София Филм Фест в Русе – избрано игрално и анимационно кино

„София Филм Фест“ гостува в Русе за седми пореден път

◊ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ В РУСЕ

Избрано игрално и анимационно кино

25-27 ноември 2016,  Доходно здание

 25 ноември, 18:00-19:50

"Измама!"

Голяма театрална зала

Румъния-България-Чехия-Франция, 2015, 108 мин, черно-бял

Režis'or - Radu Jude

Сценарий - Radu Jude

Оператор - Мариус Panduru

Музика - Dana Lukrecia Bunesku

В ролите - Теодор Корбан, Михай Команою, Тома Кузин, Александру Дабияжа, Луминита Джеорджиу, Виктор Ребенджук, Алберто Диначе, Александру Биндеа, Михаела Сирбу, Адина Кристеску, Сербан Павлу, Габриел Спахиу

Продуцент - Ада Соломон

Копродуцент - Росица Вълканова – „Клас Филм”

Източна Европа, 1835 г. Двама ездачи кръстосват из територията на Влашко. Приставът Костандин и неговият син търсят избягал циганин роб, подозиран, че има тайна връзка с жената на господаря. Костандин се отнася спокойно към ситуацията, подхвърляйки ободряващи афоризми, докато синът му гледа доста по-сериозно на света наоколо. По пътя двамата срещат хора от различна националност и религия: турци, руснаци, християни, евреи, румънци и унгарци. Всеки демонстрира предаваните от поколение на поколение предразсъдъци спрямо останалите. А когато циганският роб е намерен, приключението тепърва започва...

 25 ноември, 20:30-22:20

„Ма Ма”

Голяма театрална зала

2015; Испания-Франция; 111 мин.; цветен

Режисьор - Хулио Медем

Сценарий - Хулио Медем

Оператор - Кико де ла Рика

Музика - Алберто Иглесиас

В ролите - Пенелопе Крус, Николас де Висенте, Силвия Абаскал, Алекс Брендемюл, Елена Каранса, Луис Тосар

Изключително вдъхновяваща мелодрама за живота, смъртта, романтиката и майчинството. Това е най-новият филм на испанеца Хулио Медем с участието на Пенелопе Крус като жена, чиято воля и безкрайни възможности да обича я водят и през трагедиите, и през чудесата на живота.

Докато сърцето ѝ все още страда заради решението на съпруга ѝ да прекара лятото в Мадрид заедно с младата си любовница, Магда (Крус) разбира, че има рак на гърдата. Внимателният доктор (Алекс Брендемюл) дава надежди за оцеляването ѝ, но Магда трябва да премине през болезнено лечение и мастектомия. В деня, в който разбира за диагнозата си, тя отива да гледа футболния мач на сина си. Именно там среща Артуро (Луис Тосар) – скаут на легендарния отбор Реал Мадрид. Артуро получава обаждане с ужасна новина: жена му и дъщеря му са претърпели инцидент. Артуро припада, а Магда го закарва в болницата, където съпругата му лежи в кома. Тези приличащи си житейски катастрофи пораждат много специална връзка между Магда и Артуро, която ще се запази, независимо от завоите, по които ще поеме животът им.

 26 ноември, 11:00-12:20

„Дългият път на север”

Голяма театрална зала

2015; Франция-Дания; 81 мин.; анимационен

Режисьор - Реми Шайе

Сценарий - Клер Паолети, Патрисия Валей, Фабрис дьо Костил

Музика - Джонатан Морали

С гласовете на - Криста Тере, Одри Сабле, Реми Кайeбо, Томас Саголс, Феодор Аткин

Саша, младо аристократично момиче, растящо в Русия в края на XIX в., мечтае за Великия Север и страда за съдбата на дядо си Олукин – прочут учен и арктически изследовател, който не се завръща от последната си експедиция на Северния полюс. Олукин е предал страстта към изследователската дейност на Саша, но родителите ѝ, които не одобряват това, вече са уредили брак за дъщеря си. Саша се бунтува срещу съдбата си, бяга от дома си и решава да се присъедини към Олукин... по дългия път на Север.

 26 ноември, 18:00-19:30

„Жажда”

Голяма театрална зала

България, 2015; 90 мин.

Режисьор - Светла Цоцоркова

Сценарий - Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова, Венцислав Василев

Оператор - Веселин Христов

Музика - Христо Намлиев

В ролите - Моника Найденова, Александър Бенев, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Васил Михайлов, Стефан Мавродиев, Иван Бърнев

Майката, Бащата и 16-годишният им син живеят на хълм в края на селото. Перат чаршафи от хотелите. Водата спира непрекъснато. Пристигат двама сондьори – баща и дъщеря, които трябва да разрешат проблема. Хармоничният свят на семейството се разбива. Всеки обича и ненавижда всеки. Жаждата за любов е толкова голяма, че само смъртта може да я утоли.

Награди и номинации:

Сан Себастиан ’15 – Номинация за наградата на Kutxabank за нови режисьори; Златна роза ’15 – Награда за пълнометражен дебют и награда за операторско майсторство; Минск ’15 – Награда за най-добър кастинг, Специална награда на журито; Арас ’15 – Най-добра режисура.

 26 ноември, 20:00-22:00

„Каръл”

Голяма театрална зала

2015; Великобритания-САЩ-Франция; 118

Режисьор - Тод Хейнс

Сценарий - Филис Наги

Оператор - Едуард Лакман

Музика - Картър Бъруел

В ролите - Кейт Бланшет, Руни Мара, Кайл Чандлър, Джейк Лейси, Сара Полсън, Джон Магаро, Кори Майкъл Смит

Адаптация на ключовия за творчеството на Патриша Хайсмит, роман „Цената на солта”. "Каръл" разказва за две жени със съвсем различно минало, които започват неочаквана любовна връзка през 50-те години в Ню Йорк. Терез Беливет е младо момиче, което работи в магазин за дрехи в Манхатън, но мечтае за по-смислен живот. Среща Каръл – очарователна жена, живееща в капана на скучен брак без любов. Между двете веднага прехвърча искра, а невинността на първата им среща изчезва и връзката им се задълбочава. Каръл се освобождава от веригите на брака, но съпругът ѝ започва да се съмнява в уменията ѝ да бъде майка, след като увлечението ѝ към Терез и близките отношения с най-добрата ѝ приятелка Аби излизат наяве.

Награди и номинации:

Оскар ’16 – Номинации за най-добра актриса в главна роля (Кейт Бланшет), актриса в поддържаща роля (Руни Мара), операторско майсторство, костюми, оригинална музика и адаптиран сценарий; Кан ’15 – Най-добра актриса (Руни Мара), „Куиър палма”; Номинация за „Златна палма”; Златен глобус ’16 – Номинаци за най-добра драма, актриса в драматичен филм (Кейт Уинслет, Руни Мара), режисьор и оригинална музика; Camerimage ’15 –„Златна жаба”; Британски независими награди ’15 – Номинация за британска независима награда за най-добър чуждестранен независим филм; Чикаго ’15 – Награда „Q Hugo”; Готъм ’15 – Номинация за най-добра актриса (Кейт Бланшет), номинация за най-добър филм, номинация за писателска награда; Независим дух ’15 – Номинация за най-добър филм, операторско майсторство, режисура, сценарий, главна женска роля (Кейт Бланшет и Руни Мара)

 27 ноември, 11:00-12:25

"Пророкът" от Халил Джубран

Голяма театрална зала

САЩ-Канада-Ливан-Катар, 2014, 84 мин, анимация

Režis'or - Роджър ALRS и Gejtan Brizi, Pol Brizi, Joan Грац, Мохамед SAED Harib, Том Мур, Нина Пейли, беше Plimt"n, Джоан Сфар, Михал Соха

Сценарий  - Роджър Алърс, по романа на Халил Джубран

Музика Габриел Яред

С гласовете на - Лиъм Нийсън, Салма Хайек, Джон Кразински, Кувенжане Уолис, Алфред Молина, Франк Лангела

На измисления остров Орфалезе палаво 8-годишно момиче на име Алмитра се запознава с Мустафа – политически затворник под домашен арест. От случайната среща се ражда едно неочаквано приятелство, но същия ден местните власти уведомяват Мустафа, че ще бъде освободен и моментално ескортиран до кораба, който ще го върне в страната му. По пътя си Мустафа споделя своята мъдрост и своите поеми с жителите на острова, а Алмитра тайно го следи. На всяка спирка, слушайки думите му, тя си представя шеметни въображаеми сцени. Но когато разбира, че властите готвят много мрачна изненада за Мустафа, Алмитра трябва да направи всичко възможно, за да му помогне. Дали ще успее да го спаси?

 27 ноември, 18:00-19:40

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Голяма театрална зала

2015; България-Холандия-Швеция; 102 мин.; цветен

Режисьор - Иглика Трифонова

Сценарий - Иглика Трифонова

Оператор - Рали Ралчев

Музика - Теодосий Спасов

В ролите - Роман Боранже, Самуел Фрьолер, Изудин Байрович, Ованес Торосян, Нермина Лукач, Красимир Доков, Игор Скварица, Лабина Митевска

Това е филм за едно момче от отдалечено босненско градче, чийто живот се срива заедно с важните исторически събития в региона. За неговото краткотрайно, но важно появяване на сцената на тези събития. За начина, по който висшите политически интереси и съдът използват скромния живот на един човек в името на великата демокрация, а след това го обвиняват. Филм за вечното жертвоприношение.

 27 ноември, 20:30-22:30

„Всичко ще бъде наред”

Голяма театрална зала

2015; Германия; 118 мин.; цветен

Режисьор - Вим Вендерс

Сценарий - Бьорн Олаф Йохансен

Оператор - Беноа Деби

Музика - Александър Деспла

В ролите - Рейчъл Макадамс, Джеймс Франко, Шарлот Генсбур, Мари-Жозе Кроз, Патрик Бошо, Джулия Сара Стоун

Всичко ще бъде наред се базира на оригиналния сценарий на норвежеца Бьорн Олаф Йохансен и разказва историята на писателя Томас (Джеймс Франко). Един ден автомобилна катастрофа променя живота му. Въпреки че той не е пряко виновен за трагедията, връзката с приятелката му се разпада. Томас изпада в дълбока житейска криза, търси упование в писането и се опитва да създаде свое семейство с новата си любов. Филмът се концентрира върху опита на писателя да преосмисли живота си и разказва за търсенето на прошка. Не само времето лекува раните, но и куражът да се изправиш пред проблемите и да простиш. Особено на себе си.

 Автор: Никола Бенин

25.11.2016 - 09:51

Източник:  http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24673&sid=11

Вечните въпроси пред човека в „Роден в Европа, на нашата улица"

Театрално-музикален спектакъл

◊ СЪБИТИЕТО На 22 април 2009 г., от 19 часа в гр. Русе - Доходно здание, Голяма сцена се игра спектакълът "Роден в Европа, на нашата улица" с участието на Стоян Алексиев - актьор, и Константин Казански - певец. ◊ ЗА СПЕКТАКЪЛА Спектакълът ни пренася в духовната атмосфера на Париж през 60-те години на миналия век. Ние неусетно ставаме обитатели на едно драматично време, в което започваме да си задаваме въпросите - Какво става с нас, Имат ли смисъл битките ни в живота? Текстовете на Алфред дьо Мюсе, Пол Валери, Бертолт Брехт и Саша Гитри, които изграждат спектакъла, създават у нас модернистично светоусещане за ценностите на човешкото битие, провокират ни да се спрем и да се замислим за „вътрешните” ни състояния като любов, мълчание, свобода и надежда. Всичко това ни дава възможност да запазим човешкото у себе си, да откриваме непрекъснато основните координати на жизнения ритъм, да преосмислим отношението си към другите. В спектакъла умело са включени неиздавани досега песни на Казански, писани във Франция през последните 30 години, които не са просто музикален фон, а друга естетическа възможност за изразяване на поставените вълнуващи проблеми. ◊ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ Стоян Цветанов Алексиев е роден на 15.03.1951 г. във Варна.  Завършва  ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975 година в класа на проф. Елка Михайлова. Работил е в театрите в Шумен и Пловдив. В периода 1997-2000 г. е директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна. По-голямата част от театралната му кариера е в Народния театър "Иван Вазов", където по-главните му роли са: Отец Матей Миткалото в "Тайната вечеря на дякона Левски" от Стефан Цанев, Галилей в "Животът на Галилей" от Бертолт Брехт, Кардиналът в "Лоренцачо" от Алфред дьо Мюсе, Робеспиер в "Спомен за една революция" по Георг Бюхнер и Хайнер Мюлер, Павел във "Васа Железнова 1910" от Максим Горки, Д-р Дорн в "Чайка" от А.П.Чехов, Ричард в "Цената" от Артър Милър, "Гъбата или Обратното на обратното" от Цветан Марангозов, Баронът в "На дъното" по Максим Горки, Мик Доуд в "Черепът на жената на гробаря или Бившият присмехулник на малкия град” от Мартин Макдона, Креон в "Едип цар" от Софокъл, Макбет в "Макбет" отУилям Шекспир. Участвал е и във филмите:  „Патриархат” (2005), „Дон Кихот се завръща” (1996), „Бай Ганьо тръгва из Европа” (1991) и др. Константин Рачев Казански е роден на 1.07.1945 г. в град Свищов. В началото на 70-те години избира да живее и работи в Париж. Там той работи предимно в руските кабарета, като акомпанира изявите на различни изпълнители. През 1987 г. създава известния "Казански хор", който му данася световна слава. Казански е автор на книгата "Руско кабаре" и стихосбирката "Писма от Париж”.

Автор: Никола Бенин Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=7737&sid=31

Международен фестивал „Мартенски музикални дни”, Русе 2009

◊ СЪБИТИЕТО На 14 март 2009 г. от 19 часа, Доходно здание - гр. Русе Първи концерт от Международния фестивал "Мартенски музикални дни" Посветен на 60 години от основаването на Русенската филхармония и 110 години от рождението на Панчо Владигеров. . Програмата: Българска рапсодия и Концерт за цигулка № 1 от Панчо Владигеров; Симфонична поема Дон Жуан от Рихард Щраус; Фантазия за пиано, хор и оркестър от Лудвиг ван Бетовен. . Диригент – Найден Тодоров . Солисти: Светлин Русев – цигулка и Георги Черкин – пиано. ◊ ПОВЕЧЕ Русенци и гостите на Русе ще могат да посетят от 14 до 29 март 2009 година 26 концерта и да видят четири специализирани изложби. Във фестивала участват изпълнители и състави от 14 страни. Сред тях изпъкват имената на Ансамбъла за барокова музика (Quint Essential) от Великобритания , който ще изпълни венецианска музика от XII век, изпълнена на инструменти от епохата, Оркестър за аржентинско танго „Тангисимо”, Камерен оркестър Добрич със солист световноизвестния китайски цигулар Чуанюн Ли, струнните квартети „Ардити” и „Чилингирян” от Великобритания и Камерен оркестър Кремера Балтика. Концерт на фестивала ще изнесе и известният български изпълнител Милчо Левиев – пиано, както и русенците Виолета Шаханова – сопран и Евгени Желязков – пиано.

Автор: Никола Бенин Връзка: https://kulturni-novini.info/sections/15/news/7483-mezhdunaroden-festival-martenski-muzikalni-dni-ruse-2009

Премиера на "На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература" от Владимир Янев

60-годишнина на доц. д-р Владимир Янев. Достойно засвидетелстван юбилей

◊ СЪБИТИЕТО 60-годишнина на доц. д-р Владимир Янев. Премиера на книгата „На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература” 26 януари  2010 г., 17,30 ч. 6 аудитория, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” Слова: Христо Карастоянов и Георги Янев ◊ ЗА ЮБИЛЯРА И АВТОРАВладимир Янев е роден на 26.01.1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ "Лиляна Димитрова" (днес СОУ "Св. Патриарх Евтимий") в родния си град. През 1972 година завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Става учител по български език и литература в градовете: Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 до днес е преподавател  в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1995 до 1999 е лектор по българска литература в Санкт-Петербургския университет. Защитава докторска дисертация на тема: "Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература". Доцент е в Катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Член е на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор е както на литературоведски трудове и учебни помагала, така и на творби с поезия и проза. Литературоведските му изследвания са в областта на най-новата българска литература: "Живея и препрочитам" (1990); "Признати и непознати" (1999); "Христо Смирненски. Маскарадът и празникът" (2000; ІІ осн. прер. изд. - 2008); "С вас, седмокласници, да прочетем заедно" (2002); "Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)" (2002); "Българска литература след Първата световна война" (2002); "Живият разказвач Николай Хайтов" (2008); „Златната река. Думи за Георги Богданов" (2008). Като поет и писател издава двуезичните поетични книги "Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма" (1999) и "Петербургски стихове. / Петербургские стихи" (1999); "Цигулката на Енгр. Строшените огледала" (2000, 2006 - 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея "Скоростта на мрака" в студентския театър "Алма алтер" - София, реж. Николай Георгиев); "Съдържания. Разкази и още нещо" (2000); "Втора цигулка. Строшени херми" (2007). Публикува и книги за деца и юноши: "Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства" (1994); "История на световната литература, разказана за деца и юноши" (1994, т. 1); "История на световната литература, разказана за деца; т.2", 2003, т. 2); "Световната литература. Разказана за деца и юноши" (2006, т. 1). Автор е и на хумористичните книги: "Анекдоти и истории за Древна Гърция" (1994); "Ние сме за Локо Пловдив" (2001); "Големия/т/ Хълм. Казармени истории" (2004); "Живи души. Енциклопедична поема от първо лице за множествени числа" (2006; 2007). ◊ ЗА КНИГАТА „На границата с безграничното. Пътешествия по своя литература” е книга – съсредоточие както на проникновени литературоведски търсения, така и  художествен поглед към света и живота. Научните размисли на Владимир Янев са казани мъдро и с образно слово. Така смисловото богатство на литературните творби се обогатява заедно с философско-литературоведските му разсъждения. Неговите обобщения, след интерпретация на „своята” литература, звучат като сентенции. Ето финала на разсъжденията му за компромисите и достойнството на поета: „От Стезихор има няколко откъса, познати на специалистите. Творецът на „Илиада” и „Одисея” не е направил компромис. Хубавата Елена си е хубава, но не е по-висока от хекзаметрите. И е много, много по-ниска от гордостта на поета.” Като всеки човек и литературовед Владимир Янев има автори, които са му присърце. Ще споменем само някои от тези автори: Омир, Ърнест Хемингуей,Джон Стайнбек, Константинос Кавафис, Албер Камю, Стефан Цвайг, Монтен и др. Личният му духовен свят се идентифицира като световъзприемане с техните разбирания за човека и битието. Чрез общуването с тях той преминава в необикновени духовни светове и пресича „границата на безграничното”.

Автор: Никола Бенин https://kulturni-novini.info/sections/4/news/9242-premiera-na-na-granitsata-s-bezgranichnoto-pateshestviya-po-svoya-literatura-ot-vladimir-yanev

Множествеността на човешкото "да" в романа "Да" от Николай Табаков

Представяне на книгата в Русе

◊ СЪБИТИЕТО Проф. д-р Валери Стефанов и проф. д-р Цветан Ракьовски представиха новия роман на Николай Табаков "Да" в Русе Представянето на „Да” от Николай Табаков започна с прочит на откъс, избран от актрисата на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов” Ралица Константинова. Преди да започне тълкуването на творбата, проф. д-р Валери Стефанов, чрез оптиката на неговия естетико-философски поглед към света и литературата и/или света в литературата, разясни значението на думата „анахронизъм”. Той каза, че тя не носи само отрицателно значение. Анахронично е например „отиването в друг времеви срез”. Професор Стефанов направи алюзорна връзка между салона на Клуба на дейците на културата в Русе и салоните в миналото, където са чели и възприемали литературните творби. Читателските общности са разпокъсани и салоните са тези, които ги обединяват както в миналото, така и днес. Изтъкнато бе, че също анахроничен е и погледът на Николай Табаков към битието на човека. Според проф. Валери Стефанов в романа на Николай Табаков се изследва човешкото ДА. Човекът е подозрително същество и обикновено казва НЕ.  Радичковият човек обикаля подозрително около нещата в света, цъка многозначително и е изправен пред избор и пред проклетите въпроси на живота. Безспорен факт е, че сянката на Йордан Радичков наднича из страниците на романа „Да”. Човек трудно познава призванието си. Много е лесно да сгреши призванието си. Ето защо той е поставен пред множество ситуации от първото ДА, когато се роди, та до смъртта си. Именно в тези съдбовни ситуации човек трябва да отключи потенциала си и ние трябва да му помогнем да го отключи. Човек сам обаче трябва да каже ДА и да осъществи своето призвание. Само на Бога се отговаря с едно ДА. На света и човека се дава различно ДА. Ето защо е налице нюансировка на това ДА и всеки търси своя път към ДА. Проф. Стефанов завърши в неговия характерен стил на обобщаване, като каза, че човешкият живот е обвързан с нюансираното ДА – дали казваме ДА на даден човек, или ДА на някакво предизвикателство. Професор Цветан Ракьовски започна и завърши своя прочит на романа чрез обсъждане на повествованието посредством синтаксиса и употребата на думите. Според него Николай Табаков си играе с думите в тяхното поставяне в смисловите конструкции и в това отношение се чувства близостта му до стила на Йордан Радичков. След като изясни поетиката на творбата, проф. Ракьовски обсъди смисъла на живота за отделните персонажи. Беше подчертано, че земята в романа „Да” не е земята на Йордан Йовков и Константин Петканов. Патриархалният бит и земята са начала, от които героите излизат, за да осмислят битието си от философска гледна точка. В този смисъл е уместно да се посочи доближаването на наратива в романа до книгата на Георги Каприев„Хомоспиритуалис”. След двамата професори авторът на романа Николай Табаков изясни смисъла на тези срещи с четящата публика не само в Русе, но и в цялата страна. Той и неговите приятели проф. Валери Стефанов и проф. Цветан Ракьовски са водени от благородната амбиция не толкова да популяризират романа „Да”, колкото да стимулират четенето, да провокират различни нюансировки на четенето. Той е уверен, че всеки читател по различен начин ще възприеме персонажите и ще си изгради различен образ за тях, така както по различен начин е възприел героите на Лев Николаевич Толстой. ◊ ЗА АВТОРА Николай Табаков е роден на 13 ноември 1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност "Българска филология". Собственик е на издателска къща „Анубис”. Автор е на: „Да рисуваш по водата” (1991), „Изгубено поколение” (1994), романа „Пинокио” (2001), сборника с разкази „На всички местоимения” (2004), „Роман S” (2007), „Няма да е все така” (2009), романа „Да” (2011). Автор е и на книжката за деца „Малката принцеса” (1998). √ Може да поръчате романа на Николай Табаков от книжарница "Книгосвят" -> "Да".

Автор: Никола Бенин Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13427&sid=31

Кралицата на акордеона Мие Мики и кралят на цигулката Минчо Минчев пред русенска публика

52. международен фестивал Мартенски музикални дни – Русе

◊ СЪБИТИЕТО От 19 часа в Доходно здание - Русе ще бъде представен концерт с участието на Мие Мики – акордеони Минчо Минчев – цигулка Програма: Д. Скарлати, Г. Ф. Хендел, А. Корели, Е. Григ, Ф. Глас, А. Пиацола ◊ ЗА МУЗИКАНТИТЕ Мие Мики е родена на 15 септември 1956 година в Токио. Тя започва да свири на акордеон, когато е на четиригодишна възраст. Осемгодишна тя прави първото си публично изпълнение, радиозапис за NHK в Токио. За три години (1981, 1985 и 1986) тя е поканена да въведе свиренето на акордеон в Китай чрез концерти и майсторски класове. През 1989 година й е присъдена наградата за млад изпълнител - Foerderungspreis des Landes Nordrhein-Westfalen, с която за първи път се удостоява изпълнител на акордеон. Като млад изпълнител тя печели първа награда на Международния конкурс по акордеон в Клингентар, Германия и първа награда на Международния конкурс по акордеон в Анеси, Франция. Двадесет и петгодишна е преподавател в Хохшуле фюр мюзик в Детмолд, Германия, а в момента е професор във Folkwang Hochschule в Есен (Германия). Над петдесет солови и камерни творби са създали за нея композиторите: Хосокава, Хубер, Тоши, Ишии, Такахаши и др. Мие Мики е солист на множество известни оркестри като Suisse Romande оркестър, New Japan филхармония, Симфоничния оркестър на NHK, Гьотеборгския симфоничен оркестър, Националния оркестър на Белгия и др. Тя има издадени над 30 компактдиска от водещи звукозаписни фирми. Музикалните критици я определят като кралица на класическия акордеон. Минчо Минчев е роден е на 17 септември 1950 година в Габрово. Учи цигулка при Петър Чаръкчиев. Първия си самостоятелен концерт изнася в Драматичния театър в родния си град, когато е на 9 години. Завършва националното музикално училище „Любомир Пипков” и Музикалната академия в София. Той печели десетки първи награди на конкурси, сред които: конкурса "Карл Флеш" в Лондон (награда на журито, награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на музика на Бетовен). Става лауреат на международните авторитетни конкурси "Виенявски" - Полша, и "Паганини" – Италия. Минчо Минчев е бил солист на световноизвестни оркестри като: Дрезденската филхармония, Филхармонията на Санкт Петербург, Букурещката филхармония, Амстердамската филхармония и др. Изнасял е концерти под диригентството на сър Алексадър Гибсън, Невил Маринър, Ленърд Слаткин и други световноизвестни диригенти. От 1990 година е професор в Университета за изкуства „Фолкванг” в град Есен. Канен е да води майсторски класове в много страни от Европа, Америка, Азия и Австралия.

Автор: Никола Бенин Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14398&sid=11

Представяне на Енциклопедия "Българска еротика" в Русе

Радослав Радев представя своята книга пред русенци

◊ СЪБИТИЕТО Представяне на Енциклопедия "Българска еротика" от Радослав Радев в Русе На 02.02.2011 г. от 18.00 часа в Регионалния исторически музей, Русе ◊ ЗА КНИГАТА След тегнещото табу върху еротичното по времето на социализма Енциклопедия "Българска еротика” е първото систематично представяне на еротичното от древността до съвременността. Като всяка енциклопедия тя е плод на дълго проучване на различни социо-културни факти и явления в българската действителност, както и на множество литературни творби. Статиите в нея изясняват задълбочено и проникновено еротичното в нравите, обичаите, предметите и народопсихологията. В отделни статии е представена и „географията на сексулността” в резултат на изследването на десетки градове и села. Така проучването постига своята амбициозна цел, идентифицирайки еротиката у българина.Радослав Радев държи да направи разлика между еротичното и порнографията, съотнасяйки ги спрямо изконните ценности и естетически категории. Ако трябва да бъдем по-конкретни – еротизмът е потърсен и разпознат в тайните преживявания на човека, в пренебрегването и забравата на забраняващите традиционни принципи и норми на поведение. Всичко това е илюстрирано с множество примери от еротичните помисли и подвизи на българина. Енциклопедия "Българска еротика” е написана с много хумор, който не принизява нейната научна стойност. Напротив, веселият поглед към еротизма е подходящ, защото той е адекватен на еротичните помисли и сексуалните стремежи на човека, който в желанието да скрие половия си нагон, изпада в комични ситуации.  Радослав Радев е убеден в правотата на този подход и афористично заключава, че „Хубавата дреха на еротичното се тъче с тънката, но здрава нишка на смеха.”     ◊ ЗА АВТОРА Доц. Радослав Димитров Радев е роден на 5 октомври 1954 година в гр. Главеница. През 1979 г. завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където понастоящем е преподавател по методика на литературното обучение. Автор е на книгите: „Алеко Константинов. Лице и опако”, „Иван Вазов и българското предвечерие”, „Енциклопедия на българската възрожденска литература (в съавторство с акад. Иван Радев), „История и култура на България в дати. Възраждане” (в съавторство с акад. Иван Радев), „От калпака до цървулите”, Енциклопедия „Българска еротика”. Интересите му в областта изобразителното изкуство пораждат монографиите: „Размисли за иконата и стенописа в българската литература”, „Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката” (в съавторство с доц. Румяна Лебедова). Редактор на алманах „Света гора”.

Автор: Никола Бенин Връзка: http://kulturni-novini.info/associate/index.php?page=news_show&nid=11599

Седми Арнаудови четения

Никола Бенин Международна научна конференция, 21-23 октомври 2010 г. - Русе

◊ ПРОГРАМАТА Пленарни доклади  22 октомври 2010 г. – 9.30 ч. 1. Васил Балевски (София) – Шишманов – Михаил Арнаудов: писмата от 1909-1910 г. 2. Радослав Радев (В. Търново) – Фантастичните приказки и конструирането на българския смехотворец 3. Емил Димитров (София) – представяне на авторското изследване: “Михаил Арнаудов. Дневник. Публицистика. Речи” Секция Михаил Арнаудов - личност, творчество, идеи  22 октомври 2010 г. Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Рая Кунчева 1. Емил Димитров (София) – Михаил Арнаудов и Митрополит Симеон 2. Иван Марков (Русе) – Русенският възрожденец Йосиф Дайнелов в творческото полезрение на проф. Михаил Арнаудов 3. Цоня Дражева (Бургас) – Приносът на проф. Михаил Арнаудов за изследване на нестинарството 4. Цветанка Горанова (София) – Към въпроса за възникването на българската народонаучна школа 5. Красимира Танева (Пловдив) – Идеите на Михаил Арнаудов за фолклорен празничен календар и тяхната актуалност при изучаването му в среден курс Дискусия: 14.00-14.30 ч. Почивка: 14.30-14.45 ч. Второ заседание – 14.45 ч Председател – Никола Бенин 1. Рая Кунчева (София) – Михаил Арнаудов и Жана Николова-Гълъбова 2. Никола Бенин (Русе) – Неофит Рилски през погледа на Михаил Арнаудов и Боян Пенев 3. Теодоричка Готовска (София) – Михаил Арнаудов – изследовател на славистичните контакти на Васил Априлов 4. Кремена Митева (Добрич) – Михаил Арнаудов и Йордан Йовков – едно литературно приятелство 5. Веселина Дюлгерова (Русе) – М. Арнаудов – редактор на спомените на Никола Обретенов 6. Атанас Ганчев (Русе) – Професор Михаил Арнаудов – още един поглед към живота и делото на Георги Стойков Раковски Дискусия: 16.00-16.30 ч. Секция Фолклор и етнология  22 октомври 2010 г. Зала 2Г 104 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Николай Ненов 1. Анчо Калоянов (В. Търново) – Кой, кога, къде и защо е написал Слово на Тълкувателя? 2. Гинка Димитрова, Зоя Петкова (Русе) – Зимните празници на с. Караманово, Русенско 3. Виталий Сърф (Русия) – Мифология и примитивные формы религии гагаузов Буджака. Номенклатура предметно-понятийного аппарата 4. Яна Сивилова, Владимир Пенчев (София) – За названията на някои етнически общности на Балканите 5. Весела Тончева (София) – Гергьовден в Гора – традиционна обредност и музика(върху материал от с. Борье, Албанска Гора) 6. Искра Тодорова (Русе) – Възможни измерения на култа към личността (по материали от с. Пиргово) 7. Росен Малчев (София) – Семинарът по практическа етнология и медиевистика “Проф. д-р Иван Шишманов” – 22 години академичен живот в СУ “Св. Климент Охридски” Дискусия: 14.15-14.45 ч. Почивка: 14.45-15.00 ч. Второ заседание – 15.00 ч. Председател – Росен Малчев 1. Кремена Митева (Русе) – Градски митове от Свищов 2. Николай Ненов (Русе) – Тутракан - градски митове и национална идентичност 3. Мариана Бърчева (Русе) – Отново за “Първите неща в България”, Яхт-клуб Русе (1931–1946) 4. Константин Рангочев (София) – Език и сакралност ІІ: Великден в Самоков6. Десислава Димитрова (Русе) – Хоровото изкуство в Русе – проблеми, личности, акценти Дискусия: 16.15-16.45 ч. Секция Литературознание 22 октомври 2010 г. Зала 2.203 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Николай Димитров 1. Иван Радев (В. Търново) – Реквием за богатия и ценен архив на Неофит Бозвели 2. Невена Михова (В. Търново) – “На хората кусурите” от П. Р. Славейков. За жанра и стила на една поема в проза 3. Даниела Беличовска (София) – Проблемът за труда в българската белетристика от края на 19. и първата половина на 20. век – съпоставителни ракурси, опозитивност и преливания 4. Ивайло Димитров (София) – Иван Вазов като литературен критик 5. Димитър Бурла (София) – Турското царство и раждането на нацията в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов 6. Петър Петров (Русе) – Синромът “под иго” в романа “Под игото” на Иван Вазов Дискусия: 14.30-14.45 ч. Почивка: 14.45-15.00 ч. 1. Николай Димитров (В. Търново) – Пенчо Славейков и античната литература 2. Петър Стефанов (В. Търново) – Аспекти на художествената многозначност в “Пет приказки” на Валери Петров 3. Юлиан Жилиев (София) – Наративни техники в днешната проза 4. Илиана Димитрова (В. Търново) – Култура на етажността в българската литература от втората половина на ХХ век 5. Ана Златева (София) – Щрих към мита Инсаров Катранов на Тургенев от романа "В навечерието” и образът на българския политик и държавник Александър Людсканов (по непубликуваните спомени на Недялка Цанкова-Людсканова от БИА – НБКМ) (вж. Владимир Пенчев) 6. Румен Горанов (Русе) – Измеренията на човечността в разказа на Йордан Йовков “Последна радост” Дискусия: 16.30–16.45 ч. 17.30 – Кръгла маса “България (Българията???) на Дж. Б. Шоу – конструкция и рецепция”, зала Европа в Доходното здание 23 октомври 2010 г. Зала 2.203 (Втори корпус) Председател - Илияна Бенина 1. Илиана Бенина (Русе) – Магическите огледала на Джоан Роулинг: аспекти на женската идентичност 2. Таня Живкова (Русе) – Творчески задачи в обучението по литература на ученици и студенти 3. Цветанка Цветанова (Русе) – “Портретът на У. Х.” като протороман на “Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд 3. Пламен Пенев (Русе) – Въвеждащи критико-аналитични екскурси в поезията на Веселин Тачев Дискусия: 12.15-12.30 ч. Секция Езикознание  22 октомври 2010 г. Зала 2Г 404 (Втори корпус) 1. Дойчил Войводич (Сърбия) – Аппелятивные формы в славянских языках (в коммуникативно-синтаксическом и лингвокультурном аспектах) 2. Румяна Петрова (Русе) – Родители и деца в Книгата на Притчите в авторизираната Библия 3. Андрей Бобев (София) – Проблеми и перспективи при използването на приписки и бележки от българските ръкописи ХІ–ХVІІІ в. Като материал за исторически речник на българския език  4. Иво Братанов (Русе) – Произход и значение на името Молох 5. Илияна Кунева (София) – Йерархия на формалните показатели за комуникативния тип “възклицание” 6. Любка Стоичкова (В. Търново) – Още веднъж за (не)усетеното и (не)истинското (лингвистични щрихи за романа “Непотребния” на Г. Гроздев) Дискусия: 14.00-14.30 ч. Почивка: 14.30-14.45 ч. 1. Наталия Тупикова, Олга Черноусова (Волгоград, Русия) – Экспрессивно-стилистическая роль сравнений в произведения Н. В. Сухова 2. Даниела Камаринчева (Русе) – Отчуждаемите корелати в сферата на неотчуждаемото притежание 3. Ваня Димитрова (Русе) – Метаформоза на емоциите на Ирина в романа “Тютюн” 4. Мариана Георгиева (Русе) – Експресивната функция на езика в ученическия текст – похвати за постигането й Дискусия: 16.15-16.45 ч. Секция Културология 22 октомври 2010 г. Зала 2.110 (Втори корпус) Първо заседание – 13.00 ч. Председател – Атанас Колев 1. Станимира Цанева-Бакърджива (Русе) – Архитектът-аристократ Никола Лазаров    2. Стоян Стоянов, Гинка Димитрова (Русе) – Град Русе и измеренията на градското пространство в поредицата на Боян Драганов “Зад завесата на големите скандали” – І и ІІ част 3. Стоян Стоянов (Русе) – Проучване за облеклото на Васил Левски в дните преди обесването му 4. Диана Маринова (Русе) – Чешкият дипломатически архив за първото консулство на Чехословашката република в Царство България със седалище в Русе (1924 – 1932) 5. Димитрина Хамзе (Пловдив) – “Нещата извън нас – и те са наши”. Прозорците на Андрей Даниел 6. Атанас Колев (Русе) – Русе в живота и дейността на българските академици Дискусия: 15.00-15.30 ч.

Автор: Никола Бенин Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10929&sid=5

Умберто Еко отиде на небето да разгадава знаци

в памет на

На 84 години почина един от най-големите енциклопедисти и хуманисти на света

След като дълго време тълкува знаците на земята, семиотикът и писателят Умберто Еко се пресели завинаги на небето, за да чете и разгадава тамошните знаци – знаците на вечността. Трудно ще намерим по-прозорливо и философски казани думи за отношението на човека към небето от тези в интервюто от 11 ноември 2009 година във вестник „Дер Шпигел”: „Как човек се чувства, когато гледа небето? Той си мисли, че той не разполага с достатъчно езици, за да опише, което вижда. Въпреки това, хората никога не спират да описват небето, да правят списъци на това, което виждат... Ние имаме лимит... много обезкуражаваща, унизителна граница: смърт. Ето защо ние приемаме всички неща, които нямат ограничения и следователно нямат край. Това е начин за бягство от смъртта. Ние като списъци, защото ние не искаме да умрем”.

Не е необходимо да спорим доколко ученият е повлиял на романиста и дали интуицията на белетриста е помагала на професора по семиотика, защото безспорен факт е, че в неговите романи персонажите са изправени пред съдбовната необходимост да проумеят знаците на битието, а в семиотичните му трудове са въплътени елементи на прозата. Достатъчно е само да споменем имената на задълбочените академични изследвания „Кант и птицечовката” (Kant e l'ornitorinco) (1997) „Мишка или плъх?: Преводът като споразумение” (Mouse or Rat?: Translation as negotiation) (2003), за да усетим метафоричността и играта на думи в тях. В неговите творби, независимо дали са научни или белетристични, ще открием комбинация от енциклопедични познания върху културата на човечеството, сократовска ирония и дяволит поглед върху случващото се в света, мъдро слово и разбира се – постоянно вперен поглед към семиоазиса. Така че ученият семиотик и романистът са сдвоени творци, те непрекъснато спорят със себе си и постоянно се подкрепят.

Ние се прекланяме пред гения Умберто Еко, пред всестранността на познанието му и мащабността на творческото му дело. Неговите книги и статии и като обем, и като разнообразие на тематични раздели могат да бъдат схванати като библиотека. Самият той е библиотека. Италия няма друга енциклопедична личност след Данте Алигиери и Леонардо да Винчи. Той притежава лична библиотека с около 50 000 тома и сам създава библиотека. Написаните от него книги представляват дълг списък (любим обект в изследванията му), в различни области на човешкото познание – семиотика, философия, етика, лингвистика, интерпретация, културология, история, белетристика. Не е забравил да пише и за деца – "La bomba e il generale“ (1966), „I tre cosmonauti“ (1966), „Gli gnomi di Gnu“ (1992), „Tre racconti“ (2004), „La storia de „I promessi sposi“ (2010). В същото интервю във вестник „Дер Шпигел Умберто Еко споделя: „Между другото, моите интереси се променят непрекъснато и така правя моята библиотека. Между другото, ако постоянно се променят интересите ви, вашата библиотека ще казва нещо по-различно от вас. Освен това дори и без каталог, аз съм принуден да си спомням за моите книги. Имам коридор за литература, който е дълъг 70 метра. Вървя през него няколко пъти на ден и аз се чувствам много добре, като го правя”.

Несъмнено най-известният, най-знаковият негов роман е „Името на розата” (The Name of the Rose), публикуван през 1980 година. Спорен е обаче фактът дали това е най-добрата негова творба от общо 7-те романа. Самият Умберто Еко се чувства „като в капан” от славата на романа и не обича да говори за него. Книгата „Името на розата” е преведена на 30 езика и са продадени 10 милиона нейни копия в целия свят. Това е оригинална преработка на криминалните разкази за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл, която ни пренася в XIV век в Италия. Критиците откриват в средновековния детективски сюжет съчетаването в творбата елементи от поетиката на един блестящ Артър Хейли и модернистична натруфеност. Другите негови романи са: „Махалото на Фуко” („Il pendolo di Foucault“) (1988), „Островът от предишния ден” („L'isola del giorno prima“) (1994), „Баудолино” („Baudolino“) (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана” („La misteriosa fiamma della regina Loana“) (2004), „Пражкото гробище” „Il cimitero di Praga“ (2010), „Нулев брой” („Numero zero“) (2015).

От научните му трудове ще споменем дисертационния му труд „Естетическата проблематика на Тома Аквински” („Il  problema estetico in San Tommaso”) (1956), „Трактат по обща семиотика” (Trattato di semiotica generale) (1975), „От дървото до лабиринта: студии върху знака и интерпретацията” („Dall'albero al labirinto: studi storici sul segno e l'interpretazione”) (2007), („Безкраят на списъците: илюстровано есе”) („The Infinity of Lists: An Illustrated Essay”) (2008) „История на легендарните места и земи” (Storia delle terre e dei luoghi leggendari) (2013).

Поклон пред гения и човека библиотека Умберто Еко!

Автор: Никола Бенин

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22956&sid=24

Регионални сътрудничества в Дунавското пространство – заедно по Дунав към Европа

IV Дунавска културна конференция гр. Русе, 24-25 ноември 2016 г.

◊ ПРОГРАМА

23 ноември

Пристигане в рамките на деня

Вечерта – Събитие за откриване на конференцията

Културна програма и прием

Формация TRINITAS – Гласове на България: Гласове, чрез които ще се докоснете до духа и културата на града на Канети

24 ноември

10.00 Поздравителни адреси

Пламен Стоилов, Кмет на Община Русе

Вежди Рашидов, Министър на културата на Република България (очаква се потвърждение)

Николина Ангелкова, Министър на туризма на Република България (очаква се потвърждение)

Петра Олшовски, Държавен секретар в Министерството на науката, изследванията и изкуствата, Баден-Вюртенберг (Германия)

Матия Вилфан, Ръководител на Дунавска стратегическа точка, Брюксел

10.30 Откриващо изказвне (25 мин.)

Iryna Vikyrchak (Киев), поетеса, издател, куратор, ръководител на офиса на програма „Творческа Европа“ в Украйна

11.00 ПАНЕЛ 1:

От Европа към Дунава: регионални проекти за сътрудничество и мрежи като модел Модериранапанелна дискусия (40 мин.) В рамките  на  този  панел  ще  бъдат  представени  успешно  приключили  и изпълнявани в момента европейски проекти, както и ефективно функциониращи мрежи, служещи като пример за подобни дейности и инициативи в Дунавския регион. При избора са подбрани както „големи”, така и по-малки проекти, от областта на културното  наследство, съвременното  изкуство и култура. Тематичният фокус е поставен върху литературата, театъра и сценичното изкуство. Представените проекти имат поне един или няколко партньори от Дунавския регион. Панелистите и проектите, които ще представят:

. Barna Petrányi (Будапеща): RIVE Реките на Европа (Програма „Култура“2007-13)

. Mia Zabelka (Виена): Ехо от невидими пейзажи (текущ проект по програма „Творческа Европа“)

. Sergiu Vasilov (Четате): Културно пристанище Четате – Международна резиденция, литературен и филмов фестивал в Културно пристанище Четате

. Andrej Lovsin (Берлин): Традуки – Международна мрежа за превод на литература от и на езиците на страните от Югоизточна Европа

. Орлин Дяков (Русе): Европейска театрална работилница – проект на Русенския театър

. Елена Минкова (Русе): Фондация „Русе – град на свободния дух“ – Модел за успешно сътрудничество между културни организации на градско ниво

Модератор: Elisa Calosi (Барселона/Берлин), международен културен мениджър (бивш сътрудник на Международно дружество „Елиас Канети“ – Русе и Akademie Schloss Solitude-Щутгарт)

Следва: Интерактивен диалог (60 мин.)

Модерирана, отворена дискусия, с участието на публиката.

13.00 Обяд

14.00 ПАНЕЛ 2:

От Дунав към Европа: Успешно стартирали дунавски културни проекти и перспективни инициативи Модерирана панелна дискусия (40 мин.) От една страна  ще бъда  представени успешно приключили проекти за сътрудничество в Дунавския регион, които са от значение за Дунавската стратегия. От друга, проекти, ориентирани към бъдещето и многообещаващи концепции и стратегии. При избора са подбрани както „големи”, така и по-малки проекти, от областта на културното наследство, съвременното изкуство и култура. Тематичният фокус е поставен върху литературата, театъра и сценичното изкуство. Панелистите и проектите, които ще представят:

. Siegfried Atteneder (Линц): Плувна  академия – Проектно предложение по транснационална програма  „Дунав“ за артистичен и научен обмен и сътрудничество

. Elisabeth Pacher (Виена): Културна платформа на Дунавския регион – Креативни пространства на 21-ви век (нов стратегически проект по транснационална програма „Дунав“)

. Gábor Móczár (Печ): Zsolnay Cultural Quarter Pécs – Отваряне на вратите към Юга (дългосрочна стратегия за културно сътрудничество със страните от бивша Югославия)

. Ralf Rainer Reimann (Улм): ЕИТ – Европейски институт за театрално образование към Академията за сценични изкуства в Улм

. Attila Balázs (Тимишоара): Тимишоара 2021, Европейска столица на културата – Програми за регионална литература и театър

. Vuk Radulović (Нови Сад): Нови Сад 2021, Европейска столица на културата – Програмна линия за Дунавско сътрудничество

. Пенка Ангелова (Русе): Проектите на Международно дружество „Елиас Канети“ като бъдещи модели

Модератор: Петя  Колева (София), международен  изследовател и консултант, гост-преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство - София, основател и директор на Intercultura Consult

Следва: Интерактивен диалог (60 мин.)

Модерирана, отворена дискусия, с участието на публиката.

16.00 Кафе пауза

Следобед/вечерта Културна програма в Русе, включваща следните предложения от Международно дружество „Елиас Канети“:

. Литературно четене – писателката Кристин Димитрова ще чете от новия си роман „Сабазий“ в Дом  „Канети“.

. Съпътстваща изложба на книги публикувани от издателство „Канети“ на немски език. Изложби в Дом „Канети“:

– „Неохраняема зона“, визуални изкуства и графичен дизайн, изложба с куратор Димитър Трайчев „Балканско вуду и Борхес“

– изложба на художничката Еслица Попова

25 ноември

9.30

Поздравителни адреси:

. Любомир Сираков (България), Съкоординатор по Приоритетна област „Култура и Туризъм“ на Стратегията на ЕС за Дунавския регион

. Михаеле Врабете (Румъния), Съкоординатор по Приоритетна област „Култура и Туризъм“ на Стратегията на ЕС за Дунавския регион

9.45

Презентация „Къде е мястото на културата?” – кратък преглед на финансовите инструменти за  държави-членки и държавите извън ЕС и перспективи за проекти  а сътрудничество в Дунавския регион в сферата на културата

10.15

Проектна борса – Дунавски регион Добри практики, успешни инициативи, многообещаващи идеи... Тази сесия е посветена на директния обмен на информация, опит и проектни  идеи. В рамките на 3-4 кръгли маси, панелистите и всички други участници в конференцията ще имат възможност да се съберат и да открият общи идеи и нови партньорства. Всички ще имат възможност да представят проектната си идея (ще разполагат с от 3-5 минути на идея). Целта е да се свържат потенциални партньори, да се идентифицират общи интереси и да се обсъди практичността на проектните предложения. Събраните предложения може да бъдат използвани като бъдещи проектни идеи по ПО 3  на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, след конференцията. (По време на проектната борса ще се предлага кафе и чай)

13.15 Обяд

14.00

Заключителни слова: Д-р Фолкер  Ведекинд, Правителствен директор, Министерство на науката, изследванията и изкуствата, Баден-Вюртенберг (Германия)

Край на официалната програма с предаване на щафетата на град Печ (Унгария) Д-р Страхил Карапчански, Зам.-кмет на Община Русе, Dr. Zsolt Páva, Кмет на град Печ (очаква се потвърждение)

15.00

Усетете свободния дух – Обиколка на Русе с екскурзовод със следните предложения от Международно дружество „Елиас Канети“:

- Усетете свободния дух

- По стъпките на Елиас Канети в Русе

-„ДАДА 100: Тристан Цара и неговият свят“ в Художествена галерия - Русе. Литографии на Ханс Арп, Андре Масон, Анри Матис, Пабло Пикасо към 4 книги със стихове на Тристан Цара. От колекцията на Томас Емерлинг.

17.00

Край на конференцията, Отпътуване на участниците

Организатори:

Министерство на науката, изследванията и изкуствата, Баден-Вюртенберг

Община Русе

Общинска фондация „Русе –град на свободния дух

Европейска дунавска академия, Улм

Асоциация на дунавските общини „Дунав“

Културен референт Югоизточна Европа, Улм

Дунавски културен клъстер, Виена

Съвет на дунавските градове и региони

Работна общност „Дунавски страни“

Международно дружество „Елиас Канети“, Русе

Автор: Никола Бенин

16.11.2016 - 23:32

Връзка:  http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24611&sid=6