Димитър Молеров, български фолклорист, учител и революционер от Банско

 Никола Бенин

Димитър Молеров (в средата), български фолклорист, учител и революционер от Банско.

През учебната 1905/1906 г. Димитър Молеров е учител в българската гимназия в Битоля. След края на годината се преселва в Сливен, България. През 1907 г. в малко, провинциално вестниче, Молеров публикува неизвестен за изследователите му разказ, спомен. Една трагична и разтърсваща история за силата на българщината в Битоля, която днес би могла да бъде включена в учебниците по българска литература в гимназиалния курс.

Прочетете я @последователи, отнема една минута…

„Никола Заимовъ, синъ на бѣдни родители отъ пострадалото прѣзъ 1903 г. село Смърдешъ (Костурско), бѣше много скромно, срамежливо 17-годишно момче. Прѣзъ 1904-5 уч. год. бѣ свършилъ I класъ на Битолската българска гимназия, а прѣзъ 1905-6 уч. год. трѣбваше да постѫпи въ II класъ на гимназията, като издържи поправителенъ изпитъ по турски езикъ. Държа той изпита, ала безуспѣшно. Учителскиятъ съвѣтъ рѣши да остане да повтаря I класъ. Моли се ученикътъ, молиха се родителитѣ и роднинитѣ му за снизхождение, но нищо не помогна. Даде му се даже съвѣтъ – ако не ще, като възрастенъ, да остане въ I класъ, то да се залови за нѣкакъвъ занаятъ, при всичко, че най-голѣмото желание на момчето бѣше да слѣдва въ училище. Прѣзъ тая година директорътъ на гимназията (Наум Темчев - бел. моя) получаваше 223 лири турски годишно, а бюджетътъ, опрѣдѣленъ отъ Св. Екзархия за подържане бѣдни ученици бѣше 200 лири турски годишно. Сичкитѣ ученици въ гимназията бѣха 150 души, почти всички бѣдни. На най-бѣднтѣ и съ добъръ успѣхъ и поведение ученици се отпущаха по 2, 3 по 5 лири годишно и съ тия пари тѣ прѣкарваха цѣла година. Повечето ученици живѣеха въ тъмни, влажни дупки, безъ огънъ, безъ маса, безъ столове, безъ кревати, съ най-примитивни ламбички за освѣтление. Кой знае по какви причини, българскиятъ мѫжски пансионъ въ Битоля отдавна е закритъ. Въ Битоля има и сръбска прогимназия съ добрѣ уреденъ пансионъ. Въ сръбскиятъ пансионъ, ученикътъ живее въ прѣкрасно хигиенично здание, има чистъ, хубавъ креватъ, добра, питателна храна, два ката дрехи годишно, обуща, учебници и сички учебни пособия. Вратитѣ на сръбския пансионъ сѫ сѣкога отворени за всѣки български ученикъ Насрѣдъ нощь, дѣто казватъ, да отиде ученикътъ, ще го приематъ (безъ нѣщо да плаща, разбира се). Ала никой отъ битолскитѣ български гимназисти не напустна своето мизерно положение и не отиде въ толкова примамливия сръбски пансионъ. Никола Заимовъ постѫпилъ въ сръбското училище, дѣто го прѣименували „Заимовичъ“. Сички го осѫдиха и казаха: „Не ни трѣбватъ такива българи!“. Слѣдъ десетина дни, азъ вървѣхъ по улица „Широкъ сокакъ“, а насрѣща ми идѣше Никола Заимовъ, облѣченъ съ хубава пансионска униформа, много по-блѣденъ и по-замисленъ отъ по-рано. Азъ се зарадвахъ, че ще го срѣщна и разпитамъ, ала той, щомъ ме забѣлѣжи, прѣстори се, че не ме вижда и фана друга улица. Той отбѣгваше срѣщи съ сѣки познатъ нему българинъ. Момчето почна да вѣхне. Слѣдъ 4 мѣсеца Никола Заимовъ се помина….Нѣкой негов роднина фърлил въ Николовия гробъ учебника му по турски езикъ отъ българската гимназия.“