Никола Бенин. Йеромонах Неофит Рилски

д-р Никола Бенин - потомък на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин)

1793 г. – в семейството на поп Петър Бенин в Банско е роден Никола Поппетров Бенин – бъдещият духовник, книжовник и пръв новобългарски учител, наречен от Константин Иречек „патриарх на българските учители и книжовници“;

1811 г. – в килийното училище на баща си в родния си град и в Рилския манастир получава първоначалното си образование. Тук учи иконопис и живопис при Тома Вишанов-Молера – създателя на Банската живописна школа и заедно с сина му Димитър Молеров помага в зографисването на манастирската черква;
1818 г. – приема монашество в Рилския манастир, продължава образованието си в гръцките училища в Мелник и във Велес;
1827-1833 г. учителствува в Самоков и в Рилския манастир; известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски; заедно с Никола Карастоянов прави опити за уреждане на българско книгопечатане;
1835 г. – излизат от печат написаните от него „Болгарска граматика“ – първото системно научно описание на особеностите на българския език и „Таблици взаимоучителни“;
1835-1837 г. открива първото взаимно училище в Габрово, в което преподава български език;  същевременно прави първият успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език;
1836 – създава първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител);
1837 г. – излиза от печат „Краснописание“ – първият от поредица учебници, написани от йеромонах Неофит за нуждите на взаимоучителната метода;
1837-1839 г. учителствува в Копривщица;
1840 г. – в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от Неофит Рилски (преиздаван  по-късно пет пъти);
1839-1848 г. – продължава книжовната и педагогическата си дейност  в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата „Св. Лука“;
1848-1852 г. преподава църковнославянски език и оглавява катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки.
1852 – завръща се в Рилския манастир и продължава учителската си дейност; излиза от печат „Христоматия славянского язика“;
1860-1864 г. йеромонах Неофит е игумен на Рилския манастир.
1875 – издаден е неговия „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“.
4 януари 1881 г. – йеромонах Неофит предава Богу дух в Рилския манастир.