Никола Бенин
Това е трети том от поредицата на Мишел Фуко „История на сексуалността“, озаглавен „Грижата за себе си“!
За нея Фуко пише:
„Първоначалният проект на тази поредица от изследвания… беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като „опит“ за „сексуалността“ – познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на християнската традиция, но и към древната философия. Връщайки се по този начин… се натъква[ме] на един доста прост и същевременно доста общ въпрос: защо сексуалното поведение, защо свързаните с него дейности и удоволствия са обект на морална загриженост?… Това проблематизиране на съществуването, приложено към гръко-латинската култура, се оказва свързано с една съвкупност от практики, които бихме могли да наречем „изкуства на съществуването“ или „техники на себе си“… „Грижата за себе си“ анализира тази проблематизация в гръцките и латинските текстове от двата първи века на нашата ера и изменението, което тя претърпява, в едно изкуство да се живее, доминирано от загрижеността за себе си“.
Антоанета Колева
Правото да променяш себе си
През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за „никакви посмъртни публикации“, четвъртият том от легендарната поредица История на сексуалността. Той носи великолепното заглавие Признанията на плътта. Над него Фуко работи до самия край на живота си, заявявайки в последното си интервю, че тук се занимава с началото на християнството в перспективата на една история на морала. Смъртта отнася Фуко и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия – време, през което изследователите говорят за него като за „Свещения Граал“ (по сполучливата фраза на един от тях), изгубили надежда завещанието на Фуко да бъде нарушено и текстът да бъде изваден на бял свят. Но ето че публикацията му се случи и той се превръща в едно от най-големите събития в света на хуманитарните и социалните науки през последните десетилетия. Цели 34 години преди това Фуко си отива ненавременно, а само пет дни преди смъртта му на 25 юни 1984 г. историкът Пиер Нора му носи в болницата екземпляр от току-що публикувания трети том на поредицата: Грижата за себе си (излязъл на 30 май 1984). Непосредствено преди това е видял бял свят и том втори: Употребата на удоволствията (12 април 1984), с едно преломно „Въведение“, в което Фуко обглежда пътя си дотогава, посочва водилите го през годините проблематизации и, не на по- 230 следно място, обяснява онзи разрив – като защитава правото си да променя себе си, – който отделил не просто с цели осем години, но и с цялостна преориентация втория и третия том на поредицата от първия том, публикуван през декември 1976 г.: Волята за знание. Том, който държите в ръце. Волята за знание е краткият и на места развълнуван и вълнуващ през майсторски език „манифест“ на Фукоянската аналитика на властта. Именно тук са най-ясно и подредено изложени тезите, с които Фуко се превръща в най-радикалния обновител на това поле. Прицел за образцово приложение на изобретените изследователски оръжия е т.нар. „диспозитив на сексуалност“. Във връзка с него за пръв път Фуко излага и принципите на една биополитика – вероятно най-грандиозното по последиците си негово откритие, преориентирало оттогава насам един огромен поток от хуманитарните и социалните науки и превърнало го в най-цитирания мислител в световен план. Но да се върнем към историята: през 1976 г., време на активни и ежегодно променящи тематиката си лекции на Фуко в Колеж дьо Франс и в университети в Европа и Америка, Волята за знание обявява началото на поредица, предвидена да съдържа още 5 тома. Те трябвало да последват по един във всяка следваща година и да носят заглавията: (2) Плътта и тялото, (3) Кръстоносният поход на децата, (4) Жената, майката и хистеричката, (5) Перверзните, (6) Населения и раси. Всъщност нито един от томовете не се появява. Фуко радикално променя намеренията си, бави изданията и трупа, както показва архивът му днес, десетки хиляди страници ръкописи и материали, които биват неведнъж прегрупирани под различни нови схеми и заглавия. След първия том Фуко започва работа върху том за христи- 231 янството и все повече го определя като следващ, втори; после самата работа го отвежда отвъд християнството, към Античността, и се оформя друга идея за втори том (Употребата на удоволствията), след който трябвало да последва този за християнството; но накрая огромният материал за Античността се поделя на две и се появява и Грижата за себе си (томът, първоначално обмислян като книга извън поредицата), който също „изтиква“ назад тома за християнството (Признанията на плътта). Всичко това се случва в хода на шест-седем години, докато поредицата стане факт във вида, в който е подредена на първа страница на това издание и в който ще я намирате във всеки следващ том на български.1 Така или иначе, собствената история на История на сексуалността показва любопитно – но и заразително, като най-висока подкана към един модус на вътрешна свобода, – че Фуко променя наистина почти всичко: в плоскостта на историческия материал, вместо да се опре на първоначално предвидения период от XVI до XIX век, той се връща до IV-V век пр. Хр. (като не забравя да пре- век пр. Хр. (като не забравя да пре век пр. Хр. (като не забравя да предупреждава, че томовете в поредицата, макар да са изследвания по „история“, не са работи на „историк“; а на какъв експерт, питаме се? най-близко до очевидното: на философ); към това, подредбата става наистина хронологически по-последователна. Промяна е налице и в плоскостта на тематизациите, защото вместо да следва плана си за проучване на формирането на отношението към „нещо такова като сексуалността“, Фуко се насочва към много по-базисните и по-обхватни техники (изкуства) на фор1 По искане на Фуко първият том имал изписано на т.нар. „четвърта корица“ (отзад) единствено списъка с планирани томове. При том втори и трети се четял само стих от Рьоне-Шар. Четвъртият том, посмъртно, повтаря този избор. В нашите издания предоставяме и двата избора на Фуко на началните страници на книгите. 232 миране на самия себе си в епохи, когато идеята за „сексуалност“ все още няма никакъв смисъл, а централна е връзката между „тяло“ и „удоволствие“, докато последното не бъде постепенно изместено от „плътта“; всичко това – на фона на неизменно внимание към изработването на „себе си“ в отношенията с другите и във връзка с истината.2 През годините работа над поредицата Фуко защитава в други текстове правото си радикално да се променя: не само защото е подложен на обратното въздействие на изследвания материал, но и защото смята това за част от етоса на изследователя. В интервю от май 1984 обяснява промените, които е предприел в поредицата, чрез етиката на интелектуалеца (термин, който защитава и различава от ‘академичното лице’), изразяваща се в способността на човек непрекъснато да се отърсва от самия себе си, да видоизменя собственото си мислене, но и това на другите. Във въведението към том 2 на поредицата казва: „Колко би струвало настървението към знание, ако трябваше да осигурява единствено придобиване на познания, а не – по някакъв начин и доколкото е възможно – объркване на този, който познава? В живота има моменти, когато въпросът да се разбере дали човек може да мисли другояче… е необходим, за да продължи да вижда или да разсъждава… Какво е философията днес – искам да кажа, философската дейност – ако не критическа работа на мисленето над самото себе си? И ако вместо да легитимира онова, което вече се знае, не се състои в начинанието да се разбере как и доколко е възможно да се мисли другояче?“. 2 Любопитно е, че първото планирано заглавие на поредицата било не История на сексуалността, а Секс и истина. Впрочем на български език е достъпно едно „култово“ интервю на Фуко с Драйфъс и Рабинау, „За генеалогията на етиката“, където Фуко сам обсъжда какво прави в поредицата, вж. брой 3/4 от 2016 г. на спис. Социологически проблеми, издание на ИИОЗ към БАН. 233 Помните ли детските бинокълчета с цветни стъкла, които при всяко завъртане показват различни фигурки на дъното си? Ако завъртим перспективата и тук, ще видим, че всъщност на фона на десетките публикации на Фукоянски текстове след смъртта му става видно, че онова, което дълго се смяташе за разриви в мисленето му – какъвто може да изглежда и преориентацията между том 1 и следващите томове на настоящата поредица, а и самото му насочване към сексуалността – започват да губят резките си очертания на срезове. Започваме да откриваме постоянство на темите и симфонично сложна бавност на изместванията. В конкретния случай със „сексуалността“: публикуването само преди година на неизвестни досега лекции на Фуко по темата от 1964 и 1969 г. показва и постоянството на самата проблематизация. *** Тъй като тези кратки думи за поредицата се пишат от преводача ѝ, редно е той да изповяда и минимален биографичен контекст, евентуално свързан с нея. Ще го съчетая и с неличния: от средата на 80-те години, когато започна работата ми над идеите на Фуко, довела до написването на един от първите по-големи текстове върху този автор на български език, не съм преставала да следя отзвуците на идеите му и да допринасям според силите си за присъствието им на български чрез преводи (и чрез собствени изследователски текстове). В далечните 1993 и 1994 г. по мое предложение и в мой превод бяха публикувани текстовете на първите три тома от поредицата3 . Спомените за онова време, в което трябваше да се работи много и всеотдайно, за да се пречупи средата към възприемане на термини като 3 Във вече несъществуващото издателство ЕА, Плевен. 234 „дискурс“, „диспозитив“ и цяло ято други „странни птици“, както и към масирано употребяване на думи като „власти“, т.е. преобладаващо в множествено число, биха могли да станат част от една горчива и сладка интелектуална исто-рия на онова време. Сред нейните любопитни страни мога да посоча мимоходом поне две: работата на преводачите без опората на интернет (можете ли да си представите това днес?) и наивната вяра в една висока всеобща ерудираност, по силата на която ключови текстове се публикуваха почти без обяснителни бележки… Така или иначе, появата през миналата година на френски език на четвърти том, Признанията на плътта, съвпадна с актуализирането на отдавнашните намере-ния на издателството да публикува отново легендарната поредица. Настоящото издание на книгата е ревизирана версия, както е присъщо за издателството, и то поради принципни мотиви, свързани най-вече с отговорността към читателя и автора за реактуализиране на грижата за текста, но – което е друга страна на същото – свързани и с неизбежната промяна на професионалния език на местната културна среда, както и с правото, и дори дълга, да се променя и развива идиомът на самия преводач. Публикуването на ревизирани издания е принципна политика на Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, кредо, което подчинява на себе си всички осъществени или планирани републикации на автори, които имаме радостта, но и издателския дълг да наричаме „наши“. За да завърша все така лично, ще добавя само, че що се отнася до актуалността на книгата – без да навлизам във всички полета на нейната възможна и удобна, свръхудобна употреба, – в най-фундаментален смисъл няма поголяма актуалност от тази на идеята, че да променяш себе си – и да наблюдаваш промените над себе си – е висше право, богато на благодатни ефекти. Казано с една дума: учене на свобода
Няма коментари:
Публикуване на коментар