Никола Бенин
Виторе Карпачо (1465 - 1526), Свети Августин в своя кабинет. Датирана 1502-3. Темпера на пано, 141 х 210 см. Scuola di San Giorgio degli Schiavoni, Венеция.
Тази интригуваща картина е в „Анахроничен ренесанс“ на Александър Нагел и Кристофър Ууд. Свети Августин, който е живял 354 – 430 г. в Хипо, Северна Африка, авторът на Изповедите и Божият град, пише писмо до св. Йероним с молба за съвет и в същия момент Йероним, във Витлеем, умира . Стаята се изпълва със светлина, Августин вдига поглед и чува гласа на Йероним. Сцената изобразява много интересни детайли: научни инструменти, олтар, лавицата, статуята на възкръсналия Христос, столът, ноти и т.н. живописта демонстрира това, което Нагел и Ууд наричат „сблъсък на темпоралностите“.
Интересното е, че самият Августин в своите писания също размишлява върху природата на времето по изненадващо модерен начин. В своите Изповеди, книга XI, (написана между 397 - 400) той се чуди какво е „време“, какво е „минало“, „настояще“ и „бъдеще“; и какво е това „времето“ прави толкова странен и познат феномен. Само кратко цитат: „Какво тогава е времето? Ако никой не ме пита, аз знам; ако искам да обясня на този, който пита, не знам. И все пак казвам с увереност, че знам, че ако нищо не мине, нямаше да има минало време; и ако нищо не идваше, нямаше да има бъдещо време; и ако нямаше нищо, нямаше да има настояще време. Тези две времена, следователно, минало и бъдеще, как са, когато дори миналото сега не е; а бъдещето все още не е? Но ако настоящето винаги присъства и ако не преминава в миналото, времето наистина не би могло да бъде, а вечността. Ако, тогава, настоящето - ако е време - възниква само защото преминава в миналото, как да кажем, че дори това е, чиято причина за съществуване е, че няма да бъде - а именно, така че не можем наистина да кажем, че времето е, освен ако не е склонно да не бъде?”.
Vittore Carpaccio (1465 - 1526), Saint Augustine in his Study. Dated 1502-3. Tempera on panel, 141 x 210 cm. Scuola di San Giorgio degli Schiavoni, Venice.
This intriguing painting is in Alexander Nagel and Christopher Wood’s ‘Anachronic Renaissance’. St. Augustine, who was living 354 – 430 in Hippo, North Africa, the author of Confessions, and City of God, is writing a letter to St. Jerome asking for advice, and at the same moment, Jerome, in Bethlehem, dies. The room fills with light, Augustine looks up and hears the voice of Jerome. The scene depicts many interesting details: scientific instruments, the altar, the bookshelf, the resurrected Christ statue, the chair, music notes etc. With these ‘anachronistic’ objects, some of them referring at the same time to ancient and contemporary times, the painting demonstrates what Nagel and Wood call a ‘clash of temporalities’.
Interestingly, Augustine himself in his writings was also reflecting on the nature of time, in a surprisingly modern way. In his Confessions, Book XI, (written between 397 - 400) he is wondering what ‘time’ is, what is ‘past’, ‘present’, and ‘future’; and what it is that ‘time’ makes such a both strange and familiar phenomenon. Just a short citation: “What, then, is time? If no one asks me, I know; if I wish to explain to him who asks, I know not. Yet I say with confidence, that I know that if nothing passed away, there would not be past time; and if nothing were coming, there would not be future time; and if nothing were, there would not be present time. Those two times, therefore, past and future, how are they, when even the past now is not; and the future is not as yet? But should the present be always present, and should it not pass into time past, time truly it could not be, but eternity. If, then, time present -- if it be time -- only comes into existence because it passes into time past, how do we say that even this is, whose cause of being is that it shall not be -- namely, so that we cannot truly say that time is, unless because it tends not to be?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар