ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Складови помещения в погребалния храм на Сети I на Западния бряг в Гурна. По време на неговия живот, погребалният храм на царя е бил използван като административен щаб. Всеки храм е притежавал земеделска земя и зърното, събрано там, се е съхранявало в складове в храма, за да се раздава като заплата на храмовите работници през годината (в Древен Египет не е имало пари). Първоначално тези складове са били сводести конструкции от кирпичи, каквито все още могат да се видят в близкия храм Рамесеум.
Storage magazines at the mortuary temple of Seti I on the West Bank at Gurna. During his lifetime, a king's mortuary temple was used as an administrative headquarters. Every temple owned agricultural land and grain harvested there was stored in magazines at the temple to be given out as wages for the temple workers over the course of the year (there was no money in Ancient Egypt). Originally these magazines would have been arched mud brick structures, such as can still be seen at the nearby Ramesseum Temple.
1. Храмът на Сети I в Курна (Гурна) като стопански център
Погребалният храм на Сети I (разположен в днешния район Шейх Абд ел-Курна на Западния бряг в Луксор/Тива) е бил не просто място за почитане на култа към мъртвия фараон и боговете Амон-Ра и Озирис, а самостоятелна стопанска единица.
Земеделска подкрепа: Всеки царски храм е разполагал с обширни поземлени имоти, дарени от коронацията на царя – ниви в Делтата или по поречието на Нил, пасища, лозя и риболовни зони.
Административен щаб: Храмовите администратори (писари, жреци от висок ранг и надзорници) са управлявали тези ресурси, събирали са данъците под формата на натурални продукти и са контролирали разпределението им.
2. Натуралната икономика: Зърното като валута
Тъй като в Египет монетите навлизат масово едва през Птолемеевия период (IV–I в. пр.н.е.), икономиката на Новото царство (XIX династия, около 1290–1279 г. пр.н.е. при Сети I) се е крепяла върху натуралната размяна и преразпределителната система:
Основна заплата: Основната мерна единица за труд са били дажбите от пшеница (емер) и ечемик, използвани за правене на хляб и бира — основните хранителни продукти в древнобългарското/египетското ежедневие.
Стандарт за стойност: За по-ценни стоки се е използвал т.нар. дебен (стандартно тегло от около 91 грама мед или сребро), но плащането отново се е извършвало с еквивалентно количество зърно, тъкани или добитък.
3. Архитектура на складовете: Кирпичените сводове и Рамесеумът
Забележката Ви за кирпичените сводове е изключително важна от архитектурна и археологическа гледна точка:
Защо кирпич (сушени на слънце кални тухли)? Докато самият храм (светилището, хипостилните зали и пилоните) се е изграждал от траен камък (пясъчник или варовик) за вечността, обслужващите сгради — складове, хамбари, занаятчийски работилници и жилища на жреците — са се издигали от тухли от нилска кал.
Параболичният свод: Египетските майстори са използвали специфична техника за изграждане на наклонени сводове без нужда от дървено кофражно скеле (което е било критично поради недостига на дървесина).
Рамесеумът като парагон: Най-добре запазените и импозантни примери за такива сводести складове наистина се намират в близкия храм на сина на Сети I — Рамзес II (Рамесеумът). Там и днес стоят цели редици от удължени кирпичени хамбари, които са побирали тонове зърно, достатъчно да изхранят стотици работници (включително строителите на царските гробници от разположения наблизо град Дейр ел-Медина).
Този тип организация показва как в Древен Египет религията, държавната администрация и икономиката са били сляти в една съвършено функционираща централизирана система.
