10th INTERNATIONAL CONFERENCE ICACCT – 2016

Conference Committees

10th INTERNATIONAL CONFERENCE ICACCT – 2016

Conference General Chair
LALIT M PATNAIK, Adjunct Professor & INSA Senior Scientist, Consciousness Studies Programme ,NIAS , Indian Institute of Science Campus , Bangalore 560012 India.
Advisory Committee
NIKHIL RANJAN PAL	INAE Chair Professor, Indian Statistical Institute, Calcutta
ANTHONY ATKINS	Staffordshire University, UK
ADRIAN LOW	Staffordshire University, UK
JYOTSNA K. MANDAL	University of Kalyani, Kalyani, India
H A NAGARAJARAM	Center of Computational Biology, CDFD Hyderabad, India
N. SEETHA RAMA KRISHNA	Intel India Pvt. Ltd. Bangalore, India
DHANANJAY BHATTACHARYYA	Saha Institute of Nuclear Physics, Calcutta, India
P.N. VINAYCHANDRAN	Indian Institute of Science, Bangalore, india
RAEES AHMED KHAN	B.R.A. University, Lucknow, India
MANISH BALI	NVIDIA Graphics Pvt. Ltd., Bangalore, India
CAI WEN	Guandong University of Technology, China
YANG CHUNYAN	Chinese Association of AI, China
LI XINGSEN	Nigbo Institute of Technology , China
ADRIAN OLARU	University Politechnica of Baucharest, Romania
NICOLE POP	Universitatea Tehnica, Romania
LUIGE VLADAREANU	Romanian Academy, Institute of Solid Mechanics, Romania
ANDY SEDDON	APIIT Malaysia, Kuallalampur
S VENKATRAMAN	University of Ballarat, Australia
YASHWANT K. MALAIYA	Colarado State University, U.S.
AJAY KUMAR	Purnima University, Jaipur, India
B. S. BODLA	IMS, Kurukshetra University, India
DINESH KHANDUJA	National Institute of Technology, Kurukshetra, India
RACHIT GARG	Lovely Professional University, Phagwara, India
SAWTANTAR SINGH	B.M. Singh College of Engineering, Muktsar, Punjab, India
EKTA WALIA	South Asian University, New Delhi, India
V.P. SAXENA	Jiwaji Universit, Gwalior, India
E.G. RAJAN	Pentagram Research Centre, Hyderabad, India
PRADOSH K. ROY	Asia Pacific Institute of Information Technology, Panipat, India
Technical Program Chair
Swapan K. Basu, Department of Computer Science, Banaras Hindu University, Varanasi-221005, India
Program Committee
SUBIR SARKAR	Jadavpur University, Calcutta, India
D K PRATIHAR	Indian Institute Of Technology , Kharagpur ,India
SURYA PRAKASH SINGH	IIT, New Delhi, India
ARVIND KUMAR GUPTA	IIT Ropar, India
PARTHA PRATIM BHATTACHARYA	Modi University, Sikar, India
RANJAN DASGUPTA	Tata Consultancy Services, Calcutta, India
B K TRIPATHY	Vellore Institute of Technology, Channai, India
SRABANI MUKHOPADHYAYA	Bit Mesra, Calcutta Extension Centre , Calcutta , India
MADHURIMA CHATTPPADHYAYA	Heritage Inst. Of Technology,Calcutta , India
GAUTAM GARAI	Saha Institute of Nuclear Physics , Calcutta , India
NITIN AULUCK	Indian Institute of Technology, Ropar, Rupnagar, India
VINAY G. VAIDYA	KPIT Technologies Ltd., Pune, India
JUSTIN CHAMPION	Staffordshire University, UK
E CHADRASEKHAR	Indian Institute of Technology , Bombay , India
SHUANG CANG	Bournemouth University, UK
NIKOLA BENIN	Rusenski  Universitet, Bulgaria
YACINE OUZROUT	Université LUMIERE LYON2, France
INGRID RUGGE	University of Bremen, Germany
AKHILESH UPADHYAY	Sagar Institute of Research, Technology & Science, Bhopal, India
ALOK K. RASTOGI	Institute of Excellence and Higher Education , Bhopal
SUNIL MISHRA	Institute of Excellence and Higher Education , Bhopal
KANWALVIR SINGH DHINDSA	B.B.S.B.Engg.College, Punjab
SZABO ZOLTAN	Corvinus University of Budapest, Hungary
MATTEO SAVINO	University of Sannio, Italy
TERESA GONCALVES	Universidade de Évora, Portugal
SERGEI SILVESTROV	Mälardalen University, Sweden
ALAMGIR HOSSAIN	University of Northumbria at Newcastle, UK
SUDIP ROY	National Chemical Laboratory, Pune, India
SHILPI GUPTA	Sardar Vallabhbhai National Institute of Technology,Surat
KALYANI MALI	University of Kalyani, Kalyani, India
DHANANJAY KULKARNI	Asia Pacific Institute of Information Technology, Sri Lanka
SHANKAR DURAIKANNAN	Asia Pacific Institute of Information Technology,  Malaysia
CHEKI DORJI	Royal University of Bhutan, Bhutan
RAMESHWAR RIJAL	Kantipur Engineering College, Nepal
PITIPONG YODMONGKON	Chiang Mai University, Thailand
V. K. SHRIVASTAVA	Asia Pacific Institute of Information Technology,  Panipat, India
CHOWDHURY MOFIZUR RAHMAN	United International University, Dhaka 1209, Bangladesh
TRUPTI R. LENKA	National Institute of Technology , Silchar, India
RAJENDRA SAHU	Indian Institute of Information Technology, Hyderabad, India
K. R. PARPASANI	MANIT, Bhopal, India
A. K. MITTAL	Netaji Subhas Institute of Technology, Delhi, India
AKHILESH SWAROOP	National Institute of Technology, Kurukshetra, India
BRAHMJEET SINGH	National Institute of Technology, Kurukshetra, India
B. B. GOYAL	UBS, Punjab University, Chandigarh, India
AKHILESH TIWARI	MITS Gwalior
J. S. SAINI	DCRUniversity of Science &Technology, Murthal, Haryana, India
A.  MONDAL	Burdwan University , Burdwan , India
A. MUKHOPADHYAY	Kalyani University , Kalyani , India
A.  K BHATTACHARYA	National Institute of Technology ,  Durgapur , India
B. BASU	OPSIS System , Sector V , Salt Lake , Calcutta , India
B. K. DEY	Tripura University , Agartala ,India
BIJAY BARAN PAL	Kalyani University, Kalyani , India
BALARAM BHATTACHARYA	Vishva Bharati , Shnatiniketan , India
C.ROSEN	University of Derby , Derby, UK
D. GARG	Thapar University , Patiala , India
D. D. SINHA	University of Calcutta , Calcutta,  India
J. P. CHOUDHURY	Kalyani Government Engineering College , India
JAYA. SIL	Bengal Engineering & Science University, Shibpur , India
K. DASGUPTA	Kalyani Government Engineering College , India
M. SANDIRIGAM	University of Peradeniya, Peradeniya, Sri Lanka
MD. U BOKHARI	Aligarh Muslim University , Aligarh, India
M K BHOWMIK	Tripura University, Agartala , India
M. K. NASKAR	Jadavpur University , Calcutta, India
N. R. MANNA	North Bengal University , Siliguri,  India
P. DUTTA	Kalyani University , Kalyani,  India
P. P. SARKAR	Purbanchal University , Koshi , Nepal
P. JHA	Indian School of Mines, Dhanbad , India
P.K. JANA	North Bengal University , Siliguri,  India
R. K. SAMANTA	North Bengal University , Siliguri,  India
R. K. JENA	Institute of Management Technology , Nagpur , India
S. NEOGY	Jadavpur University , Calcutta. India
S. MAL	Kalyani Government Engineering College, India
S. DUTTA	B.C.Roy Engineering College , Durgapur , India
S. BHATTACHARYYA	RCCInstitute of Technology , Calcutta , India
S.  SHAKYA	Tribhuvan University , Nepal
S.  BANDYOPADHYAY	Calcutta University , Calcutta , India
S. SARKAR	Jadavpur University , Calcutta , India
S. MUTTOO	Delhi University , Delhi , India
S. CHANGDER	National Institute of Technology, Durgapur, India
S.K. MONDAL	Kalyani Government Engineering College , India
S. MUKHERJEE	Burdwan University, Burdwan , India
UTPAL BISWAS	Kalyani University , Kalyani , India
U. MAULIK	Jadavpur University , Calcutta , India
TANDRA PAUL	National Institute of Technology , Durgapur , India
Organizing Committee
SACHIN JASUJA	Convener, HOD, Dept. of  Mechatronics Engineering , APIIT
VIRENDRA SRIVASTAVA	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
ARUN CHOUDHARY	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
GAURAV GAMBHIR	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
PRATEEK MISHRA	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
RAVI SACHDEVA	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
GEETA NAGPAL	Dept. of  Computer Science & Engg. , APIIT
RAJESH TIWARI	Department of Management, APIIT
VIRENDER MEHLA	Dept. of Mechatronics & EE Engineering , APIIT
VIJAYENDRA SHARMA	Dept. of Mechatronics & EE Engineering , APIIT
MAHIMA GOEL	Dept. of EE Engineering , APIIT
PRADEEP SINGLA	Dept. of Mechatronics & EE Engineering , APIIT
SANDEEP JAIN	Dept. of Applied Sciences , APIIT
SUSHIL KUMAR SINHA	Dept. of Applied Sciences , APIIT
SHIPRA CHAUDHURI	Dept. of Applied Sciences , APIIT

Submission Deadlines

PAPER SUBMISSION : 5TH AUGUST 2016
NOTIFICATION OF ACCEPTANCE : 21ST OCTOBER 2016

Links: http://www.icacct.apiit.edu.in/conference-committees.html

Quick Links

Call for Papers | Sponsorship Details | Conference Committees |

Erasmus + project 2015-1-LV01-KA204-013388 “Developing EU through online innovation”

Erasmus + project 2015-1-LV01-KA204-013388 “Developing EU through online innovation” RESOLUTION 1 October 31, 2015. 1. International project team was formed including the following participants:  Mārīte Bruža Latvia responsible for the course "Live online"  Indra Kalniņa Latvia responsible for carrying out the planned project activities  Kristīne Paipa Latvia responsible for the course "Live online"  Georgios Georgakis Cyprus responsible for the course "IT skills"  Masa Ivanovic Cyprus responsible for the course "IT skills"  Sebnem Duran Turkey responsible for the course "Entrepreneurial skills"  Arif Gurler Turkey responsible for the course "Entrepreneurial skills"  Alberto Postigo Spain responsible for the course "Learn languages online"  Rebeca Villalba Spain responsible for the course "Learn languages online"  Carina Lago Gonzalez Spain responsible for the course "Learn languages online"  Francesca Favia Italy responsible for the course "Career skills advice"  Roberto Quatraccioni Italy responsible for the course "Career skills advice"  Györk Halász Hungary responsible for the course "Sustainable life"  Enikő Dióssy Hungary responsible for the course "Sustainable life"  Kinga Langer Hungary responsible for the course "Sustainable life"  Radka Danchovska Bulgaria responsible for the course "Communication and self improvement"  Kremena Danchovska Bulgaria responsible for the course "Communication and self improvement"  Nikola Benin Bulgaria responsible for the course "Communication and self improvement" 2. The next project meetings will be organized in the following dates  2 nd project meeting in Spain April 3 ( arrival) – 6 (departure), 2016  3 rd project meeting in Cyprus June 26 ( arrival) – 29 (departure), 2016  4 th project meeting in Hungary October 16( arrival) – 19 (departure), 2016  5 th project meeting in Italy in May 28( arrival) - 31( departure),2017  6 th project meeting in Bulgaria October 25( arrival) -28 (departure), 2017  7 th project meeting in Turkey May 27 (arrival) – 30 ( departure), 2018 3. By November 20 all the partners will send the contents of the programme they are responsible for to Indra. Each programme will consist of 15 chapters. 4. By November 25 the contents of all the programmes will be sent to all the coordinators. 5. The format of the programme materials will be A4 sheets written in Arial 12 font. 6. Each chapter will be 2 pages long ( ½ page Introduction, 1 page theory and ½ page practical tasks). 7. By November 4 Rebeca and Masa will have talked over with their directors about the possibility to overtake the creation of the website. 8. By November 4 all the partners will investigate the prices of website designs and e-mail to Indra. 9. By February 29 all the coordinators will send the created materials of chapters 1 -3 of all the programmes to Indra. 10. By March 2 Indra will send the created materials to all the coordinators. 11. All the partner organizations will arrive to project meeting 2 with commentaries on all the created materials. 12. During project meeting 2 the participants will finalize chapters 1 -3 of all the programmes. 13. The partners will be responsible for the following parts of the dissemination plan:  Creation of project logo + 50 posters Italy  Creation of leaflets Cyprus  Creation of bulletins Hungary  Creation of the brochure Latvia  Creation of newsletters Turkey  Creation of network lists Bulgaria  Creation of press releases Spain  Articles in mass media all the partners 14. By November 15 Kinga will create the dissemination plan. 15. By November 15 Rebeca will create summary of the needs of job market in all the partner countries. 16. Kristīne will place the created job market reports on Grobiņa Adult centre website http://grobinassic.lv/pic 17. Grobiņa Adult centre will place the seminar materials on the theme “ Creativity on organizing adult courses and involving different generation participants in education ” on the project website. 18. All the project meetings will consist of the analysis of the created materials, sharing experience on a certain theme and a seminar on an adult education theme. 19. The project coordinators will send to Indra the 1st report on the work done in 2015 (September – December) by January 10. The report will be supplemented by the calculation of the spent project money and invoices or receipts to prove the spent money. See the attached Template 1. 20. All the project documentation (invoices, receipts, web page, leaflets, bulletins, press releases, etc ) must have the Erasmus+ project logo on them. 21. The work done in creating Intellectual outputs must be shown on Timesheets. Copies of the Timesheets will be sent to Indra together with the reports every 4 months. See Template 2. 22. Organizers of every project meeting will place on the project webpage the plan of the project meeting and the list of the participants’ signatures. See Template 3. 23. The originals of the travel documents (boarding passes, tickets) will be kept at every project coordinator, but the copies of the boarding passes will be sent to Indra. 24. Participants receive Certificates of Participation after every project meeting. Grobiņa Adult education centre as the project coordinator will keep the copies of all the certificates. See Template 4.

Linc: http://grobinassic.lv/uploads/9318RESOLUTION_1.pdf

Юбилейна науна конференция под надслов "В сянката на канона"

27/10/2011

Институт за литература – БАН
НБКМ „Св. св. Кирил и Методий”

Юбилейна научна конференция "В сянката на канона"

Посветена на

• 100 г. от рождението на Христо Огнянов
• 120 г. от рождението на Константин Петканов
• 130 г. от рождението на Стилиян Чилингиров
• 140 г. от рождението на Анна Карима

27-28 октомври 2011 г.
НБКМ “Св. св. Кирил и Методий” – София
(Заседателна зала)


ПРОГРАМАТА

27 октомври 2011 г.

9.00 - Откриване:
. Боряна Христова - Приветствие
. Елка Трайкова - Приветствие


I. Водещ: доц. д-р Елка Трайкова
. Димитър Бочев - Думи за Христо Огнянов
. Вихрен Чернокожев – Радиобеседите на Христо Огнянов по радио ”Свободна Европа”
. Александър Йорданов за Христо Огнянов

II. Водещ: доц. д-р Елка Трайкова

10.00-10.15 - Иван Сарандев - Константин Петканов и българският роман

10.15-10.30 - Михаил Неделчев (НБУ) – Константин Петканов и проблема за регионалното

10.30-10. 45 - Ивайло Христов (УНСС) – Константин Петканов като народопсихолог

10.45-11.00 - Никола Бенин (Русенски университет “Ангел Кънчев”) – Ние и другите в трилогията “Жътва” от Константин Петканов

11.00-11.15 - Юлиян Жилиев – Романът “Магия” на Константин Петканов: “писано и орисано” под съмненията на текста

11.15-11.30 - Румен Шивачев (Институт за литература - БАН) – Константин Петканов и “Бай Ганьо”

11.30-11.45 - Таня Казанджиева (МНО) – Константин Петканов – медийни разкази

11.45-12.00 - Елена Азманова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) – Религиозно-мистични идеи – стойности и употреби. Романите “Владо Булатов” от Стилиян Чилингиров и “Морава звезда кървава” от Константин Петканов

12.00-12.15 - Снежана Радоева (МНО) - Участието на Константин Петканов във войните за национално обединение 1912-1918

12.15-12.30 - Надежда Драгова – Константин Петканов

12.30-12.45 - Александър Бешков за Константин Петканов

12.45-13.00 ДИСКУСИЯ
13.00-15.00 – Обедна почивка

III. Водещ: доц. д-р Цветанка Атанасова

15.00-15.15 - Катя Зографова (НЛМ) – Стилиян Чилингиров: европейските вписвания

15.15-15.30 - Таня Стоянова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) - Стилиян Чилингиров – теоретик и критик на детската литература

15.30-15.45 - Емил Димитров (Институт за литература - БАН) - Вазов – Чилингиров

15.45-16.00 - Росица Чернокожева (Институт за литература - БАН) - “Тъй ми се стори” – един възможен психоаналитичен ракурс

16.00-16.15 - Албена Хинкова (Институт за литература – БАН) – Стилиян Чилингиров и едно от неговите “съкровища на коша”

16.15-16.30 - Радка Пенчева (Национален музей на българската литература, къща-музей “Емилиян Станев”, Велико Търново) - Ранно присъствие на унгарци и поляци в България. Един проблем в две книги на Стилиян Чилингиров

16.30-16.45 - Марко Цветков – Стилиян Чилингиров като директор на Народната библиотека

16.45-17.00 - Марияна Кирова (Национален музей на българската литература) - Стилиян Чилингиров като депутат. Реч на Преславския народен представител в XV Народно събрание, 1911, в защита на безплатното и задължително образование (“Няма свобода без образование”)

17.00-17.15 - Людмила Стоянова (Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”) - Анна Карима и Стилиян Чилингиров по страниците на в. “Слово”

17.15-17.30 ДИСКУСИЯ


28 октомври 2011 г.

IV. Водещ: доц. д-р Александър Йорданов

10.00-10.15 - Пламен Антов (Институт за литература - БАН) - Анна Карима

10.15-10.30 - Мая Горчева (ПУ, филиал Кърджали) - Фолклорни мотиви при Анна Карима

10.30-10.45 - Емилия Алексиева (Институт за литература - БАН) - Живо и мъртво в романа “Мъртво сърце” на Анна Карима

10.45-11.00 - Кристина Йорданова (СУ “Св. Климент Охридски”) - Женските образи в драматургията на Анна Карима

11.00-12.00 ДИСКУСИЯ

Регламент на докладите: 15 мин.

Връзка: http://gate.cas.bg/full_event.php?id=788

Никола Бенин. Малко известни факти за календарната реформа в ортодоксалния свят

Никола Бенин Хачик Бебикян Малко известни факти за календарната реформа в ортодоксалния свят. България първа въвежда през 1916 г. Григорианския календар. Две години след нас (1918) той е въведен в тогавашния СССР. Сърбите и румънците приемат това летоброене през 1919 г. А гърците чак през 1924 г. В рехавото пространство на специализираната литература, предназначена не само за по-подготвената, но и за по-любознателната аудитория, се появи интересен русенски принос - книгата „Календарната реформа в България” от Хачик Лебикян.  През 2016 година се навършват сто години от въвеждането на Григорианския календар в родното летоброене. Мнозина навярно ще кажат, че излизането на подобно четиво е неуместно две години преди този своеобразен юбилей, но не някой друг, а самото време, като категория за битност в човешката история, ще ги опровергае. Навръх стогодишнината тепърва да се питаме за какво точно иде реч, когато става дума за една наистина епохална реформа, ще бъде най-малкото смешно и тъжно. Така че, ходът с издаването на книгата е точно премерен и ориентиран в Григорианското време на съвременна България, почти в средата на втората декада от 21-то столетие, с всички прицелни точки на един сериозен и добре подреден труд, който изследва материята „време”. Книгата идва на бял свят със спомоществователството (дарителство) на русенския съдия-изпълнител Иван Хаджииванов, комуто авторът още в началото на своя труд е поднесъл специалните си благодарности. Да се финансира излизането на подобна книга в днешно време си е жест, достоен не само за уважение, но и за подражание, но това е друга тема и тя не може да бъде изчерпана в подобна рецензия. Поглед и към рецензентите на книгата - проф. Тодорка Стефанова и архимандрит д-р Виктор Мутафов; и към редакторите Милен Бакалов и Никола Бенин. Те са помогнали на Лебикян във взимането на едно правилно и много добре аргументирано подреждане на този труд в обем от 62 страници. Книгата има ненатрапчива големина, лесно се чете, а съдържанието има вътрешно-логическата последователност на разбираемо историко-научно наблюдение върху календарната реформа не само в България, а изобщо като феномен на човешкото мислене в религиозно-догматичен и приложно-времеви план. В предговора си към четивото секретарят на Русенската митрополия Милен Бакалов е написал, че авторът е направил един „ценен наръчник по пасхалията и християнското летоброене". Бих добавил и разбираемо достъпно помагало в иначе доста оплетената календарна реформа през вековете - от създаването на Юлианския календар през І в. пр.н.е. до приемането на Григорианския календар в България през 1916 г. От книгата на Хачик Лебикян научаваме, че първообразът на сегашния календар е имал за начален месец на годината Март, на името на бога на войната Марс. Април (със значение „разтварям”) е фиксирал започването на цъфтежа на дърветата; запазени са наименованията на месеците по езическите божества: Май - на богинята Мая - майка на Меркурий; Юни - на Юнона, съпруга на Юпитер и т.н. „Бащата” на календара Созиген бил преправен от Юлий Цезар и за начало на календарната година е приет месец януари, когато встъпвали в длъжност консулите. Този първокалендар на човешката цивилизация е хелиоцентричен, лесно достъпен, но както пише авторът, астрономически неточен. Геоцентризмът може би е свързан и с раждането на Богочовека по времето на Цар Ирод Велики - един световен сатрап, който е в диспропорциите на Историята, но въпреки това ние го помним, защото по време на неговото царуване се е родил Иисус Христос. Пасхалията  е важна отправна точка, около която се „въртят” т.нар. подвижни църковни празници - за сполучливото и богоугодно решаване на споровете около този възел на ортодоксалните църковни подредби принос имат техни светейшества, блаженопочившите патриарси Кирил и Максим, които са работили усърдно за запазването на старата православна Пасхалия, приета от църквата още от апостолско време. Всичко това е описано максимално точно и на разбираем език от Хачик Лебикян. Тази книга е малка календарна енциклопедия за студентите по богословие, за учителите по история, за любителите на църковното летоброене и онези, които се интересуват от това в какво време живеем, как го измерваме спрямо слънцето и празниците си. След последната страница на книгата вероятно ще имаме свои собствени отговори и на много други въпроси. За първопричината да сме вътре във времето и то да е вътре в нас. За това дали сме достатъчно мотивирани граждани, християни и ортодокси,  посочени от Демиурга (Твореца) да дълбаем своя, макар и малка, но запомняща се следа във времето. Хачик Лебикян е оставил вече своята поредна следа в летописите на русенското и националното ни време, а книгата просто си струва да се прочете, защото ни учи на добродетелност и ни ориентира в глобалното време на иначе твърде краткия ни живот.

Село Обретеник си припомни паметта на Иван Коларов и Кънчо Бакалов

Вчера в малкия салон на читалище „Христо Ботев” в село Обретеник се проведе паметна среща във връзка с навършването на 90 години отрождението на българския поет, сатирик и журналист Иван Коларов и 80 години от рождението на големия краевед Кънчо Бакалов.

Събитието бе организирано съвместно от Народно читалище „Христо Ботев“, село Обретеник и Държавен архив – Русе и имаше за цел да припомниделата на двамата обретенски дейци.

 Сред официалните гости на събитието бяха областния управител на Русе Стефко Бурджиев, кмета на община Борово Георги Георгиев, директора наДържавен архив – Русе Йордан Борисовикмета на селото Тодор Тотев. Областният управител поздрави гостите и роднините на двамата обретенскиземляци и изказа благодарност към инициаторите на срещата. Бурджиев изрази надежда, че подобен род събития ще провокират и младитепоколения да продължат традициите по запазване на родовата ни памет.

В рамките на отбелязването на годишнината, своите знания, впечатления и спомени за Коларов и Бакалов споделиха главния експерт в Държавенархив – Русе Тодор Билчев, Никола Бенин – гл. асистент в РУ „Ангел Кънчев”, както и братът на Иван Коларов и дъщерята на Кънчо Бакалов. Г-н Билчев направи конкретни предложения за това как да се запази паметта за родолюбците като предложи наименуване на улици на тяхно име и възстановяване и превръщане на родните им къщи в музеи.

Преди срещата областният управител Стефко Бурджиев имаше възможността да разгледа и уникалната музейна сбирка в читалището,  където освен предмети представящи бита на местното население, състоящо се от хърцои и балканджии, може да се видят и експонати, свързани с живота и дейността на Коларов и Бакалов, платна на Доньо Донев, Борис Димовски и др.

Връзка:http://www.ruse.bg/index.php?cmd=showContent&page=news&newsid=951&print=y

Представяне на поетичната книга на Селвер Алиева " Очите на тъгата са зелени“ ще се състои на 17 юни

Представяне на поетичната книга на Селвер Алиева " Очите на тъгата са зелени“ ще се състои на 17 юни, петък, от 18.00 ч. в РБ "Л. Каравелов" - Русе.

Изданието ще представят преподавателят от РУ „Ангел Кънчев“ д-р Никола Бенин и издателят Ивайло Диманов. Съорганизатор на събитието е Издателство „Лени Ан“ - Русе. Поетесата Селвер Алиева е родена в село Севар, но живее и работи в град Кубрат. Тя се подписва с част от името си - Селвер, което на фарси означава "водач", а на турски "дай ми порой". Изключително талантливата поетеса пише от няколко години. През 2015 г. тя е сред петимата разградски поети, които имат честта да бъдат включени в представителната "Антология на българската поезия - XXI век". Стиховете й са много популярни в интернет, където има стотици споделяния. В края на 2015 г. тя издава първата си книга „Очите на тъгата са зелени“, в която са включени 57 стихотворения. 

Връзка: http://www.ruseinfo.net/news_150723.html

Многобройните почитатели на Владимир Зарев се срещнаха с него по време на националното му турне

Публикувано на 25.11.2014 от adm 0 коментара

Краят на ноември беше много специален за почитателите на един от най-ярките съвременни български писатели – Владимир Зарев. В пет поредни дни бестселъровият автор се срещна с голяма част от своите читатели в София, Русе, Разград, Велико Търново и Пловдив. Събитията се осъществиха в рамките на Националното литературно турне под надслов „Владимир Зарев – 25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“, инициирано от Издателска къща „Хермес“. Всяка от срещите събираше десетки желаещи да се запознаят на живо със Зарев, да получат автографи и да се снимат с него.

Турнето стартира на 18 ноември (вторник) в книжарница Ciela Books & Music – Подлез на Ректората, София. Събитието откри управителят на Издателска къща „Хермес“ Стойо Вартоломеев, а литературният критик Михаил Неделчев представи творчеството на Зарев.

 

Следващият ден беше специален за почитателите на Зарев в Русе. Срещата се състоя в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Водещ беше русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Писателят Владимир Зарев беше представен от гл. ас. Никола Бенин, преподавател в Русенски университет „Ангел Кънчев“. А директорката на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова помоли писателя да идва по-често. След това автографи получиха и посетителите на книжарница „Хермес“ – Русе.

 

В Разград Владимир Зарев беше посрещнат от десетки свои читатели и приятели. Срещата с него се осъществи в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“. Писателя представи пиарът на библиотеката Димитър Петров. Гостите бяха щастливи да узнаят повече за любимите си книги, а след това – и да получат автограф от автора.

Турнето продължи в Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“, Велико Търново. Литературният историк Николай Димитров представи Владимир Зарев. Сред присъстващите бяха още д-р Радка Пенчева, художникът Христо Панев, много литератори, професори и преподаватели в университети и училища в страната. След това писателят беше ВИП книжар в книжарница „Хеликон – Велико Търново“.

 

За финал на Националното литературно турне Владимир Зарев посети книжарница „Хермес“ – Централ в град Пловдив. Управителят на Издателска къща „Хермес“ Стойо Вартоломеев отново беше водещ, с което символично закри турнето. Срещата започна с представяне на книгите на Зарев, като акцентът падна върху романите „Разруха“ и „Светове“. По-късно разговорът премина в дискусия за прехода, в която се включиха голяма част от многобройните почитатели на автора.

„Владимир Зарев – 25 години преход в огледалото на „Разруха“ и „Светове“ е първото национално турне на български писател, инициирано от Издателска къща „Хермес“. След големия му успех от издателството обещават още срещи с известни писатели в различни градове у нас.

Източник: http://hermesbooks.com/novini/%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8/

МАРИНЕЛА ПАСКАЛЕВА. ЛИТЕРАТУРНИ МАРШРУТИ ИЗ ЙОВКОВА ДОБРУДЖА

Маринела Паскалева е родена през 1966 г. в Добрич. Завършва ШУ „Епископ Константин Преславски“ специалност български и руски език и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Събира, изследва и съхранява музейната памет за големите имена в българската литература и изкуство, посветили перо, артистичен образ, танц, палитра и четка на Златна Добруджа. Публикува статии в списания и научни сборници. Автор е на книгата „Йордан Йовков. Калейдоскоп“ през 2005 г. като опит да се съберат проучвания върху музейния фонд за българския класик.



„Пространни полета, обрасли с бурен и трева, скитащи стада овце, бели сюреци говеда и буйни табуни коне, самотни овчарски къшли, без села почти и без никакви градове – ето картината на Добруджа от онова време.“
Така пресъздава в очерка си „Добруджа някога“ писателят Йордан Йовков тази древна и златна земя. И един от най-близките му хора, учителят Георги Велчев продължава: „Той познаваше Добруджа – с всичките си сетива [...] просторите, вълнуващото се море от ниви лете и бялата им покривка зиме. Той чуваше шепота на узрелите ниви, песента на чучулигите, слушаше звуците на гайди и кавали, познаваше мириса на земята и аромата на полските цветя“.
Такива Литературни маршрути из Йовкова Добруджа с „простори, вълнуващото се море от ниви“ направиха участниците в поредната пета Национална научна конференция, този път озаглавена „Йордан Йовков. Мъдрият мълчаливец на българската литература“, на 30 септември 2015 г. в Добрич. А кандидатите не бяха малко – от университетски центрове – акад. Иван Радев и проф. дфн Антония Велкова-Гайдаржиева ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Михаил Неделчев – Нов български унверситет София, Никола Бенин РУ „Ангел Кънчев“; от съюзи – Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели, литературен критик от– Пловдив; учители – Николина Георгиева от ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Пловдив, Снежана Ангелова ЕГ „Йоан Екзах“ Враца, Росица Василев 18. СОУ „Уилям Гладстон“ София, Драгомил Георгиев от ЕГ „Гео Милев“ – Добрич; музейни специалисти – д-р Радка Печева – Къща музей „Емилиян Станев“ – В. Търново, д-р Кремена Митева и гл. ас. д-р Цветолин Недков РИМ – Добрич. Присъстваха и уредници от Регионалния исторически музей – Добрич и граждани.
Първият Литературен маршрут из Йовкова Добруджа отведе участниците до Каралезката чешма, позната от разказа на писателя „Песента на колелетата“.
„И идеше му на ум тогава за Мурад бея от Сърнено, който беше направил прочутата Каралезка чешма. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.“/из разказа „Песента на колелетата“/
„Пренесох се в нашия край (Добруджа). Видях шосето за Добрич, Каралезката чешма – полската шир и някаква бедна кола, впрегната в малко слабо конче, селянин сиромах подир нея – както съм ги виждал в действителност. С такива коли са пътували най-често странници, продавачи на нещо. Те винаги личат, понеже местното население е богато и конете му са хубави. Свързах това видение с мотива за бялата лястовичка.“/из книгата „Срещи и разговори с Йордан Йовков“ Спиридон Казанджиев 1980 г./
Чешмата отстои на 8 км, 13 мин. път с автомобил североизточно от гр. Добрич. Намира се в парк в центъра на с. Стефан Караджа, Добричка община. Името идва от с. Каралез (дн. с. Царевец). Йовков свързва нейното изграждане с благодеянието (себап), извършено от някой си Мурад бей от с. Сърнено. Хората разказвали, че беят е дал средствата и е организирал изграждането на чешмата. За безводна Добруджа тя е била любимо място за местни хора и пътници. Днес тя е незабравим спомен за миналото, съхранен чрез словото на белетриста. Посещението на тази чешма би било прекрасен опознавателен тур, следващ стъпките на Йовков.
„Село Стефан Караджа (Войнещи, Бранник), село от състава на община Добричка [...] Едно от петнадесетината села, създадени от румънските власти за настаняване на заселници... Дотогава е нямало селище... Тук имало чешма, с бистра и студена вода, известна като „Каралезката чешма“, която носи името на съседното село Каралез (Царевец) [...] Румънското име се запазва и през първите месеца след възвръщането на Южна Добруджа към България [...] След 9.09.1944 г. името не може да остане повече и с Министерска заповед № 368/обн. 5.06.1945 г. селото е наречено Стефан Караджа.“ /справка за с. Стефан Караджа от книгата на Георги Топалов „Речник на селищните наименования в Добричка област“, изд. Матадор, 2005 г./
Литературният машрут из Йовкова Доруджа продължава към село Красен (Каралии), община Генерал Тошево. То отстои на 38 км североизточно от гр. Добрич и до границата с Румъния през с. Росица е на 10 км.
„От археологическите наблюдения и историческите податки е установено, че между селата Красен и Росица е имало голямо селище от тракоримския период. В землището на селото са открити колони с рунически знаци. Все тук е намерена монета от времето на император Константин І Велики. Тези и други доказателства сочат, че е имало римска крепост или голям град, древно селище, по-късно и значително българско селище.
В най-ранен писмен източник е отбелязано от 1573 г. – в турския данъчен регистър на овцете (джелепкешаните). Един от овчаритe е Хюсеин Кара Али, син на Кара Али, основателят на селото. Споменава се и в регистъра за данък авариз от 1676 г. с 5 къщи.
През 1873 г. селото е включено в кааза Силистренска, отстои от околийския център на 13 часа път, с 16 къщи, немюсюлмански, т.е. български. Записано е село Кара Али, с което име битувало почти три века. През ХІХ в. двете съставки се сливат, като едната буква „а“ е изпусната и се получава Каралии.
През 1927 г. румънските власти неофициално го порумънчват. От Каралии става Негрилещи, което в превод е Черните [...]
Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Каралии да се преименува в Красен“ [...]
Поради близостта на двете села, с указ 582/обн. 29.12.1959 г., село Белоклас е слято с Красен.“/справка за с. Красен от книгата на Г. Топалов „Речник...“/
Музейната сбирка за Певеца на Добруджа в с. Красен е открита през 1975 г. Това става по повод 95 години от рождението на класика. Присъства дъщерята на писателя Елка Йовкова. През 2015 г. по повод 135-та годишнина от рождението на Йордан Йовков на 29 май се откри реновираната експозиция „В света на писателя Йордан Йовков“.
В България има три места, които пазят жива „паметта“ за Йовков – родната му къща в Жеравна, къщата музей с Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич и с. Красен, известно като едно от „Йовковите места“ в Добруджа, защото тук писателят, учителства най-дълго (1907 – 1912 г.) и създава първата си прозаична творба „Овчарова жалба“.
В музейната сбирка се излагат пана с фотоси от училищната дейност на младия Йовков, на прототипи на герои, на местата, които е посещавал – като Филиповата кръчма. Във витрини са показани първите творби на белетриста, бележници на негови ученици, печатът на земеделческото дружество, книги в превод. Посетителят може да научи за живота му, да се потопи в неговия свят. Йовков е прекарал в добруджанското село пет години (1907 – 1912 г.), като е бил две години учител и три години директор на прогимназията.
Разходката из Добруджа „някога“ ще върне летописа за Мълчаливеца във времето, когато той започва и то като учител по тази земя. Естествено на първо време е в Чифуткьой, дн. с. Йовково, там, където цялото семейство се е преселило от Жеравна. Йовков завършва Първа софийска мъжка гимназия през 1900 г. и след кратка почивка на 1 септември 1900 г. заема длъжността основен учител в с. Чифлик Мусубей, дн. с. Долен извор, Генералтошевска околия. Тук бъдещият писател остава до 31 август 1901 г. Така в училище и разходки преминала учебната година. Свършил годишния изпит на учениците, раздал свителствата и се сбогувал с тях и техните родители.
Те ще трябва да чакат нов учител, който ще дойде да го замести; след две години, когато отбива военнта си служба, може да се върне отново тук, в с. Долен извор – от 1 септември 1904 г. до 1906 г. После през учебната 1906/1907 г. ще се премести в с. Росица.
От есента на 1907 г. е вече в с. Красен (Каралий): първоначално като начален учител, а след откриването на прогимназия през 1909 г., той става неин пръв директор до 1912 г.
Амбициозният учителски колектив решава да набави най-модерни тогавашни пособия за учениците. Доставят пълен комплект от прибори за физико-химически кабинет, картини и пособия по антрополгия, география, история, та даже и човешки скелет. Прогимназията разполагала с персонал от четирима души – един директор и трима преподаватели. Йовков учил децата да пеят „Горда Стара планина“, после химн на България.
Директорът живее в една стаичка в училището, „която служи едновременно и за библиотека“. Днес тя е превърната в „стаичка-светилище“ по думите на журналиста Атанас Статев. Скромно уредена – легло и писалищна маса. На нея Йовков събира своите сюжети за бъдещи произведения. Тогава засажда в двора на училището дърво. Днес, като следа-реликва от неговия жест, е съхранен дънерът на Йовковия бряст в училищната сграда.
В просторната учителска стая, на голяма дървена маса са подредени вече само като експонати учебници от началото на 20. век по българска литература, етика, вероучение и др.
Другата, трета стая на училището, е класната стая. Тя е уредена с големи дървени чинове, в единия ъгъл на които е оставено място за мастилничка. На стената са наредени портретите на Йовковите ученици.
В експозицията на Дом-паметник „Йордан Йовков“ могат да се разгледат документи за учителската дейност на бъдещия писател – Зрелостни свидетелства; Ученически бележници; Лична пенсионна карта на Йовков № 1754/и от 10.09.1912 г., издадена на писателя като учител в с. Каралии; Заповед на Министерството на народното просвещение № 2423/5.11.1911 г. за назначаване на Йовков като директор на Каралийската прогимназия; списания „Училищен преглед“, „Мисъл“, „Право дело“.
Друг Литературен маршрут е Филиповата кръчма, топос на Йовковото вдъхновение. Тя се е намирала в с. Белоклас (Богдалии), южно край пътя, който води за с. Долен извор (Чифлик Мусубей).
„Поради придошлата вода, половината село се откъса отвъд и затуй таз вечер във Филиповата кръчма имаше много малко хора. Когато си отидоха и те и като видя, че друг някой няма да дойде, Филип запрелиства тефтерите си и се приготви да затваря. Тъкмо в тая минута отвън, леко, без да издрънка, защото беше кално, спря каруца.
– Я виж кой е! – каза Филип на момчето.
Момчето надникна от вратата.
– Една жена слиза – каза то.“/из разказа „Летен дъжд“/
„В Красен се е намирала Славеевата кръчма, държана преди Балканската война от Слави Божков... Сега е наета от единия син на Филип Сивков. Тя се намира срещу вадата [...]
Славеевата кръчма е малка, схлупена сграда, която не побирала повече от 40–50 човека [...]
Кръчмата на Филип Сивков e в с. Белоклас (Богдалии) на 300–400 метра... Някога е била стара и схлупена сграда-кръчма [...] но през 1911 г. построили сегашната по-стройка – висока и по-просторна от Славеевата кръчма [...]
В кръчмата има вътрешна стая – балкон над тезгяха. Навън има преддверие с гълъбарник – чардак. Филип поставил на времето грамофон в новата кръчма и така привличал много посетители.
Й. Йовков седял обикновено до тезгяха и разговарял с Филипа. Наблюдавал посетителите, които пиели и спорели [...] В тази кръчма протича действието на „Жетварят“./из книгата на Димо Минев „Йордан Йовков. Спомени и документи“ 1969 г./
Собственик на кръчмата в действителност е Филип Василев Сивков (1859 – 1929). Бил висок и красив човек, ходел със сламена шапка и смолисти мустаци. Дошъл в Красен от румънското село Зебил вероятно в края на 19. век. Когато се оженил, бил около 40-годишен. Двамата с жена си живели 25 години. Родили им се пет деца. След смъртта на жена си Филип Сивков свързал живота си с друга жена. Тя била много по-млада от него. Родили им се шест деца. Той имал голям стопански двор с много хамбари и обори. Много свят избродил, а видяното пренесъл в дома си. Стаите в дома му били с тапети, с дърворезба. Сдобил се с 250 декара земя. Създадена е традиция потомците на рода да се срещат на четири години. И понеже почти всички са добруджанци – са създали свой химн. /из книгата на Атанас Пеев „Сивковия род“ Добрич 1994 г./
Филиповата кръчма след 90-години на 20. век е върната на собствениците. През 2005 г. тя е реставрирана по проект на Програма „Красива България". Една от наследниците дарява имота от кръчмата с идеята да се съживи духът на Йовковата Добруджа.
Накрая участниците в Националната научна конференция за Мъдрия мълчливец отдадоха своята почит за писателя пред бюст-паметника в с. Красен. Този знак на памет е открит през 1965 г. по повод 85 години от рождението на Йордан Йовков. Направен е от бронз и бетон пред читалището. Дело е на българския скулптор и художник Асен Попов. Той е роден на 3 юли 1925 г. в гр. Добрич и умира на 5 февруари 2008 г. в родния си град. Завършил е Художествена академия, специалност Монументална скулптура през 1958 г. Автор е на редица монументални композиции и паметници в Добрич и региона, като Паметника на Свободата в с. Стожер, на Йордан Йовков и на ген. Стефан Тошев в Генерал Тошево, на Дора Габе в с. Дъбовик, на Стефан Караджа в Добрич и много други. (30 септември 2015 г. Добрич).

Източник: http://www.antimovski-han.org/article.php?id=899

НИКОЛА БЕНИН. ХV ЮБИЛЕЕН НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „ИСКРИ НАД БЯЛА“

О Б Щ И Н А   Б Я Л А,   О Б Л А С Т   Р У С Е

О Б Я В Я В А

ХV ЮБИЛЕЕН НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ

„ИСКРИ  НАД  БЯЛА“

ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:

     1. Участието в конкурса е анонимно.

     2. В конкурса могат да участват лица над 16 годишна възраст, като изпратят напечатани  по 3 / три / стихотворения, всяко от тях в 4 / четири / екземпляра / задължително на хартиен носител /.

     3. Творбите се приемат до 10 май 2016 г. С цел запазване на анонимността трите имена, адресът, дата и година на раждане, телефонният номер и имейлът на участника да са поставени в незапечатан малък, ненадписан плик. Творбите и пликът с личните данни на автора се изпращат в голям плик на адрес:

7100 гр. Бяла, обл. Русе

пл. „Екзарх Йосиф І” №1

/ За Националния конкурс за поезия „Искри над Бяла” /

     4. Съставът на журито се определя със Заповед на Кмета на Община Бяла след 10 май 2016 г.

     5. Постъпилите творби се оценяват от утвърденото жури.

     6. Произведенията, които не отговарят на горепосочените изисквания, не подлежат на журиране.

     7. Конкурсните творби не се връщат на участниците.

НАГРАДИ:

                                                                                                                                                                                                               

     1. Журито определя първо, второ и трето място. Класиралите се участници получават грамота и парична премия.

     2. Ще бъдат определени и 5 поощрителни награди. Авторите на творбите, отличени с поощрения,  получават грамота.

     3. Размерът на паричните суми се определят със Заповед на Кмета на Община Бяла.

     4. Наградените творби се публикуват в местния периодичен печат и на официалния сайт на Община Бяла.

                                                                                                                             
     Творбите да се изпращат на посочения адрес до 10 май 2016 г.
     Победителите в Конкурса ще получат уведомителни писма до 10 юни 2016 г.
     Церемонията по награждаването ще се състои на  18 юни 2016 г. / събота /.

Контакти: 0817 / 7 20 15; 0817 / 7 32 38 / отдел “ОКХД”, Община Бяла /.