ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЪЧЕТАНИЯ

 Никола Бенин

Често в речта си употребяваме фразеологични словосъчетания, без да се замисляме, че са точно такива. Стремежът на народа ни с малко думи да изрича големи мъдрости е довело до тяхната поява. Фразеологизмите са устойчиви езикови единици, чрез които назоваваме и характеризираме предмет, явление или дадена ситуация. Чрез тях изразяваме и отношение към заобикалящия ни свят. Ето защо в часовете по български език е отделено специално учебно време, за да се запознаем с едно от богатствата на нашия език за образен изказ.

Понятието фразеологизъм произлиза от думата фраза – смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. В ежедневната ни реч с фразеологични словосъчетания заместваме или представяме предмет, а също така изразяваме оценка или отношение към явление или предмет. В основата на изразителността на фразеологизмите е тяхната образност, която се постига по различни начини – чрез употреба на различни метафори, метонимии, ирония, хиперболи, сравнения, синоними или антоними. Това донякъде обяснява защо при фразеологизмите говорим не за лексикално значение, а за фразеологично значение. С изрази като: “глътвам си езика” (изпадам в смут), “вълк в овча кожа” (лицемерен), “костелив орех” (твърдоглав) и др. изразяваме отношение към някого или към нещо, но казано образно.

бия се в гърдите – хваля се незаслужено

четат ми се ребрата – много съм слаб

вадя от калта – спасявам някого

в гори тилилейски – много далеч

в гората расъл – невъзпитан

влизам под кожата – спечелвам хитро доверието на някого

вървя по гайдата – примирено изпълнявам нечии капризи

държа си езика зад зъбите – премълчавам

дялан камък – опитен

имам две леви ръце – непохватен съм

на час по лъжичка – по малко