История за построяването на сградата на Немското училище в Русе

 Публикувал: Никола Бенин

Johannes Lepsius- ръководител на Дойче Ориент мисион

Протестантският пастор Агоп Шахвеледян (25 януари 1856 г. - 30 август 1931 г.) със съпругата си Берта Клайн-Шахвеледян и семейството му в България.

Безпрецедентното клане на арменски и сирийски християни на територията на Османската империя в средата на 1890 години възмущава целия свет. Повече от 300 000 човека, без разлика на възраст и пол са изклани, десетки хиляди са насилствено принудени да приемат исляма, около 250 000 арменци емигрират в чужбина.

Бързо възникват международни организации в помощ на пострадалите. В САЩ, Англия, Швейцария и много други страни са основани мисии и са събрани парични средства за безбройните сираци и вдовици.

Съчувствието на швейцарският народ към съдбата на жертвите на погрома е огромно. През април 1896 г. там е създадена организацията „Помощ за арменците”.

В Германия един от активистите е Johannes Lepsius. Той е ръководител на Deutsche Orient Mision („Ориент- Мисия“). Като вижда на страданията на тези хора, Лепсиус бързо реорганизира мисията в агенция за помощ на арменците. С тази агенция той влиза в международната мрежа на различни организации за помощ на бедствуващите.

Още през февруари 1896 г. Лепсиус посещава засегнатите от погрома области и основава агенции за помощ в Алепу, Кайсери и Урфа.

На фона на огромната нужда от помощ (в известен период става дума за около 300 000 сираци) организацията светкавично бързо разширява дейността си в много други страни.

Хиляди арменски бежанци намират убежище в България. Във Варна, която по това време наброява около 20 000 жители, има 6 до 7 хиляди бежанци. Същото е положението в Шумен, Русе и Бургас.

През юли 1897 г. Лепсиус пътува за Варна за да си се запознае лично с работата на тамошната мисия. Той е придружаван от пастор Абрахам Амирханянц, който е изпратен от международният комитет да основава и организира пунктове за приемане на бежанци в Румъния. Двамата основават приемна база за сираци и бездомни бежанци във Варна. За целта те намират подходящ имот с малка постройка и работилница. Лепсиус вижда голямо бъдеще за работата на мисията във Варна, с която обаче Амирханянц сам не може да се справи. През май 1897 г. във взетите под наем сгради са настанени 280 деца.

По молба на Лепсиус от Базел във Варна пристига Агоп Шахвелед. През април 1898 г. Дикран (Тигран) Шахвелед последва брат си и също пристига в България. По това време двамата са служители на швейцарска мисионерска агенция. Тигран е проповядвал осем години в St. Louis – Северна Америка.

В цяла България започват големи акции за събиране на парични помощи. В Русе се основава комитет, състощ се от българи, арменци, гърци и един виден евреин. През януари 1897 г. пастор Амирханянц посещава Русе за няколко дни. Той описва положението така: “Повече от 2 000 бежанци живеят в бараки на 2 км. извън града- бедни, окъсани, мръсни и гладни”.

Точно когато международните организации започват да работят истински, броят на бежанците (от февруари 1898 г.) драстично намалява. Мнозина намират подслон при далечни роднини или се връщат назад в Турция.

В края на 1898 г. в домовете за сираци във Варна и Бургас остават само 60 деца. Вижда се, че работата на мисията ще свърши по-бързо, отколкото се е предполагало.

През 1899 г. останалите във Варна около двадесет сираци са предадени на Теодор Вангеман, пастор на евангелската общност в Русе. Планираната нова сграда във Варна не е реализирана. Вангеман получава вече закупените мебели и обзавеждане и една неизвестно колко голяма сума от събраните парични дарения. Той веднага замисля построяване на сграда за сираци със 100 места в центъра на град Русе. Тъй като издръжката на дома не може да се покрие само от дарения, се решава в него да живеят и около 50 платежоспособни пансионера- платени частни ученици на пансион.

Агоп Шахвелед продължава работата си като проповедник и учител във Варна, а Дикран (Тигран) Шахвелед се премества при Вангеман в Русчук.

Предмет на споразумението между Вангеман и Лепсиус и неговата Ориент-Мисия (Orient Mision) очевидно е не само предаването на децата. Има съглашение, съгласно което Вангеман и неговият дом да бъдат внедрени в мисията. Обещана е твърда заплата на Вангеман и възможността след определен срок Вангеман с неговия дом да напуснат мисията. За грижите и нуждите на децата е предвидено отпускането на определена сума. Вангеман веднага дава устно съгласието си.

От юли до декември 1900 г. той получава повече от 6 200 марки, отделно за всяко дете по 150 марки. За 20 деца това са 3 000 мк., за 50 деца, които бяха предвидени от Вангеман, той получава 7 500 мк. годишно. За заплатата самия той казва, че му стигат 3 000 мк.

До подписване на това споразумение не се стига. Отначално е даден срок за мислене от 3 месеца. През това време Вангеман не се обажда. Отчетността към мисията и по този начин и към немските финансови органи не е в негов интерес. Вече е натрупал опит в събирането на дарения и знае, че може да получи и по-големи суми, защото като помощи за сираци се плащат по 300 марки на дете, а дори и повече.

Със получените средства, и с дарения, събрани преди това в Германия, пасторът закупува парцел от три декара на ул. “Борисова”. Проектът на новата сграда е изработен от архитект Удо Рибау,  а строителните работи, извършени през 1900 – 1901г., се ръководят от русенският инженер Тодор Тонев. Построена е великолепна четириетажна сграда с интересен архитектурен стил, умело съчетаващ готически, барокови и романски елементи. Постройката заема площ от 560 кв.м. Състои се от четири етажа, сутерен и кула. Лицевата фасада е покрита с каменни блокове, пресовани тухли, каменни и теракотни декорации. Сградата има две отделения – мъжко и женско, които са отделени едно от друго и имат самостоятелни стълбища.

С писмо от 22.10.1901 Лепсиус прекъсва взаимната работа на Немската Ориент-Мисия с Вангеман.

От март 1903 г. Агоп Шахвелед (Шахвеледян) става редактор-стопанин на в. „Tziteni” („Маслинено дърво”),  първия детски вестник, издаван в Русе. През 1904 г. се преселва в София.

Тигран Шахвелед е в борда на евангелската общност  в Русе от 1899 до 1907 г. През януари 1906 г., след оставката на Вангеман като проповедник, евангелската общност в Русе избира Шахвелед като наследник на тази длъжност. Ако преди това е воден само като „бащата на сиропиталището“, след Великден 1906 г.той поема и бизнес ръководството на института.

Пререканията между Вангеман и евангелската общност водят до затварянето на немското училище през 1909 г. Шахвелед получава мандат от Вангеман да защити неговите интереси и след  благополучни преговори две години по-късно училището отворя вратите си отново.

През 1909 г. умира съпругата на Дикран Шахвелед. Неговите две деца са единствените арменски деца останали в института.

Дитер Хес