http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=53&WorkID=727&Level=1
Седни мале, тука до мене
да ти разкажа история чудна -
история чудна от село.
Кога млада бях мале, красива -
небето разбуждах със песен
със песен мале - игрива -
кога слънце в косите ми сплело
лъчи от пожара си буен
ме хвърляше в огъня чуден.
Тогаз мале, в нощи омайни,
пропити със сладост и нежност,
по огнена златна жарава
танцувахме боси, щастливи
от хладния вятър обвити,
с горещи нозе-самодиви
танцуващи в тая омая
на дивата нощна безбрежност,
събираща тайни и нежност.
Кога луна пълна изгрее
от нея се конник отделя,
в гората до огъня чуден
за малко почивка поспира.
Във нас се усмихнат заглежда -
една си от нас той избира,
погалва я с погледа лунен,
за тайна целувка копнее
и на девойката пее:
"Ще бъдеш ли моя невеста
в нощта на магия красива,
ще бъдеш ли моята фея,
даряваща обич безбрежна?
Ще галиш ли с нежност сърце ми,
ще палиш ли страст безметежна?
Аз искам със теб да се рея
в звездите, да бъда магия,
от твоята сладост да пия".
"Ще бъда реката, която
със обич теб ще залива,
ще бъда узряла череша -
от моята сладост ще пиеш.
Ще бъда разцъфнал трендафил -
от мойта роса ще отпиеш.
Ще паля страстта безметежна,
която сърцето открива,
и после до дъно изпива".
Девойка конникът взема,
и литва към свода небесен.
Звездите му правят пътека,
луната го нежно огрява.
Девойката милно прегръща
и с звездни целувки дарява.
И дава и своята клетва,
че дар ще остави чудесен -
за спомен дар - и за песен.
А тя го погалва със длани,
тъй меки, кат чудна коприна.
Обвива с косите развети -
лицето му - светло и мило.
А устните нежно докосват
очите му - леко, красиво
извива се - цялата свети,
звездите във себе си сбира -
луната в сърце си прибира.
А долу до огъня буен,
танцуваме - с поглед в небето
и виждаме там, в тъмнината
как звездното цвете сияе,
как сбира в цвета си безкрая -
за него в тъмата мечтаем -
попиваме с танц светлината,
потъваме бавно в морето
от звездни копнежи в небето.
Когато луната залезе,
когато нощта се протяга
и звездното цвете заспива
под нежна небесна завивка,
тогава се конникът връща
с девойка с сияйна усмивка.
Росата я нежно измива
от слънцето тя засиява
и още по-хубава става.
...
Поседна, мале, до мене,
историята чудна ти казах.
И аз, мале, ходих в небето
звездите целувах и пеех,
а конникът дар ми остави...
за него в живота копнеех,
но дядо ти мале намерих.
Не беше той конника звезден,
за който сега ти разказах -
мечтите сега ти показах -
животът е тежкото бреме...
Дарът от конника чуден
е спомен - в сърцето ми буден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар