«Очите на тъгата са зелени»
Напоследък едно име, редом с големите имена на българската литература, стана популярно в интернет пространството и това е името на Селвер – Селвер Алиева, поетесата, родена в село Севар, но живееща и работеща в град Кубрат. „Селвер“ на фарси означава „водач“, а на турски „дай ми порой“. Отскоро, след откриването на филиал на КбП в град Кубрат, Селвер Алиева е пълноправен член на Конфедерацията на Българските Писатели.
Поетичната книга на госпожа Алиева – „Очите на тъгата са зелени“ – е издадена през 2015 година от ИК „Клепсидра“ с редактор Ивайло Диманов, барда и поета на българското изящно слово. Селвер е и автор и поддръжник на блога „Очите на тъгата са зелени“, създаден през 2012 година, който има 153 членове.
Премиерата на „зеленооката книжка“, както Селвер нарича стихосбирката си, се състоя първо в София на 18. 02. 2016 година в клуб „Алкохол“. Последват успешни представяния на книгата в град Разград, в РБ „Боян Пенев“ на 10. 05. 2016 година, както и в град Русе – на 17. 06. 2016, в РБ „Любен Каравелов“. И на трите премиери присъства редакторът Ивайло Диманов; в град Разград поетесата е представена от Пламен Панчев, а в град Русе – от доктор Никола Бенин. Навсякъде Селвер е посрещана радушно, в задушевна поетична обстановка, а таланта и и непосредствеността и грабват мигом публиката. Предстоят представяния на авторката и книгата и в други градове от страната. Нека и пожелаем много творчески успехи и изяви и за в бъдеще.
Поетичната книга на госпожа Алиева – „Очите на тъгата са зелени“ – е издадена през 2015 година от ИК „Клепсидра“ с редактор Ивайло Диманов, барда и поета на българското изящно слово. Селвер е и автор и поддръжник на блога „Очите на тъгата са зелени“, създаден през 2012 година, който има 153 членове.
Премиерата на „зеленооката книжка“, както Селвер нарича стихосбирката си, се състоя първо в София на 18. 02. 2016 година в клуб „Алкохол“. Последват успешни представяния на книгата в град Разград, в РБ „Боян Пенев“ на 10. 05. 2016 година, както и в град Русе – на 17. 06. 2016, в РБ „Любен Каравелов“. И на трите премиери присъства редакторът Ивайло Диманов; в град Разград поетесата е представена от Пламен Панчев, а в град Русе – от доктор Никола Бенин. Навсякъде Селвер е посрещана радушно, в задушевна поетична обстановка, а таланта и и непосредствеността и грабват мигом публиката. Предстоят представяния на авторката и книгата и в други градове от страната. Нека и пожелаем много творчески успехи и изяви и за в бъдеще.
Сара АСЕНОВА
* * *
Понякога съм облак, натежал от дъждове
(и омагьосан да не може да заплаче).
Разпадам се на птици и на късчета небе.
И заприличвам на издухано глухарче.
(и омагьосан да не може да заплаче).
Разпадам се на птици и на късчета небе.
И заприличвам на издухано глухарче.
Смалявам се до тичинка на липов цвят
и се оставям вятърът във шепи да ме носи.
Да ме отвее някъде далеч, в измислен свят –
в страната на пастирките на еднорози.
и се оставям вятърът във шепи да ме носи.
Да ме отвее някъде далеч, в измислен свят –
в страната на пастирките на еднорози.
Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.
Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар