Усекновение - отсичане главата на Св. Йоан Предтеча

Автор: архим. проф. Павел Стефанов

29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).

В центъра на тези събития е Иродиада – еврейска принцеса (княгиня) от Иродовата династия. Родена е около 15 г. пр. Хр. Омъжена е за чичо си Ирод ІІ, който е син на цар Ирод Велики и Мариамна ІІ. Нейният мъж е обвинен от параноика Ирод Велики, че съзаклятничил с майка си да го убие. Не е убит, но е отстранен от властта и живее заедно с Иродиада в едно от пристанищата на Палестина. Около 14 г. сл. Хр. Иродиада ражда дъщеря, която нарича Саломе (Саломия) на името на нейната баба по майка.

Животът, макар и луксозен, без особена перспектива за царуване не се харесва на амбициозната и лукава Иродиада. Около 23 г. сл. Хр. тя се развежда с Ирод ІІ и се омъжва втори път за друг свой чичо – Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея. Този брак по сметка предизвиква масово недоволство сред народа. Негов изразител става св. Йоан Кръстител, който открито изобличава цар Ирод Антипа, че е взел за съпруга жената на живия си брат. Според тогавашния юдейски закон грях е не женитбата за близък роднина (в случая чичо), а фактът, че нейният предишен съпруг е жив.

Антипа заповядва св. Йоан да бъде арестуван и хвърлен в подземията на неговата крепост Махера на източния бряг на Мъртво море. По време на едно пиршество Иродиада изпраща дъщеря си Саломия (Саломе) да танцува пред гостите и пияният Ирод обещава да ѝ даде, каквото поиска. Подучена от майка си, тя поисква главата на св. Йоан Кръстител, която скоро е донесена на един окървавен поднос. Учениците на Предтечата поискват от двореца тялото му и го погребват.

Дъщерята на Иродиада не е наименована в евангелията. Според съвременника на тези събития Йосиф Флавий, тя се казва Саломе или Саломия, на еврейски Шломит от шалом ‚мир’ или на български Мира. До ХІХ в. е разпространено мнението, че носи същото име като майка си – Иродиада, но това не е вярно. Рисувана е от редица художници като Тициан, Рено, Моро и др. Тя е централна героиня в произведения от класици като Ернест Ренан, Гюстав Флобер и Оскар Уайлд. Като използва разказа на Флобер, Масне съставя операта “Иродиада” (1881), която днес е почти забравена. Уайлд написва неговата пиеса на френски език и я поставя в Париж през 1896 г., защото тогавашните британски закони забраняват театрални пиеси с библейски герои. Тук Саломе е страстно влюбена в Йоан и когато той я отблъсква, тя му отмъщава, като го убива. В миг на разкаяние обаче целува неговата отрязана глава. През 1905 г. композиторът Рихард Щраус написва едноактна опера „Саломе” по текста на Уайлд. Централно място в нея заема еротичният танц на героинята със седем воала. Гръцкият поет Константин Кавафи създава поема “Саломе” (1896), като насочва сексуалната тема в друга посока. Този път Саломе е влюбена в млад софист, който е погълнат от четене на Платон и не ѝ обръща внимание. Тя заколва Кръстителя, а след това кара други да я обезглавят, но дори и тези кървави жестове не предизвикват интереса му. По-късно холивудските филми също допринасят за утвърждаване в масовото съзнание на образа на Саломия като хищна изкусителка и развратна жена-вампир. Първият и то ням филм за нея е завършен през 1923 г. от режисьора Чарлз Брайънт, който избира за главната роля руската еврейка Ала Назимова. Оказва се, че действителността е доста по-различна от популярните митове за Саломе.

Танцът на Саломия може да се датира към 28-29 г. сл. Хр. Евангелистите Матей и Марк, които пишат на гръцки език, я наричат „корасион”, т. е. момиче. Самият ѝ начин на постъпване, когато тя тича при майка си за съвет какво да поиска от царя, подсказва, че е още дете. Вероятно е около 12-годишна, понеже дъщерята на Яир, наречена също „корасион”, е описана от евангелист Лука (8:42) точно на тази възраст. Известно време след трагичния си танц Саломия е омъжена за нейния чичо Ирод Филип І, син на цар Ирод Велики. Той е споменат в Евангелието от Лука като “четвъртовластник [тетрарх – б. м.] над Итурея и Трахонитската област” (3:1). Тези региони днес са част от Сирия. Филип е много по-възрастен от Саломе и когато умира бездетен през 33 г. сл. Хр., тя е само на 17 години. Този владетел е известен с възстановяването на град Панеас (по името на бог Пан) до планината Хермон, който нарича Кесария Филипова в чест на императора Август и на себе си. Градът е отбелязан в евангелията. Иисус стига до града, но не влиза в него. Тук той пита учениците Си, за кого Го смятат, и св. Петър го изповядва като “Христос, Сина на живия Бог” (Мат. 16:13, 16). Според св. Марк това събитие се случва по пътя, когато Иисус обикаля “селата на Кесария Филипова” (8:27). Евангелската жена, която има кръвотечение от 12 години (Лука 8:43; Марк 5:25; Мат. 9:20) също е от Кесария Филипова. Според преданието тя издига статуя на Христос, Който я изцелява.

Към 41 г. сл. Хр. Саломия сключва втори династичен брак с твърде по-младия от нея Аристовул, цар на Халкида и Мала Армения (57-92 г.). Той също е неин роднина, защото е праправнук на Ирод Велики. Тя му ражда трима сина – Ирод, Агрипа и Аристовул. Портретът на Саломе, който впрочем е единственият известен портрет на библейска личност, се появява през 57 г. върху монети, сечени от нейния мъж. По това време тя е около 39-годишна. Досега бяха известни две такива монети, които бяха силно изтрити, но неотдавна беше намерена трета, която е добре запазена. Саломия е представена в ляв профил с гладко вчесана коса, която е стегната с лента. Изобразяването на жена върху антични монети е изключително рядко събитие. От една страна то показва, че Саломия се е ползвала с несъмнен авторитет в обществото, а от друга, че е обичана от съпруга и синовете си. Нищо от известните подробности за живота и дейността на тази жена, принадлежаща към тогавашната аристокрация, не подсказва, че тя е нравствено покварена. Всичко говори, че тя е нормален човек. Саломе умира между 62 и 71 г.

Дали на старини тя си спомня за фаталната си молба да получи отрязаната глава на Предтечата или за нея това е само смътен, полузабравен епизод от нейното детство, който оправдава с подлото внушение на майка си? Парадоксалното е, че мнозина християни от І век, последователи на св. Йоан Кръстител, се разплащат с монети, на които е изобразена жената, чийто страстен танц предизвиква косвено  смъртта му.

източник: dveri.bg