Публикувал: д-р Никола Бенин
Музей на византийската култура, Солун, Гърция
Както казва архимандрит Борис (1888 – 1948 г.) в своята статия „Кръстът Господен“ от „Църковен Вестник“ (1927 г., бр. 33.):
„Кръстът на Господа Иисуса Христа е най-великото откровение и най-великата тайна. Той включва в себе си много велики тайни и разкрива чрез себе Си много велики истини. Великата тайна на благочестието – тайната на въплъщението, тайната на Богочовека Иисуса Христа, тайната на Бога и човека, се разкрива чрез тайната на Кръста. Сам по себе си Кръстът ще остане вечна тайна, но чрез него ще се осветляват най-великите тайни на живота и смъртта, на небето и на земята, на времето и вечността.“
Той символизира „Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението“ на Исус Христос, който се жертва в името на Изкуплението на човешките грехове. Също така Кръстът е и изразът на хармонията между материалното и духовното и човешкото и божественото. Съществуват много разнообразни начини за неговото изобразяване.
Един от най-ранните модели на този свещен символ е така нареченият Таукръст, чиято форма е като буквата „т“. Другото му име е Разбойническият кръст, защото видът му повтаря облика на най-използваното от римляните съоръжение за умъртвяване на престъпниците – кръста. Съществува още едно наименование на Тау-кръста – Антониев, по името на „основоположника на християнското монашество св. Антоний Велики (251 – 356 г.)“. Разновидност на Разбойническия кръст е Египетският с „добавена отгоре нимбообразна форма, която символизира задгробния живот“.
Агнето, което символизира Божия Син. В Библията, Стария Завет, кн. 28, Книга на пророк Исаия, гл. 53, р. 7, е дадено следното описание на Исус Христос: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.“. В Новия Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 1, р. 29, свети Йоан Кръстител „казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.“. Добрият пастир също символизира Спасителя: „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.“ (Нов Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 10, р. 14). Рибата е другият образ, който представя Божия Син. Това е така, защото гръцката дума за водното животно “Ιχθύες” („ИХТИОС“) е разчитана „от криптохристияните като абревиатура на фразата „Иисус Христос Теос Иос Сотир“, т. е. „Исус Христос Божи Син Спасител““. Съчетанието на гръцките букви „α“ (алфа) и „Ω“ (омега) също символизира Спасителя. Сведенията относно това значение се намират в Новия Завет, кн. 27, Откровение на св. Иоана Богослова, гл. 22, р. 13: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край. Първият и Последният“. Комбинацията на тези две гръцки букви много често е изобразявана до лика на Христос. Лозовата клонка е още един знак, символизиращ Божия Син. Доказателството за това тълкуване се намира в Новия Завет, кн. 4, От Иоана свето Евангелие, гл. 15, р. 1: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“
Няма коментари:
Публикуване на коментар