Васил Левски - и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила

Никола Бенин

В авторския си прочит на българската история Стефан Цанев разказва за съдбата на едно от най-великите стихотворения в българската поезия. „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. То е публикувано за първи път в „Стенен календар за 1876 година“, а същата година, на 12 август, два месеца след смъртта на поета във Врачанския Балкан, е отпечатано и във вестник „Нова България“, последният вестник, редактиран от Ботев.

От „Стенния календар“ бройка запазена няма, а в „Нова България“ стихотворението изглежда така:

Плачи! Там близо до град София
видя аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него...Със страшна сила
зимата пее свойта зла песен.

По-късно, пише Стефан Цанев, Захарий Стоянов също публикува „Обесването на Васил Левски“ в съчиненията на Ботев (през 1888), при което го редактира. Многоточието след „виси на него“ е премахнато и така стихотворението добива вида:

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

„Не знам дали Ботев сам, дали Захарий, а най-вероятно поправката е направена в песнопойките, защото, като се пее, музикалната фраза не позволява стихът да се раздели на две и незайният певец е съединил двете части на стиха, без да подозира, че създава може би най-могъщата, най-абсурдната метафора в нашата поезия“, пише Стефан Цанев.