Кралският гняв и цената на покаянието: трагедията на Томас Бекет

 Никола Бенин

Новините, дошли от Англия през 1166 г., несъмнено забавляват Томас Бекет, временно заточеният архиепископ на Кентърбъри. В него се описва друга атака на гняв на неговия суверен, крал Хенри II, и това описание е доста подходящо за истерията на двегодишно дете: „Кралят, изпадайки в обичайната си ярост, хвърли шапката си на пода, разкъса от колана си, хвърли наметалото и дрехите си, съблече копринената си роба от дивана и седна право на пода, сякаш върху купчина тор, започна да дъвче сламки. Уви, няколко години по-късно прословутият нрав на английския монарх доведе до много по-трагични последици. И не беше само Бекет, който пострада, чиито мозъци се разпръснаха по пода на Кентърбърийската катедрала след небрежното възклицание на Хенри: „Никой няма да ме избави от този сприхав свещеник!“ (Хенри и Бекет водиха дълга битка за това кой - монархът или архиепископът - да има крайната власт над английската църква). Този път самият крал трябваше да плати за гибелния си гняв - с болезнено покаяние. Шокиращото убийство на Бекет от четирима рицари точно в стените на собствената му катедрала шокира целия християнски свят. Около убития архиепископ, който е канонизиран от папа Александър III само две години след смъртта му през 1170 г., възниква истински култ към мъченичеството. Така крал Хенри се оказа виновен за смъртта на светеца, макар и неволно. Историците все още спорят дали публичното му разкаяние е било искрено покаяние или просто опит да заглуши порой от всеобщо осъждане. На 12 юли 1174 г., след като измина последните километри до Кентърбъри в строг пост и молитва, Хенри слезе от коня в Харбълдаун и тръгна пеша до параклиса Св. Дънстан точно пред градските стени. Там кралят събува обувките си, облича ризата от груб косъм на каещ се и „бос и ридаещ“ минава през високите порти на Кентърбъри. Само по бельо, проснат на прага на катедралата пред гробницата на Бекет, Хенри примирено понасяше ударите на камшиците, с които го обсипваха епископът, абатът и монасите от Кентърбъри. Той прекара целия ден и цялата нощ проснат, без дори да се измъкне, за да се облекчи, пред тълпа поклонници, които той сам заповяда да бъдат допуснати в катедралата. И едва след това, след като се закле да възстанови всички църковни привилегии, напълно разбитият Хенри II се върна в Лондон. Три века и половина по-късно друг избухлив Хенри, осмият поред, отмъсти за унижението на своя прародител. Провъзгласявайки се за глава на църквата, кралят щурмува Кентърбърийската катедрала, унищожи гробницата на Бекет, конфискува всички скъпоценности и нареди костите на светеца, който се осмели да причини изгарянето на могъщия му прародител, за да бъде изгорен. Така завърши тази грозна история за царския гняв, святостта и цената на покаянието.