Преразказ на „Битие"

 Никола Бенин

Битие 1:1-19 

 Много, много отдавна не е имало нищо, само тъмнина. Трудно е да се обясни нищото, но е имало само мрак и Бог. Бог обаче е сътворил светлината и на земята вече са се редували денят и нощта. Бог е направил небето и земята, като е оформил океаните и моретата, и големите равнини. Бог е създал тревата, дърветата и храстите, изобщо всички растения. Бог е поставил звездите и планетите на небето. Той е сътворил слънцето и луната, деня и нощта, пролетта и зимата. Тогава Той погледнал множеството красиви водопади и планини, пенливите вълни и яркото синьо небе и си помислил, че трябва да създаде още нещо.

Битие 1:20-25; 2:1-6 

Бог погледнал водата, която покривала земната твърд, и решил да сътвори животни, които да живеят в моретата. Той направил големи и малки риби и много подводни растения. Някои риби били много малки, почти невидими с просто око, а други били огромни; някои живеели на дъното на морето, а други – близо до повърхността му. Той създал големи и малки птици – яркосини, тъмнозелени и в най-различни разцветки, с които населил небето. Когато погледнал земята, Бог видял как бризът полюшва тревата и си рекъл, че мястото е добро за животни. Тогава Той направил мъничките пчелички и огромните слонове, крокодилите, овцете, лъвовете и другите различни видове, но в този момент те още нямали имена. Храна и вода обаче 2 имало за всички. Когато Бог създал животните, дърветата, птиците и рибите, Той огледал творението Си. Всичко създадено било добро, но нещо липсвало, трябвало да се направи още нещо. 

Битие 1:26-31; 2:4-7; 2:18-23 

По онова време на земята не е имало хора. Бог е искал да направи някой по Свой образ и подобие така, както вие приличате на вашите бащи и майки. И Той е създал първия човек от пръст, вдъхнал върху нея и така била 3 създадена живата душа. И се родил животът в образа на човек. Човекът бил създаден от Божията ръка по подобие на Самия Бог. Името му било Адам и означава ”Човешко създание”. Бог довел всичките видове животни при Адам и му казал, че те ще носят онова име, с което той ги наименува. Тогава Адам нарекъл едно хипопотам, друго пеперуда. Наименувал и всичките птици – от фламингото до фазана. След като Адам дал име на всяко същество на земята, Бог видял, че животните не могат да бъдат истински другари на човека. Затова, докато Адам спял, Бог взел част от него и от нея направил друго същество. Това било първата жена. Когато Адам се събудил, той много се зарадвал, защото сега до него вече имало някой, който можел да бъде негов пръв приятел и помощник. Но жената нямала име. Когато създал Адам и жената, Бог видял, че това е добро. Тогава Той решил да си почине един ден и благословил създаденото от Него. Затова един ден в седмицата е определен от Бога за почивка и благодарност за онова, което Той е сътворил за всеки един от нас. 

Битие 2:8-17, 26 

Бог избрал едно място на земята и заселил в него Адам и жената. Това било градина, наречена Едем. Там цъфтели най-прекрасните цветя и слънцето галело всичко наоколо с топлите си лъчи. В Едем всички животни живеели в мир помежду си, без да се страхуват едно от друго. Адам и жената обичали Бога и Му били благодарни за изумително красивия свят, сътворен от Него. Те се разхождали в градината без дрехи, защото нямали причини да се срамуват. За тях обаче най-важното нещо били не разцъфналите цветя, високите дървета и прекрасният аромат в Едем, а фактът, че Бог се грижи за тях и те не криели нищо от Него. Бог казал на Адам и жената, че могат да ходят из всички кътчета на градината. Имало само едно-едничко правило, което трябвало да 4 спазват. Бог казал: ”Вие можете да ядете от плодовете на всичките дървета, освен от едно. Това е дървото на познанието на доброто и злото” и хората Го послушали. 

Персия - родината на шаха

 Никола Бенин

Персийска миниатюра

Индийски посланик, вероятно изпратен от краля Маукхари Шарваварман от Каннаудж, въвеждащ шаха в персийския двор на Хосров I.

Persian Miniature depicting
Indian ambassador, probably sent by the Maukhari King Śarvavarman of Kannauj, introducing chess to the Persian court of Khosrow I

Ирански комплект шатрандж, Нишапур от 12-ти век (Музей на изкуството Метрополитън в Ню Йорк

Персийската връзка с историята на шаха е значителна, тъй като съвременната игра на шах, със своите правила и много от имената си, води началото си от древна Персия. Предшественикът на шаха, известен като "чатуранга", се е играл в Индия, но именно в Персия играта еволюира в това, което сега разпознаваме като шах.

Чатуранга: Чатуранга, което означава „четири военни подразделения“ на санскрит, е древна индийска игра, която вероятно е послужила като основа за шаха. Играла се е на мрежа 8x8 и включвала четири основни военни дивизии, които съответстват на съвременните шахматни фигури: пехота, кавалерия, слонове (колесници в някои интерпретации) и колесници (които по-късно стават топове).

Персийска еволюция: Играта на чатуранга е въведена в Сасанидска Персия около 6 век сл. Хр.  Персите нарекли играта "шатрандж" и тя станала изключително популярна в персийската култура. Смята се, че името "шатрандж" произлиза от санскритската дума "чатуранга".

Наименуване на фигури: 

Персийските адаптации на играта въвеждат нови имена за фигурите. Ето някои от ключовите имена на фигури в shatranj и техните модерни шахматни еквиваленти:

Шах: Шахът (персийски за цар) е най-важната фигура на дъската, точно като съвременния крал.

Фарас: Фарас (персийски за кон) съответства на рицаря.

Rukh: Rukh (на персийски за колесница) по-късно се превърна в топ.

Фил: Фил (персийски за слон) еволюира в съвременния епископ.

Asp: Asp (персийски за кон) стана модерната пешка.

Разпространение и влияние:

Шатрандж е разпространен в ислямския свят, включително Арабския халифат, където е допълнително усъвършенстван и въведен в Европа. До 9-ти век той достига до Испания. Чрез взаимодействия с различни култури играта продължи да се развива и фигурите придобиха своите съвременни способности и движения.

Докато самата игра се развива, много от персийските имена на фигурите или техните фонетични вариации се запазиха в различни региони. Например "шах" стана "крал" на английски. „Rukh“ еволюира в „top“, а „fil“ в „bishop“.

Check & Check Mate

Термините „Шах“ и „Шах Мат“ произлизат от „Шах“ и „Шах Мат“ - (Шахът е анулиран).

Написани са няколко средновековни персийски книги за шах, правила, стратегия и тактика.

Русе - Доходното здание и ул. "Александровска"

 Никола Бенин

РАЗБИРАНЕ И АДАПТИРАНЕ КЪМ ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ТЕНДЕНЦИИ

 Никола Бенин

В днешния забързан и непрекъснато променящ се пазар, да останеш пред конкуренцията изисква задълбочено разбиране на потребителските тенденции. Тези тенденции могат значително да повлияят на бизнеси от всякакъв размер и индустрии. Чрез разпознаване и адаптиране към тези промени в поведението на потребителите, компаниите могат да процъфтяват и да останат релевантни. В тази статия ще проучим значението на разбирането на потребителските тенденции и ще предоставим представа как бизнесът може да се адаптира към тях ефективно.

Значението на потребителските тенденции

Потребителските тенденции представляват развиващите се предпочитания, поведение и изисквания на целевата аудитория. Тези тенденции се формират от различни фактори, включително технологичен напредък, икономически условия, културни промени и обществени промени. Пренебрегването или липсата на адаптиране към тези тенденции може да доведе до намален пазарен дял и рентабилност. Ето защо разбирането на потребителските тенденции е от решаващо значение:

1. Да останете конкурентоспособни

Бизнесите, които следят потребителските тенденции, са по-добре подготвени да се адаптират и да останат конкурентоспособни. Осъзнаването на това, което клиентите искат и се нуждаят, гарантира, че компаниите могат да коригират съответно своите продукти, услуги и маркетингови стратегии.

2. Иновации и разработване на продукти

Потребителските тенденции често стимулират иновациите. Чрез наблюдение на тези тенденции компаниите могат да идентифицират възможности за предлагане на нови продукти или услуги. Този проактивен подход може да доведе до разработването на авангардни решения, които резонират с потребителите.

3. Изграждане на лоялност на клиентите

Когато бизнесът се приведе в съответствие с потребителските тенденции, той демонстрира, че е в унисон с ценностите и желанията на своите клиенти. Това може да насърчи лоялността и доверието сред потребителите, което в крайна сметка води до повторен бизнес и положителни препоръки от уста на уста.

4. Ефективност на маркетинга

Разбирането на потребителските тенденции позволява по-насочени и подходящи маркетингови кампании. Когато компаниите адаптират съобщенията си към текущите тенденции, е по-вероятно те да привлекат вниманието на целевата си аудитория и да постигнат по-високи проценти на реализация.

Идентифициране и анализиране на потребителските тенденции

За да се адаптират ефективно към потребителските тенденции, бизнесът трябва първо да ги идентифицира и анализира. Ето някои ключови стратегии за подпомагане на този процес:

1. Проучване на пазара

Инвестирайте в цялостно проучване на пазара, за да съберете данни за потребителското поведение и предпочитания. Проучванията, фокус групите и инструментите за социално слушане могат да осигурят ценна информация за това какво мисли и чувства вашата целева аудитория.

2. Анализ на данни

Използвайте инструментите за анализ на данни, за да проследявате и анализирате данните за клиентите, включително трафик на уебсайта, история на покупките и показатели за ангажираност. Тези данни могат да разкрият модели и тенденции, които може да не са очевидни веднага.

3. Анализ на конкурентите

Проучете вашите конкуренти, за да видите как те реагират на потребителските тенденции. Анализирането на техните успехи и неуспехи може да осигури ценна информация за вашата собствена стратегия.

4. Индустриални доклади и публикации

Бъдете информирани за вашата индустрия, като четете доклади, статии и публикации, които обсъждат нововъзникващи тенденции и потребителски прозрения. Индустриалните конференции и семинари също могат да бъдат ценни източници на информация.

Адаптиране към потребителските тенденции

След като идентифицирате потребителските тенденции, подходящи за вашия бизнес, следващата стъпка е да адаптирате стратегиите си съответно:

1. Персонализирайте своите предложения за продукт или услуга

Променете или разширете своите предложения за продукти или услуги, за да ги приведете в съответствие с текущите тенденции. Например, ако устойчивостта е нарастваща загриженост сред потребителите, помислете за разработване на екологични продукти или за включване на устойчиви практики във вашите бизнес операции.

2. Коригирайте маркетинговите стратегии

Преразгледайте маркетинговите си кампании, за да отразяват ценностите и интересите на вашата целева аудитория. Включете актуални теми, теми и съобщения, за да направите марката си по-свързана и привлекателна.

3. Подобрете изживяването на клиента

Подобряването на цялостното клиентско изживяване може да ви помогне да се откроите на конкурентен пазар. Обмислете инвестиране в технологии или процеси, които рационализират взаимодействията и улесняват ангажирането на клиентите с вашия бизнес.

4. Непрекъснато наблюдение

Потребителските тенденции непрекъснато се развиват, така че е от съществено значение да поддържате бдителност. Редовно наблюдавайте пазара и отзивите на клиентите, за да сте сигурни, че вашите стратегии остават в съответствие с променящите се предпочитания.

Разбирането и адаптирането към потребителските тенденции е основен аспект на съвременния бизнес успех. Като се придържате към това, което вашата целева аудитория иска и се нуждае, можете да позиционирате вашата компания да процъфтява на бързо променящ се пазар. С ефективно проучване на пазара, анализ на данни и стратегически корекции, фирмите могат да се ориентират в променящите се вълни на потребителските тенденции и да осигурят своето място в сърцата и портфейлите на потребителите. Прегръщането на промяната и поддържането на гъвкавост е не само конкурентно предимство, но и необходимост в днешния бизнес пейзаж.

Alain Demurger "Vivre la guerre de Cent Ans. Neuf nouvelles historiques" (Ален Демургер "Преживяване на Стогодишната война. Девет исторически разказа")

 Никола Бенин

Чума и епидемии, безкрайни войни, глад, ежедневно насилие, бягство, изгнание, тази дълга литания съставлява реалността от 14-ти и  15-ти век  . Вездесъщата смърт покосява без разлика и без внимание. Ние бързо виждаме в зловещите танци, които украсяват стените на някои от нашите църкви, пряка последица от тези „нещастия на времето“. Но ако се вгледаме по-внимателно, както в изкуството, така и в по-интимните истории, се появява друга история, богата на живот и надежда.

Ален Демюрже създава в девет кратки разказа уникална и жива картина от 14-ти и  15-ти век  : на свой ред папа Климент VI, император Карл IV и кралят на Франция Карл V, херцогинята на Орлеан Валентин Висконти, авантюристът-митоман Робърт Маселин , Винсент Ферие, осветеният проповедник, фамилията Жувенел, пътният капитан и приставът на Шарл VII Дени дьо Шайи, строителите на стените на Sainte-Eulalie в Larzac, селяните от Gâtinais, поставени в техния контекст, семейство, социални, икономически или военни, свидетелстват за едно живо общество, което се възстановява пред лицето на всички бичове. Разбира се, винаги ще умираме, но можем да оцелеем, да победим злото и да изградим отново.

La peste et les épidémies, les guerres sans fin, la famine, la violence quotidienne, la fuite, l’exil, cette longue litanie compose la réalité des XIVe et XVe siècles. La mort omniprésente fauche sans distinction et sans égards. On a tôt fait de voir dans les danses macabres qui ornent les murs de certaines de nos églises, une conséquence directe de ces « malheurs des temps ». Pourtant, si l’on y regarde de plus près, dans l’art comme dans les histoires plus intimes, une autre histoire se dégage, riche de vie et d’espoir.

Alain Demurger compose, en neuf nouvelles, un tableau unique et vivant du XIVe et du XVe siècle : tour à tour le pape Clément VI, l’empereur Charles IV et le roi de France Charles V, la duchesse d’Orléans Valentine Visconti, l’aventurier mythomane Robert Masselin, Vincent Ferrier, le prédicateur sanctifié, la famille de notables des Jouvenel, le capitaine de routiers et bailli de Charles VII Denis de Chailly, les constructeurs des murailles de Sainte-Eulalie dans le Larzac, les paysans du Gâtinais, replacés dans leur contexte, familial, social, économique ou militaire, témoignent d’une société vivante qui se redresse face à tous les fléaux. Certes, on mourra toujours, mais l’on peut survivre, vaincre le mal et reconstruire.

Ален Демюрже е френски историк и водещ специалист по история на рицарите тамплиери и кръстоносните походи.

Ален Демурже е почетен преподавател в университета Париж I Пантеон-Сорбона. Специализирал е в историята на кръстоносните походи, историята на религиозните ордени и състоянието на Франция в края на Средновековието.

Демургер е изтъкнат като автор на добър общ преглед на рицарите тамплиери в книгата на Малкълм Барбър „Новото рицарство“ (стр. 397): „Има добри общи прегледи от Мари-Луиз Бюлст-Тайле, Sacrae Domus Militiae Templi Hierosolymitani Magistri (1974) и Ален Демургер, Животът и смъртта на Ордена на храма (1985). 

Реставрацията на стенописа "Св. Архангел Михаил" в църквата "Света Троица" в Банско

 Никола Бенин

Стенописът е в ляво до иконостаса на църквата "Света Троица" в Банско и е изографисан от Симеон Димитров Молеров през 1850 г. и представлява сцената: Св. Архангел Михаил измъчва душата на богатия.

Sherlock Holmes Pub, Charing Cross (Пъб Шерлок Холмс, Чаринг Крос)

 Никола Бенин

Шкафът с апостолите ( The Apostles' Cupboard ) описан в глава 20 на "Джейн Еър" от Шарлот Бронте

 Никола Бенин

Смята се, че шкафът с апостолите е бил собственост на Томас Ейър от North Lees Hall и Moorseats, Hathersage, и е стоял на площадката на Moorseats. Шарлот Бронте посещава къщата, когато остана с Елън Нъси в Hathersage за три седмици през 1845 г. Тя описа шкафа в глава 20 на "Джейн Еър":

„…велик шкаф… чиято предна част, разделена на дванадесет панела, носеше мрачен дизайн, главите на дванадесетте апостоли, всяка затворена в отделен панел…“

Шкафът е със сгъваема горна част и три сгъваеми врати в долната част. Монтиран е с холандски картини от края на 17-ти век на дванадесетте апостоли.

КАК И ЗАЩО ДА НАСЪРЧИТЕ ИНОВАЦИИТЕ ВЪВ ВАШИЯ СТАРТЪП

 Никола Бенин

В динамичния пейзаж на предприемачеството иновациите не са просто модна дума – те са решаваща движеща сила зад успеха на стартиращите фирми. Въпреки че бизнес проницателността, финансовият мениджмънт и пазарният анализ са несъмнено жизненоважни, способността да насърчавате креативността и да я насочвате към иновативни решения може да насочи вашето стартиране по траектория към растеж и известност. В тази статия навлизаме в сферата на отключването на креативността и подхранването на иновациите във вашия стартъп.

Силата на креативността в стартиращите фирми

Креативността е крайъгълният камък на иновациите. Това е процес на генериране на нови идеи и концепции, които предизвикват статуквото и предоставят алтернативни подходи към проблемите. В контекста на стартиращите фирми креативността не се ограничава до артистични начинания; то включва разрушително мислене, оригинално решаване на проблеми и смелост да изследваш неизследвани територии.

1. Диференциация в конкурентна среда:  На пазар, наситен с подобни продукти или услуги, креативността се превръща в диференциращ фактор. Иновациите ви позволяват да се откроите, като предлагате уникално предложение за стойност, което привлича вниманието както на клиенти, така и на инвеститори.

2. Адаптиране към промяна:  Стартиращите фирми работят в среда на несигурност и бърза промяна. Творческото мислене дава на предприемачите способността да се адаптират към променящите се обстоятелства, да идентифицират нови възможности и да се ориентират, когато е необходимо.

3. Решаване на реални проблеми:  Иновативните стартиращи компании са изградени върху основата на справяне с предизвикателствата в реалния свят. Креативността ви позволява да анализирате сложни проблеми и да измисляте решения, които резонират с вашата целева аудитория.

Подхранване на култура на иновации

Насърчаването на иновациите изисква повече от случайни сесии за мозъчна атака или семинари за дизайнерско мислене. Става въпрос за вграждане на култура на креативност в ДНК на вашия стартъп. Ето как можете да създадете среда, благоприятна за иновативно мислене:

1. Насърчавайте отворената комуникация:  Създайте политика на отворени врати, която насърчава служителите на всички нива да споделят своите идеи без страх от критика. Редовните сесии за обратна връзка и екипните срещи могат да служат като платформи за обмен на идеи.

2. Разнообразни екипи:  Хомогенните групи са склонни да мислят еднакво, докато разнородните екипи предлагат редица гледни точки и идеи на масата. Насърчавайте приобщаването във вашата работна сила, за да стимулирате творчеството.

3. Автономност и гъвкавост:  Осигурете на служителите автономността да изследват своите идеи. Ако им позволите да работят по страстни проекти или да отделят част от времето си за иновативни занимания, това може да доведе до забележителни резултати.

4. Празнувайте провала:  В един творчески процес не всяка идея ще доведе до успех. Провалът обаче често е трамплин към пробив. Култивирайте среда, в която провалът се разглежда като възможност за учене, а не като пречка.

5. Непрекъснато обучение:  Инвестирайте в програми за обучение и развитие, които поддържат вашия екип актуализиран с най-новите тенденции и постижения в индустрията. Един добре информиран екип е по-вероятно да предложи иновативни решения.

Практики за разпалване на креативността

Въпреки че изграждането на култура на иновации е от основно значение, има и практични практики, които предприемачите могат да възприемат, за да разпалят креативността в своя стартъп:

1. Внимателност и рефлексия:  Насърчавайте моменти на внимателност и саморефлексия. Това може да помогне на хората да свържат привидно несвързани идеи, което води до иновативни прозрения.

2. Кръстосано опрашване на идеи:  Насърчете служители от различни отдели да си сътрудничат и да споделят своите гледни точки. Това кръстосано опрашване може да доведе до свежи идеи, които се появяват в пресечната точка на различни области.

3. Външни стимули:  Изложете екипа си на външни стимули като конференции, семинари и индустриални събития. Новите среди и преживявания могат да предизвикат нови идеи и подходи.

4. Инкубация на идеи:  Понякога отдръпването от проблем може да доведе до по-добри решения. Насърчете екипа си да остави идеите да къкри на заден план, позволявайки на подсъзнанието да ги обработи и усъвършенства.

5. Прегърнете технологията:  Използвайте технологични инструменти за идеи и сътрудничество. Онлайн платформите за управление на идеи и виртуалните сесии за мозъчна атака могат да впрегнат колективната креативност на отдалечени или разпределени екипи.

Казуси от практиката: Иновации, родени от творчеството

Няколко стартиращи фирми са впрегнали силата на креативността, за да разрушат индустриите и да оставят трайно въздействие. Помислете за компании като Airbnb, които преобразиха начина, по който мислим за настаняване при пътуване, или Uber, който революционизира транспорта чрез използването на технологии и удобство.

Иновациите не винаги изискват преоткриване на колелото. Простите, но креативни решения също могат да доведат до забележителни резултати. Например Dollar Shave Club въведе базиран на абонамент модел за бръсначи, предизвиквайки утвърдени гиганти, като се фокусира върху удобството и достъпността.

Пътуването към иновациите

В забързания свят на стартиращите фирми, пътуването към насърчаване на иновациите е непрекъснат процес. Изисква се ангажираност, адаптивност и желание за прегръщане на промяната. Чрез създаване на среда, която насърчава творческото мислене, осигуряване на необходимите ресурси и подхранване на култура на експериментиране, предприемачите могат да отключат пълния потенциал на иновационния двигател на своя стартъп.

Не забравяйте, че иновацията не е еднократно постижение, а непрекъснато усилие, което тласка вашия стартъп към растеж, уместност и дългосрочен успех в непрекъснато развиваща се бизнес среда.

Какво първоначално е представлявала Венера от Вилендорф?

 Никола Бенин

Подобни фигурки от каменната ера на жени с уголемени гърди, изпъкнал корем и големи бедра са открити в Европа и Евразия. Тяхната цел и кой ги е създал отдавна са археологически мистерии, помрачени от пристрастия.

Фигурките на Венера са едни от най-старите произведения на изкуството, оцелели от късната каменна епоха, но все още не знаем много за тях, освен факта, че са се появили в широка част от Европа и Евразия поне през период от 20 000 години.

Много вероятно са били предназначени за ръчни и изобразяват женски фигури, издълбани от различни материали, включително глина, слонова кост, кост или меки камъни, често с широки кореми и преувеличени репродуктивни органи.

Първата известна статуетка от този вид, открита от археолозите, е така наречената Venus impudique, фигура без глава, крака и ръце, открита през 1864 г. на място в югозападна Франция.

Но най-известната е може би Венера от Вилендорф, варовикова фигура, изобразяваща жена без лице със сплетена коса или някаква прическа. Този артефакт е намерен в Австрия през 1908 г. и датира отпреди приблизително 25 000 години. Венера от Холе Фелс, от друга страна, е на възраст между 35 000 и 40 000 години, което я прави най-старата известна сред всички фигурки на Венера. Изработена от мамутска слонова кост, Hohle Fels е намерена в германска пещера през 2008 г.

По-късен пример би бил Венера от Монруз, 11 000-годишен абстрактен медальон, изработен от реактивен камък, намерен в Швейцария през 1991 г.

Като се има предвид, че те са създадени преди появата на писмеността и често се срещат с малко други в културния контекст, интерпретациите на фигурките са варирали изключително много в историята. Някои експерти смятат, че те представляват всичко - от самоизображения на жени до древна порнография. Но много от тези интерпретации сега са дискредитирани заради присъщия сексизъм или расизъм, който носят. В известен смисъл интерпретациите отразяват мисленето на периода повече, отколкото мисленето на хората от каменната ера, които са ги създали за първи път.

„Ние проектирахме нашите начини на мислене обратно в палеолита“, казва Тоска Снайделаар, холандски историк, който изучава фигурките през последните десетина години.

Ранни вярвания

Времената са били много различни в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато са открити първите от тези фигурки. Подобно на много професии, областта на антропологията е доминирана почти изцяло от бели мъже и много интерпретации за древните култури отразяват това пристрастие. Френското име на първата открита някога фигурка Venus impudique се превежда като „нескромна Венера“. С други думи, фигурата е кръстена, за да контрастира умишлено със стил на римски статуи, известен като Venus pudique , който изобразява гола богиня на любовта, покриваща гениталиите си с ръце.

„Имаше това автоматично предположение, че [фигурките на Венера] са направени от мъже“, каза Катрин Маккойд, пенсиониран антрополог, която е изучавала фигурките.  

Това предположение оцвети различните тълкувания за това какво могат да символизират тези фигурки за мъжете, за които се смята, че са ги изваяли. Редица теории предполагат, че дърворезбите може да са талисмани за плодородие или дори най-старата порнография в света.

„Когато искаха да бъдат учтиви, те казаха, че това е култово“, казва Снайделаар, добавяйки, че не е съгласна с тези интерпретации.

Други ранни тълкувания бяха откровено дискриминационни. Някои учени стигнаха толкова далеч, че казаха, че едрите фигурки на Венера представляват неевропейски жени, докато тънките фигурки представляват европейски жени. „[Това] тълкуване е много расистко“, казва Снайделаар.

Връщане на жените в картината

В крайна сметка времената започнаха да се променят и антропологичното тълкуване навакса. През 90-те години на миналия век Маккойд и нейният колега Лерой Макдермот, също вече пенсиониран, са съавтори на фундаментална статия , озаглавена „Към деколонизиране на пола“, която разглежда тези фигурки от женска гледна точка. Тази работа беше публикувана, когато започна да се появява нова вълна от феминистки идеи и това повлия на антропологичното тълкуване.

„Живеем в общество, което е било доминирано от мъже толкова дълго време“, казва Маккойд. Но антропологията се промени много, особено през последните няколко десетилетия. „Собственото ни съзнание продължава да се развива.“

Така че това, че европейците са живели в по-шовинистично общество в не толкова далечното минало, не означава автоматично, че това е било така в каменната ера. „Тези хора живееха в наистина егалитарни общества“, казва Маккойд. „Те бяха ловци-събирачи, живееха в общностно общество за споделяне. Жените бяха равни."

Докато мъжете антрополози от последните два века може да са предположили, че тези фигури са направени от мъже, гледащи жени, Маккойд казва, че формата на много от фигурките предполага, че те вероятно са били автопортрети на жените, които са ги издълбали. Като се има предвид, че огледалата все още не са изобретени, жена, издълбаваща собствената си форма, ще гледа надолу към собственото си тяло, което ще доведе до перспективата на преувеличени гърди и кореми и по-тесни долни крака.

„Когато погледнете себе си, вие гледате надолу, това е перспективата, която виждате“, казва тя.

Маккойд и Макдермот смятат, че фигурите може да са създадени, за да помогнат на жените да се учат една друга. Археолозите са открили само малък брой оцелели статуетки и е възможно някога да са съществували по-големи количества и да са били използвани от жени за изобразяване на различните етапи от бременността и раждането.

„Една жена помага на друга жена да разбере какво ще се случи или какво се случва“, казва Маккойд.

Snijdelaar казва, че докато тези видове изображения от каменната ера са добре известни като фигурки на Венера, тя се надява, че името е променено, за да отразява нещо малко по-малко натоварено от остарелите начини на мислене.

„Много изследователи, включително и аз, биха приветствали неутрално име като: „женско представителство“ или нещо подобно“, казва тя. „Но уви, консенсусът е далече.“

Талисманна защита

Snijdelaar вярва, че макар интерпретацията на McCoid и McDermott да е била нова и креативна по това време, тя също може да бъде предубедена от феминистката вълна от периода.

„Мисля, че всички изследователи на европейския палеолит са съгласни, че фигурките са символи на нещо“, казва тя. „Няма да намерите това „нещо“ обаче, когато продължите да мислите назад и да проектирате съвременни ценности в палеолита.“

За да тълкува значението на тези женски изображения, тя предпочита да се върне по-назад в историята на нашия вид. Когато са уплашени, заплашени или разтревожени, хората понякога изпитват симптоми на сексуална възбуда като ерекция или смазване. Snijdelaar вярва, че някъде по линията ранните хора трябва да са свързвали реакцията на страх с определени физически атрибути - и че фигурките на Венера въплъщават това.

„Те имаха собствени страхове, знаеха какво се случва в телата им“, казва Снайделаар. „Да можеш да изпитваш безпокойство следователно е много адаптивен. Без него човешкото оцеляване в съвременните времена би било доста несигурно.

Нашите най-близки оцелели роднини, човекоподобните маймуни, също изглежда имат това съзнание. Приматолозите съобщават как човекоподобните маймуни често общуват, като докосват вулвата или пениса си. Тези действия могат да донесат увереност или да наложат социален ред. Но ударът на адреналин, когато бъде провокиран, също дава на маймуните (и на хората, в този случай) временно повишаване на силата. Този прилив на сила при хората и нашите предци понякога е придружен от признаци на възбуда в половите ни органи. Показването на набъбнала вулва или ерекция може да служи като предупредителен знак или начин за отблъскване на заплахи от други маймуни или животни.

Хората от каменната ера може просто да са направили допълнителната стъпка и да са проектирали усещане за сила върху физически обект - вид защитен талисман, който са носили или може да са използвали в ритуали. Някои може да са били държани в къщи около прозорци или огнища, казва Снайделаар.

С други думи, тези женски изображения в хората от каменната ера може да са символизирали същия тип сила като фалическите символи, които често са представени в пещерното изкуство и други артефакти от епохата.

„Хората от палеолита са забелязали тази телесна реакция и са я тълкували като реакция за защита от случващи се лоши неща“, казва Снайделаар.

Криптата на катедралата Сиена

 Никола Бенин

Криптата на катедралата Сиена е средновековен археологически комплекс, разположен под катедралата и открит едва през 1999 Съдържа серия от двувековни фрески, запечатани няколко десетилетия след проекта им, поради което днес се представят с изключително ярки цветове, което ги прави почти уникални в историята на изкуството. Името на "криптата" е чисто предизвикващо: смята се, че под купола има друга крипта на катедралата, оригиналната, в помещенията, но все още недостъпна и днес поради риска от статични проблеми

Монашеска, братска костница в Бачковския манастир

 Никола Бенин

В църквата е запазен стенопис, основната част е от края на ХІв., има и добавени изображения от ХІVв. Всъщност тя е и единствената запазена костница със стенописи. Била е напълно изписана, сега, за съжаление не всичко е запазено, но и от наличното може определено да се съди за изключителната художествена стойност на стенописа. Зографът, Иоан Иверопулец, чието име знаем благодарение на запазилия се автограф, ни е оставил един от шедьоврите на старата християнска живопис. Сдържано и пестеливо, в пастелни тонове, от стените ни гледат светии и църковни сцени, внушаващи отшелническа умиротвореност и обезоръжаваща убедителност. Живописната програма на първия етаж е непосредствено свързана с функцията – да бъде хранилище на костите на монасите до деня на всеобщото възкресение и Страшния съд. Последният е разгърнат по свода и стените на притвора, като особено подчертан акцент е сцената „Обявяване на мъртвите” над входа. В детайли е представено връщането на телата от земята, морето, гробовете и зверовете – ако някой е бил изяден. В наоса на криптата, отново над входната врата, е добре запазената композиция „Видение на пророк Йезекиил на полето със сухите кости”, съвсем актуална над пълните с кости гробове, очакващи обещаното от старозаветния Бог възкресение в плът. В олтарната апсида е изобразен деисис – винаги представящ застъпничеството на св.Богородица и Йоан Кръстител пред Иисус Христос за нас грешните по време на Страшния съд. Образът на св.Богородица, съчетал печал със своеобразния стоицизъм на настоятелната молба, е едно от гениалните постижения на християнското изкуство.

В притвора на първия етаж се намират също така четири ктиторски портрета. В зазиданите през ХІVв. ниши от северната страна, са образите на дарителите от ХІVв. Георги и Гавриил, ако се съди по дрехите монаси в манастира, и на Григорий и Абасий Бакуриани, единствените стари изображения на основателите, но също от ХІVв. Все пак, може основателно да се допусне наличието на реална прилика, по това време е съществувала още първоначалната манастирска черква, а там непременно е имало техни изображения, така че неизвестният майстор не би пропуснал да ги наподоби.

Вторият етаж е с по-добре запазени стенописи. И тук основната част са от ХІв., от майстор Йоан Иверопулец. В притвора, в затворените отново през ХІVв., засводени ниши, са добавени изображенията на българския цар по това време – Иван Александър, един от двата запазени стенописни негови портрета, св.св.Константин и Елена и Иоан Богослов. Царят е изписан в цял ръст с инсигниите на императорско достойнство. Повреденият надпис около главата на образа е давал приетата от него титулатура – „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците”. Срещу него са образите на св.св.Константин и Елена с честния кръст Христов помежду им. Константин Велики е представен като първообраз на всички православни царе - знаците на императорско достойнство са същите като на Иван Александър. В третата затворена ниша е запазена много добре изпълнената глава на св.Йоан Богослов, небесен покровител на българския цар. Останалите изображения са от ХІв. Над входа към наоса е изобразено друго видение на Йезекиил – първото, на река Ховар. Вътрешната част на църквата, както може да се съди по запазените стенописи, е била покрита със сцени по живота на Иисус Христос. От южната страна са добре съхранен изображения на „Занасянето в храма – Сретението”, „Кръщението на Иисус” и „Възкресението на Лазар”, на северната стена следват: „Входа в Иерусалим”, „Оплакването на Христа” и „Жените мироносци при гроба Господен”, последните са запазени в значително по-малка степен. В откритото олтарно пространство, в две сцени е изобразено причестяването на апостолите, а в апсидата - „св.Богородица Оранта”(на знамението), в свитата на благоговеещите архангели Михаил и Гавриил. На първия ред, непосредствено до някогашната олтарна преграда, в две групи са изобразени „Вси светии”, най-вероятният патрон на църквата. Във времето отпреди появата на иконостаса, там е мястото на изображението на патрона на храма.