Никола Бенин
Добра работа , Никола !
Вашите изследователски материали достигнаха 120 000 четения
Постигнато на
събота, 31 юли 2021 г.
понеделник, 26 юли 2021 г.
Стойчо Младенов - ЦСКА е кауза за цял живот
Никола Бенин
"ЦСКА е кауза за цял живот - пише Стойчо Младенов. - Откакто стъпих не "Българска армия" като млад футболист, до ден днешен се боря за нея. Боря се заедно с милиони фенове. Искам на всички да им стисна ръката. Аз не съм над вас, аз съм един от вас! В продължение на година и половина водихме битката за спасение на ЦСКА. Аз никога няма да забравя вашия плакат на едно вечно дерби, което по традиция спечелихме с 3:0. На него пишеше: "От огъня на вашата омраза, остава само пепелта! Нашата любов е вечна - винаги ще има ЦСКА." И днес сме по-живи от всякога.
Нашата цел е само една - да сме №1 в България! Да сме най-добрият български отбор в Европа! Така е било и така трябва да бъде! От името на мен и на моя щаб, който е изпълнен с шампиони от ЦСКА, обещавам, че ще работим денонощно мисията да успее. Без вас - 12-ият играч, няма да успеем. И в миналото съм го правил, правя го и сега - да бъдем единни като юмрук. Когато ЦСКА удари по масата, земята да се люлее. Работата е безкрайна. Магистралата, по която сме тръгнали - също. Напред за ЦСКА!"
неделя, 25 юли 2021 г.
ЦСКА София започна новия футболен сезон с убедителна победа срещу ЦСКА 1948 - 2:4
Никола Бенин
През първото полувреме армейците започнаха по-агресивно и оказаха натиск от самото начало на двубоя. Още в 4-ата минута Греъм Кери отправи хубав изстрел към вратата, но вратарят на домакините успя да избие. Две минути след това отново ирландското крило на червените изпълни пряк свободен удар от дъгата на наказателното поле, но не сполучи. Натискът на ЦСКА продължи, като в 9-ата минута Вилдсхут стреля силно от дистанция, Наумов имаше леки проблеми, но все пак улови топката. В 20-ата стражът на противника показа страхотен рефлекс и изби топката, насочена от Греъм Кери под гредата му. В 29-ата минута логичното се случи и ЦСКА откри резултата. Йоан Баи получи удобна топка в дясната зона по атаката на червените, навлезе в наказателното поле и с премерен изстрел в далечния ъгъл не остави никакъв шанс за Наумов, разписвайки се за 1:0. Така французинът реализира своя първи гол с червената фланелка. Веднага след попадението на арммейците можеха да направят 2:0 след груба грешка на футболистите на Тодор Киселичков в средата на терена. Радослав Живков получи пас от Яник Вилдсхут на отлична позиция пред противниковата врата, но младият нападател нямаше късмет и пропусна. Малко по-късно се откри шанс и пред Амос Юга, който обаче шутира над вратата. В добавеното време на първата част Радослав Живков стреля с глава, но вратарят на домакините отново бе последна преграда пред гола, избивайки в корнер, а малко след това Юга засече с глава центриране, но Наумов отново улови. Така армейците се оттеглиха на почивка само с гол аванс
През втората част буквално с първия си точен удар във вратата домакините успяха да изравнят, след като Чочев засече с глава центриране от корнер. Армейците реагираха мигновенно и Йоан Баи имаше шанс да върне аванса на ЦСКА след страхотна самостоятелна акция. В 57-ата минута главният арбитър Валентин Железов отсъди спорна дузпа за домакините. Зад топката застана Ивайло Чочев, който даде аванс на домакините, разписвайки се за 2:1 с втория си гол в мача. Старши треньорът Любослав Пенев пусна в игра Жорди Кайседо, който замени Радослав Живков. ЦСКА продължи да атакува и да търси попадение като последваха изстрели на Кери и Баи. Първият бе блокиран, а при шута на Баи Даниел Наумов отби топката преди Жорди Кайседо да може да играе с нея. В 72-ата минута изстрел на Иван Турицов бе блокиран от Димитър Пиргов, но топката стигна до Амос Юга, който отправи туповен шут от дистанция и прати топката в мрежата, възстановявайки равенството 2:2.
До края на срещата момчетата на Любослав Пенев оказаха мощен натиск и в 82-ата минута Жеферсон центрира меко от фаул към Матей. Нидерландецът свали с глава към Юга, който отправи удар, който се отби в ръката на противников играч. Валентин Железов прегледа сам ситуацията с ВАР и след това показа втори жълт картон на Лазар Марин, посочвайки бялата точката. Зад топката застана централният бранител Юрген Матей, който прати топката във вратата на Наумов за 3:2. В добавеното време Жорди Кайседо оформи крайното 4:2, след като остана сам срещу протвниковия вратар.
ЦСКА 1948: 29 Даниел Наумов /С/ 5 Махаил Минков 25 Георги Ангелов 3 Димитър Пиргов 22 Димитър Илиев 7 Марио Топузов 88 Мартин Хайдаров 8 Ивайло Климентов 10 Георги Русев 33 Галин Иванов 98 Валентин Йосков
Резерви: 12 Никола Виденов - 11 Денислав Александров 9 Денислав Ангелов 87 Симеон Петров 24 Лазар Марин 20 Ангел Бастунов 18 Ивайло Чочев
Стартов състав на ЦСКА: 1. Густаво Бусато (в), 2. Юрген Матей, 28. Пламен Гълъбов, 18. Брадли Мазику, 19. Иван Турицов, 3. Жеферсон Телес (к), 30. Яник Уайлдшът, 8. Греъм Кери, 21. Амос Юга, 7. Йоан Баи, 22. Радослав Живков.
Резерви: 25. Димитър Евтимов (в), 6. Жуниор Нзила, 11. Хамза Чатакович, 16. Асен Дончев, 29. Християн Петров, 9. Жорди Кайседо.
петък, 23 юли 2021 г.
Поклоническо пѫтуване на Академическия съветъ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ до гр. Охридъ
Никола Бенин
СЪБОТЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: ТЪРЖЕСТВЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В МАКЕДОНИЯ (1941 Г.)
Поклоническо пѫтуване на Академическия съветъ до гр. Охридъ
Въ заседанието си на 14. май 1941 год. Академическиятъ съветъ взе и следното решение:
Да се направи отъ всички членове на Академическия съветъ съвместно поклонение на гроба на Св. Климентъ Охридски и едно тържествено заседание (събрание) въ Охридъ върху делото и заветите на Св. Климентъ Охридски и въ присѫтствието на народа отъ гр. Охридъ и околностьта — на 3. юлий, праздникътъ на Св. Наумъ.
На връщане отъ Охридъ аналогични посещения и събрания да се направятъ и въ няколко отъ по-важните освободени македонски градове (като въ Скопие, Битоля, Струга, Прилепъ и пр.). Съ това поклоническо пътуване Университетътъ на Св. Климентъ Охридски иска да изпълни единъ свещенъ дългъ къмъ паметьта и заветите на своя покровитель и пръвъ български учитель въ сегашните дни на освобождението на българските мѣста, гдето е работилъ Св. Климентъ Охридски и неговите учители Св. братя Кирилъ и Методий. А заедно съ това Университетътъ иска да тури начало на обединяващето целия ни народъ културно-просветно дело, влизайки въ непосредственъ досегъ съ освободените въ тия места наши съотечественици и обединявайки и насочвайки къмъ една висша духовна цель всички българи.
Това пътуване въ Македония на представителите на Университета Св. Климентъ Охридски да се организира отъ комитетъ въ съставъ: г. г. Ректорътъ, Проректорътъ и Деканите, като своевременно се изработи подробна програма за пътуването и работата и се влезе въ връзка съ съответните власти (държавно-административни, военни, църковни и пр.).
На 2 юли 1941 г. Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в провел тържествено заседание в гр. Охрид. В заседанието на съвета са взели участие: проф. протопезвитер д-р Стефан Цанков (ректор), проф. Янаки Моллов (проректор), проф. Иван Саръилиев (декан на Историко-филологическия факултет), проф. Георги Наджаков (декан на Физико-математическия факултет), проф. Петър Венедиков (декан на Юридическия факултет), проф. Димитър Ораховац (декан на Медицинския факултет), проф. Иван Тодоров Странски (декан на Агрономо-лесовъдния факултет), проф. протоирей Иван Гошев (декан на Богословския факултет), д-р Георги Павлов (декан на Ветеринарно-медицинския факултет), Светослав Георгиев, проф. Димитър Иванов, проф. Георги Хлебаров, проф. Иван Марковски, проф. Стефан Ангелов, проф. Димитър Кацаров, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Никола Стоянов, д-р Димитър Табаков, д-р К.Н. Бобчев, проф. Методи Попов, проф. Никола Дабовски, инж. Б. Илиев, Христо Н. Гяуров, д-р Т. Радев.
При голям ентусиазъм на населението речи са произнесени в Охрид и в други градове: слово на ректора в храма „Св. Климент Охридски“ (Охрид); Македония като българска земя – беседа, държана на 4 юли 1941 г. от проф. Михаил Арнаудов в Битоля; Прилеп в нашето минало – реч на доц. Иван Дуйчев в Прилеп; Историческата съдба на Македония – реч на проф. Петър Мутафчиев в Скопие.
На входа на училището до храма „Св. Климент Охридски“ е поставена следната паметна плоча:
„На 2 юлий 1941 год., Академическиятъ съветъ на Университета Св. Климентъ Охридски въ София, по случай освобождението на всички български земи, се събра на тържествено заседание въ Охридъ, гдето е живѣлъ, работилъ и починалъ Св. Климентъ Охридски, великиятъ нашъ учитель“.
Пътеписът "ПРОЧУТО И НЕПОЗНАТО" от АНТОН СТРАШИМИРОВ (1928)
Никола Бенин
Антон Страшимиров (1872-1937) е бил учител във Видин, откъдето е неговата съпруга Стефка, също учителка. Той често е ходел на екскурзия до Белоградчик и е написал един от най-хубавите пътеписи за този красив кът от България.
Професири от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Макединия
Семейството на Христо Михайловски от Елена
Никола Бенин
понеделник, 19 юли 2021 г.
Програма 19 юли: Фестивал и академия „Алегра“, Русе 2021
Никола Бенин
На 19 юли от 17:00 часа в Доходно здание ще бъде поредната вечер на Фестивал и академия „Алегра“, Русе 2021.
Те започнаха на 15 юли и ще приключат на 22 юли.
Фестивалът и академията „Алегра“ се
провеждат всяко лято от 2014 година в крайдунавския град. В наименованието на
културното събитие е Международна лятна академия (ISA).
Основна цел на фестивала и академията е
напреднали ученици в гимназията, студенти и професионалисти да имат за
преподаватели изпълнители от световна класа.
В програмата:
17:00 ч.
Академичен концерт II
Сцена за участниците в майсторските класове
19:00 ч.
Квартет
Тилев Презареждане
Зорница
Иларионова - цигулка
Лора
Маркова - цигулка
Изабел
Маркова - виола
Syon
Najman - виолончело
Морис
Равел - Соната за цигулка и виолончело
Бохуслав
Мартину - Дует No1 за цигулка и виолончело No1, Х. 157
Антонин
Дворжак - Струнен квартет No 12 фа мажор, оп. 96 (Американски квартет)
неделя, 18 юли 2021 г.
събота, 17 юли 2021 г.
Елена Денисиева - предизвикателна жена
Никола Бенин
На 15 юли 1850 година в Смолянка Елена Денисиева и Фьодор Тютчев, поетът и баща на нейния приятел от института, признават взаимната страст един на друг. Това признание обогати руската литература с десетки лирични шедьоври, а животът на горкото бездомниче се превърна в жестоко романтичен. Точно след обяснението е наета стая за тайни срещи. След 9 месеца се ражда Леля, първото от техните трите деца. Момичето умира през 1865 година.Цели 14 години от романа им Леночка моли Фьодор Иванович да се разведе със съпругата си Ернестина Федоровна. А Фьодор Иванович обяснява, че е невъзможно, и безполезно, защото не могат да се оженят, дори и да стане свободен: православната църква забранява четвъртия брак, а това. Той лъже - Ернестина не беше третата, а втората съпруга негова. Освен това безгрижното съществуване на поета е гарантирано от нейните пари. И най-важното е, че тя е била преди любима съпруга, а той не мислел живота се без нея, което казвал редовно писмено и словесно.Любовта към Леночка го вдъхновява да напише множество лирически творби, въпреки че не й посвещава нито едно.
О, колко убийствено обичаме,Както в яростната слепота на страститеСъсипваме всичко най-вече,което сърцето ни милее!
Към края на живота си, той ще напише на жена си: "Единствената сянка на мисълта, че трябва да направя избор, беше достатъчна, за да ме накара да почувствам бездната, лежаща между теб и всичко, което не си ти. Бедният ти старец те обича повече от всичко".
Птолемеев Египет
Никола Бенин
Птолемей I Сотер, Лувър
Тази гранитна статуя изобразява Птолемей II в традиционния канон на древното египетско изкуство. Музей на изкуствата Уолтърс, Балтимор
Когато Александър Велики пристига в Египет по време на войната срещу персите, той бива посрещнат като освободител. Потисничеството, което Второто персийско господство е наложило на населението на страната на Нил, е продължило десетилетие.
Персите извършват безброй зверства срещу египтяните, особено в религиозната сфера, започвайки с плячкосване на храмовете по време на завоеванието.
Когато македонските войски пристигнаха в Египет, командващият сатрап (провинциален управител), съзнавайки военната мощ на македонеца, предава територията без бой през есента на 332 г. пр. Н. Е.
Александър в Египет
За разлика от сатрапите, Александър провежда политика, зачитаща египетското вероизповедание и традиции.
Той е коронясан за крал на Египет в традиционната столица Мемфис, като получава петте имена като пълноправен фараон.
Разбира се, Александър напълно осъзнава стратегическото и икономическото значение на Египет и полага големи грижи при избора на длъжностни лица, които ще управляват страната по време на неговото отсъствие в продължението на завоевателното му пътуване към сърцето на Персийската империя.
Командването на армията и флота е поверено на македонски офицери; някои административни функции са дадени на родените в Египет.
След това Александър напуска през 331 г. пр . Н. Е. Мемфис. Той ще се върне, за да бъде погребан в Александрия девет години по-късно.
Наследници
След смъртта на Александър във Вавилон, голяма част от неговите генерали се подготвят да разделят великата македонска империя.
Птолемей запазва за себе си Египет, важна територия с пословичното си земеделско богатство и стратегическо географско положение, също Либия и непосредствените арабски райони на страната на Нил.
Скоро се поражда въоръжена конфронтация между македонските лидери, които искат да запазят единството на Александрийската империя, и онези, които избират да я разделят .
Пердика и Антигон, в първата група, атакуват без успех провинция Птолемей с две последователни вълни.
С поражението на Антигон при Ипсос и победата на сепаратистите, Империята е обречена.
Птолемеева империя около 300 г. пр. Н. Е
Няколко години преди Ипсос Птолемей вече се е провъзгласил за цар, като по този начин поставя началото на династията на лагидите (династията на Птолемеите).
За да се легитимира, той извърши две действия. На първо място, той да отклонява трупа на Александър при преминаването му през Дамаск, отвеждайки го в Александрия вместо във Вергина, царския македонски некропол.
Второ, когато е коронясан за цар, той се жени за дъщеря на Нектанебо II, последния местен суверен. По този начин той е става не само естествен наследник на Александър, но и потомък на последната правилно фараонска династия.
Птолемей I ознаменува първия етап от династията, характеризиращ се, в допълнение към вътрешните административни и икономически реформи, с енергична инициатива във външната политика.
Амбициите му са насочени, от една страна, към малоазийските градове, а от друга към Сирия-Палестина.
За това той създава огромна и мощна армия (съставена по същество от македонци и гърци, с голям наемнически компонент) и много голям флот.
Птолемей II продължава политиката, започната от баща му. Столицата окончателно е преместена от Мемфис в Александрия, където е завършено изграждането на нейния известен фар и където музеят и библиотеката, основани от Птолемей I, познават своя разцвет.
Във външната политика се поддържа военната сила. Тази фаза успехите на династията ще завърши с управлението на Птолемей III, който успява да запази военната мощ на Египет в източното Средиземноморие.
Към вече много сложната египетска администрация се добавят различни новосъздадени длъжности и нови функции с много специфична цел: да се подобри селскостопанската производителност и да се направи данъчната система по-ефективна.
Монархията трябва да събере възможно най-много ресурси, за да финансира своите амбициозни проекти.
Декадансът
С Птолемей IV започва упадъкът на мощното царство, което той е наследил. Интересувайки се малко от политика, царят остави своя министър-председател Сосибий.
Антиох III - цар на династията Селевкиди, основана в Азия от друг от генералите на Александър - се опита да се възползва от тази ситуация, като атакува египетските владения в Сирия.
Египетската победа при Рафия успя да спре нашествениците.
Така в Рафия Птолемей IV е принуден да използва за първи път египтяни в пехотата, предвид малкия контингент гръцки наемници, които той може да събере.
Победата се възприема от египтяните като истински национален триумф, а не от чуждия крал, който дава криле на национализма и ксенофобията спрямо македонците.
След епизода с Рафия, лагидите (династията на Птолемеите) постепенно ще загубят своите средиземноморски владения.
Трудностите им при събирането на ресурси за заплащане на обемния наемни контингент, вътрешните династически борби и лошото управление са преки причини. Освен това избухват няколко националистически бунта в Делтата и Горния Египет.
В Тхебаид (Thebaid) дори е създадено независимо царство от автохтонни фараони, което успява да се поддържа в продължение на две десетилетия.
За да привлече подкрепата на духовенството срещу въстанието, Птолемей V отстъпва и е коронясан не в Александрия, а в Мемфис, от духовен синод, който ще посредничи пред въстаниците в замяна на обширни привилегии, както е посочено в камъка на Розета.
Арбитражът на Рим
От отслабеното им царство династията на Птолемеите наблюдава бавно над тях сянката на нарастващата средиземноморска сила: Рим.
Това започва да действа като посредник в различните спорове между елинистическите царства. Както се очакваше, Рим в крайна сметка се възползва от такава позиция да спечели господство над различни региони.
Представителен пример е случаят с Птолемей VI и брат му.
Като част от войната срещу Селевкид Антиох IV, казва гръцкият историк Полибий, близо до Пелузиум се е състоява битка, в която египтяните са победени, а Птолемей VI е взет в плен.
Египтяните провъзгласяват по-малкия брат на пленника за цар с името Птолемей VII.
Създаде се странна ситуация, при която двама царе царуват едновременно. Когато Птолемей VI е освободен, възниква напрежение, което води до разделяне на царството на две части: Египет и Кипър за по-големия брат, Либия и Кирена за по-малкия.
По-късно Птолемей VII се опитва да завземе Кипър, търсейки подкрепата на Рим, който дори го нарича наследник на своите територии, ако умре без проблем.
За Рим обаче беше по-изгодно, че Кипър остава в ръцете на Птолемей VI, с което Сенатът най-накрая арбитрира в полза на този цар.
Птолемей XII прави крачка напред. Провъзгласявайки се за цар, той иска да се легитимира в Средиземно море със съгласието на римския сенат.
Възползвайки се от слабостта на Египет, белязана от непрекъснати заговори и конспирации в самото кралско семейство, Рим ще поеме Източното Средиземноморие, докато срещне Египет лице в лице, когато дъщерята на Птолемей XII, Клеопатра VII, заема трона.
Край
При управлението на Клеопатра човек присъства на лебедовата песен на царството на Птолемей.
С нея Египет е много близо до връщане към това, което беше в първия си етап. С тази цел Клеопатра трябваше да преговаря с Рим, като получава благоволение първо от Юлий Цезар (който щеше да бъде баща на сина й Цезарион), а по-късно и от Марк Антоний (баща на децата й Александър Хелиос и Клеопатра Селен).
За кратък период тя успява да възстанови голяма част от средиземноморските владения. Това обаче я изправя срещу по-консервативната фракция на римското общество и Сената.
Водени от Октавиан, тези сектори не са склонни към идеята за великото елинистическо царство, което може да е резултат от обединението на Египет ( Клеопатра ) и източната част на римските владения ( Марк Антоний като триумвир, един от тримата велики магистрати на републиката).
Тези стремежи бяха пресечени с нейното поражение в битката при Актиум, спечелена от Октавиан. То включва римското завладяване на Египет и по-конкретно интеграцията му като лично притежание на бъдещия император.
Оцеляване на културата
Оцеляване на културата
Птолемеевият Египет представлява един от най-интересните периоди не само в древната история на Египет, но и на Средиземно море.
Контактът между две култури като египетската и гръцката не се осъществява без напрежение и отхвърляне от двете страни, но в същото време е начин за засилване на общите тенденции и взаимопроникване.
По време на периода на Птолемей владетелите не са египтяни и елитът става много елинизиран гръцки или египетски, но животът на селянина не се променя съществено и фараонската култура продължава.
С победата на Октавиан древната египетска култура продължава да живее в религиозната област. Нещо повече, тя се разпространява из цялата империя.
Древните египетски произведения на изкуството изпълват вилите на богатите патриции, докато храмовете на Изида и Озирис се появяват във всяка провинция. Едва с пристигането на християнството, фараонската култура най-накрая престава да съществува.
Абонамент за:
Публикации (Atom)