Правопис на бройна форма на съществителните имена от мъжки род

 Никола Бенин

Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които означават нелица (предмети) и завършват на съгласна. Тя се образува с окончание -а/-я и се употребява след числителни бройни имена (два, пет, хиляда и сто), след числителни имена за приблизителност (четири-пет, десет-двайсет) и след думите колко, колкото, няколко, толкова.

три месеца, шест коня, двайсет-трийсет милиона, няколко района, колко процента

Трябва да се въведе почасово заплащане – колкото часа работиш, за толкова да ти плащат.
Пълномощникът ще положи толкова подписа, колкото лица представлява.

Някои особености при употребата на бройната форма и на обикновената форма за мн. ч.:

1. Съществителните имена, които означават лица, имат само обикновена форма за мн. ч. след числителни бройни имена, числителни имена за приблизителност и след думите колко, колкото, няколко, толкова.
    
   двама писатели, десет-петнайсет ученици, колко министри, няколко царе

2. Ако съществителното има значение и на предмет, и на лице, бройната форма се употребява само когато думата означава предмет:
    
   След рекордните 13 хода с кон, световният шампион най-после сменя единия от двата офицера на черните. (офицер – шахматна фигура)
   Кина махна с ръка на двамата офицери, които яхаха малко отзад. (офицер – лице от войсковия команден състав)

   И в двата редактора файлът се отваря по един и същи начин. (редактор – компютърна програма)
   Двамата редактори ще се грижат за онлайн версията на изданието. (редактор – човек, който ръководи издаването на вестник, списание и др.)

3. Когато с думите колко и толкова не се изразява количество, се употребява обикновената форма за мн.ч. на съществителното име.
    
   Колко хубави месеци ни предстоят още!
   Изобщо не очаквах, че ще получа толкова съвети!

4. Бройната форма се употребява и когато между числителното име или думата за количество и съществителното име стои съгласувано определение.
    
   Петте най-големи града в страната държат половината от пазара на имоти.
   В момента екипът работи по няколко европейски проекта с медийна насоченост.

5. Ако между числителното име или думата за количество и съществителното име стои предлог или глагол, се употребява обикновената форма за мн. ч.
    
   Става дума за това колко от компютрите в България използват нелегален софтуер.
   Три са пожарите, на които са се отзовали огнеборците през почивните дни.

6. След думи като двойка, тройка, десетка, дузина, чифт, както и след думи, с които не се назовава точно количество (стотици, милиони, милиарди), се употребява обикновената форма за мн.ч.
    
   Отлетялото слово и с четворка коне е трудно да се догони.
   Китай влага милиарди долари в проекта за превръщането на въглища в газ.

Източник

• Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 26 – 27, т. 19.2.1 – 19.2.6.

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род

 След числителни бройни имена /т.е. след числа/ и след наречията колко, няколко, толкова съществителните, назоваващи лица, се използват с обикновената си форма за множествено число и окончават на –И. Например: двама спортистИ, колко докторИ, няколко скиорИ. /Изключение правят някои съществителни от м. р., които в мн. ч. завършват на –Е: двама синове, трима кметове, колко шефове, няколко попове./След числителни бройни имена /т.е. след числа/ и след наречията колко, няколко, толкова съществителните, назоваващи лица, се използват с обикновената си форма за множествено число и окончават на –И. Например: двама спортистИ, колко докторИ, няколко скиорИ. /Изключение правят някои съществителни от м. р., които в мн. ч. завършват на –Е: двама синове, трима кметове, колко шефове, няколко попове./

Само съществителните от мъжки род, които означават предмети и животни, имат специална БРОЙНА ФОРМА и след числително име или след думите колко, няколко, толкова завършват с окончание –А или –Я:

два портокалА, три петелА, няколко музеЯ.

За по-кратко граматичното правило се помни така:

След число и след думите колко, няколко, толкова съществителните от мъжки род, които означават хора, завършват на –И. Съществителните, назоваващи предмети и животни, завършват на –А или –Я.

Важно е да се знае, че бройната форма се запазва дори когато между числителното име и съществителното има други думи.

Например:

Дайте ми четири узрели домата.

Прочетох три негови хубави романа.

В Бърно посетих два изключително интересни музея.

Избрах си няколко нови пролетни тоалета.

Много интересно става, ако едно съществително име, означаващо лице, има и друго лексикално значение, назоваващо предмет. Такива са думите член, офицер, поп, тип и др. Тогава се ориентираме от конотацията в изречението, за да разберем дали ще използваме бройната форма, или обикновената форма за множествено число.

Така ще кажем:

Двама офицери влязоха в сградата.

Но: два офицера на шахматната дъска.

Двама членове в комисията, ала два члена в закона.

Под влияние на диалектите правилото за бройната форма при съществителните от мъжки род често се нарушава. Още от приказките помним „тримата сина“. Но според нормите на съвременния книжовен език трябва да казваме: „тримата синове“!

ПРАВИЛНО	ГРЕШНО!!!
два бананА          три циреЯ          колко котаракА          толкова бурканА	два бананИ          три циреИ          колко котарацИ          толкова бурканИ

ПРАВИЛНО	ГРЕШНО!!!
двама ПОЛИЦАИ          трима МИНИСТРИ          колко АДВОКАТИ          няколко СЪСЕДИ	двама ПОЛИЦАЯ        трима МИНИСТЪРА        колко АДВОКАТА        няколко СЪСЕДА

Правилно при поздрава на Великден е: Христос воскресе - Воистину воскресе

 Никола Бенин

Едгар Алън По - библофилски книги

 Никола Бенин

Издание на “Везни” на Гео Милев, 1919 г. , Книги за библиофили, Кн. 1, с предговор от Гео Милев и една илюстрация на Николай Райнов.

Превод на Георги Михайлов, 1920г., с илюстрации на Сирак Скитник

За да разберете съвременните автократи, прочетете съветската детска литература

 Никола Бенин

Евгений Шварц изследва заблудите на населението, както и грабителствата на лидерите

In the closing days of the cold war, when St Petersburg was still Leningrad, that city’s Herzen University Institute of Foreign Languages used a short play by Evgeny Shvarts to teach Russian to foreigners. Shvarts was a great writer who had dodged Stalin’s purges by taking refuge in the relative safety of children’s literature. “Dragon”, completed in 1944, presents itself as a whimsically ironic take on a fairy-tale plot. In fact, it is among the most perceptive deconstructions of authoritarian rule ever written—one that is bitterly relevant now that autocrats are making a comeback. 

Lancelot, the hero, arrives in a land that has been tyrannised for centuries by a three-headed dragon. The dragon demands a maiden every year as well as colossal quantities of cattle and other delicacies. Lancelot declares his intention to slay the beast. Yet the townsfolk beg him not to try. The dragon is not so bad, they protest; he cares for his subjects—he boiled the lake to end a plague just 82 years ago. The other knights who tried to kill him got themselves crisped, and only made things worse. Besides, he protects them from the other dragons. When Lancelot suggests there may be no other dragons, they refuse to believe him.

В последните дни на Студената война, когато Санкт Петербург все още беше Ленинград, Институтът за чужди езици на университета Херцен използва кратка пиеса на Евгений Шварц, за да преподава руски език на чужденци. Шварц беше велик писател, който избяга от чистките на Сталин, като намери убежище в относителната безопасност на детската литература. Творбата „Дракон“, завършена през 1944 г., се представя като причудливо ироничен поглед върху приказен сюжет. Всъщност това е една от най-проницателните деконструкции на авторитарното управление, писани някога – такава, която е изключително актуална сега, когато автократите се завръщат.

Ланселот, героят, пристига в земя, която е била тиранизирана от векове от триглав дракон. Драконът изисква девойка всяка година, както и колосални количества добитък и други деликатеси. Ланселот заявява намерението си да убие звяра. Въпреки това жителите на града го молят да не опитва. Драконът не е толкова лош, протестират; той се грижи за поданиците си - той превари езерото, за да сложи край на чумата само преди 82 години. Останалите рицари, които се опитаха да го убият, загинаха и само влошаваха нещата. Освен това той ги защитава от другите дракони. Когато Ланселот предполага, че може да няма други дракони, те отказват да му повярват.

European industrial and technical heritage

 Nikola Benin Ph.D

For the general public, but also for a lot of heritage organizations, cranes are a much overlooked part of our industrial heritage and their knowledge of horizontal transport is much more than their knowledge of vertical transport. Steam locomotives and ships are already part of our common heritage, in contrast to our ancient wooden city cranes, steel Fairbairn cranes or shipyard and harbour cranes. Without these cranes there would have been no high-rising buildings, nor had the enormous development of ports been possible. Our daily life and the landscape, we live in, has dramatically changed due to cranes.

Световен ден на наследството

 Никола Бенин

На 18-ти април отбелязваме Световния ден на наследството

Културното наследство ни обединява, то е израз на богатството и разнообразието на нашите традиции. То може да бъде икономически актив, незаменим ресурс за културен туризъм, за социално и икономическо развитие на нашите региони, градове и села.

България може да се гордее с уникалното си културно богатство, достойно за най-големите световни музеи. Наш дълг е да го откриваме и преоткриваме, да го проучваме и съхраним, за да можем да го предадем на идните поколения.

Възкресение Лазарово (Лазаровден)

 

16 април - Възкресение Лазарово ( Лазаровден)

Свети праведен Лазар Четверодневни, епископ Китийски

Светият праведен Лазар, братът на Марта и Мария, живял със сестрите си недалеч от Йерусалим, във Витания. Лазар и сестрите му се удостоили с особеното благоволение на Господ Иисус Христос. През земния Си живот Господ често посещавал дома им във Витания, наричал Лазар Свой приятел, а малко преди страданията Си го възкресил, макар че той бил в гроба от четири дни. След това събитие Лазар се споменава в Светото Писание само още веднъж, когато 6 дни преди Пасха Господ отново дошъл във Витания и там присъствал възкресеният Лазар. Когато Господ бил там, много иудеи научили за идването му и дошли не само заради Него, но и за да видят възкресения от мъртвите Лазар. Много от тях се убедили в истинността на чудото, извършено от Господа, обръщали се към вярата в Него и ставали Негови последователи. Като видели това, първосвещениците се наговорили да убият Лазар. След като бил възкресен от Христос, преследван от евреите, Лазар се отправил към остров Кипър. Там той живял още 30 години. През 45 г. срещнал на острова апостолите Павел и Варнава, които го ръкоположили в сан епископ на Китион. Богородица го дарила с омофор, изработен от нейните ръце. След като подобно на апостолите много се потрудил за разпространението на християнството, и там починал в мир.

The Last Supper in Codex of Valois

 Nikola Benin

The Last Supper in Codex of Valois

Ms. 2020 (here, Id., c38r)

Casanatensis Library, Rome

The Last Supper undoubtedly represents one of the fundamental moments of Christianity, enriched by a double meaning: Jesus Christ who announces the betrayal of Judas and who, through the act of breaking the bread and sharing the wine with the disciples, institutes the Eucharist. The episode is narrated both in the synoptic Gospels (Matthew 26.20-30; Mark 14.17-26; Luke 22, 14-39) and in that of John (13.1-20).

The challenge of the artists, over the centuries, has been to try to represent the drama of the moment in the faces of the protagonists on the one hand, and the solemnity of the birth of the central sacrament for the Catholic religion on the other.

In the miniature shown here (Ms 2020, c38r), the characters sit at a round table which, however, to give a sense of greater depth and to be able to represent each character in a suitable way, assumes an almost triangular shape.

It is a bare table: set up with a simple white tablecloth, there are no dishes or utensils. In the center is the bread, the only element present, aimed at emphasizing the gravity of the act that is represented.

The moment depicted is in fact that of the Eucharist which culminates in the figure of Jesus Christ, naturally placed at the center of the scene under a canopy, in the act of offering the bread to Peter, seated on his right, while holding the chalice. with the left hand.

The Disciples, arranged in groups of three, sit on benches and stools.

On the opposite side of the table to that of Jesus, as per tradition, Judas is seated, recognizable by the absence of the halo and by the bag of thirty coins that he holds with his right hand under the table, as if to hide his infidelity. The figure of the traitor is also highlighted by the color of the clothes which emerges preponderant with respect to those of the other diners.

On his right we can then see Thomas who raises a finger in a questioning way, the same one that he will later want to insert, because of his incredulity, in the wound of Jesus Christ after his Resurrection.

The whole page fits inside a frame decorated with numerous flowers on which insects sometimes land: a caterpillar in the upper margin, a butterfly in the lower one, to symbolize transformation and rebirth.

The miniature is contained in the ms. 2020, an Evangelary also known as the Valois Code due to its provenance.

The manuscript was in fact made around the first quarter of the 1500s, probably for Francesco di Valois-Angoulême (1518-1536), Dauphin of France and son of King Francis I (1494-1547).

Of rather small dimensions (222 × 151 mm) the codex, parchment, is written in round antiqua script in a single hand and has a binding of XIX the century, performed by the famous Aristide Staderini, known for having introduced the catalog with mobile cards in libraries.

The decoration of the code has been much debated, but in recent years scholars are more inclined to attribute the miniature to the skilled hands of the Maître de Claude de France, active in Tours in the 16th century.

Nike (or Winged Victory) of Samothrace

 Никола Бенин

"Nike (or Winged Victory) of Samothrace", circa 190 BC, marble, 5.57 meters (or 219 inches)

Louvre Museum, Paris

Creation of energy communities

 Nikola Benin

Energy communities offer a means to re-structure our energy systems by harnessing energy and allowing citizens to participate actively in the energy transition and thereby enjoy greater benefits.

It makes it easier for its citizens, together with other market players, to team up and jointly invest in energy assets. This in turn, helps contribute to a more decarbonised and flexible energy system, as the energy communities can act as one entity and access all suitable energy markets, on a level-playing field with other market actors.

Държавна опера Русе - Програма за месец април 2022 година

 Никола Бенин

◊ ПРОГРАМА АПРИЛ

08 април (19:00 ч.)
Доходно здание – Голяма зала

„Бал с маски“

Композитор: Джузепе Верди

 

Диригент: Вилиана Вълчева

Режисьор: Орлин Анастасов

Сценография:Иван Савов

 

Солисти: Борис Луков, Момчил Миланов, Емил Желев, Владислава Гарвалова, Стоян Стоянджов, Мария Анастасова, Добромир Момеков, Андреана Николова, Димитър Кюркчиев, Теодор Петков

11 април (19:00 ч.)
Доходно здание – зала Европа

Перлите на барока

Великденски концерт

Ансамбъл „Енигма“

Мила Иванова – цигулка
Галина Косева – виола
Петрана Стоянова – виолончело
Надежда Андреева – флейта
Здравко Саралиев – кларинет
Венцислав Спиров – фагот
Вилиана Вълчева – чембало
Със специалното участие на
Андреана Николова – мецосопран

В програмата – А. Вивалди, Г. Фр. Хендел, Й.С. Бах, Кр. Глук и Я. Д. Зеленка

 

15 април (19:00 ч.)
Доходно здание – зала Европа

Да живее операта

Иван Пенчев - един тенор на тридесет

Солисти: Иван Пенчев, Нели Петкова, Даниела Караиванова, Глория Пенчева, Мария Анастасова

 

16 април (19:00 ч.)
Зала Филхармония

„Реквием“

Композитор: Джузепе Верди

 

Диригент: Емил Табаков

Солисти: Цветелина Василева, Момчил Миланов, Петя Цонева, Михаил Михайлов

 

20 април (19:00 ч.)
Зала Филхармония

Празничен концерт

120 години от рождението на Веселин Стоянов
63 години НУИ „Проф. В.Стоянов“

Русенска филхармония

Диригент: Вилиана Вълчева
Солисти: възпитаници на НУИ „Проф. В.Стоянов“
В програмата: В.Стоянов, Д. Чимароза, В.А.Моцарт, Ф. Менделсон-Бартолди,
К.Сен-Санс, М. Брух, А. Вебер

21 април (14:30 ч.)
Зала Филхармония

„Принцесата и свинарят“

Музикална приказка за малки и големи от Юлиян Слабаков

Либрето: Панчо Панчев (Дядо Пънч)
По мотиви от произведения на Ханс Кристиан Андерсен 

Диригент: Владимир Бошнаков

Режисьор: Аделаида Якимова-Фурнаджиева

Художник: Ина Валентинова и Вяра Гунева

Художествено оформление: Ина Валентинова и Вяра Гунева
Хореография и пластика: Весела Василева

Солисти, балет и оркестър на Държавна опера – Русе

 

28 април (18:00 ч.)
Доходно здание – зала Европа

Хореографът Хикмет Мехмедов на седемдесет години

 

„Четири“ имена за една личност“

Представяне на книгата на Недко Георгиев

 

29 април (19:00 ч.)
Доходно здание – Голяма зала

„Дон Кихот“

Автор: Лудвиг Минкус

 

Режисьори: Йордан Кръстев, Веса Тонова

Сценография: Иван Токаджиев

 

30 април (19:00 ч.)
Зала Филхармония

Симфоничен концерт

Русенска филхармония

Диригент:  Вилиана Вълчева
Солисти на Русенската филхармония:
Венцислав Спиров – фагот
Надежда Андреева – флейта
Матео Форла – английски рог
В програмата: Волфганг Амадеус Моцарт, Роберт Шуман, Артур Онегер

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Zeus and Hera (Зевс и Хера)

Никола Бенин 

ίερογαμια, -ας f. (hierogamia) = sacred marriage

Roman fresco of the Hierogamy of Zeus and Hera, c. 45-79 AD, from Pompeii.

Naples National Archaeological Museum.

Амелия Личева и Кирил Василев - носители на наградата от Първия национален конкурс за поезия "Константин Павлов"

 Никола Бенин

◊ НАГРАДАТА

Национална награда за лирика на името на Константин Павлов бе връчена за първа година в Софийската градска художествена изложба. Премията ще бъде връчвана на български поети всяка година на неговия рожден ден – 2-ри април. Основател на наградата е журналистката Румяна Таслакова, която е дългогодишна ръководителка на Българската редакция в "Дойче веле". Членове на тазгодишното жури са поетесата и драматург Мирела Иванова, литературният историк и критик проф. Михаил Неделчев, поетът Ани Илков и Румяна Таслакова. Статуетката е направена от скулптора Ангел Станев.

"Потребност от рециклиране" от Амелия Личева е стихосбирка, в която се размишлява за необходимостта от преосмисляне и преобразуване на „лошата наследственост“. Оттук живеенето в „новата различност“ е ключов символ в тази книга, който не отвежда само към екзистенциалната другост, не е наложеното предверие към неясните зони на битието. Той е самото налагане на различно възприемане на „света от днес“, на прекрояването на личностните и ценностните граници. Това е книга, която ни напомня, че животът не е константна величина – даденост веднъж завинаги.

Кирил Василев с неговата стихосбирка „Шествието“ идва да оповести пътя на човека между възхода и падението, между деятелността и човешката безнадежност. Шествието на „тежките сенки на паметта“ е състояние на понасяне, но и на възможност за осмисляне на живота. Една от тези „сенки“ е чувството за вина, което като негативно емоционално състояние, е устойчива конфигурация на човешкия свят. Спасението е търсенето на хоризонти, където „нежността е пределът на реалното“.