вторник, 30 юли 2024 г.

"Middlemarch" by George Eliot / "Мидълмарч" от Джордж Елиът

 


Dorothea and Celia are two Middlemarch sister of marriageable age. Dorothea chooses Casaubon, a dried-up old scholar, for her husband, much to everyone's dismay. Celia, more sensible, chooses Sir James Chettam, a local nobleman who wanted to marry Dorothea, before she turned him down. Celia and Mr. Brooke, Dorothea's uncle, try to counsel her against marrying Casaubon, though she will not listen. Dorothea likes him because he is educated, and she wants to learn, though the marriage is a total mistake.
Dorothea and Casaubon get married; Casaubon hopes for someone to comfort and serve him, and Dorothea wants to be of use in his work. They go on honeymoon in Rome, and there they meet Will Ladislaw, Casaubon's young cousin, whom Casaubon dislikes. Dorothea and Will become friends immediately; they love to talk to each other, and seem to have a real connection, which Casaubon is very jealous of. The honeymoon turns out to be a disaster; Dorothea feels alone and unwanted, as her husband devotes his full time to his studies, and none to her.
Fred Vincy is an irresponsible young man who is used to people providing all the money he needs. He was unable to finish college because he had no aptitude for it, and He has a gambling debt against him, which he cannot pay because he has no job. He has Caleb Garth, an honest family man, co-sign for the debt. Fred receives money from his uncle Featherstone with which to pay the debt. However, he wastes this money, and the Garths, who have little money, end up having to pay it. Fred is very sad, since he believes that this will jeopardize his hopes for Mary, their oldest daughter.
A young doctor named Lydgate moves to the town; he has new methods in medicine, which make some of the older, more established doctors his enemies. Rosamond, the Vincys' vain daughter, takes to him immediately, because he has good connections, and is new to Middlemarch. He likes her, but doesn't plan to marry; she believes he is all hers, and will propose very shortly. Lydgate takes the controversial step of charging patients for his service. Some people don't like this new way of doing things, but Lydgate is also able to cure some difficult cases, so his renown is mixed.
Lydgate is drawn toward Bulstrode, who is very influential though not too well-liked in the town. Lydgate is also compelled to vote with Bulstrode on certain issues, like who to serve as hospital chaplain; he does this to please Bulstrode, though he does not please his conscience.
Featherstone, an old cranky man who is a relative of the Garths and the Vincys, is dying; his relatives all come to visit, hoping that he will put them in his will, since he has tons of money and property. Fred has special hopes that he will get money, being as close to the old man as most people can be. Featherstone's relatives turn up in droves when he is sick, all hoping to be put into his will and get some money. He ignores all of them, and has Mary Garth, who is his housekeeper, either entertain them, or have them go away. He dies, and leaves everything to his illegitimate son, Mr. Rigg, leaving Fred very disappointed.
Dorothea's marriage continues to be a very unpleasant thing; the dynamic of their marriage does not change, though Casaubon grown more irritable. He expects her to devote all her time to making him feel better, soothing his insecurities, etc.; however, he doesn't tell her what he wants her to do, leaving her completely confused about everything. He doesn't expect that Dorothea should be a human being, with her own opinions and ideas; Dorothea becomes less and less content in the marriage.
Will Ladislaw moves to Middlemarch, much to Casaubon's displeasure. Mr. Brooke, Dorothea's uncle, has bought a newspaper, The Pioneer, and hires Will to work on it. Will and Mr. Brooke are politically progressive, which means that they are not well-liked in the neighborhood. Mr. Brooke decides to try and run for office; but he is mocked a great deal and gives up. Will is very politically adept, though, and should go into politics himself someday.
Lydgate, though he has no intent of marrying so soon, proposes to Rosamond; she accepts, and they are to be married. The couple are warned that they are not suited to each other; Rosamond has no sense of money, and likes things that are too expensive. However, the two are married, as Rosamond soon begins spending more than Lydgate actually has saved.
Casaubon is in a bad condition; Lydgate says that it is a heart ailment, and can kill him suddenly. Casaubon asks Dorothea to promise to follow his wishes after he dies; she does not promise immediately. But, before she can give him her answer, he is dead, and she is widowed.
There is a clause in Casaubon's will about Dorothea not marrying Will, or else she forfeits her property. This clause is a shock, and does not speak well of Will's character. Dorothea goes to visit her sister and Sir James, and their new baby, Arthur. However, she soon finds out about the clause, and is deeply troubled by it.
Fred is told to get a job by his father; instead, all that he can do is go back and finish school, which makes Mary a little happier. The Garths come upon a great deal of good fortune; Caleb Garth gets some new properties to manage, which means that the family has some money at last. Farebrother and his family also start doing well; Dorothea gives them her large parish, and the extra income will allow Farebrother to marry, and will ensure that they have enough money to live a little better.
Meanwhile, Lydgate is deeply in debt; he cannot pay back his loans, and his business is failing quickly. Rosamond applies to her father and his uncle for loans, but nothing seems to work. He is in a nervous, desperate state, and the marriage is not looking too good either. Rosamond begins to hate him because he tries to deny her all the nice, expensive things that she likes. She treasures her precious things more than she does her husband, who is too stressed to pay attention to her. She begins keeping company with Will Ladislaw, and fancies that he loves her. He does not, but it keeps Rosamond content for some time.
Will finds out about the clause in Casaubon's will, and becomes determined to leave. He sees Dorothea one last time, and they have a very heated confrontation. He leaves and goes to London, to find another job; she stays and tries not to think of him too often.
Fred does not want to go into the clergy, and he has Farebrother speak to Mary for him. Mary says that she is determined to marry Fred if he will make good on his promise to get a job, but says he should not be a preacher. Fred decides, quite by accident, to become an assistant to Mary's father. His parents are not very pleased by this, but this is all he wants to do, or has any aptitude for.
Bulstrode buys Stone Court from Mr. Rigg, who decides to leave town and go back to the coast. Bulstrode meets Mr. Raffles, a man from his past, very much by accident; Mr. Raffles was in a questionable business of selling stolen goods, and will blackmail Bulstrode if he doesn't get money. Raffles also married Rigg's mother; but Rigg wouldn't give him any money, and told him to leave immediately.
Rigg comes again and again to haunt Bulstrode; Bulstrode pays him to leave, but Raffles comes back, and he is very ill. Raffles tells Mr. Garth about Bulstrode's past; but Mr. Garth is too scrupulous to spread this knowledge around, so Bulstrode thinks that he is safe. Raffles dies at Bulstrode's house, under Lydgate's care; this doesn't look good, but Raffles died of natural causes relating to alcoholism. Bulstrode offers Lydgate a large loan to keep him from going bankrupt; Lydgate takes it, though it looks really bad, like a bribe. Bulstrode also found out that he had married Will Ladislaw's grandmother, and had deprived Will of his rightful inheritance. He tries to repent by offering Will a good deal of money, but Will refuses, which is good.
Will comes back, but Dorothea catches him with Rosamond, in what looks like a bad situation. Dorothea is disappointed, and angry with Will; Will is in turn angry with Rosamond for making things look like he loved her, when he didn't at all. Will debates whether to go and see her or not; Sir James wants him out of the neighborhood again, thinking that he is no good, and he needs to protect his sister-in-law.
Raffles told his story to a few more people than just Caleb Garth; the story gets around to Middlemarch, and things start looking very bad for Bulstrode. Lydgate is also connected with this, as the loan is thought of as some kind of bribe for being quiet about the circumstances regarding Raffles' death. Dorothea, however, believes that Lydgate is innocent. She, Farebrother, and a few others convince him to stay; in time, public opinion is not so much against him, though his practice continues to diminish.
Bulstrode, however, has to leave Middlemarch because the scandal is so bad. His wife is very sorry, because she had no idea that his past was so dirty; she is a very good person, and makes up her mind to stay with him no matter what. He leaves in disgrace, though Lydgate, who is innocent, stays behind.
Fred is doing well in his work for Mr. Garth; Mrs. Bulstrode leaves him the management of Stone Court, and he gets to live there as he takes care of the property. He and Mary become engaged, though Farebrother also wishes to marry her. But their engagement will be long, while Fred continues to prove himself through work, and saves money for marriage.
Dorothea bails out Lydgate with money to pay Bulstrode back. Finally, Will comes to see her; though she cannot marry him or else lose her property, she decides she doesn't want to lose him. Dorothea gives up all of Casaubon's money and property to marry Will; Celia and Sir James are shocked, though she has made the right decision. Sir James continues to think badly of the marriage; but Will and Dorothea go to London, Will is elected to Parliament, and they are very happy.

Доротея и Силия са две сестри Мидълмарч на възраст за женене. Доротея избира за свой съпруг Казобон, изсъхнал стар учен, за голямо ужас на всички. Силия, по-чувствителна, избира сър Джеймс Четам, местен благородник, който искаше да се ожени за Доротея, преди тя да му откаже. Силия и г-н Брук, чичото на Доротея, се опитват да я посъветват да не се омъжва за Казобон, въпреки че тя не ги слуша. Доротея го харесва, защото е образован, а тя иска да учи, въпреки че бракът е пълна грешка. Доротея и Казобон се женят; Казобон се надява някой да го утеши и да му служи, а Доротея иска да бъде полезна в работата му. Те отиват на меден месец в Рим и там срещат Уил Ладислав, младият братовчед на Казобон, когото Казобон не харесва. Доротея и Уил веднага стават приятели; те обичат да говорят помежду си и изглежда имат истинска връзка, на която Казобон много ревнува. Меденият месец се оказва катастрофа; Доротея се чувства сама и нежелана, тъй като съпругът й посвещава цялото си време на обучението си, а не на нея. Фред Винси е безотговорен млад мъж, който е свикнал хората да му осигуряват парите, от които се нуждае. Той не успя да завърши колеж, защото нямаше способности за това и има дълг към хазарта срещу себе си, който не може да плати, защото няма работа. Той кара Калеб Гарт, честен семеен човек, да подпише дълга. Фред получава пари от чичо си Федърстоун, с които да плати дълга. Той обаче пилее тези пари и Гартите, които имат малко пари, в крайна сметка трябва да ги платят. Фред е много тъжен, тъй като вярва, че това ще застраши надеждите му за Мери, най-голямата им дъщеря. Млад лекар на име Лидгейт се премества в града; той има нови методи в медицината, които правят някои от по-старите, по-утвърдени лекари негови врагове. Розамънд, суетната дъщеря на Винси, веднага го привлича, защото той има добри връзки и е нов в Мидълмарч. Той я харесва, но не планира да се жени; тя вярва, че той е изцяло неин и ще предложи много скоро. Лидгейт предприема противоречивата стъпка да таксува пациентите за услугите си. Някои хора не харесват този нов начин на правене на нещата, но Лидгейт също може да излекува някои трудни случаи, така че славата му е смесена. Лидгейт е привлечен от Булстрод, който е много влиятелен, но не много харесван в града. Лидгейт също е принуден да гласува с Булстрод по определени въпроси, като например кой да служи като болничен свещеник; той прави това, за да угоди на Булстрод, въпреки че не угажда на съвестта си. Федърстоун, стар капризен мъж, който е роднина на Гарт и Винси, умира; всичките му роднини идват на гости, надявайки се, че ще ги запише в завещанието си, тъй като той има тонове пари и имущество. Фред има специални надежди, че ще получи пари, тъй като е толкова близо до стареца, колкото повечето хора могат да бъдат. Роднините на Федърстоун се появяват на тълпи, когато той е болен, всички се надяват да бъдат включени в завещанието му и да получат малко пари. Той игнорира всички тях и кара Мери Гарт, която е негова икономка, или да ги забавлява, или да ги накара да си тръгнат. Той умира и оставя всичко на своя извънбрачен син, г-н Риг, оставяйки Фред много разочарован. Бракът на Доротея продължава да бъде нещо много неприятно; динамиката на техния брак не се променя, въпреки че Казобон става по-раздразнителен. Той очаква от нея да посвети цялото си време, за да го накара да се почувства по-добре, да успокои несигурността му и т.н.; обаче той не й казва какво иска да направи, оставяйки я напълно объркана за всичко. Той не очаква Доротея да бъде човешко същество, със собствени мнения и идеи; Доротея става все по-малко доволна от брака. Уил Ладислав се премества в Мидълмарч, за голямо недоволство на Казобън. Г-н Брук, чичото на Доротея, е купил вестник The Pioneer и наема Уил да работи върху него. Уил и г-н Брук са политически прогресивни, което означава, че не са харесвани в квартала. Г-н Брук решава да опита да се кандидатира за длъжност; но той много се подиграва и се отказва. Уил обаче е много политически умел и сам би трябвало да влезе в политиката някой ден. Лидгейт, въпреки че няма намерение да се жени толкова скоро, предлага брак на Розамънд; тя приема и те трябва да се женят. Двойката е предупредена, че не са подходящи един за друг; Розамънд няма чувство за пари и харесва твърде скъпи неща. Въпреки това двамата са женени, тъй като Розамънд скоро започва да харчи повече, отколкото Лидгейт всъщност е спестил. Casaubon е в лошо състояние; Лидгейт казва, че това е сърдечно заболяване и може да го убие внезапно. Казобон моли Доротея да обещае да следва желанията му, след като той умре; тя не обещава веднага. Но преди да успее да му даде своя отговор, той е мъртъв, а тя овдовява.
Федърстоун, стар капризен мъж, който е роднина на Гарт и Винси, умира; всичките му роднини идват на гости, надявайки се, че ще ги запише в завещанието си, тъй като той има тонове пари и имущество. Фред има специални надежди, че ще получи пари, тъй като е толкова близо до стареца, колкото повечето хора могат да бъдат. Роднините на Федърстоун се появяват на тълпи, когато той е болен, всички се надяват да бъдат включени в завещанието му и да получат малко пари. Той игнорира всички тях и кара Мери Гарт, която е негова икономка, или да ги забавлява, или да ги накара да си тръгнат. Той умира и оставя всичко на своя извънбрачен син, г-н Риг, оставяйки Фред много разочарован.
Бракът на Доротея продължава да бъде нещо много неприятно; динамиката на техния брак не се променя, въпреки че Казобон става по-раздразнителен. Той очаква от нея да посвети цялото си време, за да го накара да се почувства по-добре, да успокои несигурността му и т.н.; обаче той не й казва какво иска да направи, оставяйки я напълно объркана за всичко. Той не очаква Доротея да бъде човешко същество, със собствени мнения и идеи; Доротея става все по-малко доволна от брака.
Уил Ладислав се премества в Мидълмарч, за голямо недоволство на Казобън. Г-н Брук, чичото на Доротея, е купил вестник The Pioneer и наема Уил да работи върху него. Уил и г-н Брук са политически прогресивни, което означава, че не са харесвани в квартала. Г-н Брук решава да опита да се кандидатира за длъжност; но той много се подиграва и се отказва. Уил обаче е много политически умел и сам би трябвало да влезе в политиката някой ден.
Лидгейт, въпреки че няма намерение да се жени толкова скоро, предлага брак на Розамънд; тя приема и те трябва да се женят. Двойката е предупредена, че не са подходящи един за друг; Розамънд няма чувство за пари и харесва твърде скъпи неща. Въпреки това двамата са женени, тъй като Розамънд скоро започва да харчи повече, отколкото Лидгейт всъщност е спестил.
Casaubon е в лошо състояние; Лидгейт казва, че това е сърдечно заболяване и може да го убие внезапно. Казобон моли Доротея да обещае да следва желанията му, след като той умре; тя не обещава веднага. Но преди да успее да му даде своя отговор, той е мъртъв, а тя овдовява.
Има клауза в завещанието на Казобон, че Доротея не се омъжва за Уил, в противен случай тя губи имуществото си. Тази клауза е шокираща и не говори добре за характера на Уил. Доротея отива да посети сестра си и сър Джеймс и новото им бебе, Артър. Въпреки това, тя скоро разбира за клаузата и е дълбоко разтревожена от нея.
Баща му казва на Фред да си намери работа; вместо това всичко, което може да направи, е да се върне и да завърши училище, което прави Мери малко по-щастлива. Семейство Гарт има голям късмет; Кейлъб Гарт получава някои нови имоти за управление, което означава, че семейството най-накрая има малко пари. Farebrother и семейството му също започват да се справят добре; Доротея им дава голямата си енория и допълнителният доход ще позволи на Farebrother да се ожени и ще гарантира, че имат достатъчно пари, за да живеят малко по-добре.
Междувременно Лидгейт е дълбоко задлъжнял; той не може да върне заемите си и бизнесът му бързо се проваля. Розамънд се обръща към баща си и неговия чичо за заеми, но изглежда нищо не се получава. Той е в нервно, отчаяно състояние и бракът също не изглежда много добре. Розамънд започва да го мрази, защото той се опитва да й откаже всички хубави и скъпи неща, които тя харесва. Тя цени ценните си неща повече от съпруга си, който е твърде стресиран, за да й обърне внимание. Тя започва да прави компания на Уил Ладислоу и си въобразява, че той я обича. Той не го прави, но това поддържа Розамънд щастлива известно време.
Уил научава за клаузата в завещанието на Казобон и е решен да напусне. Той вижда Доротея за последен път и те имат много разгорещена конфронтация. Той напуска и отива в Лондон, за да си намери друга работа; тя остава и се опитва да не мисли за него твърде често.
Фред не иска да отиде в духовенството и накара Фаребрадър да говори с Мери вместо него. Мери казва, че е решена да се омъжи за Фред, ако той изпълни обещанието си да си намери работа, но казва, че той не трябва да бъде проповедник. Фред решава съвсем случайно да стане асистент на бащата на Мери. Родителите му не са много доволни от това, но това е всичко, което той иска да прави или има някакви способности.
Булстрод купува Стоун Корт от г-н Риг, който решава да напусне града и да се върне на брега. Булстрод среща г-н Рафълс, човек от миналото му, съвсем случайно; Г-н Рафълс се е занимавал със съмнителен бизнес с продажба на крадени стоки и ще изнудва Булстрод, ако не получи пари. Рафълс също се жени за майката на Риг; но Риг не му даде никакви пари и му каза да си тръгне веднага.
Риг идва отново и отново, за да преследва Булстрод; Булстрод му плаща да си тръгне, но Рафълс се връща и той е много болен. Рафълс разказва на г-н Гарт за миналото на Булстрод; но г-н Гарт е твърде педантичен, за да разпространява това знание наоколо, така че Булстрод смята, че е в безопасност. Рафълс умира в къщата на Булстрод, под грижите на Лидгейт; това не изглежда добре, но Рафълс почина от естествена смърт, свързана с алкохолизъм. Булстрод предлага на Лидгейт голям заем, за да го предпази от фалит; Lydgate го взема, въпреки че изглежда много зле, като грабване. Булстрод разбра също, че се е оженил за бабата на Уил Ладислав и е лишил Уил от законното му наследство. Той се опитва да се покае, като предлага на Уил добра сделка, но Уил отказва, което е добре. Уил се връща, но Доротея го хваща с Розамонд в нещо, което изглежда като лоша ситуация. Доротея е разочарована и ядосана на Уил; Уил на свой ред е ядосан на Розамънд, че прави нещата да изглеждат така, сякаш я е обичал, когато изобщо не го е обичал. Уил обсъжда дали да отиде да я види или не; Сър Джеймс иска отново да го махне от квартала, смятайки, че той не е добър и трябва да защити снаха си. Рафълс разказа историята си на още няколко души, отколкото само на Калеб Гарт; историята стига до Мидълмарч и нещата започват да изглеждат много зле за Булстрод. Лидгейт също е свързан с това, тъй като заемът се смята за някакъв вид грабеж за мълчание за обстоятелствата около смъртта на Рафълс. Доротея обаче вярва, че Лидгейт е невинен. Тя, Farebrother и няколко други го убеждават да остане; след време общественото мнение не е толкова против него, въпреки че практиката му продължава да намалява. Булстрод обаче трябва да напусне Мидълмарч, защото скандалът е толкова лош. Жена му много съжалява, защото не е подозирала, че миналото му е толкова мръсно; тя е много добър човек и решава да остане с него, каквото и да става. Той си тръгва опозорен, но Лидгейт, който е невинен, остава. Фред се справя добре в работата си за г-н Гарт; г-жа Булстрод му оставя управлението на Стоун Корт и той остава да живее там, докато се грижи за имота. Той и Мери се сгодяват, въпреки че Фаребрадър също желае да се ожени за нея. Но годежът им ще е дълъг, докато Фред продължава да се доказва чрез работа и спестява пари за брак. Доротея спасява Лидгейт с пари, за да плати на Булстрод. Накрая Уил идва да я види; въпреки че не може да се омъжи за него или иначе да загуби имуществото си, тя решава, че не иска да го загуби. Доротея се отказва от всички пари и имущество на Казобон, за да се омъжи за Уил; Силия и сър Джеймс са шокирани, въпреки че тя е взела правилното решение. Сър Джеймс продължава да мисли лошо за брака; но Уил и Доротея отиват в Лондон, Уил е избран в парламента и те са много щастливи.


понеделник, 29 юли 2024 г.

"The Tale of Genji" by Murasaki Shikibu „Приказката за Генджи“ от Мурасаки Шикибу

 Никола Бенин



"The Tale of Genji," written by Murasaki Shikibu in the early 11th century, is a monumental work in the history of literature, often celebrated as the world's first novel . This epic narrative, spanning over a millennium of readership, offers a window into the culture, relationships, and emotions of Japan's Heian era .

A Prince's Pursuit of Love and Meaning

At the heart of the tale is Hikaru Genji, the son of an emperor, whose life is characterized by his exceptional charm, wit, and charisma . His adventures are set against the opulent backdrop of the Heian period, a time of refined courtly life and intricate social order . Genji's journey is one of seductive romances, as he becomes entangled with various women from different social standings, reflecting the complex web of Heian society's relationships .

A Tapestry of Human Emotions

Murasaki Shikibu's narrative delves into the labyrinthine realms of love, longing, loss, and the ceaseless pursuit of personal growth . The novel is not merely a love story but a profound exploration of the transience of beauty, the nature of human desire, and the passage of time . It is a tableau of triumphs and tragedies, with Genji's amorous escapades leading to profound consequences and emotional entanglements .

A Reflection of Heian Aesthetics and Society

The Heian era significantly shapes the novel, with its detailed portrayal of court etiquette, dress, poetry contests, concerts, and religious events . The narrative captures the opulent rituals, clandestine political intrigues, and the ever-shifting panorama of societal norms of the time . The novel also introduces a woman's point of view, offering insights into the artistic pursuits and the aesthetics of impermanence that pervaded the period .

Literary Innovations and Cultural Impact

Murasaki Shikibu's innovative narrative techniques, such as symbolism, allusion, and metaphor, explore the complexities of human relationships and the fleeting nature of beauty . The novel employs a rich array of literary devices, including imagery, irony, foreshadowing, and personification, to convey its themes . "The Tale of Genji" has left an enduring legacy in literature and popular culture, inspiring countless works of art, literature, and theater .

Timeless Relevance and Psychological Realism

The psychological realism of "The Tale of Genji" was unprecedented for its time, offering a pioneering status as the first psychological novel . Its characters express emotions that remain entirely familiar, despite the cultural and temporal distance . The novel's exploration of human desires, emotions, and relationships remains both timeless and deeply engaging, making it a classic that transcends cultural and temporal boundaries .

In conclusion, "The Tale of Genji" is a masterpiece that transcends the ages, offering a richly textured narrative that continues to captivate and inspire. Its portrayal of the Heian court, with all its beauty and complexity, alongside the universal themes of love, loss, and the human condition, ensures its place as a timeless treasure in world literature.

„Приказката за Генджи“, написана от Мурасаки Шикибу в началото на 11 век, е монументално произведение в историята на литературата, често славено като първия роман в света. Този епичен разказ, обхващащ хилядолетна читателска аудитория, предлага прозорец към културата, взаимоотношенията и емоциите на японската епоха Хейан.

Стремежът на един принц към любов и смисъл

В сърцето на приказката е Хикару Генджи, син на император, чийто живот се характеризира с неговия изключителен чар, остроумие и харизма. Неговите приключения се развиват на разкошния фон на периода Хейан, време на изискан дворцов живот и сложен социален ред. Пътуването на Генджи е едно от съблазнителните романи, тъй като той се заплита с различни жени от различно социално положение, отразявайки сложната мрежа от връзки в обществото Хейан.

Гоблен от човешки емоции

Разказът на Мурасаки Шикибу навлиза в лабиринтните сфери на любовта, копнежа, загубата и непрестанното преследване на личностно израстване. Романът не е просто любовна история, а задълбочено изследване на преходността на красотата, природата на човешкото желание и изтичането на времето. Това е картина от триумфи и трагедии, като любовните приключения на Генджи водят до дълбоки последствия и емоционални заплитания.

Отражение на естетиката и обществото на Хейан

Епохата Хейан значително оформя романа с подробно описание на придворния етикет, облекло, поетични състезания, концерти и религиозни събития. Разказът улавя разкошните ритуали, тайните политически интриги и непрекъснато променящата се панорама на обществените норми на времето. Романът представя и женската гледна точка, предлагайки прозрения за артистичните търсения и естетиката на непостоянството, проникнали в периода.

Литературни иновации и културно въздействие

Иновативните наративни техники на Murasaki Shikibu, като символика, алюзия и метафора, изследват сложността на човешките взаимоотношения и мимолетната природа на красотата. Романът използва богат набор от литературни средства, включително образи, ирония, предсказания и персонификация, за да предаде своите теми. „Приказката за Генджи“ е оставила трайно наследство в литературата и популярната култура, вдъхновявайки безброй произведения на изкуството, литературата и театъра.

Вечна уместност и психологически реализъм

Психологическият реализъм на „Приказката за Генджи“ беше безпрецедентен за времето си, предлагайки пионерски статус на първия психологически роман. Героите му изразяват емоции, които остават напълно познати, въпреки културната и времева дистанция. Изследването на човешките желания, емоции и взаимоотношения в романа остава едновременно вечно и дълбоко ангажиращо, което го прави класика, която надхвърля културните и времеви граници.

В заключение, „Приказката за Генджи“ е шедьовър, който надхвърля вековете, предлагайки богато текстуриран разказ, който продължава да завладява и вдъхновява. Неговото изобразяване на двора Хейан, с цялата му красота и сложност, наред с универсалните теми за любовта, загубата и човешкото състояние, гарантира неговото място като вечно съкровище в световната литература.





неделя, 28 юли 2024 г.

Не е необходимо да отговаряте на всички квалификации, за да кандидатствате за работа

 Никола Бенин




Едно от най-големите ви притеснения като завършил колеж е намирането на първата ви работа. Но когато погледнете квалификациите в много описания на ролите, може да се притеснявате, че няма начин да получите работата, без значение интервю. Реалността е, че не е необходимо да притежавате всички изброени квалификации, за да кандидатствате. Твърде много хора, особено жени, се фокусират върху работни места, за които са свръхквалифицирани – и това е грешка и може да доведе до застой в кариерата ви. Възходящата траектория на работното място изисква последователно придобиване на набор от умения, необходими за заемане на следващата позиция. Изучаването на тези умения, когато сте на позиция, за която сте свръхквалифицирани, ще изисква да учите „непрекъснато“, вместо да включвате ученето в ежедневното изпълнение на вашата работа. Така че потърсете позиция, която ще ви разтегне, а не такава, в която вече можете да отбележите всички квадратчета.

Ако наскоро сте завършили колеж, има вероятност да сте взели няколко курса, които смятате, че ще ви помогнат да се подготвите за първата си работа. За съжаление повечето от това, от което се нуждаете, за да успеете в работата си, включва умения, които никога не сте ходили на курс, за да придобиете. И това може да усложни процеса на кандидатстване.

Когато погледнете квалификациите за работни места на начално ниво, много от елементите в списъка може да са неща, които все още не сте срещали. Дори когато новата ви работа включва технически умения, които сте обхванали в часовете си, бъдещият ви работодател вероятно ще използва инструменти, които не сте виждали преди, и ще разчита на процеси, които надхвърлят това, което сте учили.

Въпреки това, и това е важно, фактът, че нямате всички квалификации, не означава, че не трябва да кандидатствате за тази работа.

Една история, която разказвам в книгата си Bring Your Brain to Work, е, че най-големият ми син, който беше завършил колежа, получи възможност да кандидатства за позиция във фирма, която обикновено се даваше на хора с няколко години стаж. опит. Той ме попита какво да прави и моят отговор беше, че „Ако сте напълно квалифицирани за работата, за която кандидатствате, сте се прицелили твърде ниско.“ В крайна сметка той получи ролята - и въпреки че имаше много да учи, той се справи добре.

Организациите очакват хората, които са нови за дадена роля (и особено хората, които са нови за дадена фирма), да израснат в позицията. Те искат новоназначените да задават много въпроси, да търсят наставничество и дори да направят няколко грешки, докато се свикват с ролята.

Това означава, че трябва да търсите позиции, които ще ви разтягат, а не такива, в които вече можете да поставите отметка във всички квадратчета.

За съжаление, много хора се фокусират върху потенциални работни места, за които вече са прекалено квалифицирани. Това има добри страни: те ще „ударят в основата“, което често прави работодателя щастлив и може да повиши самочувствието на човека. Но е малко вероятно работата да доведе до голям растеж и стагнацията в дадена роля може да затрудни преминаването към следващата позиция. По-специално, възходящата траектория на работното място изисква последователно придобиване на набор от умения, необходими за заемане на следващата позиция. Изучаването на тези умения, когато сте на позиция, за която сте свръхквалифицирани, ще изисква да учите „непрекъснато“, вместо да включвате ученето в ежедневното изпълнение на вашата работа.

Един фактор, който често възпира хората да кандидатстват за работа, е синдромът на самозванеца, който е чувството, че сте се издигнали до позиция, която не сте спечелили или не заслужавате. Хората, които изпитват този синдром, се тревожат, че ако другите знаят колко неквалифицирани са за позицията си, няма да могат да запазят работата си.

Но синдромът на самозванеца обикновено е фарс. Не можете да видите мислите на другите хора, така че можете да предположите, че те имат по-висока степен на увереност в способностите си, отколкото вероятно. Поради това не осъзнавате колко други хора също е трябвало да усвоят значителни нови умения на работното място и затова избягвате позиции, за които се чувствате неквалифицирани.

Вместо това е ценно новите позиции да се третират като предизвикателство. Изследванията на Карол Двек и нейните колеги развиват концепцията за мислене за растеж, която твърди, че най-добрият начин да се поддържа ориентация за продължаване на ученето е да се третират трудните задачи като липса на умения (които могат да бъдат придобити), а не като липса на талант (което не може). Нагласите за растеж също водят до ангажираност с работата.

Практически погледнато, за почти всички е полезно да третират обявите за работа като набор от насоки за това какво включва дадена позиция, а не строг списък от изисквания, които всеки кандидат трябва да има. Важно е, разбира се, да имате поне някои от уменията, които една работа изисква предварително. Но никой не трябва да се ограничава само до позиции, за които вече е свръхквалифициран.

Бански лонджи - поп Щерю

 Никола Бенин




В Пициния оремаг в комния с приятели поп Щерю сложил чилимявката на един стол и рекал: "Дедо попе, ти стой тука, а Щерю че пие".

Еднаж клисаре в църквата "Света Троица" гонил едни врабчета, които били влезли вътре, като ги псувал. Поп Щерю му рекал: "Тука не се псува. Това е Божи храм. На врабците требува да им кажеш: Къш, къш и те сами, че си *бат майката."

петък, 26 юли 2024 г.

GLOUCESTER, Henry VI

 Никола Бенин




Ay, Edward will use women honourably. 

Would he were wasted, marrow, bones and all, 

That from his loins no hopeful branch may spring, 

To cross me from the golden time I look for! 

And yet, between my soul's desire and me— 

The lustful Edward's title buried— 

Is Clarence, Henry, and his son young Edward, 

And all the unlook'd for issue of their bodies, 

To take their rooms, ere I can place myself: 

A cold premeditation for my purpose! 

Why, then, I do but dream on sovereignty; 

Like one that stands upon a promontory, 

And spies a far-off shore where he would tread, 

Wishing his foot were equal with his eye, 

And chides the sea that sunders him from thence, 

Saying, he'll lade it dry to have his way: 

So do I wish the crown, being so far off; 

And so I chide the means that keeps me from it; 

And so I say, I'll cut the causes off, 

Flattering me with impossibilities. 

My eye's too quick, my heart o'erweens too much, 

Unless my hand and strength could equal them. 

Well, say there is no kingdom then for Richard; 

What other pleasure can the world afford? 

I'll make my heaven in a lady's lap, 

And deck my body in gay ornaments, 

And witch sweet ladies with my words and looks. 

O miserable thought! And more unlikely 

Than to accomplish twenty golden crowns! 

Why, love forswore me in my mother's womb: 

And, for I should not deal in her soft laws, 

She did corrupt frail nature with some bribe, 

To shrink mine arm up like a wither'd shrub; 

To make an envious mountain on my back, 

Where sits deformity to mock my body; 

To shape my legs of an unequal size; 

To disproportion me in every part, 

Like to a chaos, or an unlick'd bear-whelp 

That carries no impression like the dam. 

And am I then a man to be beloved? 

O monstrous fault, to harbour such a thought! 

Then, since this earth affords no joy to me, 

But to command, to check, to o'erbear such 

As are of better person than myself, 

I'll make my heaven to dream upon the crown, 

And, whiles I live, to account this world but hell, 

Until my mis-shaped trunk that bears this head 

Be round impaled with a glorious crown. 

And yet I know not how to get the crown, 

For many lives stand between me and home: 

And I,—like one lost in a thorny wood, 

That rends the thorns and is rent with the thorns, 

Seeking a way and straying from the way; 

Not knowing how to find the open air, 

But toiling desperately to find it out,— 

Torment myself to catch the English crown: 

And from that torment I will free myself, 

Or hew my way out with a bloody axe. 

Why, I can smile, and murder whiles I smile, 

And cry 'Content' to that which grieves my heart, 

And wet my cheeks with artificial tears, 

And frame my face to all occasions. 

I'll drown more sailors than the mermaid shall; 

I'll slay more gazers than the basilisk; 

I'll play the orator as well as Nestor, 

Deceive more slily than Ulysses could, 

And, like a Sinon, take another Troy. 

I can add colours to the chameleon, 

Change shapes with Proteus for advantages, 

And set the murderous Machiavel to school. 

Can I do this, and cannot get a crown? 

Tut, were it farther off, I'll pluck it down.

Shakespeare 

King Henry VI is Murdered by Richard of Gloucester.

Artist:  John Gilbert Engraver: The Dalziel Brothers

Младостта на император Карл IV / The Youth of the emperor Karl IV

 Никола Бенин



На седем години той е изпратен в двора на краля на Франция, както е традицията в Дома на Люксембург. Изглеждаше, че се е наслаждавал на времето си там. Кралицата на Франция беше неговата леля Мария и както той пише, цитирам: „крал Чарлз IV ме обичаше много“. Толкова много, че той стана негов кръстник и му даде ново име, Чарлз или Карл. Очевидно Венцел или Венцеслав не е бил подходящ за френския двор. Френският крал Чарлз се отнася много сериозно към задълженията си на кръстник и намира своя подопечна съпруга, дъщеря на Шарл от Валоа.

Когато Карл описва своя кръстник, той го нарича добър крал, защото не е алчен, слуша съветниците си и дворът му е великолепно сборище на най-мъдрите светски и църковни принцове. Тези три атрибута, слушане на съветници, избягване на алчност и притежаване на прекрасен двор, пълен с високо уважавани благородници, бяха амбициите на Карл за велик крал. Три качества, които баща му напълно липсваха.

Карл също така отбелязва, че неговият зет, новият крал Филип VI, който наследи крал Чарлз IV, нямаше поне две качества, той пренебрегна опитните съветници на своя предшественик и се поддаде на алчността и алчността. Не е ясно колко от тези чувства той споделя с краля. Но той може да е говорил за това с най-добрия си приятел, който щеше да остане близо до смъртта му, Жан, син на Филип VI и по-известен като Жан льо Бон, крал на Франция, който беше пленен в битката при Поатие.


Aged seven he is sent to the court of the king of France, as was the tradition in the House of Luxemburg. He seemed to have enjoyed his time there. The queen of France was his aunt Maria and as he wrote, quote: “the king Charles IV loved me very much”. So much indeed that he became his godfather and gifted him a new name, Charles or Karl. Apparently Wenzel or Wenceslaus was not suitable for the French court. King Charles of France took his godfatherly duties very seriously and found his ward a wife, a daughter of Charles of Valois.
When Karl described his godfather, he called him a good king because he wasn’t greedy, listened to his advisors and his court was a splendid gathering of the wisest secular and ecclesiastical princes. These three attributes, listening to advisors, avoiding greed and having a splendid court full of highly respected nobles were Karl’s ambitions for a great king. Three attributes his father quite thoroughly lacked.
Karl also observes that his brother-in-law the new king Philip VI who succeeded king Charles IV lacked at least two attributes, he ignored his predecessor’s experienced counsellors and he succumbed to greed and avarice. How much of these sentiments he shared with the king is unclear. But he might have talked about these with his best friend who would remain close until he died, Jean, the son of Philip VI and better known as Jean le Bon, the king of France who was captured at the battle of Poitiers.

"Washington Square" by Henry James / "Вашингтон Скуеър" от Хенри Джеймс

 Никола Бенин





"Washington Square" by Henry James is a captivating exploration of love, manipulation, and the struggle for personal autonomy set in the mid-19th century New York. This insightful novel, published in 1880, offers a subtle yet poignant critique of the societal norms of its time, particularly regarding marriage and the role of women.
The novel's protagonist, Catherine Sloper, is a shy, plain, and wealthy heiress who finds herself at the center of a bitter tug-of-war between her domineering father, Dr. Austin Sloper, and her suitor, Morris Townsend. Dr. Sloper, a successful but emotionally detached physician, objects to Morris's intentions, suspecting him of being a fortune hunter.
Catherine, initially naïve, is drawn to Morris's charm and attention, which she has been starved of from her father, who views her as a disappointment. As the dynamics of these relationships unfold, Catherine is forced to navigate the intricate labyrinth of love, duty, and self-determination.
Unlike many of his contemporaries, James eschews dramatic plot twists and sensational events. Instead, he focuses on the internal lives of his characters, offering a detailed psychological portrait of Catherine. Her journey from a passive and submissive daughter to a woman asserting her independence forms the crux of the narrative.
"Washington Square" stands out in James's oeuvre for its less complex style and more straightforward narrative, making it more accessible to readers. Yet, it still showcases James's skill in exploring the complexities of human relationships and the societal pressures of the Victorian era.
In summary, "Washington Square" is a compelling narrative of a woman's struggle for self-determination in a society that seeks to control her fate. Through his nuanced portrayal of Catherine Sloper, Henry James offers a profound exploration of love, manipulation, and personal freedom. With its psychological depth and exploration of societal norms, the novel remains a relevant and thought-provoking read.

"Вашингтон Скуеър" от Хенри Джеймс е завладяващо изследване на любовта, манипулацията и борбата за лична автономия, чието действие се развива в средата на 19 век в Ню Йорк. Този проницателен роман, публикуван през 1880 г., предлага фина, но трогателна критика на обществените норми на своето време, особено по отношение на брака и ролята на жените. Главната героиня на романа, Катрин Слоупър, е срамежлива, проста и богата наследница, която се озовава в центъра на горчиво дърпане на въже между своя властен баща, д-р Остин Слоупър, и нейния ухажор, Морис Таунсенд. Д-р Слопър, успешен, но емоционално необвързан лекар, се противопоставя на намеренията на Морис, подозирайки го, че е ловец на богатство. Катрин, първоначално наивна, е привлечена от чара и вниманието на Морис, за които е била лишена от баща си, който гледа на нея като на разочарование. Докато динамиката на тези взаимоотношения се разгръща, Катрин е принудена да се ориентира в сложния лабиринт на любовта, дълга и самоопределението. За разлика от много свои съвременници, Джеймс избягва драматичните сюжетни обрати и сензационните събития. Вместо това той се фокусира върху вътрешния живот на своите герои, предлагайки подробен психологически портрет на Катрин. Нейното пътуване от пасивна и покорна дъщеря до жена, отстояваща своята независимост, формира същината на разказа. "Вашингтон Скуеър" се откроява в творчеството на Джеймс със своя по-малко сложен стил и по-ясен разказ, което го прави по-достъпен за читателите. И все пак, той все още демонстрира умението на Джеймс да изследва сложността на човешките взаимоотношения и обществения натиск от Викторианската епоха. В обобщение, "Вашингтон Скуеър" е завладяващ разказ за борбата на една жена за самоопределение в общество, което се стреми да контролира нейната съдба. Чрез своя нюансиран портрет на Катрин Слоупър, Хенри Джеймс предлага задълбочено изследване на любовта, манипулацията и личната свобода. Със своята психологическа дълбочина и изследване на обществените норми, романът остава уместно и провокиращо размисъл четиво

понеделник, 22 юли 2024 г.

Нико Уилямс се присъедини към ФК Барселона

 Никола Бенин



„Барселона беше моят мечтан клуб от детството и ще обичам да играя с Ламин Ямал“ – Барселона потвърди подписването на испанския национал. Нико Уилямс се присъедини към ФК Барселона, след като подписа 5-годишен договор с клуба
Този път Реал Мадрид и Мбапе са в беда


GREAT AMERICAN POETS

 




American poetry, with its rich tradition and diversity, has been shaped by the works of many great poets who have left an indelible mark on the literary scene. In the vast treasury of American poetry, ten poets stand out: Edgar Allan Poe, Walt Whitman, Emily Dickinson, Ralph Waldo Emerson, T. S. Eliot, Ezra Pound, Robert Frost, James Baldwin, Langston Hughes, and Louise Glück.
Edgar Allan Poe
Edgar Allan Poe is one of the pioneers of American poetry, known for his dark and mysterious themes. His style is characterized by a somber melody and complex rhythm. Poe often explored themes of death, love, and madness, best illustrated in poems such as "The Raven" and "Annabel Lee." His influence on French Symbolists was immense, as they adopted his ideas about emotion and atmosphere. Poe's work is marked by rich symbolism and tense narratives, often portraying the inner world of his characters.
Walt Whitman
Walt Whitman revolutionized American poetry with his collection "Leaves of Grass," celebrating individuality and democracy. His free verse and expansive poetic form contributed to the widening of poetic expression. Whitman's belief in the universality of human experiences makes him one of the most important American poets, and his works often explore themes of freedom, nature, and community.
Emily Dickinson
Emily Dickinson, known for her introspective style, employed a brief and concise form. Her poems frequently address themes of death, love, and identity, utilizing unique metaphors and unconventional punctuation. Dickinson often explored inner dilemmas and emotions, with her most famous poems, such as "Because I could not stop for Death" and "Hope is the thing with feathers," being deeply emotional and philosophical.
Ralph Waldo Emerson
Ralph Waldo Emerson, as one of the leading transcendentalists, emphasized the importance of individualism and nature. His poetry often reflects philosophical ideas about the connection between man and the universe. His works, including Poems (1847), Representative Men (1850), The Conduct of Life (1860), and English Traits (1865), invite readers to introspection and personal growth, laying the foundation for American romanticism.
T. S. Eliot
T. S. Eliot, one of the most significant modernists, is known for his complex structures and intertextuality. His poem "The Waste Land" explores themes of decadence and spiritual crisis following World War I. Eliot's style encompasses multilayered symbols and allusions, creating deeply contemplative and sometimes abstract images that challenge readers to reflect.
Ezra Pound
Ezra Pound, a key figure in modernist poetry, is recognized for his imperative to "eliminate the superfluous" from poetry. His style is characterized by economy and precision, with notable works including "In a Station of the Metro," a poem published in 1913 that became a famous example of "Imagism." Pound's two-line poem focuses on clear images through precise, accessible language. Other important works include Cantos and Personae, which further highlight his innovative approach to poetry.
Robert Frost
Robert Frost is a poet of nature and everyday life, whose works often reflect the American landscape and rural themes. His verses, such as "The Road Not Taken" and "Stopping by Woods on a Snowy Evening," explore dilemmas and moral choices, frequently employing simple yet powerful language. Frost's poetry combines folk wisdom with profound philosophical questions.
James Baldwin
James Baldwin, known for his fight for human rights, uses poetry as a means to explore identity and racial issues. His poems, such as "Staggerlee Wonder," "The Darkest Hour," "Paradise," and "The Giver," encompass themes of injustice and personal struggle. "The Giver" examines the inner world of an individual faced with difficult circumstances, emphasizing the importance of empathy and understanding in human relationships.
Langston Hughes
Langston Hughes, one of the leading voices of the Harlem Renaissance, celebrates African American culture through his poetry. His style combines the rhythm of jazz with folkloric elements, exploring themes of identity and the struggle for equality. Poems such as "The Negro Speaks of Rivers" and "I, Too" reflect the strength and resilience of the African American community.
Louise Glück
Louise Glück, a Nobel Prize laureate, is known for her introspective poetry that addresses themes of personal loss and identity. Her verses are often emotionally charged and reflective, with works like "The Wild Iris" exploring the complexity of human relationships and nature. Glück's style is characterized by precision and conciseness, allowing her to express deep thoughts powerfully.
Each of these poets contributes a unique stamp to American poetry, shaping its development through various styles and themes. Their influence is felt not only in America but across the globe, inspiring generations of poets to explore human nature, social issues, and universal truths through the art of poetry.

Последните думи на Лудвиг ван Бетховен: "ЖАЛКО, ЖАЛКО, ТВЪРДЕ КЪСНО"

 Никола Бенин



След като издател купи на Бетовен 12 бутилки вино като подарък, последните думи на умиращия композитор бяха: „Жалко, жалко, твърде късно!“

"EMMA" BY JANE AUSTEN

 Никола Бенин



Emma is a novel written by English author Jane Austen. It is set in the fictional country village of Highbury and the surrounding estates of Hartfield, Randalls and Donwell Abbey, and involves the relationships among people from a small number of families. The novel was first published in December 1815, although the title page is dated 1816. As in her other novels, Austen explores the concerns and difficulties of genteel women living in Georgian–Regency England. Emma is a comedy of manners.
Before she began the novel, Austen wrote, "I am going to take a heroine whom no one but myself will much like." In the first sentence, she introduces the title character as "Emma Woodhouse, handsome, clever, and rich, with a comfortable home and a happy disposition... had lived nearly twenty-one years in the world with very little to distress or vex her." Emma is spoiled, headstrong, and self-satisfied; she greatly overestimates her own matchmaking abilities; she is blind to the dangers of meddling in other people's lives; and her imagination and perceptions often lead her astray.
Emma, written after Austen's move to Chawton, was her last novel to be published during her lifetime, while Persuasion, the last complete novel Austen wrote, was published posthumously.
The novel has been adapted for a number of films, television programmes and stage plays.
SUMMARY:
Jane Austin’s Emma is a novel of courtship and social manners. The majority of the book focuses on the question of marriage: who will marry whom and for what reasons will they marry: love, practicality, or necessity? At the center of the narration is the title character, Emma Woodhouse, a heiress who lives with her widowed father at their estate, Hartfield. Noted for her beauty and cleverness, Emma is somewhat wasted in the small village of Highbury but takes a great deal of pride in her matchmaking skills. Unique among other women her age, she has no particular need to marry: she is in the unique situation of not needing a husband to supply her fortune.
At the beginning of the novel, Emma’s governess, Miss Taylor, has just married Mr. Weston, a wealthy ma who owns Randalls, a nearby estate. Without Miss Taylor as a companion, Emma feels suddenly lonely and decides to adopt the orphan Harriet Smith as a protègè. Harriet lives at a nearby boarding school and knows nothing of her parents. Emma concludes that Harriet’s father must have been a gentleman and advises the innocent Harriet in virtually all things, including her choice of society. She suggests that Harriet does not spend any more time with the Martins, a local family of farmers whose son, Robert, has paid Harriet much attention. Instead, Emma plans to play matchmaker for Harriet and Mr. Elton, the vicar of the church in Highbury.
THe friendship between Emma and Harriet does little good for either of them, a fact which Mr. Knightley, a neighbor and old friend, immediately notices. Harriet indulges Emma’s worst qualities, giving her opportunity to meddle and serving only to flatter her. Emma in turn fills Harriet Smith with grand pretensions that do not suit her low situation in society. When Robert Martin proposes to Harriet, she rejects him based on Emma’s advice, thinking that he is too common. Mr. Knightley criticizes Emma’s matchmaking because he views Robert Martin to be superior to Harriet; while he is respectable, she is from uncertain origins. Emma’s sister, Isabella, and her husband, Mr. John Knightley, visit Highbury, and Emma uses their visit as an opportunity to reconcile with Mr. Knightley after their argument over Harriet. Yet, she still believes that Mr. Elton is a far more suitable prospect than Robert Martin.
At first Emma seems to have some success in her attempts to bring Harriet and Mr. Elton together. The three spend a good deal of leisure time together, and he seems receptive to all of Emma’s suggestions. When Harriet is unable to attend the Westons’ party on Christmas Eve, however, Mr. Elton focuses all of his attention solely on Emma. When they travel home by carriage from the party, Mr. Elton professes his adoration for Emma and dismisses the idea that he would ever marry Harriet Smith. Mr. Elton intends to move up in society and is interested in Emma primarily for her social status and wealth. Emma promptly rejects Mr. Elton, who is highly offended and promptly leaves Highbury for a stay in Bath.
Emma is shocked by her poor judgment of the situation and belief that Mr. Elton would be a good match for Harriet. She realizes that Mr. Knightley may have been correct in some of his advice to her, but she is still not convinced that Harriet should demean herself by associating with Robert Martin. After Mr. Elton’s departure, Emma is forced to break the news to a broken-hearted Harriet.
The village of Highbury is impatiently anticipating the visit of Frank Churchill, Mr. Weston’s son from his first marriage. After the death of his wife, Mr. Weston sent the child to be raised by his wife’s family, acknowledging that he did not have enough wealth to provide for the boy. Frank is thought to be an ideal match for Emma and, without having met him, Emma agrees that his age and breeding make him a good suitor for her.
Another character who occupies Emma’s thoughts is Jane Fairfax, the granddaughter of Mrs. Bates, the impoverished widow of the former vicar, and the niece of Miss Bates, a chattery spinster who lives with her mother. Jane is equal to Emma in every respect (beauty, education, talents) except for status and provokes some jealousy in Emma. Jane will soon visit Highbury because the wealthy family who raised her after her parents’ death has gone on vacation.
In the meantime, Mr. Elton returns from Bath with news that he is engaged to a Miss Augusta Hawkins. This news, along with an awkward meeting with the Martins, greatly embarrasses poor Harriet.
Frank Churchill finally visits the Westons, and Emma is pleased to discover that he lives up to her expectations. Emma and Frank begin to spend time together, but she notices that he seems to be somewhat insubstantial and immature. He makes a day trip to London for the sole reason of getting his hair cut, an act that even Emma acknowledges is superficial. As Frank and Emma continue to spend more time in each other’s company, Mr. Knightley becomes somewhat jealous. He disapproves of Frank, convinced that his is not to be trusted, especially with Emma’s heart. Emma in turn becomes jealous as she suspects that Mr. Knightley might be in love with Jane Fairfax.
Emma’s friendship with Frank Churchill is bolstered by his seemingly shared disdain for Jane Fairfax. Frank confirms Emma’s suspicions that Jane might be involved with Mr. Dixon, a married man, even though this is only idle gossip. Soon afterward, Jane Fairfax receives a pianoforte from London, and Emma and Frank conclude that it was sent to her by Mr. Dixon.
Frank Churchill must abruptly leave Highbury when he learns that his aunt is unwell. She is an insufferable woman, proud and vain, and she exercises great authority over her nephew. Thinking that Frank is ready to process his love for her, Emma convinces herself that she is in love with him but is uncertain how to tell if her feelings are sincere. Finally, she realizes that she must not be in love with him because she is as happy with him absent as she was with him present.
Mr. Elton brings his new wife back to Highbury. She is a vapid name-dropper, who compares everything to the supposedly grand lifestyle of her relatives and addresses her new peers in Highbury with a startling lack of formality. Emma takes an instant dislike to her, and upon realizing this, Mrs. Elton takes a dislike to Emma.
When Frank Churchill returns, he and Emma sponsor a ball at the Crown Inn. It is generally assumed that Frank and Emma have formed an attachment, but Emma has already ceased to imagine Frank as her own suitor and perceived him as a potential lover for Harriet. During the ball, Mr. Elton takes the opportunity to humiliate Harriet, openly snubbing her in front of the other guests. Mr. Knightley undercuts this social slight by graciously dancing with Harriet in Mr. Elton’s stead.
The next day, while walking home, Harriet is attacked by a group of gypsy beggars, but Frank Churchill saves her. His gallant rescue becomes the talk of Highbury and leads Emma to confirm her belief that he would be a suitable match for Harriet. While discussing the event, Harriet admits that she has feelings for the man who saved her, though she does not explicitly name Frank Churchill. Thanks to this new infatuation, Harriet is finally past her heartbreak for Mr. Elton.
Mr. Knightley begins to suspect that Frank Churchill has a secret relationship with Jane Fairfax, but Emma laughs at him and continues to flirt with Frank Churchill. At an outing at Box Hill, Frank Churchill’s bad influence over Emma comes to a head, and Emma insults Miss Bates to her face. Afterwards, Mr. Knightley severely scolds Emma for her behavior. When Emma visits Miss Bates to apologize, she discovers how much her insult has damaged her relationship with the family.
After the death of his aunt, Frank is suddenly free to reveal that he has been secretly engaged to Jane Fairfax. The engagement had to remain a secret because of his aunt’s disapproval and threat to disown him if he made a bad match. Frank Churchill’s flirtatious behavior toward Emma is revealed to be nothing more than a ruse meant to divert attention from his feelings for Jane. When Emma attempts to break the bad news of Frank Churchill’s engagement to Harriet, Emma learns that Harriet is actually in love with Mr. Knightley, who “rescued” her at the Crown Inn ball. With Harriet’s revelation, Emma realizes that she is in love with Mr. Knightley herself. Emma concludes that, not only has been put her friend in the position of yet another heartbreak, but she has done Harriet a great disservice by making her think that she could aspire to such heights of society.
Mr. Knightley soon professes his love for Emma, and they plan to marry. Yet there are two obstacles: first, if Emma were to marry, she would have to leave her father, who would not be able to bear the separation; second, she must break the news to Harriet. Mr. Knightley decides to move in to Hartfield after their marriage to allay Mr. Woodhouse’s fears of being left alone. Harriet takes the news about Mr. Knightley well and soon after reunites with Robert Martin. The novel concludes with three marriages: Robert Martin and Harriet, Frank Churchill and Jane Fairfax, and finally, Mr. Knightley and Emma.