Никола Бенин
През 1956 г., при събарянето на една от най-старите джамии на Балканите Сунгур Чауш бег, построена през 1434-1435 г., на мястото на стара църква в Битоля, и градена вероятно с камъни от битолската крепост, работниците откриват плоча с надпис. За това научава и един местен учител с българско самосъзнание. В надписа той веднага съзира думите българин и българи, и осъзнавайки опасността тя да бъде унищожена, казва на работниците, че там пише някакви божи работи за Богородица, а тъй като комунистите не са вярващи, е най-добре да я скрият, защото те иначе ще я строшат.Така плочата попада в двора на Битолския музей. Македонският българин Панде Ефтимов прави няколко любителски снимки с фотоапарата си и ги изпраща в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.От българското посолство веднага тръгва кореспондентът на БТА Георги Калоянов.Той намира плочата в двора на Битолския музей и прави няколко снимки с техниката, с която разполага.
През 1968 г. студент в София е битолчанинът Томе Андреев. Професор Димитър Гоцев, роден в Македония, но заради гоненията на българи преминал нелегално със семейството си в България, му казва, че един българин (професор Йордан Заимов) се интересува от български старини в Македония и пита дали той може да препоръча някой, който да го посрещне там.Томе казва, че това може да направи баща му Борис Андреев, който е директор на Битолския музей по онова време. Той идва тук и Професор Гоцев го запознава с професор Заимов, с когото се уговарят и след една седмица отиват заедно със неговата жена - Василка Тъпкова - Заимова, под предлог, че отиват на екскурзия. В Битолският музей със съдействието на неговия директор Борис Андреев правят релефен отпечатък на надписа, чрез полагане на мокра хартия. По-късно в България превеждат надписа и създават отливка - точно копие на оригиналния надпис.
След публикации в пресата, има голям отзвук и бурни реакции в СФРЮ Югославия и в Народна република Македония, която по това време е част от нея.
Директорът на Битолския музей Борис Андреев е уволнен, а професор Димитър Гоцев казва:
"Тома Андреев и баща му повече не ги видях никога".
Текстът на Битолската плоча гласи:
"В лето 6523 [1015] от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец БЪЛГАРСКИ, с помощта и с молитвите на пресвета Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли.Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на БЪЛГАРИТЕ.Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (...) в края.Този самодържец беше БЪЛГАРИН по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...), а този (...) цар разбит биде от цар Василий, в годината 6522 [1014], от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."
