вторник, 30 юли 2024 г.
"Middlemarch" by George Eliot / "Мидълмарч" от Джордж Елиът
понеделник, 29 юли 2024 г.
"The Tale of Genji" by Murasaki Shikibu „Приказката за Генджи“ от Мурасаки Шикибу
Никола Бенин
"The Tale of Genji," written by Murasaki Shikibu in the early 11th century, is a monumental work in the history of literature, often celebrated as the world's first novel . This epic narrative, spanning over a millennium of readership, offers a window into the culture, relationships, and emotions of Japan's Heian era .
A Prince's Pursuit of Love and Meaning
At the heart of the tale is Hikaru Genji, the son of an emperor, whose life is characterized by his exceptional charm, wit, and charisma . His adventures are set against the opulent backdrop of the Heian period, a time of refined courtly life and intricate social order . Genji's journey is one of seductive romances, as he becomes entangled with various women from different social standings, reflecting the complex web of Heian society's relationships .
A Tapestry of Human Emotions
Murasaki Shikibu's narrative delves into the labyrinthine realms of love, longing, loss, and the ceaseless pursuit of personal growth . The novel is not merely a love story but a profound exploration of the transience of beauty, the nature of human desire, and the passage of time . It is a tableau of triumphs and tragedies, with Genji's amorous escapades leading to profound consequences and emotional entanglements .
A Reflection of Heian Aesthetics and Society
The Heian era significantly shapes the novel, with its detailed portrayal of court etiquette, dress, poetry contests, concerts, and religious events . The narrative captures the opulent rituals, clandestine political intrigues, and the ever-shifting panorama of societal norms of the time . The novel also introduces a woman's point of view, offering insights into the artistic pursuits and the aesthetics of impermanence that pervaded the period .
Literary Innovations and Cultural Impact
Murasaki Shikibu's innovative narrative techniques, such as symbolism, allusion, and metaphor, explore the complexities of human relationships and the fleeting nature of beauty . The novel employs a rich array of literary devices, including imagery, irony, foreshadowing, and personification, to convey its themes . "The Tale of Genji" has left an enduring legacy in literature and popular culture, inspiring countless works of art, literature, and theater .
Timeless Relevance and Psychological Realism
The psychological realism of "The Tale of Genji" was unprecedented for its time, offering a pioneering status as the first psychological novel . Its characters express emotions that remain entirely familiar, despite the cultural and temporal distance . The novel's exploration of human desires, emotions, and relationships remains both timeless and deeply engaging, making it a classic that transcends cultural and temporal boundaries .
In conclusion, "The Tale of Genji" is a masterpiece that transcends the ages, offering a richly textured narrative that continues to captivate and inspire. Its portrayal of the Heian court, with all its beauty and complexity, alongside the universal themes of love, loss, and the human condition, ensures its place as a timeless treasure in world literature.
„Приказката за Генджи“, написана от Мурасаки Шикибу в началото на 11 век, е монументално произведение в историята на литературата, често славено като първия роман в света. Този епичен разказ, обхващащ хилядолетна читателска аудитория, предлага прозорец към културата, взаимоотношенията и емоциите на японската епоха Хейан.
Стремежът на един принц към любов и смисъл
В сърцето на приказката е Хикару Генджи, син на император, чийто живот се характеризира с неговия изключителен чар, остроумие и харизма. Неговите приключения се развиват на разкошния фон на периода Хейан, време на изискан дворцов живот и сложен социален ред. Пътуването на Генджи е едно от съблазнителните романи, тъй като той се заплита с различни жени от различно социално положение, отразявайки сложната мрежа от връзки в обществото Хейан.
Гоблен от човешки емоции
Разказът на Мурасаки Шикибу навлиза в лабиринтните сфери на любовта, копнежа, загубата и непрестанното преследване на личностно израстване. Романът не е просто любовна история, а задълбочено изследване на преходността на красотата, природата на човешкото желание и изтичането на времето. Това е картина от триумфи и трагедии, като любовните приключения на Генджи водят до дълбоки последствия и емоционални заплитания.
Отражение на естетиката и обществото на Хейан
Епохата Хейан значително оформя романа с подробно описание на придворния етикет, облекло, поетични състезания, концерти и религиозни събития. Разказът улавя разкошните ритуали, тайните политически интриги и непрекъснато променящата се панорама на обществените норми на времето. Романът представя и женската гледна точка, предлагайки прозрения за артистичните търсения и естетиката на непостоянството, проникнали в периода.
Литературни иновации и културно въздействие
Иновативните наративни техники на Murasaki Shikibu, като символика, алюзия и метафора, изследват сложността на човешките взаимоотношения и мимолетната природа на красотата. Романът използва богат набор от литературни средства, включително образи, ирония, предсказания и персонификация, за да предаде своите теми. „Приказката за Генджи“ е оставила трайно наследство в литературата и популярната култура, вдъхновявайки безброй произведения на изкуството, литературата и театъра.
Вечна уместност и психологически реализъм
Психологическият реализъм на „Приказката за Генджи“ беше безпрецедентен за времето си, предлагайки пионерски статус на първия психологически роман. Героите му изразяват емоции, които остават напълно познати, въпреки културната и времева дистанция. Изследването на човешките желания, емоции и взаимоотношения в романа остава едновременно вечно и дълбоко ангажиращо, което го прави класика, която надхвърля културните и времеви граници.
В заключение, „Приказката за Генджи“ е шедьовър, който надхвърля вековете, предлагайки богато текстуриран разказ, който продължава да завладява и вдъхновява. Неговото изобразяване на двора Хейан, с цялата му красота и сложност, наред с универсалните теми за любовта, загубата и човешкото състояние, гарантира неговото място като вечно съкровище в световната литература.
неделя, 28 юли 2024 г.
Не е необходимо да отговаряте на всички квалификации, за да кандидатствате за работа
Никола Бенин
Едно от най-големите ви притеснения като завършил колеж е намирането на първата ви работа. Но когато погледнете квалификациите в много описания на ролите, може да се притеснявате, че няма начин да получите работата, без значение интервю. Реалността е, че не е необходимо да притежавате всички изброени квалификации, за да кандидатствате. Твърде много хора, особено жени, се фокусират върху работни места, за които са свръхквалифицирани – и това е грешка и може да доведе до застой в кариерата ви. Възходящата траектория на работното място изисква последователно придобиване на набор от умения, необходими за заемане на следващата позиция. Изучаването на тези умения, когато сте на позиция, за която сте свръхквалифицирани, ще изисква да учите „непрекъснато“, вместо да включвате ученето в ежедневното изпълнение на вашата работа. Така че потърсете позиция, която ще ви разтегне, а не такава, в която вече можете да отбележите всички квадратчета.
Ако наскоро сте завършили колеж, има вероятност да сте взели няколко курса, които смятате, че ще ви помогнат да се подготвите за първата си работа. За съжаление повечето от това, от което се нуждаете, за да успеете в работата си, включва умения, които никога не сте ходили на курс, за да придобиете. И това може да усложни процеса на кандидатстване.
Когато погледнете квалификациите за работни места на начално ниво, много от елементите в списъка може да са неща, които все още не сте срещали. Дори когато новата ви работа включва технически умения, които сте обхванали в часовете си, бъдещият ви работодател вероятно ще използва инструменти, които не сте виждали преди, и ще разчита на процеси, които надхвърлят това, което сте учили.
Въпреки това, и това е важно, фактът, че нямате всички квалификации, не означава, че не трябва да кандидатствате за тази работа.
Една история, която разказвам в книгата си Bring Your Brain to Work, е, че най-големият ми син, който беше завършил колежа, получи възможност да кандидатства за позиция във фирма, която обикновено се даваше на хора с няколко години стаж. опит. Той ме попита какво да прави и моят отговор беше, че „Ако сте напълно квалифицирани за работата, за която кандидатствате, сте се прицелили твърде ниско.“ В крайна сметка той получи ролята - и въпреки че имаше много да учи, той се справи добре.
Организациите очакват хората, които са нови за дадена роля (и особено хората, които са нови за дадена фирма), да израснат в позицията. Те искат новоназначените да задават много въпроси, да търсят наставничество и дори да направят няколко грешки, докато се свикват с ролята.
Това означава, че трябва да търсите позиции, които ще ви разтягат, а не такива, в които вече можете да поставите отметка във всички квадратчета.
За съжаление, много хора се фокусират върху потенциални работни места, за които вече са прекалено квалифицирани. Това има добри страни: те ще „ударят в основата“, което често прави работодателя щастлив и може да повиши самочувствието на човека. Но е малко вероятно работата да доведе до голям растеж и стагнацията в дадена роля може да затрудни преминаването към следващата позиция. По-специално, възходящата траектория на работното място изисква последователно придобиване на набор от умения, необходими за заемане на следващата позиция. Изучаването на тези умения, когато сте на позиция, за която сте свръхквалифицирани, ще изисква да учите „непрекъснато“, вместо да включвате ученето в ежедневното изпълнение на вашата работа.
Един фактор, който често възпира хората да кандидатстват за работа, е синдромът на самозванеца, който е чувството, че сте се издигнали до позиция, която не сте спечелили или не заслужавате. Хората, които изпитват този синдром, се тревожат, че ако другите знаят колко неквалифицирани са за позицията си, няма да могат да запазят работата си.
Но синдромът на самозванеца обикновено е фарс. Не можете да видите мислите на другите хора, така че можете да предположите, че те имат по-висока степен на увереност в способностите си, отколкото вероятно. Поради това не осъзнавате колко други хора също е трябвало да усвоят значителни нови умения на работното място и затова избягвате позиции, за които се чувствате неквалифицирани.
Вместо това е ценно новите позиции да се третират като предизвикателство. Изследванията на Карол Двек и нейните колеги развиват концепцията за мислене за растеж, която твърди, че най-добрият начин да се поддържа ориентация за продължаване на ученето е да се третират трудните задачи като липса на умения (които могат да бъдат придобити), а не като липса на талант (което не може). Нагласите за растеж също водят до ангажираност с работата.
Практически погледнато, за почти всички е полезно да третират обявите за работа като набор от насоки за това какво включва дадена позиция, а не строг списък от изисквания, които всеки кандидат трябва да има. Важно е, разбира се, да имате поне някои от уменията, които една работа изисква предварително. Но никой не трябва да се ограничава само до позиции, за които вече е свръхквалифициран.
Бански лонджи - поп Щерю
Никола Бенин
В Пициния оремаг в комния с приятели поп Щерю сложил чилимявката на един стол и рекал: "Дедо попе, ти стой тука, а Щерю че пие".
Еднаж клисаре в църквата "Света Троица" гонил едни врабчета, които били влезли вътре, като ги псувал. Поп Щерю му рекал: "Тука не се псува. Това е Божи храм. На врабците требува да им кажеш: Къш, къш и те сами, че си *бат майката."
петък, 26 юли 2024 г.
GLOUCESTER, Henry VI
Никола Бенин
Ay, Edward will use women honourably.
Would he were wasted, marrow, bones and all,
That from his loins no hopeful branch may spring,
To cross me from the golden time I look for!
And yet, between my soul's desire and me—
The lustful Edward's title buried—
Is Clarence, Henry, and his son young Edward,
And all the unlook'd for issue of their bodies,
To take their rooms, ere I can place myself:
A cold premeditation for my purpose!
Why, then, I do but dream on sovereignty;
Like one that stands upon a promontory,
And spies a far-off shore where he would tread,
Wishing his foot were equal with his eye,
And chides the sea that sunders him from thence,
Saying, he'll lade it dry to have his way:
So do I wish the crown, being so far off;
And so I chide the means that keeps me from it;
And so I say, I'll cut the causes off,
Flattering me with impossibilities.
My eye's too quick, my heart o'erweens too much,
Unless my hand and strength could equal them.
Well, say there is no kingdom then for Richard;
What other pleasure can the world afford?
I'll make my heaven in a lady's lap,
And deck my body in gay ornaments,
And witch sweet ladies with my words and looks.
O miserable thought! And more unlikely
Than to accomplish twenty golden crowns!
Why, love forswore me in my mother's womb:
And, for I should not deal in her soft laws,
She did corrupt frail nature with some bribe,
To shrink mine arm up like a wither'd shrub;
To make an envious mountain on my back,
Where sits deformity to mock my body;
To shape my legs of an unequal size;
To disproportion me in every part,
Like to a chaos, or an unlick'd bear-whelp
That carries no impression like the dam.
And am I then a man to be beloved?
O monstrous fault, to harbour such a thought!
Then, since this earth affords no joy to me,
But to command, to check, to o'erbear such
As are of better person than myself,
I'll make my heaven to dream upon the crown,
And, whiles I live, to account this world but hell,
Until my mis-shaped trunk that bears this head
Be round impaled with a glorious crown.
And yet I know not how to get the crown,
For many lives stand between me and home:
And I,—like one lost in a thorny wood,
That rends the thorns and is rent with the thorns,
Seeking a way and straying from the way;
Not knowing how to find the open air,
But toiling desperately to find it out,—
Torment myself to catch the English crown:
And from that torment I will free myself,
Or hew my way out with a bloody axe.
Why, I can smile, and murder whiles I smile,
And cry 'Content' to that which grieves my heart,
And wet my cheeks with artificial tears,
And frame my face to all occasions.
I'll drown more sailors than the mermaid shall;
I'll slay more gazers than the basilisk;
I'll play the orator as well as Nestor,
Deceive more slily than Ulysses could,
And, like a Sinon, take another Troy.
I can add colours to the chameleon,
Change shapes with Proteus for advantages,
And set the murderous Machiavel to school.
Can I do this, and cannot get a crown?
Tut, were it farther off, I'll pluck it down.
Shakespeare
King Henry VI is Murdered by Richard of Gloucester.
Artist: John Gilbert Engraver: The Dalziel Brothers
Младостта на император Карл IV / The Youth of the emperor Karl IV
Никола Бенин
На седем години той е изпратен в двора на краля на Франция, както е традицията в Дома на Люксембург. Изглеждаше, че се е наслаждавал на времето си там. Кралицата на Франция беше неговата леля Мария и както той пише, цитирам: „крал Чарлз IV ме обичаше много“. Толкова много, че той стана негов кръстник и му даде ново име, Чарлз или Карл. Очевидно Венцел или Венцеслав не е бил подходящ за френския двор. Френският крал Чарлз се отнася много сериозно към задълженията си на кръстник и намира своя подопечна съпруга, дъщеря на Шарл от Валоа.
Когато Карл описва своя кръстник, той го нарича добър крал, защото не е алчен, слуша съветниците си и дворът му е великолепно сборище на най-мъдрите светски и църковни принцове. Тези три атрибута, слушане на съветници, избягване на алчност и притежаване на прекрасен двор, пълен с високо уважавани благородници, бяха амбициите на Карл за велик крал. Три качества, които баща му напълно липсваха.
Карл също така отбелязва, че неговият зет, новият крал Филип VI, който наследи крал Чарлз IV, нямаше поне две качества, той пренебрегна опитните съветници на своя предшественик и се поддаде на алчността и алчността. Не е ясно колко от тези чувства той споделя с краля. Но той може да е говорил за това с най-добрия си приятел, който щеше да остане близо до смъртта му, Жан, син на Филип VI и по-известен като Жан льо Бон, крал на Франция, който беше пленен в битката при Поатие.
"Washington Square" by Henry James / "Вашингтон Скуеър" от Хенри Джеймс
Никола Бенин
понеделник, 22 юли 2024 г.
Нико Уилямс се присъедини към ФК Барселона
Никола Бенин
GREAT AMERICAN POETS
Последните думи на Лудвиг ван Бетховен: "ЖАЛКО, ЖАЛКО, ТВЪРДЕ КЪСНО"
Никола Бенин
След като издател купи на Бетовен 12 бутилки вино като подарък, последните думи на умиращия композитор бяха: „Жалко, жалко, твърде късно!“
"EMMA" BY JANE AUSTEN
Никола Бенин