Княз Александър Батенберг на бойното поле по време на Сръбско-българската война

Никола Бенин

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. юнкери от Военното училище, подкрепени от части от Струмския полк, обграждат двореца и принуждават княз Александър Батенберг да подпише прокламация, с която се отказва от престола, а освен това князът е изведен от България.

Превратаджиите обаче не успяват да установят контрол върху страната, като съставеното от тях без консултации правителство се разпада, а привържениците на княза в армията не приемат новото положение.

Активизират се силите на т. нар. контрапреврат, в чийто лидер се превръща председателят на Народното събрание Стефан Стамболов. Силни военни колони лесно достигат София, детронаторите се разбягват и е сформирано Наместничество. На 17 август Батенберг е посрещнат тържествено в Русе, но прави груба политическа грешка, изпращайки телеграма до руския император Александър III с молба да даде съгласие за неговото завръщане на престола.

Императорът, който е и вдъхновител на преврата, отказва. Така на 26 август 1886 г. първият български владетел след Освобождението окончателно абдикира, но въпреки това запазва любовта към България до края на живота си.

Снимка: Княз Александър Батенберг на бойното поле по време на Сръбско-българската война,