събота, 5 август 2023 г.

La première crise de démence de Charles VI dans la forêt du Mans, 5 août 1392 (Първата криза на деменция на Карл VI в гората на Льо Ман 5 август 1392 година)

 Никола Бенин




La première crise de démence de Charles VI dans la forêt du Mans
5 août 1392
CHARLES VI LE BIEN AIMÉ DEVIENT LE FOU
Le 5 août 1392, Charles VI (24 ans) traverse la forêt du Mans à la tête de ses troupes. Le roi, que ses sujets surnomment le Bien Aimé pour les avoir délivrés des exactions de ses puissants oncles, entreprend une expédition contre le duc de Bretagne, allié aux Anglais.
Soudain, un illuminé surgit devant le roi, saisit la bride de son cheval et lui crie : « Arrête, noble roi, tu es trahi ! » Peu après, la lance d'un soldat heurte un bouclier. Au bruit, le roi qui s'était assoupi sous l'effet de la chaleur, tire son épée et frappe ses compagnons. Six chevaliers sont tués avant qu'on ait pu le maîtriser !
La folie du roi s'aggrave au début de l'année suivante, le 28 janvier 1393, au cours d'un bal donné à l'hôtel Saint-Pol (ou Saint-Paul), résidence habituelle du souverain, en l'honneur du remariage d'une dame d'honneur de la reine. À l'occasion de cette fête, dite bal des Sauvages ou bal des Ardents, cinq jeunes princes et le roi lui-même se sont déguisés en « sauvages ». Une étincelle met alors le feu à l'étoupe des déguisements. Trois jeunes gens sont brûlés dans d'atroces douleurs et mettront trois jours à mourir. Le roi lui-même échappe à la mort mais il a tout vu et en reste commotionné.
Désormais les crises ne vont plus quitter le jeune souverain. Lucide entre ses « absences », le malheureux roi délègue le gouvernement à son frère cadet Louis d'Orléans et la tutelle de son fils aîné, le Dauphin, à la reine Isabeau de Bavière et à ses trois oncles. Ces derniers, les ducs de Bourgogne, de Berry, d'Anjou et de Bourbon, en profitent pour revenir en force au pouvoir avec la complicité de la reine.
Първата криза на деменция на Карл VI в гората на Льо Ман
5 август 1392 г
КАРЛ VI ЛЮБИМИЯТ СТАВА ГЛУПАКА
На 5 август 1392 г. Карл VI (24-годишен) пресича гората на Льо Ман начело на своите войски. Кралят, когото неговите поданици наричат ​​Любимия, защото ги е избавил от злоупотребите на могъщите му чичовци, предприема експедиция срещу херцога на Бретан, съюзен с англичаните.
Внезапно пред царя се появява мечтател, който хваща юздата на коня му и му вика: „Спри, благородни царю, предаден си! Скоро след това копието на войник удря щит. При този шум кралят, задрямал под действието на жегата, вади меча си и удря другарите си. Шестима рицари са убити, преди да успеем да го покорим!
Лудостта на краля се влошава в началото на следващата година, на 28 януари 1393 г., по време на бал, даден в хотел Saint-Pol (или Saint-Paul), обичайната резиденция на суверена, в чест на повторния брак на една дама - в очакване на кралицата. По случай този празник, известен като bal des Sauvages или bal des Ardents, петима млади принцове и самият крал се обличаха като „диваци“. Тогава искра запалва кълчищата на маскировките. Трима младежи са обгорени от неистова болка и ще отнеме три дни, за да умрат. Самият крал избягва смъртта, но е видял всичко и остава шокиран.
Отсега нататък кризите вече няма да напускат младия суверен. Ясен между своите „отсъствия“, нещастният крал делегира управлението на по-малкия си брат Луи д'Орлеански и настойничеството над най-големия си син, дофина, на кралица Изабо от Бавария и тримата си чичовци. Последните, херцозите на Бургундия, Бери, Анжу и Бурбон, се възползваха от възможността да се върнат на власт със съучастие на кралицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар