Никола Бенин
Egyptian Art The Metropolitan Museum of Art
вторник, 12 ноември 2024 г.
Древен папирус, изобразяващ посмъртната присъда на душата на починал египтянин. Ново кралство
Никола Бенин
Папирус на Ани, претеглящ сърцето на починалия. XIX династия, XII-XIII век пр.н.е д. Глава 125. Една от ключовите глави на целия папирус, причината, поради която е създаден, е дворът на Озирис, където се претегля сърцето на починалия, което трябва да бъде „празно от всяко зло“. След това починалият става „с прав глас“ и може да „излезе на деня“, т.е. живейте същия живот като на земята, но „вечно и безкрайно“.
От едната страна на везната е коленичил бог Анубис с глава на чакал, подпрял стрелата им с дясната си ръка. Зад него стои Тот, писарят на боговете с глава на ибис, който държи тръстика, за да записва резултатите от претеглянето. Близо до него седи чудовището с три лица Амит, „Ядящият мъртви“, чакайки момента, в който може да изяде сърцето на починалия, ако се счита за недостоен. Боговете, които седят на върха, са членове на двора.
Самият покойник и съпругата му застават от другата страна на везната с почтително наведени глави. Те са изобразени в човешка форма, облечени в бели дрехи и бижута, подобни на тези, които са носили на земята. Душата на починалия под формата на сокол с човешка глава стои на пиедестал. В близост има и изображение на правоъгълник с човешка глава, лежаща върху пиедестал, което вероятно представлява починалия в ембрионално състояние. Анубис гледа стрелката на везните, а бабуинът показва на Тот, че напречната греда е точно в баланс и следователно сърцето балансира перото, символизиращо Маат - справедливост, истина, закон. Това говори за безгрешността и праведността на земния живот на починалия.
Ипостасът на слънчевото божество, побеждавайки силите на мрака, беше бог Хор , светлият сокол, син на Озирис .
Митът за Озирис и Хор е особено важен за разбирането на египетското изкуство. Според мита богът на плодородието Озирис някога е бил цар на Египет и е научил египтяните да обработват земята и да садят градини. Той беше убит от брат си Сет , който олицетворява началото на мрака и злото. Синът на Озирис, Хор, предизвика Сет на дуел и го победи; След това Хорус възкреси Озирис, като му позволи да глътне окото му. Възкръсналият Озирис вече не се върна на земята, той стана господар на подземния свят, цар на мъртвите. Хор стана негов наследник на земята, цар на живите.
Историята на Озирис не е нищо повече от трансформация на древната легенда на земеделците за вечното самообновяване на природата, за умиращото и съживяващото се зърно, хвърлено в земята. (От това зърно по-късно израсна цял набор от умиращи и възкресяващи богове в различни религии.) А Хор, който връща към живота Озирис, е животворна слънчева светлина.
Интересно е как сюжетът на стария мит е преосмислен в робовладелската монархия на Египет и как е съчетан с култа към фараоните и представите за задгробния живот. Когато крал умре и друг бъде коронясан на негово място, се провежда традиционна мистерия: новият крал се обявява за бог, въплъщението на Хор. И погребението на починалия беше придружено от погребален ритуал, където символично се възпроизвежда историята за смъртта на Озирис, оплакването му от богинята Изида и неговото възкресение.
Беше нещо като християнска Великденска служба. В Старото царство озирианските ритуали се отнасяли само за личността на фараона; впоследствие те се разпространяват все по-широко и стават част от погребалната церемония на всеки знатен и богат човек.
Само „най-ниските“ - обикновените членове на общността и робите - бяха погребани без никаква церемония: те просто бяха погребани в пясъка. Починалият благородник е бил балсамиран, обсипан с бижута, а на гърдите му е поставен свещен амулет - фигурка на бръмбар скарабей .
На скарабея беше написано заклинание, което призоваваше сърцето на починалия да не свидетелства срещу него на процеса срещу Озирис, където той трябваше да се яви.
Там, в подземния свят, го срещнал чакал - Анубис , там сърцето му било претеглено на везни и там той се изповядал на Озирис. Рисунки, изобразяващи присъдата на Озирис, придружават текстовете на египетската Книга на мъртвите върху дълги папирусни свитъци.
След съда и пречистването започна задгробният живот, подобен във всяко отношение на земния живот. И тук се крие най-важното в системата на египетските култове. За да може починалият да живее щастливо зад гроба, трябваше да му бъде осигурено всичко, което притежаваше на земята. Всеки – чак до собственото си тяло, избягало от разлагането. Оттук и известният обичай за балсамиране.
Те вярвали, че в допълнение към душата и тялото има нещо междинно - призрачен двойник на човек, неговата жизнена сила, наречена Ка. Необходимо е Ка винаги да може да намери своята земна обвивка и да се премести в нея, тогава душата ще се чувства уверена и спокойна. Затова освен самата мумия в гробницата се поставяла и портретна статуя на починалия, понякога повече от една, като портретът трябвало да е много подобен – иначе как Ка би разпознал външния му вид?
Nikola Benin participated in the EUSDR MA/programming authorities network meeting: Building a Sustainable Future in the Danube Region
Nikola Benin
 |
The EUSDR stakeholder meeting on 12 November 2024 brought together leaders and experts across the Danube Region to discuss embedding sustainability and resilience into programmes. Organised by the Austrian EUSDR Presidency and the Danube Strategy Point, the event introduced the new 2024 Guidance Paper, "Active Embedding & Planning Ahead, " providing a strategic framework to align regional funding and initiatives with EUSDR priorities.
Participants focused on the role of Interreg (A, B) programmes in supporting this mission and shared valuable insights, best practices, and collaborative ideas to tackle shared challenges—from climate action to economic growth. This knowledge exchange marked an important step toward creating a more connected and resilient Danube Region.
With a stronger network and clear priorities, the Danube Region is set to make a lasting impact. Here’s to a sustainable future for all!
понеделник, 11 ноември 2024 г.
Как да си вземете продуктивна, но и освежаваща ваканция
Никола Бенин
Някои хора ще настръхнат от привидно оксиморонното понятие за „продуктивна ваканция“. Но като предприемач през последното десетилетие, ако изобщо смятам да си взема ваканция, тя трябва да е продуктивна – в противен случай, без предпазната мрежа от дни на платен отпуск и колеги, които да ме покриват, бих могъл да продължа да работя . Това не означава, че не си правя дълги, приятни ваканции; По-рано писах за HBR за моето едномесечно пътуване без контакт в Индия. Но всички имаме ограничено свободно време, така че трябва да избираме мъдро. Ето как балансирам с една продуктивна, но освежаваща ваканция.
Определете успеха предварително . Някои може да попитат: Защо трябва да определяте успешна ваканция? Не е ли достатъчно само релаксирането ? може би Но като ръководител или предприемач вероятно имате показатели за успех в повечето други области от живота си. Знаете целта за продажби, която трябва да постигнете, и колко трябва да съберете за благотворителния съвет, в който участвате, и може дори да имате лични цели за успех, като например да вечеряте със семейството си всяка вечер. Особено ако сте хванати в капана на типичната американска ситуация на само две седмици ваканция годишно – голяма част от които ние не вземаме – струва си да знаете предварително как изглежда успехът в една ваканция, за да не се окажете безпомощни далеч ограничено време. Вашата цел може да бъде да се свържете отново със съпруга си, да прекарате качествено време с децата си, да наваксате с четенето, да започнете нов фитнес режим, да напреднете в роман, който пишете, или буквално просто да вегетирате. Всяка от тях е достойна цел, но трябва да бъде формулирана предварително, за да можете да ги приоритизирате.
Изберете дестинация, която има двойно задължение . Преди няколко години се срещах с човек, който отчаяно искаше да отиде на Хаваите. Перфектната й визия беше хижа в Кауай, четене и рисуване на плажа. Това звучи страхотно, но в този момент от кариерата ми, току-що завърших написването на първата си книга, Reinventing You , нямах нужда от тихо уединение – имах нужда от работа в мрежа. Така че отидохме до другата й любима дестинация, Париж, където (от двуседмична ваканция) можех да прекарам половин ден в бизнес срещи в HEC-Paris , което направи част от ваканцията ни данъчно приспадната и доведе до преподаване договор.
Отделете време за възобновяване на стари връзки. Невъзможно е да изолирате „работата“ и „живота“. Изпитваме недостатъка на тези замъглени линии всеки ден, тъй като колегите и клиентите предполагат, че сме достъпни 24/7 благодарение на нашите смартфони. Можем също така да се възползваме от предимствата, като изградим истински, смислени, удовлетворяващи взаимоотношения с нашите бизнес контакти, докато сме далеч от офиса. Току-що прекарах последните 3 седмици и половина в пътуване из страната, изнасяйки беседи в книжарници и корпорации, за да представя новата си книга . Но междувременно се погрижих да заредя графика си с вечери и кафета с приятели – и под „приятели“ често имам предвид настоящи или потенциални бизнес контакти, с които обичам да прекарвам време. Само през изминалата седмица вечерях с подкастър, който ме включи в шоуто си, бивш шеф отпреди 15 години, който сега ръководи голяма организация с нестопанска цел, жена, която профилирах в Stand Out , и собственик на бизнес, който беше домакин на San Франциско парти за представянето на първата ми книга. Забавлявах се и възобнових пасивните връзки , което е една от стратегиите за увеличаване на стойността на вашата ваканция.
Времето за почивка е предназначено да бъде освежаващо, така че можете да се върнете на работа с нови сили. Но това не означава, че не можете да бъдете и продуктивни, като укрепвате важни връзки, срещате се с хора на стратегически нови места и постигате целите, които са най-важни за вас.
5 правила за ваканция, която наистина си заслужава
Никоа Бенин
„Един майстор в изкуството да живееш не прави рязко разграничение между своята работа и своята игра; неговият труд и неговото свободно време; умът и тялото му; неговото образование и неговия отдих. Едва ли знае кое кое е. Той просто преследва визията си за съвършенство чрез каквото и да прави и оставя другите да определят дали работи или играе. За себе си той винаги изглежда, че прави и двете.
Обичам този цитат от LP Jacks. Той описва някои от най-вдъхновяващите, щастливи и успешни професионалисти, които познавам. Основното послание е ясно: намерете работа, която обичате - такава, която ви позволява да бъдете най-добрият себе си - и тя изобщо няма да ви се струва работа. Изводът обаче също е важен: трябва да подхождаме към нашите ваканции със същата упоритост, както към професиите си , и да ги използваме, за да се върнем в офиса по-добри от преди.
Помислете за моя приятел Джон, бивш главен изпълнителен директор и председател на топ фирма за професионални услуги, който сега е активен в няколко забележителни социални инициативи. Той вижда ваканциите като начин да избистри и изостри ума си и през последните 25 години организира годишни туристически походи със съпругата си и три други двойки. Те се разхождат за около седмица в зашеметяващи планини, национални паркове или природни резервати, като всеки ден се сдвояват по различен начин, така че всеки да има шанс да си поговори. Преди да се оттегли от ролята на главен изпълнителен директор, той щеше да се опита да вземе тези почивки точно преди срещите на своите глобални партньори, защото откри, че неговите идеи, инициативи и дори речи ще станат много по-фокусирани, богати, ясни и мощни в резултат - въпреки че той не е прекарал никакво време активно да работи върху тях!
За Ричард, уважаван академик и световен авторитет по лидерство, ваканциите също са сериозни неща. Той и съпругата му съзнателно променят начина, по който прекарват свободното си време. Веднъж или два пъти в годината те вземат „учебни ваканции“ на места, които не познават добре. Те проучват всички задължителни забележителности и ресторанти, които трябва да посетят в избраната от тях дестинация, планират щателно своя маршрут и често резервират водач и шофьор, ако никой от тях не говори местния език. Когато са там, те наистина изследват и прекарват много време в разговори с местните жители. Те допълват тези натоварени ваканции с два вида релакс: един годишен престой в тих и интересен бутиков хотел на плажа (без места, подходящи за семейства), на който носят само книги, слънцезащитен крем и екипировка за гмуркане, както и чести посещения в собствена къща на плажа за „време за почивка“— без гости или работа, само размисъл и градинарство.
Какво можем да научим за това как да прекарваме свободното си време от тези истински майстори в изкуството да живеем?
- Движете се и спортувайте. Еволюционната наука ни казва, че нашите фантастични мозъци са се развили не докато сме се излежавали, а докато сме тренирали. Нашите предци са се движели през цялото време. И трябва да използваме ваканциите си, за да направим същото - особено тези от нас, които работят на работа, която ни държи на маси за срещи или бюра по цял ден.
- Намерете спокойна, красива среда. Природата не само ви помага да слушате вътрешния си глас; може също така да вдъхнови нови цели и страсти. Съпругата ми Мария и аз се разхождахме през тържествено красивия каньон Хукар в Кастилия-Ла Манча, когато решихме да се преместим от Мадрид в Буенос Айрес, за да мога да направя най-важната и успешна смяна на работата в живота си.
- Запознайте се с различни, интересни хора. В една от тетрадките на Леонардо да Винчи има списък с 15 задачи. Най-малко осем включват консултации с други хора, а две се фокусират върху книги на други хора. Най-продуктивните хора в света са изключително любопитни и склонни да си сътрудничат и постоянно търсят нови познати и съюзници – дори когато са на почивка .
- Бъдете готови да инвестирате. Много от нас са предубедени към осезаемия лукс. Харчим повече за къщи, коли, дрехи и други неща, които много скоро губят първоначалната си привлекателност и генерират всякакви грижи и нужди от поддръжка, отколкото за преживявания, които според изследванията предлагат по-дългосрочно удовлетворение, предоставяйки не само удоволствие, но и шанс за учене и израстване. Качествените ваканции са една от най-възвръщаемите инвестиции, които можете да направите.
- Планирайте правилно. Никога не оставяйте празниците си на случайността . Безпроблемно пътуване със самолет, приятни квартири, гарантирани резервации за ресторанти и обиколки – всичко това ще направи свободното ви време по-продуктивно и приятно. Освен това самата подготовка може да бъде забавна . Представете си всичко, което бихте могли да направите, след това изберете местата и дейностите, които ще ви дадат най-добрите възможности за обновяване и преоткриване и ще ви позволят да създадете най-незабравимите спомени.
понеделник, 28 октомври 2024 г.
Дърводелската работилница на Цанко Робев в Добрич, 1905 г.
Никола Бенин
ДА – Добрич, фонд 181К, опис 1, а.е. 201, л. 53
неделя, 27 октомври 2024 г.
На 26 октомври (7 ноември по нов стил) 1866 година първият влак в България тръгва от Русе до Варна
Никола Бенин
Управителят на Русенската област Митхат паша пропътувал по трасето 5 км в посока към Варна и обявил линията за открита. Когато слязъл от влака, казал, че пътуването много му е харесало и е имал чувството, че препуска с галопиращ кон. Това впечатление е напълно основателно, защото влакът се движел с пределна скорост от 30 км/ч и изминавал разстоянието от 224 км от Русе до Варна за 8 ч., като по пътя имало 18 гари и спирки. Тренът вървял два пъти седмично, като в понеделник пътувал от Русе за Варна, а в сряда – от Варна до Русе. В останалите дни по линията, която била с един коловоз, се движели товарни влакове, ако имало какво да се превозва.
Подвижният състав бил главно английско производство. За откриването на линията турското правителство поръчва 30 локомотива (доставени са 10), 500 товарни вагона (доставени 425) и 40 пътнически (доставени 63). Те са от І, ІІ и ІІІ класа – двуосни, дълги по 8 метра, с по четири купета. През зимата се отоплявали със съдове гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението било с маслени лампи.
По времето на откриването й линията била дълга 224 км и освен двете крайни гари имало и осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна били открити и локомотивни депа. Мостовете по трасето били дървени, семафорите също, а връзката между гарите ставала с телеграфни апарати “Кадран”, френско производство, а по-късно и “Морз”.
Намеренията първоначално били линията да е и международна, част от пътя Лондон – Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж – Страсбург – Мюнхен – Виена – Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе – Варна – Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград – с кораб на австрийския Лойд. Все пак между 1883 и 1885 г. оттук минавал и известният “Ориент експрес”.
Както при повечето първи неща в България и тук не минало без скандал – строителният материал за мостовете и кантоните бил доставян от старите столици Плиска и Преслав – заповядано било да се разрушават напълно запазените черкви, обществени сгради, бойници и кули, построени от хановете Крум, Омуртаг и княз Борис I. Така били унищожени завинаги безценни паметници на българската история…
събота, 26 октомври 2024 г.
When the Byzantines and Ottomans were Allies- Manuel II Palaiologos and Mehmed I
Никола Бенин
Mehmed I, Ottoman sultan (r. 1413-1421)
Manuel II Palaiologos, Byzantine emperor (r. 1391-1425), art by Spatharokandidatos
Map of the Ottoman and Byzantine Empires and other states after 1403.
Many would think that the Byzantines and Ottomans were always bitter enemies or if not, Byzantium in its weakened state was always a vassal constantly bullied by the more powerful Ottoman sultan. However, there was a short period of time when both empires were actually at a peaceful co-existence with each other following a period of instability the Ottomans suffered through. This all started in 1402, and here the rather new Ottoman Empire suffered a catastrophic defeat to the powerful Turco-Mongol warlord Timur at the Battle of Ankara with the Ottoman sultan Bayezid I (r. 1389-1402) himself captured. With Bayezid I in captivity in Samarkand where he died in 1403, his empire fell into what was known as the "Ottoman Interregnum", a state of anarchy and civil war among his 4 sons: Mehmed, Isa, Musa, and Suleiman all while the Byzantines were not only saved by this event but they too regained territory they previously lost to the Ottomans which included most of Northern Greece, the city of Thessaloniki, the Black Sea coast up to Bulgaria, and even a portion of Asia Minor all the way to Nicomedia. In Asia Minor meanwhile, Mehmed who was based in Amasya assumed full control of it after defeating his brother Isa who was based in Bursa whereas in Europe, the Ottoman prince Suleiman Celebi gained control of it with the help of the Byzantines. Mehmed however sent his other brother Musa Celebi to attack Suleiman's territory in Europe while Suleiman tried to reclaim Asia Minor. Suleiman when back in the Balkans was at first victorious against Musa in 1410 at the Battle of Kosmidion fought near Constantinople, but after his victory, Suleiman's troops suddenly defected to Musa who later had Suleiman captured and killed. Musa therefore in 1411 laid siege to Constantinople in an act to punish the Byzantine emperor Manuel II Palaiologos (r. 1391-1425) for supporting Suleiman.
In an act of diplomacy, Manuel II knowing of the power struggle between the Ottoman princes asked for assistance from Mehmed Celebi in Asia Minor. Mehmed true enough managed to relieve Constantinople from Musa's siege thus forcing Musa into flight. In 1413, Musa was finally defeated, captured, and then killed at the Battle of Camurlu in Bulgaria by Mehmed's forces assisted by both the Byzantines and Serbians under Despot Stefan Lazarevic (r. 1402-1427). Mehmed I was then crowned as sultan and thus restored order and stability to the Ottoman Empire whereas he too stood on friendly terms with Manuel II of Byzantium as a reward for his support. Throughout Mehmed I's reign (1413-1421), Byzantium and the Ottomans were thus allies and even equals with each other that neither ruler paid tribute to each other, therefore neither was each other's vassal. Mehmed I thus focused on expanding into the Balkans while Manuel busied himself with rebuilding his empire and in scholarly pursuits. Unfortunately, the peace between the empires was not to last as Mehmed I suddenly died in 1421 whereas his son and successor Murad II (r. 1421-1451) was not interested in pursuing peace with Manuel. True enough, when Manuel II and his son and co-emperor John tried to meddle with the succession of the Ottomans, Murad II being enraged at this even laid siege to Constantinople in 1422 but failed.
четвъртък, 17 октомври 2024 г.
Никола Бенин участва в двудневното обучение „Силни организации, силно въздействие“
Никола Бенин
Кои са основните предизвикателства при управлението на една организация? Как създаваме устойчиви партньорства и управляваме успешно финансите си?
Това бяха малка част от темите, които обсъдихме по време на двудневното обучение (14-15 октомври) „Силни организации, силно въздействие“, водено от Мая Донева - лекторка с международен опит в сферата на социалните иновации, организационното развитие и правата на човека. Обучението бе организирано от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women в град София.
понеделник, 7 октомври 2024 г.
На 1-ви октомври 1975 година Дунав побеждава Рома
Никола Бенин
На 1-ви октомври 1975 година Дунав побеждава Рома в среща реванш от 1-вия кръг от турнира за Купата на УЕФА
вторник, 1 октомври 2024 г.
Индре Валантинайте, стихотворения от стихосбирката „Характеристики” / Indrė Valantinaitė, from the poetry book “Featurettes”
Никола Бенин
Събудих се, знаейки
Видях бъдещето като булка под було
, което не е позволено да се вдигне.
Светлината нахлу през цветните стъкла на очите ми,
превръщайки се в моята религия.
От този момент то живее в църквата на тялото ми
под сводовете на ребрата ми.
То спи там, диша учестено,
чака живот като зверче –
докато един ден не изтриеш
остатъчните ми съмнения и страхове
с едната си ръка – все едно отмятам кичур коса от очите ми,
докато другата храни гладния гарван на гърдите ми.
Това ми стига да живея.
Под това търпеливо слънце.
Сърце на DJ щанд
...където има чудовище, има и чудо.
– Огдън Неш
Събух обувките си и пуснах косата си
в дискотеката на лунна светлина.
Хитове от 90-те,
а ние отново спортуваме с рисувани с химикалки татуировки
и пушим сладки макови пръчици.
Корените на дърветата танцуват, правят любов
в ритъма на твоите/моите във вените.
Толкова време ми отне да чуя
бръмченето на кръв под кожата си:
разбрах думите на тази песен.
Вече нищо не ме боли.
Никога няма да разбера какво е помогнало:
молитвата, постелката за йога
или бялата пелета
топя се в мен,
помагайки ми да стана света.
Добрата съпруга
Когато трябваше да замине в командировка,
той я водеше до летището по всяко време на деня.
Ако се наложи, си взема отпуск от работа.
Оставяйки колата си с мигащи аварийни светлини,
той я придружаваше през целия път до охраната
и там я целуваше по бузите, устните и челото.
По-нататък – само буйният бръшлян на погледа му,
обвил отдалечаващите се бедра.
Сякаш все още можеше да я спре.
Сякаш нещо зависеше от него.
Беше добър съпруг.
Тя беше добра съпруга:
в двойното легло на хотелската й стая
чаршафите отляво рядко бяха разпръснати.
01/01/2015, 12:15. Hôtel de Paris
Тя се търкаля по пода на хотела
с празна дупка от сърцето до сърцевината
Нося блестяща рокля с пайети
като задъхана русалка, изхвърлена на брега
Или украшение, паднало от дървото
Толкова крехък
крехък
флуоресцентен
Толкова смачкан,
напукан
и кратериран
Тя вдига телефона и се обажда
за друг Chateaux Margaux,
таксуван на 209
Пет сутринта (ненаписани стихове)
Още ненаписани стихове спят върху кожата
на челото, бузите, миглите, устните ми...
Моля насън
да не вали дъжд,
да не идва сняг,
да не духа вятър
да ги защитава,
докато дойде времето да живеят
тогава
свалям роклята на безпокойството
, свалям роклята на копнежа,
свалям роклята на очакването
и нося само бижутата на благодарността
, които инкрустират орбитите на очите ми и пъпа ми,
отивам до блестящото езеро отвъд прозореца ми,
за да платя за стихотворението, което идва
I Woke up Knowing
I saw the future like a bride under a veil
that one is not allowed to raise.
Light flooded through the stained-glass of my eyes
becoming my religion.
From that moment, it lives in the church of my body
under the arches of my ribs.
It sleeps there, breathing quickly, lying
in wait for life like a little beast –
until one day you wipe away
my left over doubts and fears
with one hand – like brushing a strand of hair from my eyes
while the other feeds the hungry raven of my breast.
That’s enough for me to live.
Under this patient sun.
Heart on a DJ Stand
…where there’s a monster, there’s a miracle.
– Ogden Nash
I kicked off my shoes and let my hair fall
in the moonlight discotheque.
Hits of the 90s,
and we are once more sporting pen-drawn tattoos
and smoking sweet poppy sticks.
Tree roots dance, making love
to the rhythm of yours/mine in the veins.
It took so long for me to hear
the hum of blood under my skin:
I understood the words of that song.
Nothing hurts anymore.
I’ll never know what helped:
prayer, the yoga mat
or the white pellet
melting inside me
helping me become the world.
The Good Wife
When she had to go on a business trip,
he would take her to the airport at any hour of the day.
If necessary, he would take time off from work.
Leaving his car with blinking hazard lights,
he would accompany her all the way to security,
and kiss her there on the cheeks, lips and forehead.
Further – only the lush ivy of his gaze
wrapping around her departing hips.
As if he could still stop her.
As if something depended on him.
He was a good husband.
She was a good wife:
in the double bed of her hotel room,
the sheets on the left were rarely tussled.
01/01/2015, 12: 15. Hôtel de Paris
She rolls along the hotel floor
with an empty hole from heart to core
Wearing a scintillating sequin dress
like a gasping mermaid thrown ashore
Or an ornament fallen from the tree
So flimsy
fragile
florescent
So crumpled
cracked
and cratered
She picks up the phone and calls
for another Chateaux Margaux
billed to 209
Five in the Morning (Unwritten Poems)
As yet unwritten poems sleep on the skin
of my forehead, cheeks, eyelashes, lips…
I ask in a dream
for the rain not to fall
for the snow not to come
for the wind not to blow
to protect them
until the time comes for them to live
then
I take off the dress of unease
I take off the dress of longing
I take off the dress of expectation
and wearing only the jewelry of gratitude
which inlays the sockets of my eyes and navel
I go to the shimmering lake beyond my window
to pay for the poem that comes
Абонамент за:
Публикации (Atom)