Никола Бенин
Никола Бенин
Да предположим, че сте в работната сила от две години. Вие сте по-силен изпълнител, който се надява да бъде повишен през следващите няколко месеца. Но докато напредвате към целите си, вие сте измъчени от негативни мисли като:
Тези мисли не са необичайни. Дори опитни лидери се съмняват в себе си.
От време на време минали преживявания или критики от авторитетни фигури отвличат вътрешните ни гласове, което води до размишления и ограничаващи вярвания. Добрата новина е, че има психологическа техника — подкрепена от 20 години академични изследвания — която може да помогне на някои хора да сменят фокуса и да възвърнат увереността си: Обучение по функционални изображения (FIT).
FIT използва силата на мултисензорните изображения, за да се докосне до нашите мотивации, позволявайки ни да си представим ярко бъдещето в положителна светлина. Мултисензорните образи са образи, създадени в нашия ум, които ангажират няколко физиологични сетива като обоняние, докосване, вкус и т.н. Можем да ги използваме, за да преодолеем автоматичните си мисли и да избегнем самосаботиращите се решения, като заменим негативните мисли с образи на нашето идеално бъдеще.
Ето малък пример за това как работи FIT: Вместо просто да се опитвате да се убедите да бягате (защото трябва да спортувате) в студена, дъждовна сутрин, когато предпочитате да натиснете дрямката, представете си как излизате и чувате трополенето на дъжда ( всичко е наред, носите палто), да усещате хладния бриз на лицето си, звука от стъпките ви, които се удрят в тротоара, мускулите ви работят, докато бягате, вкуса на потта на устните ви и колко хубаво и енергизиращо е усещането след като приключите. Представете си наградата от топъл душ след това, докато се наслаждавате на ендорфини, предизвикани от упражнения. Това усещане за постижение прави много по-трудно отлагането.
И така, как можете да започнете да тренирате ума си по този начин? Ето нашите най-добри съвети, за да започнете:
В нашата коучинг практика често започваме, като даваме на нашите клиенти списък от 60 ценности, вариращи от почтеност през свобода до семейство и световен мир. Отново и отново, независимо дали са ръководители или студенти, клиентите се борят да измислят своите пет най-добри ценности. Незабавният въпрос, който задават, е: „Защо трябва да се съсредоточа само върху пет?“ Обясняваме, че приоритизирането на твърде много ценности наведнъж ще ги разпръсне твърде много и ще засили чувството им на нерешителност, когато са изправени пред кръстопът.
Идентифицирането на вашите пет най-важни ценности изисква да си зададете трудни въпроси: Ще изберете ли свободата пред семейството? Здравето пред богатството? Общността над автономията? Дисциплината пред комфорта? Популярност над традицията? Важно е да правите разлика между нещо, което е важно , и нещо, което е от съществено значение за вас. Ценностите са повече от възвишени идеали. Те ръководят ежедневните ви действия и ще информират вашата практика за изображения. Целта на това упражнение е да се изследва компаса, който преодолява пропастта между това къде се намирате сега и къде искате да бъдете в бъдеще.
Колкото по-добре използвате сетивата си, толкова по-добре ще използвате въображението си, за да оформите положително бъдещето. В областта на образите ние се фокусираме върху седем сетива: вкус, допир, мирис, звук, зрение, емоция и движение . Емоцията и движението, въпреки че не идват на ум, когато мислим за сетивата ви, са важни, когато става въпрос за предприемане на действие. Това е мястото, където гумата удря пътя.
В проучвания , при които участниците са сканирали мозъка си - както докато свирят на пиано, така и по-късно, когато си представят свирене - резултатите показват, че менталните образи активират същите кортикални области на мозъка като преживяванията в реалния живот, създавайки мощна връзка ум-тяло.
Добрата новина е, че има упражнения, които можете да правите, за да подобрите сетивата си. Ако искате да подобрите слуховите си образи, например, започнете с кратка задача за повишаване на осведомеността в средата на една от ежедневните ви дейности като пътуване до работа, тренировка, пране и т.н. Сега слушайте нещо – музика или радио — докато правите тази рутина. Бавно намалете силата на звука, докато звукът изчезне. Сега, слушай. В началото това ще ви се стори странно, когато се настроите към слуховите си сетива, като бавно позволявате на слушането ви да премине от вътрешно към външно. Често, след като изпълнят тази задача, нашите клиенти казват, че могат да чуват мислите си по-ясно, отколкото преди.
Когато мислите за бъдещи събития, най-добре е да използвате три или повече образни сетива, за да се потопите напълно в преживяването и то да изглежда наистина „реално“.
Всеки ден се сблъсквате с решения, които могат или да ви доближат до целите ви, или да ви отклонят от правия път: Трябва ли да повдигнете труден въпрос пред вашия екип? Трябва ли да поемете тази лидерска позиция? Трябва ли да станете доброволец за новата поредица за говорене, която вашата компания пуска? В тези моменти вашето вътрешно бърборене, ценности и мултисензорни образи (как си представяте, че ще се изиграе всяко решение) играят решаваща роля. Вашият самостоятелен разговор, лични ценности и визуализации на предстоящи събития могат или да ви дадат сила, или да ви обезсилят.
Например, ако някога сте отлагали важен разговор с шефа си, това вероятно се дължи на вашите възприятия за това как ще протече разговорът. Докато планирахте да се свържете с шефа си, вашето вътрешно бърборене започна, както и вашето въображение. Може да сте си представяли или чували шефа си да се ядосва и да сте разяснявали това, което е довело до повече негативни образи.
В бъдеще опитайте следното: Представете си чувството на облекчение и увереност, които ще почувствате след тежък разговор или когато проблемът бъде разрешен. Или си представете колко силна ще стане връзката ви с другия човек след честен и открит разговор. Вашето вътрешно бърборене изведнъж ще стане по-положително.
Ако създадете овластяващи мултисензорни образи на уверена версия на себе си, ще бъде по-вероятно да вземате решения, които да ви доближат до целите ви (като провеждане на разговор, в този случай). Ако създавате негативни, обезсилващи образи, ще бъде по-вероятно да се въздържате и да избягвате да предприемате действия. В крайна сметка това е ваш избор - не изборът на негативния глас в главата ви.
Подсказките могат да се използват за създаване на пауза между стресиращите стимуланти и нашите реакции към тях. Понякога се нуждаем от пространство между себе си и нашите тригери, за да се върнем в настоящето, да си представим желания от нас начин на действие и да изберем отговор, който най-добре го подкрепя.
Подсказка може да е дълбоко вдишване или трикратно потупване по китката. Може дори да е фраза. Един наш клиент си казва: „Остани на светло и го направи“. Каквато и да е репликата, намерението е същото: няколко секунди, за да пренасочите и да си представите как да постигнете целта си, независимо какво казва или прави другият човек.
Да кажем, например, че сте решили да проведете този тежък разговор с шефа си, но той все още ви кара да се тревожите. Преди разговора тренирайте да свързвате репликата си с положителни образи. Ако вашата реплика е дълбоко вдишване, практикувайте дълбоко вдишване и издишване. Сега си представете предизвикателството пред вас и как ще се справите успешно с него. Когато сте в разгара на разговора и чувствате, че няма да успеете, поемете дълбоко въздух. Това ще активира положителните ви представи и ще ви помогне да упорствате.
Един невероятен свят става достъпен за нас, когато си позволим да си представяме. В свят, който често се чувства непосилен и негативен, практикуването на изображения може да ни даде усещане за свобода на действие върху нещата, които са под наш контрол, и да ни попречи да бъдем препънати от онези, които не са. Колкото повече го използвате, толкова по-добър ще станете.
Никола Бенин
днешната дигитална ера традиционните маркетингови методи вече не са достатъчни, за да привлекат вниманието и лоялността на потребителите. Тъй като онлайн пейзажът продължава да се развива, фирмите се обръщат към маркетинга на съдържанието като мощна стратегия за привличане и ангажиране на клиенти. Маркетингът на съдържанието не е просто модна дума; той се очертава като основен подход, който позволява на марките да се свързват с аудиторията си на по-дълбоко ниво, като същевременно доставят стойност и изграждат трайни взаимоотношения.
Какво е маркетинг на съдържанието?
Маркетингът на съдържание се върти около създаването и разпространението на ценно, подходящо и последователно съдържание за привличане и задържане на целева аудитория. За разлика от традиционната реклама, маркетингът чрез съдържание се фокусира върху предоставянето на информация, решаването на проблеми и адресирането на нуждите на потенциалните клиенти. Този подход позиционира марките като надеждни източници на знания, а не като агресивни промоутъри.
Факторът на привличането
В основата на маркетинга на съдържанието лежи концепцията за привличане. Вместо да прекъсва клиентите с натрапчиви реклами, маркетингът чрез съдържание ги привлича органично. Чрез създаване на съдържание, което е в съответствие с интересите и болезнените точки на тяхната целева демографска група, фирмите могат да се утвърдят като авторитети в своята индустрия. Това от своя страна насърчава потенциалните клиенти да търсят тяхното съдържание с желание.
Изграждане на доверие и надеждност
В ера на информационно претоварване, потребителите стават все по-претенциозни относно източниците, на които се доверяват. Маркетингът на съдържанието помага на компаниите да изградят доверие чрез последователно предоставяне на ценни прозрения, съвети и решения. Когато клиентите възприемат една марка като позната и надеждна, те са по-склонни да се доверят на нейните продукти или услуги.
Ангажиране чрез разказване на истории
Хората са естествено привлечени от истории. Маркетингът на съдържанието използва силата на разказването на истории, за да създаде емоционални връзки между марки и клиенти. Чрез споделяне на автентични разкази, фирмите могат да се ангажират на лично ниво и да установят емоционална връзка с аудиторията си. Този емоционален резонанс често превръща еднократните купувачи в лоялни защитници на марката.
Двупосочен разговор
За разлика от традиционния маркетинг, маркетингът чрез съдържание насърчава двупосочен разговор между марки и клиенти. Чрез коментари, споделяния и директни взаимодействия потребителите могат да предоставят обратна връзка, да задават въпроси и да споделят своя опит. Тази ангажираност не само помага на компаниите да разберат по-добре своята аудитория, но също така насърчава чувството за общност около тяхната марка.
Изграждане на дългосрочни взаимоотношения
Маркетингът на съдържанието не е само незабавна продажба; става въпрос за поддържане на дългосрочни взаимоотношения. Като постоянно предоставят стойност във времето, брандовете могат да се позиционират като основни ресурси в съответните си индустрии. Това създава лоялна клиентска база, която не само продължава да купува, но и се застъпва за марката в собствените си мрежи.
Измеримо въздействие
Една от красотите на маркетинга чрез съдържание се крие в неговата измеримост. Чрез инструментите за анализ фирмите могат да проследяват показатели като трафик на уебсайтове, проценти на ангажираност, споделяния в социалните медии и проценти на реализация. Тези данни предоставят ценна представа за това какво съдържание резонира с аудиторията и как се отразява на крайния резултат.
Адаптиране към развиващите се тенденции
Светът на маркетинга на съдържание непрекъснато се развива. С появата на нови технологии и платформи бизнесът трябва да остане адаптивен и креативен в своя подход. От публикации в блогове и видеоклипове до подкасти и интерактивно съдържание, възможностите са огромни и непрекъснато променящи се.
В дигиталната ера клиентите вече не са пасивни получатели на маркетингови съобщения; те търсят стойност, уместност и автентичност. Маркетингът на съдържанието отговаря на тези изисквания, като създава динамична и взаимноизгодна връзка между марките и потребителите. Възприемайки силата на маркетинга на съдържанието, фирмите могат да привличат, ангажират и задържат клиенти по начин, който надхвърля транзакционните взаимодействия, като в крайна сметка изграждат основа на доверие и лоялност, която издържа изпитанието на времето.
Публикувал: Никола Бенин
Безпрецедентното клане на арменски и сирийски християни на територията на Османската империя в средата на 1890 години възмущава целия свет. Повече от 300 000 човека, без разлика на възраст и пол са изклани, десетки хиляди са насилствено принудени да приемат исляма, около 250 000 арменци емигрират в чужбина.
Бързо възникват международни организации в помощ на пострадалите. В САЩ, Англия, Швейцария и много други страни са основани мисии и са събрани парични средства за безбройните сираци и вдовици.
Съчувствието на швейцарският народ към съдбата на жертвите на погрома е огромно. През април 1896 г. там е създадена организацията „Помощ за арменците”.
В Германия един от активистите е Johannes Lepsius. Той е ръководител на Deutsche Orient Mision („Ориент- Мисия“). Като вижда на страданията на тези хора, Лепсиус бързо реорганизира мисията в агенция за помощ на арменците. С тази агенция той влиза в международната мрежа на различни организации за помощ на бедствуващите.
Още през февруари 1896 г. Лепсиус посещава засегнатите от погрома области и основава агенции за помощ в Алепу, Кайсери и Урфа.
На фона на огромната нужда от помощ (в известен период става дума за около 300 000 сираци) организацията светкавично бързо разширява дейността си в много други страни.
Хиляди арменски бежанци намират убежище в България. Във Варна, която по това време наброява около 20 000 жители, има 6 до 7 хиляди бежанци. Същото е положението в Шумен, Русе и Бургас.
През юли 1897 г. Лепсиус пътува за Варна за да си се запознае лично с работата на тамошната мисия. Той е придружаван от пастор Абрахам Амирханянц, който е изпратен от международният комитет да основава и организира пунктове за приемане на бежанци в Румъния. Двамата основават приемна база за сираци и бездомни бежанци във Варна. За целта те намират подходящ имот с малка постройка и работилница. Лепсиус вижда голямо бъдеще за работата на мисията във Варна, с която обаче Амирханянц сам не може да се справи. През май 1897 г. във взетите под наем сгради са настанени 280 деца.
По молба на Лепсиус от Базел във Варна пристига Агоп Шахвелед. През април 1898 г. Дикран (Тигран) Шахвелед последва брат си и също пристига в България. По това време двамата са служители на швейцарска мисионерска агенция. Тигран е проповядвал осем години в St. Louis – Северна Америка.
В цяла България започват големи акции за събиране на парични помощи. В Русе се основава комитет, състощ се от българи, арменци, гърци и един виден евреин. През януари 1897 г. пастор Амирханянц посещава Русе за няколко дни. Той описва положението така: “Повече от 2 000 бежанци живеят в бараки на 2 км. извън града- бедни, окъсани, мръсни и гладни”.
Точно когато международните организации започват да работят истински, броят на бежанците (от февруари 1898 г.) драстично намалява. Мнозина намират подслон при далечни роднини или се връщат назад в Турция.
В края на 1898 г. в домовете за сираци във Варна и Бургас остават само 60 деца. Вижда се, че работата на мисията ще свърши по-бързо, отколкото се е предполагало.
През 1899 г. останалите във Варна около двадесет сираци са предадени на Теодор Вангеман, пастор на евангелската общност в Русе. Планираната нова сграда във Варна не е реализирана. Вангеман получава вече закупените мебели и обзавеждане и една неизвестно колко голяма сума от събраните парични дарения. Той веднага замисля построяване на сграда за сираци със 100 места в центъра на град Русе. Тъй като издръжката на дома не може да се покрие само от дарения, се решава в него да живеят и около 50 платежоспособни пансионера- платени частни ученици на пансион.
Агоп Шахвелед продължава работата си като проповедник и учител във Варна, а Дикран (Тигран) Шахвелед се премества при Вангеман в Русчук.
Предмет на споразумението между Вангеман и Лепсиус и неговата Ориент-Мисия (Orient Mision) очевидно е не само предаването на децата. Има съглашение, съгласно което Вангеман и неговият дом да бъдат внедрени в мисията. Обещана е твърда заплата на Вангеман и възможността след определен срок Вангеман с неговия дом да напуснат мисията. За грижите и нуждите на децата е предвидено отпускането на определена сума. Вангеман веднага дава устно съгласието си.
От юли до декември 1900 г. той получава повече от 6 200 марки, отделно за всяко дете по 150 марки. За 20 деца това са 3 000 мк., за 50 деца, които бяха предвидени от Вангеман, той получава 7 500 мк. годишно. За заплатата самия той казва, че му стигат 3 000 мк.
До подписване на това споразумение не се стига. Отначално е даден срок за мислене от 3 месеца. През това време Вангеман не се обажда. Отчетността към мисията и по този начин и към немските финансови органи не е в негов интерес. Вече е натрупал опит в събирането на дарения и знае, че може да получи и по-големи суми, защото като помощи за сираци се плащат по 300 марки на дете, а дори и повече.
Със получените средства, и с дарения, събрани преди това в Германия, пасторът закупува парцел от три декара на ул. “Борисова”. Проектът на новата сграда е изработен от архитект Удо Рибау, а строителните работи, извършени през 1900 – 1901г., се ръководят от русенският инженер Тодор Тонев. Построена е великолепна четириетажна сграда с интересен архитектурен стил, умело съчетаващ готически, барокови и романски елементи. Постройката заема площ от 560 кв.м. Състои се от четири етажа, сутерен и кула. Лицевата фасада е покрита с каменни блокове, пресовани тухли, каменни и теракотни декорации. Сградата има две отделения – мъжко и женско, които са отделени едно от друго и имат самостоятелни стълбища.
С писмо от 22.10.1901 Лепсиус прекъсва взаимната работа на Немската Ориент-Мисия с Вангеман.
От март 1903 г. Агоп Шахвелед (Шахвеледян) става редактор-стопанин на в. „Tziteni” („Маслинено дърво”), първия детски вестник, издаван в Русе. През 1904 г. се преселва в София.
Тигран Шахвелед е в борда на евангелската общност в Русе от 1899 до 1907 г. През януари 1906 г., след оставката на Вангеман като проповедник, евангелската общност в Русе избира Шахвелед като наследник на тази длъжност. Ако преди това е воден само като „бащата на сиропиталището“, след Великден 1906 г.той поема и бизнес ръководството на института.
Пререканията между Вангеман и евангелската общност водят до затварянето на немското училище през 1909 г. Шахвелед получава мандат от Вангеман да защити неговите интереси и след благополучни преговори две години по-късно училището отворя вратите си отново.
През 1909 г. умира съпругата на Дикран Шахвелед. Неговите две деца са единствените арменски деца останали в института.
Дитер Хес
Никола Бенин
Никола Бенин
