НИКОЛА БЕНИН. ГЕОРГИ КАБАКОВ НЕ ДАДЕ ДУЗПА ЗА ДУНАВ

ДУНАВ - ВЕРЕЯ 0:0

Скучен мач на ниво Б група. Двата отбора демонстрираха посредствен футбол. От отбора на "Дунав" се отличи Мартин Луков, който спаси с вещина няколко опасни удара. Съдията Георги Кабаков ощети "Дунав", като не даде дузпа.

1. Мартин Луков		1. Пламен Колев
22. Михаил Милчев		21.Здравко Илиев
15. Дарко Стоянов		5. Илия Мунин
66. Искандар Джалилов		15. Костадин Слаев
70. Антон Огнянов		3. Владимир Зафиров
11. Диян Димов		25. Георги Ангелов
8. Ивайло Раденцов		10. Елиаш
77. Бранимир Костадинов		77. Педро Еуженио
17. Спас Георгиев		8. Александър Пасченко
94. Юлиян Ненов		9. Амаду Сукуна
9. Мирослав Будинов		32. Васил Калоянов

Треньор
Веселин Великов		Александър Томаш

Резерви
Станислав Антонов		Кристофър Мафумби
5 Тейнур Марем		27 Светослав Диков
10 Васил Шопов		71 Иван Винков
12 Светослав Читаков		11 Александър Якимов
25 Ангел Здравчев		7 Момчил Цветанов
3 Марио Петков		39 Методи Костов
7 Николай Колев

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ" - БЮЛЕТИН НОВИ КНИГИ

Езикознание. Филология. Литература

- 62 -

Арх/820/899/Б 37Ил, П/820/899/Б 37Ил, П1/820/899/Б 37

ЦБ 63066

Бенина, Илияна Ганчева и др.    Литература за деца и юноши : Класика и модерност / Илияна Ганчева Бенина, Никола Димитров Бенин . - Русе : РУ Ангел Кънчев, 2015 . - 21 см        ISBN 978-954-712-590-2

Т. 1 . - 2015 . - 117 с.    Библиогр. с. 114-117 Връзка: http://library.uni-ruse.bg/bulletins/books/2015/07-09/index.html

НИКОЛА БЕНИН. ОБРЪЩЕНИЕ НА СТОИЧКОВ КЪМ ФЕНОВЕТЕ НА ЦСКА

  Осем минути преди първия мач на ЦСКА в  Първа лига срещу отбора на Славия, легендарният№ 8 Христо Стоичков  се обърна от Маями към феновете на стадион „Българска армия”:  „Благодаря ви, че отново сте в нашия храм – стадион „Българска армия“ –  каза Стоичков от Маями. От тази вечер тръгваме към шампионската титла. Единствената цел, която нашият клуб има. ЦСКА е жив благодарение на всички вас, най-вярната и най-добрата публика. Подкрепяйте тези млади футболисти, подкрепяйте младите треньори, подкрепяйте ръководството. Само заедно ще превърнем ЦСКА в онзи колос, пред който трепериха всички в България, а и най-силните в Европа. Целта на всички нас е да имаме могъщ отбор и да играем на прекрасен стадион. На „Българска армия“! Сигурен съм, че всичко това ще ни се случи скоро. И ви обещавам, че ще дам всичко от себе си за тази мисия.

 Сега сядам пред телевизора в Маями и заедно ще викаме за ЦСКА. Съвсем скоро ще бъда в България и ще бъда сред вас на трибуните.”

Никола Бенин. Заключителни концерти на Майсторския клас за млади диригенти

Международна лятна академия "Алегра" в Русе

◊ СЪБИТИЕТО

Концерти на млади диригенти от Майсторския клас на Лятна академия „Алегра”

27 и 28 юли 2016, 20 часа, Голяма зала на Доходно здание, Русе.

От 13 до 28 юли в 7 майсторски класа над 75 млади талантливи диригенти от 21 държави участваха в Лятна академия „Алегра”. Под ръководството на проф. Йоханес Шлефли, който участва и в миналогодишното издание на академията усъвършенстваха уменията си за оркестрово дирижиране.

Международна лятна академия "Алегра" се провежда за трета поредна година в Русе.

В две поредни вечери младите ще демонстрират диригентското майсторство през русенската публика, участвайки в богата и атрактивна програма с популярни пиеси от симфоничната и оркестровата класика.

Академия "Алегра" се организира от Фондация „Алегра“ с артистичен директор Петър Найденов – випускник на НУИ „Проф. В. Стоянов“, соло контрабасист на симфоничния оркестър на Люцерн, Швейцария и преподавател във Висшето училище по изкуствата в Цюрих.

◊ ПРОГРАМАТА

. Волфганг Амадеус Моцарт

(1756-1791)

Увертюра към оп. „Дон Жуан“

Диригент: Дженифър Мин-Юнг Лий (Канада)

. Карл Мария Фон Вебер

(1786-1826)

Увертюра към оп. “Вълшебният стрелец“

Диригент: Стефано Нигро (Италия)

. Джакомо Пучини

(1858-1924)

Ария на Мюзета из оп. „Бохеми“

Диригент: Матей Поп (Румъния)

Солист: Даниела Караиванова, сопран

. Гаетано Доницети

(1797-1848)

Ария на Норина из оп. „Дон Паскуале“

Диригент: Матей Поп (Румъния)

Солист: Даниела Караиванова, сопран

. 

Йохан Щраус 

(1825-1899)

Увертюра към оп. „Цигански барон“

Диригент: Йоханес Цаан (Германия)

ІІ.

. Клод Дебюси

(1862-1918)

Из „Малка сюита“

Диригент: Калена Бовел (САЩ)

. Йоханес Брамс

(1833-1897)

Симфония №4, ми минор, оп.98

Диригенти:

Рок Фаргас И Кастелс (Испания)

Едмон Левон Агоп (България/Испания)

Хамед Гарши (Иран/Германия)

28 юли, четвъртък, 20 ч., зала Доходно здание

І.

. Карл Мария Фон Вебер

(1786-1826)

Увертюра към оп. “Вълшебният стрелец“

Диригент: Ши-Чи Ву (Тайван)

. Пьотр Илич Чайковски

(1840-1893)

Увертюра – фантазия „Ромео и Жулиета“

Диригент: Жуоруй Денг (Китай)

. Йохан Щраус 

(1825-1899)

Увертюра към оп. „Цигански барон“

Диригент: Карлос Диез (Испания)

ІІ.

. Антонин Дворжак

(1841-1904)

Симфония № 9, оп.95 „Из Новия свят“

Диригенти:

Франческо Канясо (Швейцария)

Ейми Хюин Ким (Южна Корея)

Клои Дюфресне (Франция)

Мун До (САЩ)

Автор: Никола Бенин

27.07.2016 - 16:15

Етикети: проф. Йоханес Шлефли, Международна лятна академия Алегра, млади диригенти, Русе, концерти

Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23996&sid=15

Никола Бенин. Проблемът с Мистър Бийн (The Trouble With Mr Bean)

Мистър Бийн е комичен чудак, често напмръщен, раздразнителен и непредсказуем в своите действия. Неговият проблем е, че навсякъде създава проблеми.

НИКОЛА БЕНИН.АХ, МОРЕТО... МИСТЪР БИЙН НА МОРЕ

Английският комик Роуън Аткинсън става известен сред киноманите в цял свят с култовата си роля на Мистър Бийн. Телевизионният сериал “Мистър Бийн” (“Mr. Bean) започна да се излъчва от 1990 година и до сега е гледан от над 20 милиона зрители. Аткинсън с насмешка споделя, че хората толкова много го свързват с комичния герой, че забравят истинското му име. Освен с ролята на Мистър Бийн актьорът е известен и с телевизионните сериалите “Черното влечуго” (“Blackadder”) и “Тънка синя линия” (“The Thin Blue Line”). 

Никола Бенин.Пролетен литературен салон в Русе

Пролетен литературен салон в Русе 4-9 април 2009

◊ СЪБИТИЕТО 4-9 април 2009 г.Пролетен литературен салон  Международно дружество „Елиас Канети” ◊ ПРОГРАМАТА Събота, 4 април 19 часа в Арт Кафе “Театър” (Австрийска библиотека „Елиас Канети”, Доходно здание) • Откриване с литературно четене на Теодора Димова (Роман "Адриана") Неделя, 5 април 19 часа в Арт Кафе “Театър” (Австрийска библиотека „Елиас Канети”, Доходно здание) • Литературно четене (лирика) на Федя Филкова, Никола Маджиров, Мара Геншел, Ян Рьонерт на немски, македонски и български език Понеделник, 6 април от 10 до 18 в Отдел Култура • Уъркшоп 1 на немски език (режисура, ръководен от Леони Бонгарц),    от 10 до 18 часа в Австрийски библиотека • Уъркшоп 2 на немски и английски език (лирика, ръководен от Мара Геншел, Никола Маджиров),  19 часа в Отдел Култура  • литературно четене / представяне на резултатите от уъркшопите Вторник, 7 април от 10 до 18 часа в Отдел Култура   • Уъркшоп 3 на немски език (есеистика, ръководен от Ян Рьонерт) 19 часа в Отдел Култура  • представяне на резултатите от Уъркшоп 3 (есеистика) Сряда, 8 април 19 часа в Клуба на дейците на културата (КДК)  • Литературно четене на Георги Гроздев (Романи: „Плячка” и „Вълк с луна и слънце”) Четвъртък, 9 април 19 часа в Клуб на дейците на културата (КДК)  • Литературно четене на Ноеле Рева (Роман "Ефина") на френски и български език

Автор: Никола Бенин 04.04.2009 - 12:20 Етикети: литературен салон, Русе Вземи линк към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=7636&sid=12

Левски отново отпадна от надпреварата в Лига Европа

Никола Бенин

Левски - Марибор 1:1

Левски (4-2-3-1): 29. Боян Йоргачевич – 25. Александър Емилов Александров, 5. Александър Драгомиров Александров, 3. Димитър Пиргов, 14. Веселин Минев /к/ - 8. Джереми де Ноойер, 70. Георги Костадинов (79' - 17. Бабатунде Адениджи)– 15. Роман Прохазка, 20. Антонио Аниете (86' - 11. Хеан Деса), 7. Франсис Нар – 10. Венцислав Христов

Старши треньор: Люпко Петрович

Марибор (4-2-3-1): 33. Ясмин Ханданович – 2. Адис Ходжич, 44. Денис Шме, 4. Марко Шулер, 3. Ерик Янза – 24. Марван Кабха, 5. Блаж Връховец (54' - 22. Даре Вършич) – 10. Дино Хотич (77' - 70. Алеш Мертел), 9. Таварес /к/, 39. Дамян Бохар – 11. Миливое Новакович

Старши треньор: Дарко Миланич

1:0 Франсис Нар 22'

1:1 Таварес 68'

Главен съдия: Михаел Тикгаард (Дания)

Левски се представи сравнително добре и в двата мача с Марибор, но не успя да се класира за Лига Европа. Играчите от Герена се откроиха с играта си на фона на недоброто представяне на футболистите от Словения, от които се очакваше повече.  Според ръкъководителите на отбора и играчите, причината за отпадането от Лига Европа е липсата на късмет. Истината е друга. Отборът не е готов за големи мачове по терените в Европа. Левски продължава след Славия и Берое да рисува тъжната картинка за слабия български футбол. На футболистите липсваше класа и турнирен опит, за да преодолеят един слаб Марибор. 

Разочарование след гола на голмайстора Таварес

Христо Стоичков се пошегува, като публикува в социалната мрежа Instagram фотос на крава в синьо и жълто, а текстът под него гласи: „Нашата мила стана словенка????????“

БАНСКО ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРСИ НОВИ ФУТБОЛИСТИ

Никола Бенин

Треньорът Иван Топузов заяви, че продължава да търси спешно двама футболисти до 21-годишна възраст-нападател и краен защитник. "Последен шанс ще дадем на дошлия преди няколко дни от Локомотив София футболист Ангел Димитров, който се представи добре в контролния мач на отбора ни срещу македонския Академия Пандев, дори и отбеляза гол в двубоя. 

"Ако се представи на нужното равнище в събота от 10:30 часа на стадион "Свети Петър" срещу елитния македонски тим Пелистер (Битоля), ще го оставим при нас и ще решим въпроса с нападателя до 21 години".

Източник: http://gong.bg/bg-football/b-grupa/bansko-osvobodi-petkov-probva-dimitrov-388727

ЕНЦИКЛОПЕДИСТЪТ НЕОФИТ РИЛСКИ (НИКОЛА БЕНИН) Е БИЛ И ХУДОЖНИК

Никола Бенин

Вълко Чалъков искал да основе в Пловдив „всенародно българско школо”

Захарий Зограф и Неофит Рилски имали две тайнописни системи

Габрово се знае като "люлка на новобългарското образование". Тук през 1834 г. прегърнали идеите на Васил Априлов за създаване на първото модерно училище в България. Оттам и пътят на новобългарската просвета се представя като победен парад - Неофит Рилски приел предложението на Априлов да преподава в Габрово и на 2 януари 1835 г. новото школо било открито. След това навсякъде из Българско се втурнали да градят училища. Звучи красиво, но истината е друга. Само месец след отварянето на Априловото училище в Габрово, срещу отец Неофит започнали да се сипят всевъзможни обвинения. Началният сигнал дал един от местните първенци. Той започнал да убеждава родителите да извадят децата си от школото, тъй като то било "Содом и Гомор". Тaкa от общо 300 ученици останали само около 20. След това враговете на Неофит Рилски го заплашили, че ако не изгони от Габрово учениците, пристигнали от различни краища на страната, ще се отнесат към турската власт да запре момчетата в конака и на всяко от тях да ударят по сто тояги. За да угоди на своите врагове, отец Неофит отстранил възпитаниците си, които не са от Габрово.

По същото време, когато Васил Априлов убеждавал съгражданите си в Габрово да отворят първото новобългарско училище, Вълко Чалъков (Големия), титулован като „филипополски градоначалник”, се заел да урежда учебно заведение за българското население под тепетата. С писмо на цариградския патриарх от 7 юни 1834 г. били определени епитропите на школото. Едновременно с това започнало строителството на нова сграда. Когато вестта за събитията в Габрово достигнала до Пловдив, благодетелят Вълко Чалъков решил, че под тепетата трябва да се отвори едно „всенародно българско школо”, което да се издържа от „сичката България”, като от всеки град се изберат по две деца. Най-важната част от плана на Чалъков била привличането на  Неофит Рилски за преподавател във „всенародното българско школо”. Ангажирането на рилския монах било възложено на известния иконописец Захари Зограф, ученик на отец Неофит. На 21 декември 1835 г. зографът известил бившия си преподавател за намеренията на Вълко Чалъков и главно за желанието на благодателя именно Неофит Рилски да оглави това „славянско школо у Филибе”.

Неофит Рилски се забавил с отговора, тъй като подготвял решителен отпор на своите врагове в Габрово. Това били тримата кметове (чорбаджии), които по обичай старо време управлявали града. Закриляни от търновския мютесариф, чорбаджиите се чувствали безнаказани, държали настрана замогналите се еснафи от общинските дела, криели истината за постъпленията в общинската каса. Убеден, че при такива управници в Габрово не може да има модерно училище, Неофит Рилски написал първият у нас общински устав. Датата е 1 март 1836 г. Неофит определил, че кметовете не трябва „нито на общата каса да мислят злото, нито харчове непотребни да правят, нито судове неправедни да виждат, но да бъ­дат отци на сиромасите..." Сиреч крайно време е управниците да се избират по нов ред.

Захарий Зоограф

Кореспонденцията между Захари Зограф и Неофит Рилски продължила през следващите месеци. Едно след друго писмата пре­минавали през Балкана. Почти неизменно Захари Зограф припомнял, че трябва да се пази тайна. И тогава двамата възрожденци си припомнили, че още от времето на съвместния им престой в Самоков, те си из­работили две оригинални системи на тайнопис, за да могат с тях да си кажат неща, които никой друг не трябва да научи. Ключът на те­зи две системи за тайнопис бил от­крит в библиотечния каталог на Не­офит Рилски от видния изследовател на родната културна история професор д-р Иван Шишманов.

Дветете тайнописни системи (гръцка и българска) на Неофит Рилски и Захари Зограф

Предпазните мерки не помогна­ли. Още преди Неофит да напусне Габрово, из Пловдив се заговори­ло, че замисленото българско училище ще възпитава само безбожници. Не достигнали силите на Вълко Чалъков да се пребори с гръцкото противодействие и временно изоставил плана си за „всенародно българско школо”.

Неофит Рилски напуснал Га­брово през пролетта на 1837 г., но не поел към хълмовете край Мари­ца, а се установил в Копривщица. В този град негови възпитаници били Найден Геров, Йоаким Гру­ев, Атанасий Чолаков (сетне пре­подавател в Панагюрище), Калист Луков от Сопот...  Един от тях все пак успял да осъществи замис­лите на своя учител. Това бил Найден Геров, който след 12 годи­ни оглавил българското школо в Пловдив и положил началото на „нова ера" в развитието на просветното   дело.

 Първият общински устав у нас дава отговор и на един спор, който се води повече от 100 години. Според преданието Неофит Рилски искал да стане иконописец. Затова, като разбрал, че изкусния живописец Тома Вишанов бил повикан до зографисва Рилския манастир, Никола Бенин (мирското име на Неофит Рилски) напуснал тайно дома си и тръгнал с иконописеца. В книгата си за първия новобългарски учител Румяна Радкова уточнява, че без данни „разпростваняваните версии около чиракуването на Никола при Тома Вишанов... остават само легенди".

Оказа се, че има такива данни и те са именно в ръкописния устав на Габровската община. За да подсили въздействието на идеите си, Неофит Ролски потърсил подкрепата и на  художническата си дарба, като разработил из­вестния иконописен сюжет за вземане душата на богатия. Както в други творби от онова време, богатият е в долната част­на рисунката, а върху главата му е стъпил дяволът. На челно място и внушителна по ръст, е изобразена смърт­та. На лявата й ръка виси венец (славата), върху който е окачен звънец (суетата). За да подсили въздействието, Неофит Рилски добавил още две фигури - една­та е демон и повторение на смъртта, а другата символизира доброто. Демонът също посяга с косата си към богатия, а ангелът задържа ръката му и не позволява да замахне, сякаш го кара малко да изча­ка.

До тази рисунка се обяснява какъв трябва да е общинският управник. Следват заплахите към този, който наруши тези свети правила, и проклятието, „бог да му бъде съперник" на страшно съдище. Новооткритата рисунка е не само документ за тежките дни на Неофит Рилски в Габрово, за неговата борба, а и свидетелство за умението му да рисува добре, С дълбоката си символика, с удачно изградената композиция, с увереното изпълнение на отделните детайли и с някои барокови увле­чения тя потвърждава разказите за чиракуването иа младия Никола при Тома Вишанов.

Л.Бетховен. Коя е истинската Елиза

Eдно от най-популярните творби на Лудвиг ван Бетховен е "На Елиза" (1810). Съществуват три версии относно въпроса: Коя е мистериозната жена, която е вдъхновила композитора да напише това гениално произведение. Последното твърдение е на немския музиковед Клаус Мартин Копиц, според когото това е певицата Елизабет Рьокел. Тази красива жена пристига във Виена през 1807 година заедно с брат си Йозеф Рьокел, който става известен с изпълнението на ролята на Флорестан в операта "Фиделио" на Бетховен. Тогава великият композитор се влюбва в Елизабет Рьокел. Копиц пише, че: "Елизабет бързо се вписва в елита на Виена под името Елиза”. Също:  „Не е имало друга жена, на име Елиза или Елизабет, в живота на Бетховен по това време".

Портрет на Елизабет Рьокел

Изследователите на творчеството на Бетховен, са единодушни, че той притежава "най-лошия почерк на света". Известно е също, че той имал и неясна дикция. Оттук логопеди изразяват предположението, че композиторът е страдал от дислексия, и че тя е причината за неясната му дикция и нечетливия му почерк? Това дава основание на някои музиковеди да изказват педположението, че пиесата му за пиано, известна като "На Елиза", може всъщност да чете "За Елиза".

Творбата е публикувана 40 години след смъртта на Бетховен – през 1867 г., от един музикант, който я намира случайно в един архив.

По-известна е версията, че Бетховен е посветил творбата си на съпругата на руския император Александър I - Елизавета Алексеевна, прочута със своята красота.

Елизавета Алексеевна

Третата жена, която, според музиковедите, е вдъхновила Бетховен е ученичката му Тереза Малфати, в която той бил влюбен и дори й предложил брак в годината, когато е написана творбата – 1810. 

Тереза Малфати

Никола Бенин