СОФКА
ФИЛОСОФКА
НА латински
„фило – софка“
означава
„любя Софка“.
Но това
девойче мило
не знай
думичката „фило“.
Знам три
превода на нея:
любя,
тача
и милея.
Аз я любя,
любя, Софка
със или без
опаковка.
Хем я любя,
хем я филя
и след туй я
трендафиля.
1966 г.
ОДА ЗА ПАРТИЯТА
НЕ на думи, не на хартия
славя свойта родна
Партия.
С нея крача вдъхновен,
тя е влязла вътре в мен:
в моите очи червени,
в моите аорти, вени,
в моя нос и в моя крак,
в моя бъбрек и далак,
тя е в моята глава
и във моите черва.
Както хапчето целително
тя ми действа
очистително.
1988 г.
ОДА ЗА СССР
ЗНАЯ всичко
наизуст
за Съветския
съюз.
Кой на този
свят не знае
как той
крачи и шагае.
И си казвам:
Ех, блазя
на
съветските друзя.
1970 г.
ДОСИЕ
БЕСЕПАРИ,
седесари,
господа или
другари,
безпартийни
и сие
търсят мойто
досие.
Нека да
узнай шпиона -
скрил съм си
го в панталона.
Там почива
най-подир
миналото във
вечен мир.
ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС
СТРАННА измет се навъди
-
чуди се дали да бъди.
Щом не искаш – не бъди,
но отсреща врагът бди.
Чуйте моята присъда:
Той не ще, но аз ще
бъда!
Две са нашите съдби -
аз: туби, той – не туби!
1961 г.
ЖЪЛТЪК И
БЕЛТЪК
ВСИЧКИ
български деца
трябва да
ядат яйца.
Ако имаш ти
яйца,
ще си имаш и
деца.
Но не бойте
се, деца,
КООПЕРАТИВНО
В МОЙТА нива
цъфна слива.
В твойта
нива цъфна слива.
Твойта слива
си я бива,
но и мойта
си я бива.
Всеки сливи
ще добива
само в
кооператива,
в който
дружно ще се слива
мойта слива
с твойта слива.
ВЪПРОС
(в
творителен падеж)
ТОЗ въпрос
ти шепна ухом
да ми се
дадеш изцялом.
Няма аз да
падна духом
докато не
паднеш тялом.
Тоз въпрос
ти шепна първом.
Откликни на
него щедром.
Ако се
обърнеш гърбом,
ще ти го
поставя ребром.
После като
си омръзнем,
пак ще се
обърнем гъзнем.
НОМЕНКЛАТУРНО
СТАРАТА
номенклатура
пак се хваща
за кобура.
Новата
номенклатура
ще ме хване
за клатура.
ГНЕВЕН
ПРИЗИВ
ПИТАТ ме:
„Поете, как си
с тези
невъзможни такси?
Как издържаш
по количество
на пари за
електричество,
за вода или
за парно?“
Казвам:
- Аз се
чувствам харно.
Заявявам, че
не ща
да използвам
тез неща.
Харча аз
ограничено,
спя на тъмно
и студено,
нито ям и
нито пия
и изобщо не
се мия.
Запомнете,
мили хора,
вижте кучето
на двора.
Вън, снегът
като забръска
какво прави
то зимъска?
Камъкът от
студ се пука,
а на него не
му пука.
Братя
българи, на слука!
Чуйте моята
поука:
закалете
своите внучета
да издържат
като кучета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар