"Историята на една балада: Мотивът "Павлета делия и Павлетица млада" в народната песен, у П. К. Яворов и П. П. Славейков" от Михаил Арнаудов

 Никола Бенин

Автограф от Боян Пенев

Автографи на Елин Пелин за Михаил Арнаудов

д-р Никола Бенин

Писмо от Лидия Шишманова до Михаил Арнаудов

Д-р Никола Бенин

Лидия Шишманова и проф. Иван Шишманов

Лидия Михайловна Шишманова (1866 – 1937) е съпруга на проф.  Иван Шишчанов.  Тя е родена е на 17 октомври 1866 г. в Киев, Украйна, в украинско дворянско семейство. Нейн баща е украинският философ, историк, фолклорист и борец за възраждането на Украйна професор Михайло Драгоманов, а майка й е известната актриса Людмила Драгоманова. От ранно детство учи пиано и западни езици. Следва във Филологическия факултет на Женевския университет, където баща й чете лекции. В Женева се запознава със съпруга й, който е от любимите студенти на професор Михайло Драгоманов. За Лидия Шишманова Владимир Василев пише: „Тя е навсякъде, където чувстваха, че има нужда от малко мъдрост и повече ентусиазъм. Навсякъде ние ще я намерим еднаква – повикана или отишла сама, за да види, да провери, да помогне с онова, което бе в нейните сили. И бе там без никакъв свой интерес, без никакъв мотив на славолюбие и суета, които й бяха чужди – без амбиция дори, бих казал. Пред амбицията у нея стоеше обичта към делото.“

Писмото от Лидия Шишманова до Михаил Арнаудов е от 5 април, събота, 1930 г. и е поместено в предговора към първото издание на книгата на ИВАН Д. ШИШМАНОВ "ИВАН ВАЗОВ СПОМЕНИ И ДОКУМЕНТИ",  1976 год.

Академик Михаил Арнаудов

 Любезни господин Арнаудов,

Вие ме питате, какво зная за генезиса и изобщо за труда на моя мъж върху Вазова?

Тук ще се постарая да възпроизведа всичко, което моята памет още е запазила. . .

Известно е колко общителен и любезен беше с хората в обикновения живот мъж ми. Но истински, интимни приятели той, поне през последните 20 години, нямаше много. За такъво приятелство му липсваше и време, и потребност. Често, когато му предлагах да отидем някъде, той ми отговаряше: «Прекарах цял ден с Волтера — нямам желание да виждам други хора.» Даже многобройните посетители, които всеки ден дохаждаха в неговия кабинет (за какво ли не! Аз наричах тоя кабинет «безплатно бюро за литературни и житейски консултации!») — тия посетители не му бяха винаги приятни. Той охотно би написал на вратите си известното изречение: «Сеuх qui viernnent me voir me font honneur, ceux qui ne viennent pas me font plaisir».

Затова все по-тясното и по-тясно приятелство, което го свързваше с Вазова, беше толкова по-знаменателно.

Когато през 1920 г. той дойде при мене в Швейцария, гдето се лекувах подир бягството ни от Украйна, и то само няколко месеца преди юбилея на поета, мъж ми каза: «Аз съм председател на комитета по тези тържества. Като напуснах преди юбилея България — дадох ти с това най-голямо доказателство за привързаността си към тебе. . .»

Сам Вазов рядко идваше у дома ни. Известно е, че той не обичаше да прави визити по много причини. Вазов и Шишманов се срещаха у дома му или в Union-Club, или в някой ресторант, където обядваха заедно, когато аз не бях в София.

Как се породиха тия редовни срещи, резултат от които е този труд?

Помня следното:

Един ден, подир завръщането си отнякъде — ден, в който мъж ми нямаше лекции (в такъв случай той обикновено прекарваше затворен в своя кабинет), видях го, че се облича да излезе, към 4 часа. «Слава богу, отиваш най-после на разходка!» — казах му аз. «Не! Отивам на среща с Вазова. Решихме да имаме такива срещи един или два пъти в седмицата. Аз го изпитвам. Иска ми се да напиша нещо като «L’Enquete sur Vazov», както Dr. Toulouse направи за Зола, но в друга посока.»

И оттогава тия срещи се повтаряха доста редовно няколко години наред. Ние обичахме да се такинираме с моя мъж1 Така аз му казах веднаж: «Знам аз какво е това L‘Enquete! Вие там просто ланкате.» Тази «ланкета» разсмя моя мъж много и той охотно прие после това прозвище, като ми казваше просто: «Отивам на ланкета!» И аз се радвах, че тъй весело и охотно отиваше той у Вазова. Защото мислех, че все пак тая работа не беше тъй изтощителна, като неговото безкрайно, безконечно стоене през десетки години в задушния му кабинет. Впрочем той имаше почти свръхестествена издръжливост, не познаваше умора и главоболие от умствена работа, която все таки най-после изтощи неговия организъм.

Не вярвам тия срещи да са били тъй лесни и за Вазова. Защото Шишманов именно покрай другите свои качества като учен и писател притежаваше истински талант да изстисква хората като лимони. Нека си припомнят хората своите срещи с него! Той повече изпитваше, отколкото разказваше, и никогаж за себе си! За тая черта имам много спомени от неговия живот. Най-характерен е следният:

Живеехме в Цюрих. Мъж ми работеше над един труд за географическите имена на Балкански полуостров. Трябваха му преводи от турски език, който той само отчасти познаваше. Син ни посочи един студент турчин. Този охотно дойде у нас в пансиона, към 3 часа подир обяд. Аз тогава побързах да изляза от едничката ни стая. Оставих мъжа си седнал зад бюрото и студента — на стол посред стаята. Отидох в библиотеката, после се разходих край езерото и се върнах подир 3 часа. Отварям вратата — и виждам горкия турчин със замъглени, уплашени очи, седи на същия стол и се люлее от умора! Шишманов обаче седеше все тъй спокойно до писмената маса и прехвърляше бележка подир бележка, от хилядите, които бяха пред него.

«Какво си мислиш! — извиках аз. — Господинът се е уморил ужасно! Вие работите 3 часа непрекъснато.»

«Тъй ли? — каза спокойно Шишманов. — Извинете, аз не забелязах!» — обърна се той към турчина.

Турчинът скокна, поклони се и избяга, за да не се върне вече.

Сигурно и Вазова Шишманов изстискваше като лимон цели часове, но може би по-предпазливо!

Дълги години неговият труд оставаше в малки, безбройни бележки, даже и подир смъртта на неговия скъп приятел. Тъй когато стана юбилеят на Вазова, големият немско-швейцарски вестник «Der Bund» покани моя мъж да напише една статия върху Вазова за литературното приложение. Но той отказа! Макар че и аз го молих много.

«Какво си мислиш! — извика той. — Аз не мога тук да импровизирам каквото да е! Всичките ми материали са в София»

Действително, Шишманов не беше човек на журналистическата импровизация. Неговата прекалена учено-писателска съвест го караше да проверява най-малкото нещо, което слагаше с перо на книгата. Това изобщо много ме огорчаваше и аз понякога му казвах: «Ти, за да напишеш, че «две и две е четири», трябва да го провериш в няколко специални съчинения!»

Няколко месеца след юбилея на Вазова дойде за Шишманов ужасната вест за смъртта му. Тогава вестник «Der Bund» възобнови своето предложение и този път Шишманов не отказа, седна и написа статията, която после излезе в Швейцария и в отделна брошура. Аз бях много доволна, защото тя се посрещна от чужденците като майсторска и беше най-доброто доказателство, че и без всякакви бележки и проверки Шишманов може да пише такива красноречиви статии на прекрасен немски език, който също възбуждаше възхищение у немците.

По-късно в София често аз твърдях: «Време е вече да издадеш твоя труд за Вазова!»

«Не — отрязваше моят мъж, — той не е още узрял. И при това всичко още не може да се каже!»

«Напиши го! Свърши го! — упорствувах аз. — Ние сме на края на нашия живот. (Аз усещах това, но бях, уви, уверена, че ще умра първа!) Време е за нас да екстериоризираме, а не да поглъщаме все нови и нови знания.»

Той отговаряше, смеейки се: «Да! Това е моя страст, да гълтам книги, както другите пиянствуват. Радвай се, че нямам други страсти!»

И за тая му страст има няколко анекдота от неговия живот. Например във Freiburg той получи разрешение да работи в унитерситетската библиотека, в специалната професорска стая. Той прекарваше там, може да се каже, почти цял ден. Понякогаш забравяше и да обядва! Преди заминаването ни за България главният директор му каза: «На Вашия стол аз ще туря плоча с надпис: «Тука седя проф. Шишманов непрекъснато цели 3 години!» Тази усидчивост даже за Германия беше нещо извънредно.

Само двете последни години от неговия живот аз го чувах как отговаря на посетителите: «Какво ли правя? Ликвидирам!» И той работеше непрекъснато!

Той беше разхвърлил бележките за Вазова на грамадната маса (тя беше на баща ми!) в малкия страничен кабинет и ги класираше, прехвърляше. Рядко влизах в работните му стаи. Той не обичаше да го безпокоят. И аз не можех да дишам в тия стаи, така препълнени с книги и натрупани с манускрипти, картини, статуи и всякакви спомени. А нему точно такава обстановка харесваше за работа!

Преди своето фатално заминаване за Норвегия той покри старателно тая голяма маса и написа на къс бяла хартия: «Да се не пипа!»

С какво ужасно чувство дигнах тая покривка — подир катастрофата и против заповедта. . . Усещах, като че вършех светотатство. За мое учудване, освен малките късове бележки намерих и четири отделни манускрипти, готови за печат, макар и непреписани. Над тях Шишманов беше работил безспирно и с нечовешко прилежание през последните месеци, защото често излизаше от кабинета си бледен, изтощен, с угаснал поглед.

На всичките ми молби, когато му казвах: «Ти си съкращаваш живота с тая бясна работа» — той отговаряше с шеги, щипаше си бузите, за да станат червени, и смеейки се, добавяше: «Е, сега ще се обръсна и ще изглеждам по-пълен!» И т. н.

Защото Шишманов имаше желязна воля и нищо на света не можеше да го отлони от начертания път в живота - тоя на неуморната работа!

С поздрав

Лидия Шишманова

Програма на Деветите Арнаудови четения

Програма на Деветите Арнаудови четения, посветени на 70-годишнината на Русенския университет 23 октомври 2015 г. (петък)  Зала 2Г. 204 („Сименс“) 14.00 ч. Втори корпус Пленарни доклади Чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”) – Тенденции и промени в съвременната българска граматика Проф. д.ф.н. Албена Георгиева (ИЕФЕМ – БАН) – Професия разказвач: Присила Хау Работа по секции 23 октомври 2015 г., петък  Зала 2. 209 (Втори корпус) Секция „Михаил Арнаудов – личност, творчество, идеи” Първо заседание – 15.30 ч. Председател – акад. Иван Радев 1. Иван Радев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). Михаил Арнаудов и Боян Пенев – към техните срещи и разминавания 2. Васил Балевски (БАН). Шишманов в Италия и Швейцария – периодът на емиграция продължава (кореспонденцията Ив. Шишманов – М. Арнаудов, 1907 г.) 3. Марияна Няголова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). Приносът на Михаил Арнаудов за развитието на психологията в България 4. Илияна Бенина, Никола Бенин (Русенски университет „А. Кънчев“). Книгите по западноевропейска литература в личната библиотека на Михаил Арнаудов. Интереси и пристрастия 4. Яна Тодорова (Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Научните интереси на М. Арнаудов към културно-историческото наследство и приносът на Марин Дринов и Иван Шишманов 5. Виолета Радева (Русе). Михаил Арнаудов като човек, учен и политик в спомените на Жана Николова 6. Иван Марков (Русе). Участието на проф. Арнаудов в родовата схема на възрожденската фамилия Симидови 7. Никола Бенин (Русенски университет „А. Кънчев“). Будизмът през погледа на Михаил Арнаудов Дискусия: 16.30-17.00 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)  Зала 2Б.408 (Втори корпус) Секция „Фолклор и етнология“ Първо заседание – 15.30 ч. Председател: проф. д-р Николай Ненов 1. Стефана Минчева (Регионален исторически музей – Пловдив). Три жени, три самодиви, три магьосници 2. Цветана Манова (Перник). Нашите разговори с мъртвите 3. Венета Георгиева–Козарева (Дом на хумора и сатирата – Габрово). Историята на един музей като емоция (по материали от Почетната книга на МДХС – Габрово) 4. Николай Ненов (Регионален исторически музей – Русе). Градски митове и визии за реконструиране на миналото в експозиция. „155 години Габрово – град“ 5. Надежда Николова (Институт за български език – БАН). Растителният код в сватбените народни песни 6. Пламена Кирова (Регионален исторически музей – Бургас). Oпит за систематизация и характеристика на полите на сукмана от фонда на РИМ – Бургас 7. Николета Петкова (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Змеят от Жаба могила и наследството му в културната памет на Стрелча Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)     Зала 2Г.508 (Втори корпус) Секция „Културология“ Първо заседание – 15.30.ч. Председател – доц. д-р Емил Димитров 1. Ива Иванова (ЮЗУ „Неофит Рилски”). Социокултурни проекции на носталгията по изгубения рай в модерната епоха 2. Мая Русева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Модерност и модернизация. Единство и противоречия между  културна динамика и политическа промяна 3. Лъчезар Антонов (ЮЗУ „Неофит Рилски”). Анти-мултикултуралисткият дискурс в Западна Европа на 90-те на ХХ век до днес 4. Татяна Караиванова (УниБИТ – София). Традициите, създадени от първата Белградска гимназия (1858–1978) в българското учебно дело 5. Владимир Хазан (Йерусалимски университет – Израел), Емил Димитров (Институт за литература – БАН). Исак Даниел – от Русе до Йерусалим Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък) Зала 2Г.204 (Втори корпус) Секция „Литературознание“Първа подсекция Първо заседание – 15.30 ч. Председател: доц. д-р Бисера Дакова 1. Радослав Радев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Епитафията в българската култура и литература като мислене за смъртта чрез живота 2. Ивайло Димитров (ШУ „Епископ Константин Преславски”). Поет и тълпа (върху лириката на Иван Вазов от 70-те и 80-те години на ХІХ век) 3. Александър Христов (СУ „Св. Климент Охридски”). Проекциите на града в разказите на Вазов от началото на ХХ век 4. Мария Димитрова-Спасова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Езикът на любовта в „Люлека ми замириса” на Ив. Вазов 5. Наталия Димитрова (ШУ „Епископ Константин Преславски”). От „кандидат за хамама” до кандидат срещу Бай Ганьо – трансформации на предизборната обредност 6. Пламен Антов (Институт за литература – БАН). Яворовите употреби на пейзажа 7. Бисера Дакова (Институт за литература – БАН). Яворов/ Другият в анкетата на/ пред Михаил Арнаудов Дискусия: 17.00-17.30 ч. Секция „Литературознание“     Зала 2.203 (Втори корпус) Втора подсекция Първо заседание – 15.30 ч. Председател: Доц. д.ф.н. Пламен Дойнов 1. Тони Зарев (София). Поетика на войната: Константин Константинов и художествената му проза в списание „Отечество“ 2. Надя Калчева (ШУ „Епископ Константин Преславски”). Литературен кръг „Звено” – преосмисляне 3. Владимир Игнатов (СУ „Св. Климент Охридски”). Верните спътници на бойците (наблюдения върху военни разкази на Йордан Йовков) 4. Пламен Дойнов (Нов български университет). Досието на Илия Бешков като текст на българската литература 5. Кристина Йорданова (СУ „Св. Климент Охридски“). Автобиографичният аз в мемоарите и свидетелствата за социализма 6. Димитър Бурла (СУ „Св. Климент Охридски“). Европа – мода и/или цивилизация Дискусия: 17.00-17.30 ч. 23 октомври 2015 г. (петък)  З ала 2Б. 107 (Втори корпус) Секция „Езикознание“Първо заседание – 15.30 ч. Председател: Проф. д-р Пенка Радева 1. Наталия Тупикова, Виктория Иляшенко (Волгоградски държавен университет – Русия). Историко-лингвистичесий аспект исследования материалов русского архива Яна Петра Сапеги как документов эпохи Смутного времени начала XVII века 2.  Дойчил Войводич (Новосадски университет – Сърбия). О статусе причастий будущего времени в современном русском языке в свете теории грамматикализации 3. Юлия Суховеева (Волгоградски държавен университет – Русия). Русские глаголы отношения как средство реализации информативной функции языка в газетных текстах первой трети XX века 4. Мая Кръстич (Новосадски университет – Сърбия). Употребление глагола смети и его эквиваленты в русском языке 5. Калина Мичева-Пейчева (Институт за български език – БАН). Езикът на некролога – от скръбта до пародията 6. Иво Братанов (СОУ „Хр. Ботев” – Русе). Езикът на пълния български превод на романа „Приключенията на Телемах” Дискусия: 17.00-17.30 ч. 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Б. 408 (Втори корпус) Секция „Фолклор и етнология“Второ заседание – 10.00  ч. Председател: проф. д-р Николай Ненов 1. Яна Сивилова (СУ „Св. Климент Охридски“). „На мук“ – словообразователни модели за отрицание 2. Цветелина Димитрова (ИЕФЕМ – БАН). Двубоят, сватбата/смъртта на юнака – епически код, митопонимия и колективна памет 3. Елена Алещенко (Волгоградски държавен социално-педагогически университет – Русия). Отражение базовых культурных ценностей в русских и болгарских народных сказках 4. Цвета Ненова (Асоциация „Онгъл“, Сдружение „Европейски пространства“). Реконструкции на паметта на еврейските общности в Североизточна България 5. Светлозар Рулински (Русе). Проблеми на празника Гергьовден 6. Светла Дживтерева, (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Концептът „клетва“ във фолклорната култура Дискусия 11.30-12.00 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г.508 (Втори корпус) Секция „Културология“Второ заседание – 10.00 ч. 1. Мариана Димитрова (Русе). Андре Тюрио – историята на един французин в Русе 2. Ренета Рошкева, Надежда Цветанова (Регионален исторически музей – Русе) Емануил Габровски – живот и дейност 3.Толя Чорбаджиева (Държавен архив – Русе). Документи, свързани с училищния живот на Божан Ангелов в Мъжката гимназия „Борис I” 4. Надежда Цветкова (Държавен архив – Русе). „Откровено за сцената и живота“. Личен фонд на Царева Беева 5. Цветелина Цветанова (Русенски университет „А. Кънчев“ ). Теориите за национализма в Западна Европа от средата на 90-те години на ХХ век до днес 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г. 204 (Втори корпус) Секция „Литературознание“Първа подсекция Второ заседание – 10.00 ч. 1. Мина Петрова (Медицински университет – София). Трансформации на метафората за болестта в поезията на Овидий 2. Андрей Бобев (Кирило-Методиевски научен център – БАН). Проблеми при подготовката на ново критическо издание на Пространното житие на Св. Методий 3. Екатерина Стойчева (ПУ „Паисий Хилендарски”). Смъртта в проповедите на Григорий Цамблак Почивка: 11.00-11.15 ч. 4. Наталия Няголова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Романът „Война и мир” и форматът на телевизионния сериал 5. Яна Пенчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Одорическият код в драматургията на А. П. Чехов и Г. Хауптман 6. Боян Денизов (Русенски университет „А. Кънчев“). Нови културни и литературни тенденции в англоезичния свят през периода 1920–1929 г. 7. Радостина Петрова (СУ „Св. Климент Охридски“). Литературният живот на Варшава през 30-те години на ХХ век (стратегии на присъствие) 8. Илияна Бенина (Русенски университет „А. Кънчев“). Репрезентации на жената във властта в текста на поредицата „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг Дискусия: 12.30-13.00 ч. 24 октомври 2015 г. (събота)  Зала 2Г. 506 (Втори корпус) Секция „Литературознание“  Втора подсекция Второ заседание – 10.00 ч. Председател: проф. д.ф.н. Иван Станков 1. Румен Горанов (МГ „Баба Тонка“ – Русе). Функция на художествения детайл 2. Марина Братанова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Войводата Индже при Балчо Нейков, Йордан Йовков и Константин Петканов 3. Юлиан Жилиев (ТУ – София). Литературната акватория: парадокси и ценности (Белетристиката и драматургията на Борис Априлов) 4. Иван Станков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Бележки върху сборника „Борис Христов в българската литература и култура“ Почивка: 11.30-11.45 ч. 5. Таня Казанджиева (СУ „Климент Охридски“). Феноменът „Радио” в произведенията на българските писатели за деца от 30-те – 40-те години на ХХ век 6. Ана Костадинова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Хумористична поезия за деца след 1944 година 7. Михаела Илиева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Образи и идеи в романа „Жените на Варшава” от Георги Марков 8. Соня Русева (Русенски университет „А. Кънчев“). Женските имена в романа „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова Дискусия: 13.00-13.30 ч. 24 октомври 2015 г., събота Зала 2Г. 407 (Втори корпус) 1. Мария Китанова (Институт за български език – БАН). Някои метафорични обозначения на концепта „дом” в български език 2. Емилия Авгинова-Николова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“). Мястото на хляба в културата на българите и гърците (върху български и гръцки фразеологичен материал) 3. Йоана Кирилова (Институт за български език – БАН). Онтологични метафори за ума в българските паремии 4. Нина Петрова Топалска (Русенски университет „А. Кънчев“). Метафората за пътя в старозаветните премъдростни книги – между универсалната символика и тайнствения смисъл 5. Румяна Петрова,  Мерял Сабриева (Русенски университет „А. Кънчев“). Опит за сравнение на концепт и културема 6. Силвия Ангелова ((Русенски университет „А. Кънчев“, Филиал – Силистра). Семантична еквивалентност и културна специфика на български и румънски паремии 7. Румяна Петрова (Русенски университет „А. Кънчев“). Темата за децата в англо-американските паремии: лингвокултурно 8. Диана Стефанова, Румяна Петрова (Русенски университет „А. Кънчев“). Когнитивни аспекти на културните значения на библейски паремии и фразеологизми 9. Диана Стефанова (Русенски университет „А. Кънчев“). Приложение на теориите за верижната метафора и семантиката на фреймовете при експлициране на значението в паремиологията 10. Светлана Кириллова (Волгоградски държавен университет – Русия). Сравнительная характеристика функций катойконимов в печатных СМИ Волгоградской области 11. Любов Струганец (Тернополски национален педагогически университет – Украйна). Теоретичні засади культури мови Дискусия: 11.30-12.00 ч.

Никола Бенин. "Михаил Арнаудов и Гьоте". Арнаудов сборник - доклади и съобщения, том 6

	Автор: Колектив Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Българска културология, етнология и фолклор Издателство: Лени Ан Народност: българска ISBN: 9789548190763 първо издание, 2010 год. меки корици, 528 стр. Цена: 16,00 лв
Научният форум Шести Арнаудови четения се проведе на 24, 25 и 26 октомври 2008 г. в Русе. Той беше посветен на 130-годишнината от рождението на академик Михаил Арнаудов. Четенията преминаха под егидата на Община Русе. Организатори на форума бяха Научният център по фолклор и литература "Св. Димитрий Басарбовски" и Катедрата по български език, литература и изкуства към Русенския университет "Ангел Кънчев" Регионалният исторически музей - Русе и Регионалната библиотека "Любен Каравелов" - Русе, Институтът за литература и Институтът за фолклор към Българската академия на науките. В работата на Шестите Арнаудови четения взеха участие фолклористи, етнолози, литературоведи и езиковеди от България, Македония, Русия, Сърбия, Швейцария и Швеция. Св. Йоаким Патриарх Търновски - първият игумен на "Големия манастир на името на Великия архистратиг Михаил" край Иваново, Анчо Калоянов Михаил Арнаудов и Българското възраждане, Васил Балевски Академик Михаил Арнаудов - европейски учен с крупни национални приноси, Кирил Топалов Научен етос и национална мисия в дейността на Михаил Арнаудов, Цветанка Горанова Истакнати личности и значаjни настани од Вратница во османлискиот период и почетокот на 20 век, Душко Гавро Атанасовски - Качар "Една особена дисциплина" (Очертаване на литературоведското поле в Арнаудовия "Увод в литературната наука", 1920г), Юлиан Жилиев Михаил Арнаудов и Гьоте, Никола Бенин