Tiny цвете със седем цветчета" Любов и Мъдрост, Вяра и Надежда
Ралица Гелева-Цветкова - Образите на Андерсеновите герои в книжното оформление и детската рисунка 
РАЛИЦА Гелева-ЦВЕТКОВА - Илюстрации на Andersen`s герои в книгата за дизайн и детски рисунки 
Елена Фурнаджиева - На рожден ден на X. К Андерсен в Оденсе 
ЕЛЕНА Фурнаджиева - На рождения ден на HC Andersen в Одензе 
Васил Пенев - X. K. Андерсен и Дания между две епохи 
ВАСИЛ ПЕНЕВ - Н. С. Андерсен и Дания между две епохи

Източник: http://www.knigi.bim.bg/nepoznatiia-andersen-26471.html

а

Никола Бенин . Доклад на тема: "Скандалите посмъртно с живота и творчеството на Никола Вапцаров"

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” Филологически факултет Катедра „Българска литература и теория на литературата” Литературният скандал. Скандалът като литература Конференция, май 2009.
Р А Б О Т Н А П Р О Г Р А М А 28 май, четвъртък Дом на учените, Стария град 12.30 – 13.00 Откриване Първо заседание. Председател: Атанас Бучков 13.00 – 13.15 Запрян Козлуджов (ПУ). „Млади” срещу „Стари” – 1907-2008 (за неосъществения и осъществения литературен скандал) 13.15 – 13.30 Владимир Трендафилов (ЮЗУ). Бележки върху днешното българско дебатно поле 13.30 – 13.45 Анжелина Пенчева (ЮЗУ). „Оплюй автора, убий критика!” (Литературните скандали около и в чешката проза след 1989 г.) 13.45 – 14.00 Дискусия 14.00 – 14.15 Николай Аретов (ИЛ – БАН). Поетите и техните „песни за душата”: един потиснат скандал (Петко Славейков, Иван Вазов и Светослав Миларов) 14.15 – 14.30 Иван Русков (ПУ). Дявол на кантар 14.30 – 14.45 Роман Хаджикосев (ЮЗУ). Йовков срещу Садовяну и Садовяну срещу Йовков 14.45 – 15.00 Дискусия 15.00-15.30 Кафе пауза Второ заседание. Председател: Владимир Янев 15.30 – 15.45 Елена Азманова (ЮЗУ). Скандалното ритуално слово в българската лирика 15.45 – 16.00 Магдалена Костова-Панайотова (ЮЗУ). Скандалът като битие.  Руските авангардни поетически групи от втората половина на 20. век 16.00 – 16.15 Йордан Ефтимов (НБУ). Стефан Младенов срещу символистите – защо? 16.15 – 16.30 Дискусия 16.30 – 16.45 Стилиян Стоянов (ЮЗУ). Тихите скандали след „Случаят „Тютюн”, реконструирани според сборника „Тодор Живков за литературата” 16.45 – 17.00 Любка Липчева-Пранджева (ПУ). Защитеното авторство – цената на един предотвратен скандал 17.00 – 17.15 Сава Василев (ВТУ). Тайният скандал или за тайните на скандала. По повод писмата и дневниците на Йордан Вълчев 17.15 – 17.30 Дискусия 20. 00 – Вечеря за всички участници в конференцията /ресторант ”Спортна среща”, пл. „Централен” 1 (зад Концертна зала)/ 29 май, петък Дом на учените, Стария град Трето заседание. Председател: Любка Липчева-Пранджева 10.00 – 10.15 Инна Пелева (ПУ). Скандалното – направа и употреби в прозата на Г. П. Стаматов 10.15 – 10.30 Пламен Дойнов (НБУ). Спор, страх, смърт: моделиране на литературната ситуация в Народна република България (1946 – 1956) 10.30 – 10.45 Димитър Камбуров (СУ). Да отгледаш гарвани: Два модела за литературен скандал („Пианистката” на Елфриде Йелинек и „Апостолов” на Зибюле Левичаров) 10.45 – 11.00 Дискусия 11.00 – 11.15 Мария Ендрева (СУ). „Справедливост за Сърбия” на Петер Хандке – литературен или медиен скандал? 11.15 – 11.30 Атанас Бучков (ПУ). Един анахроничен скандал 11.30 – 11.45 Мила Кръстева (ПУ). За една възрожденска вестникарска разправа 11.45 – 12.00 Дискусия 12.00 – 13.30 Почивка Четвърто заседание. Председател: Инна Пелева 13.30 – 13.45 Цветан Ракьовски (ЮЗУ). Петко Тодоров – методологическите грешки на критиката 13.45 – 14.00 Владимир Сабоурин (ВТУ). Епосът, този скандал: „Кървава песен” на Пенчо Славейков 14.00 – 14.15 Светлозар Игов (ИЛ – БАН). Един скандален манифест – Пенчо Славейков за Йован Йованович-Змай 14.15 – 14.30 Владимир Янев (ПУ). Скандалната „четворка” и нейното „ренегатство” 14.30 – 14.45 Никола Бенин (РУ). Скандалите посмъртно с живота и творчеството на Никола Вапцаров.

Източник: http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1035.pdf

Никола Бенин. Българска литература. Критически прочити. Т. 1

Източник: http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/457cecd2-7ecb-4fb0-8c9c-218d9f4ee6f4

Национален регистър на издаваните книги в България

И

Заглавие	Българска литература. Критически прочити
Автори	Никола Димитров Бенин
Илюстрации на корица
Издател	Русенски университет "Ангел Кънчев"
	№ на том Т. 1
Подвързия	мека
Националност на автора	България
Формат	друг
Език	Български
Тематики	ВУЗ, Филологически науки
Жанр	Учебно-методична литература
Категория	Учебник
PublicationISBNs
Поредност на изданието	1
Илюстрирано	Не
Планирана дата на издаване	31.03.2013

NIKOLA BENIN - Comeniusproject „Dive in the sky”

Report

Comeniusproject  "Dive in The Sky"

Visit in Salzburg, from 3.12. - 12/07/2013

Türkei : Rana  Karatay  English teacher Age 29 female Ibrahim Şahin The Director Age 42 male   Mevlüt  Gün  teacher Age 47 male  Filiz  Kutlu  female teacher Age 38 Serkut  Gün  student Age 10 male Batıkan  Kutlu  10 male student Sudenaz  Yaşar  Age 9 female Sudenaz  Perçin  Age 9 female Portugal: Nelson Alves Correia (ICT teacher)    Tito Lívio Filipe (ICT teacher)   Paulo Ermitão Gregório (School Director)    Rafael Martinho (13 years student)   Joana Alves (13 years student)   Maria João Rosário (13 years student)    Eduarda  Rosa Leal (13 years student) Bulgaria: Nikola Benin  (Director) Radka  Danchovska  (teacher) Anelia   Ivanova  (teacher) Gergana   Grigorova  (teacher) Jordan Jordanov   (teacher) Luiza  Atanasova  -  student Litauen : Aleksandra Banceviciene , Director of Kaunas Vyturys Catholic Secondary School    Daiva  Vvisockiene , teacher Lina Dovydiene , teacher  Martynas  Bacevicius , student Povilas  Daniulaitis , student Österreich: Herbert Pühringer (Lehrer) Konstatin Lehrer, 8.Kl. PG    Maxi Moll, 6.Kl PG                Jonas Sieberer , 6.Kl PG      Lisa Wagner   7.Kl BGZaunergasse          Marko Breckner , 5.Kl PG        Christian Flasch 6.Kl PG          Matthias Preidl 6.Kl PG          David Astner 6.Kl PG             Mario Lautner 6.Kl PG                Nicolas Gartelgruber 6.Kl PG           Simon Lamm 6.Kl   PG       Maxi Zimmer 5.Kl   PG         Noah Lengauer 5.Kl PG       Benjamin Reitmair 6.Kl PG      Florian Huber 5.Kl PG      Jan Köglburger 5.Kl PG      Amelie Zillner 7.Kl EN- Zaunergasse   Lukas Schmutzler 5.Kl PG    Matthäus Kammerlander   5.Kl   PG    Timetable for Comenius Project "Dive in the sky" visit in Austria Tuesday  12/3. Wednesday 4.12. Thursday, 5.12. Friday, 6.12. Saturday, 7.12. AM Arrival 9 - 10:30 Presentations of the delegations (DVD) 10:45 to 11:45 workshop for communication      (Nelson) 11:45 Lunch 9 - 10:30 Presentation of proposals for The subprojects (Students of The pluskurs Astronomy and Other participants, WHO Will Show us proposals).   10:45 to 11:45 First Discussion which subprojects we will realize. 11:45 Lunch 9:45 Welcome by the mayor. Visitation of the old town-hall. We Get   Coupons (€ 10.-) for lunch 11:45 Lunch 9:00 Prosecution: Creation of the timetable of the subprojects and dates for visitations of the other countries. Shopping Lunch in the city (10.- €)? PM Students Will Welcome The visitors at The Airport by Bus and Guide to The Hostel, Visitors Get Their O-Bus tickets.    Check in Snakes and drinks Welcome to the visitors Visitation of The Europark ( Shoppingcenter ) 13:30 Guidance of The Houses of The Salzburger Festspiele  and Visitation of The " Christkindlmarkt " (Visitation of the observatory if clear sky) 13.30 The Visitation of " Haus der Natur "Experiments with.  17:00 Perchtenläufe ( Festspielhaus  and Getreidegasse )  (Visitation of the observatory if clear sky) 12:30 Start: Creation of the timetable of the subprojects and dates for visitations of the other countries. 16:00 Visitation of   Hangar 7 (Visitation of the observatory if clear sky) Departure

Nikola Benin and partners