Михаил Арнаудов „Украйна и България. Значението на Венелин, Шевченко и Драгоманов за обновата на българския дух“.

 

Никола Бенин

Членове на Управителния съвет на Украинско-българското дружество: (отляво-надясно) Райко Алексиев, проф. Михайло Парашчук – заместник-председател, Стилиян Чилингирев, проф. Михаил Арнаудов – председател, и д-р Иван Пенаков.

В Научния архив на БАН (фонд №58 К/ Михаил Арнаудов) се съхранява лекцията „Украйна и България . Значението на Венелин, Шевченко и Драгоманов за обновата на българския дух“. Тук поместваме първите две страници от ръкописа, който звучи днес особено актуално, защото се спира на общата съдба на двата народа.

Михаил Арнаудов е председател на Украино-българското дружество в България, създадено през 1932 г (вторият отдясно на снимката). Това дружество се е подвизавало в София на ул. „Дондуков“, №69. Михайло Парасчук е заместник-председател. В него членуват най-изтъкнати представители от културния елит на България – Елисавета Багряна, Райко Алексиев, Стилиян Чилингиров, д-р Иван Пенаков, Панчо Владигеров, Асен Найденов, Сава Огнянов, Димо Казасов.

„Украйна и България . Значението на Венелин, Шевченко и Драгоманов за обновата на българския дух“.

"С особено голяма радост и признателност се отзовах на поканата на Украинския научен институт в Берлин да прочета една лекция върху украино-българските отношения в ново време.

Между украинци и българи съществува от край време едно твърде сърдечно и непринудено отношение, което се дължи както на кръвно и езиково родство, така и на тясното сътрудничество в миналото, на религиозна и литературна почва. Никакви политически или икономически недоразумения не са помрачавали ни по-рано ни по-късно доброто приятелство, а общите нещастия, гнетът от завоеватели, които са искали немилостиво да изкореняват националното съзнание и националната самобитност, са засилвали само взаимната привързаност. Затова цялата българска интелигенция поздравява с въодушевление усилията на Украйна да се сдобие не само с пълна културна автономия, но и с политическа независимост. И в деня, когато бляновете на украинците за свободно отечество бъдат реализирани, моите сънародници ще изпитват най-чист възторг и най-дълбоко нравствено удовлетворение.

Изстрадали, като украинците едно дълго робство, при отнети права за национално развитие и за употреба на собствено наречие в книжнината, ние българите храним може би като никой друг славянски народ най-силна симпатия към близкия в географско, етнографско и религиозно отношение народ и от пълно сърце му желаем всяко духовно, социално и политическо преуспяване, в изпълнение на една висока културна и хуманитарна мисия на Изток.

Моята задача днес е да засегна един важен момент от украино-българските мирни контакти, да очертая именно дейността на трима велики синове на Украйна в полза на българското национално възраждане и на българското литературно и научно обновяване. Без да правя по-дълъг увод, и минавайки направо към предмета, аз ще се спра на ролята, която играят в духовния живот на нова България историците Венелин и Драгоманов и поета Шевченко. От тия трима мъже, чийто имена спадат към най-познатите и произнасяни с дълбок пиетет в България, изтичат внушения и идеи, които допринасят извънредно много за прераждането на българската душа и за интелектуалния напредък на съвременна България. (...)