НИКОЛА БЕНИН
IN MEMORIAM
След като дълго време тълкува знаците на земята, семиотикът и писателят Умберто Еко се пресели завинаги на небето, за да чете и разгадава тамошните занаци – знаците на вечността. Трудно ще намерим по-прозорливо и философски казани думи за отношението на човека към небето от тези в интервюто от 11 ноември 2009 година във вестник „Дер Шпигел”: „Как човек се чувства, когато гледа небето? Той си мисли, че той не разполага с достатъчно езици, за да опише, което вижда. Въпреки това, хората никога не спират да описват небето, да правят списъци на това, което виждат…Ние имаме лимит…много обезкуражаваща, унизителна граница: смърт. Ето защо ние приемаме всички наща, които нямат ограничения и следователно нямат край. Това е начин за бягство от смъртта. Ние като списъци, защото ние не искаме да умрем”.
Не е необходимо да спорим доколко ученият е повлиял на романиста и дали интуицията на белетриста е помагала на професора по семиотика, защото безспорен факт е, че в неговите романи персонажите са изправени пред съдбовната необходимост да проумеят знаците на битието, а в семиотичните му трудове са въплътени елементи на прозата. Достатъчно е само да споменем имената на задълбочените академични изследвания „Кант и птицечовката” (Kant e l’ornitorinco) (1997) „Мишка или плъх?: Преводът като споразумение” (Mouse or Rat?: Translation as negotiation) (2003), за да усетим метафоричността и играта на думи в тях. В неговите творби, независимо дали са научни или белетристични, ще открием комбинация от енциклопедични познания върху културата на човечеството, сократовска ирония и дяволит поглед върху случващото се в света, мъдро слово и разбира се – постоянно вперен поглед към семиоазиса. Така че ученият семиотик и романистът са сдвоени творци, те непрекъсното спорят със себе си и постоянно се подкрепят.
Не е необходимо да спорим доколко ученият е повлиял на романиста и дали интуицията на белетриста е помагала на професора по семиотика, защото безспорен факт е, че в неговите романи персонажите са изправени пред съдбовната необходимост да проумеят знаците на битието, а в семиотичните му трудове са въплътени елементи на прозата. Достатъчно е само да споменем имената на задълбочените академични изследвания „Кант и птицечовката” (Kant e l’ornitorinco) (1997) „Мишка или плъх?: Преводът като споразумение” (Mouse or Rat?: Translation as negotiation) (2003), за да усетим метафоричността и играта на думи в тях. В неговите творби, независимо дали са научни или белетристични, ще открием комбинация от енциклопедични познания върху културата на човечеството, сократовска ирония и дяволит поглед върху случващото се в света, мъдро слово и разбира се – постоянно вперен поглед към семиоазиса. Така че ученият семиотик и романистът са сдвоени творци, те непрекъсното спорят със себе си и постоянно се подкрепят.
Ние се прекланяме пред гения Умберто Еко пред всестранноста на по-знанието му и мащабността на творческото му дело. Неговите книги и статии и като обем, и като разнообразие на тематични раздели могат да бъдат схванати като библиотека. Самият той е библиотека. Италия няма друга енциклопедична личност след Данте Алигиери и Леонардо да Винчи. Той притежава лична библиотка с около 50 000 тома и сам създава библиотека. Написаните от него книги представляват дълг списък (любим обект в изследванията му), в различни области на човешкото познание – семиотика, философия, етика, лингвистика, интерпретация, културулогия, история, белетристика. Не е забравил да пише и за деца – La bomba e il generale“ (1966), „I tre cosmonauti“ (1966), „Gli gnomi di Gnu“ (1992), „Tre racconti“ (2004), „La storia de „I promessi sposi“ (2010). В същото интервю във вестник „Дер Шпигел” Умберто Еко споделя: „Между другото, моите интереси се променят непрекъснато и така правя моята библиотека. Между другото, ако постонно се променят интересите ви, вашата библиотека ще казва нещо по-различно от тебе. Освен това дори и без каталог, аз съм принуден да си спомням за моите книги. Имам коридор за литература, който е дълъг 70 метра. Вървя през него няколко пъти на ден и аз се чувствам много добре, като го правя”.
Несъмнено най-известният, най-знаковият негов роман е „Името на розата” (The Name of the Rose), публикуван през 1980 година. Спорен е обаче фактът дали това е най-добрата негова творба от общо 7-те романа. Самият Умберто Еко се чувства „като в капан” от славата на романа и не обича да говори за него. Книгата „Името на розата” е преведена на 30 езика и са продадени 10 милиона нейни копия в целия свят. Това е оригинална преработка на криминалните разкази за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл, която ни пренася в XIV век в Италия. Критиците откриват в средновековния детективски сюжет съчетаването в творбата елементи от поетиката на един блестящ Артър Хейли и модернистична натруфеност. Другите негови романи са: „Махалото на Фуко” (Il pendolo di Foucault – 1988), „Островът от предишния ден” (L’isola del giorno prima – 1994), „Баудолино” (Baudolino) (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана” (La misteriosa fiamma della regina Loana – 2004), „Пражкото гробище” (Il cimitero di Praga – 2010), „Нулев брой” (Numero zero – 2015).
От научните му трудове ще споменем дисертационния му труд „Естетическата проблематика на Тома от Аквински” (Il problema estetico in San Tommaso – 1956), „Трактат по обща семиотика” (Trattato di semiotica generale – 1975), „От дървото до лабиринта: студии върху знака и интерпретацията” (Dall’albero al labirinto: studi storici sul segno e l’interpretazione – 2007), „Безкраят на списъците: илюстровано есе” (The Infinity of Lists: An Illustrated Essay – 2008) „История на легендарните места и земи” (Storia delle terre e dei luoghi leggendari – 2013).
Поклон пред гения и човека-библиотека Умберто Еко!
Несъмнено най-известният, най-знаковият негов роман е „Името на розата” (The Name of the Rose), публикуван през 1980 година. Спорен е обаче фактът дали това е най-добрата негова творба от общо 7-те романа. Самият Умберто Еко се чувства „като в капан” от славата на романа и не обича да говори за него. Книгата „Името на розата” е преведена на 30 езика и са продадени 10 милиона нейни копия в целия свят. Това е оригинална преработка на криминалните разкази за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл, която ни пренася в XIV век в Италия. Критиците откриват в средновековния детективски сюжет съчетаването в творбата елементи от поетиката на един блестящ Артър Хейли и модернистична натруфеност. Другите негови романи са: „Махалото на Фуко” (Il pendolo di Foucault – 1988), „Островът от предишния ден” (L’isola del giorno prima – 1994), „Баудолино” (Baudolino) (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана” (La misteriosa fiamma della regina Loana – 2004), „Пражкото гробище” (Il cimitero di Praga – 2010), „Нулев брой” (Numero zero – 2015).
От научните му трудове ще споменем дисертационния му труд „Естетическата проблематика на Тома от Аквински” (Il problema estetico in San Tommaso – 1956), „Трактат по обща семиотика” (Trattato di semiotica generale – 1975), „От дървото до лабиринта: студии върху знака и интерпретацията” (Dall’albero al labirinto: studi storici sul segno e l’interpretazione – 2007), „Безкраят на списъците: илюстровано есе” (The Infinity of Lists: An Illustrated Essay – 2008) „История на легендарните места и земи” (Storia delle terre e dei luoghi leggendari – 2013).
Поклон пред гения и човека-библиотека Умберто Еко!
Публикувано в бр. 9-10 от 2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар