Рабът: Господи, слепи сме ние и суетата бързо ни прелъстява. Ако разгледам внимателно себе си, признавам, че не съм бил онеправдан от никое творение и затова нямам никакъв повод да се оплаквам от Тебе.
Но греховете ми към Тебе са чести и тежки и затова е справедливо всяко творение да се въоръжи против мене.
На мене с право ми се дължи срам и презрение, а на Тебе – хвала, чест и слава.
И ако не се приготвя да страдам драговолно, да бъда презиран и изоставен от всички творения и да бъда считан за нищо, не мога да имам вътре в себе си мир и спокойствие, нито да бъда просветлен духовно, нито да бъда в пълно единение с Тебе. (стр. 173)
Какво ще кажа аз, виновният, със страхове изпълнен?
Мога да кажа само тези думи: „Съгреших, Господи, съгреших! Помилуй ме, прости ме!“
...Какво искаш от един престъпник, окаян грешник, ако не, сломен от разкайване, да се смири заради греховете си?
В истинското съкрушение и сърдечното смирение се поражда надеждата за опрощаване, успокоява се смутената съвест, възвръща се изгубената благодат, човек се защитава от бъдещия гняв и тогава се сближават и примиряват в една свята целувка Бог и покаяната душа.
Това смирено скърбене за греховете е за Тебе, Господи, жертва приятна и пред погледа Ти – аромат от тамян по-благоуханен.
То е най-приятното миро, което си позволил да се излее на пресветите Ти нозе, защото сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Псалм 50:19)никога.
Там е мястото за убежище срещу вражата ярост; там става поправянето и очистването от всичко, което от някъде сме прихванали и от което сме се опетнили. (стр.197)
*****
О, преблажена благодат! Ти бедния духом правиш богат с добродетели, а богатия владетел на големи имоти - смирен по сърце!
Ела, слез в мене, изпълни ме още от зори с твоята утеха, та да не отмалее душата ми от умора и засух на сърцето!
Прося Твоята благодат, о, Боже мой, само нея искам, защото Твоята благодат ми стига (срв. 2 Кор. 12:9), та дори да не придобия нищо от онова, което желае природата.
И да бъда изпитван, измъчван от много скърби, няма да се боя от никакви злини, докато Твоята благодат бъде с мене.
Тя е моя сила, тя съвет ми дава и помощ.
Тя е по-силна от всички врагове и по-мъдра от всички мъдреци.
Тя е учителка на истината, наставница на послушанието, светлина на сърцето, утешение на тъгата, гонителка на страховете, кърмачка на набожността, източник на сълзите.
Какво съм аз без нея? Само сухо дърво, съчка за изхвърляне.
Прочее, нека Твоята благодат, Господи, да ме предваря и придружава всякога, нека ми даде да бъда непрестанно зает с добри дела чрез Иисуса Христа, Твоя син. Амин.
*****
1. Христос. Сине мой, пази се от разискването на много възвишени теми и на тайните съдби Божии - защо един е изоставен, а друг получава толкова много благодати, защо този има само скърби, а друг е обсипан с почести. Всичко това стои над човешкия ум и никой разум или разследване не може да проникне в Божия съд.
Следователно, когато врагът ти внушава такива мисли или любопитни хора те питат, ти отговори с думите на пророка:
Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби (Пс. 118:137). И с тези: Съдбите Господни са истина - всички са праведни {Пс. 18:10).
Човек трябва да се бои от Моите съдби, а не да ги изследва, защото те са непостижими за човешкия ум.
2. Не бива също да питаш за заслугите на светиите и да издирваш кой от кого е по-свят или кой от кого е по-голям в царството небесно.
Такива издирвания често произвеждат безполезни разпри и караници, подхранват гордост и пустословие, откъдето се пораждат завист и раздори, като един предпочита този светец, друг - оня и иска да го въздигне най-високо.
Разисквания по подобни въпроси не принасят никакъв плод, а са, напротив, неприятни на светиите, защото Аз не съм Бог на безредие, а на мир (1 Кор. 4:33), който се състои повече в искреното смиряване, а не в себепревъзнасянето.
3. Ревностната набожност кара някои да имат по-силна обич към едни светии, отколкото към други, но такава обич иде повече от човека, отколкото от Бога.
Аз съм Този, Който е създал всички светии, Аз съм им дал благодат, Аз съм им раздал слава.
Аз познавам заслугите на всеки. Аз ги посрещнах с благословии (срв. Пс. 20:4).
Аз съм познал и обикнал избраните преди всички векове. Аз ги избрах от света (срв. Йоан. 15:19), а не те първи са Ме избрали.
Аз ги повиках чрез Моята благодат, притеглих ги чрез Моята милост. Аз ги преведох през разни изкушения, Аз излях в тях неизказани утехи, Аз им дадох постоянство, Аз увенчах тяхното търпение.
4. Аз познавам първия и последния, Аз всички тях прегръщам с безмерна любов.
Аз съм достоен за похвала във всички светии, Аз трябва да бъда благославян и почитан във всички, защото Аз ги въздигнах тъй славно и ги предопределих без никакви техни предишни заслуги.
И тъй, който презира и най-малкия от Моите, той не почита и най-големия, защото и малък, и голям Аз създадох.
И който унизява някого от моите светии, Мене унизява и всички ония, които са в царството небесно.
Всички са едно чрез връзките на любовта, едно и също чувствуват, едно и също искат и всички ведно един друг се обичат.
